Р Е Ш Е Н И Е

№ 05.01.2023г. град Кюстендил

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кюстендилският административен съд

на дванадесети декември две хиляди двадесет и втора година

в открито съдебно заседание в следния състав:

Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

при секретаря Светла Кърлова

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

административно дело № 159 по описа на съда за 2021г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.178, ал.1 и ал.6 от ЗУТ.

Образувано е по жалба от Д.Н.Д., ЕГН ********** *** срещу заповед №РД-00-430/16.04.2021г. на кмета на община Кюстендил. Релевират се основанията за оспорване по чл.146, т.3 и т.4 от АПК. Твърди се нередовно връчване на заповедта на адресатите, формално съставен КА, отсъствие на ползване на строежа, поетапното му изграждане и невъзможност за неговото завършване поради разпореденото със заповедта прекъсване на захранването и преустановяване ползването на електрическа енергия. Моли се за отмяна на заповедта.

С определение №395/15.07.2021г. по адм.д.№236/2021г. по описа на КАС посоченото дело е съединено към настоящето, поради което предмет на оспорване по настоящето дело от жалбоподателя Д.Н.Д. е и заповед №РД-00-429/16.04.2021г. на кмета на община Кюстендил. В жалбата по съединеното дело се релевира основанието за оспорване по чл.146, т.4 от АПК. Твърдението е за формално съставен КА в нарушение на чл.35 от АПК. Моли за отмяна на заповедта.

В с.з. и писмена защита пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбите.

В с.з. пълномощникът на ответния кмет на община Кюстендил оспорва жалбите като неоснователни.

В с.з. пълномощникът на заинтересованата страна Р.Д.С. поддържа жалбите.

В с.з. пълномощникът на заинтересованата страна С.А.А. оспорва жалбите като неоснователни.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбите и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

С оспорената заповед №РД-00-430/16.04.2021г. на кмета на община Кюстендил поради установено ползване на строеж без същия да е въведен в експлоатация в нарушение на чл.178, ал.1 от ЗУТ на основание чл.178, ал.6 и чл.223, ал.1, т.6 и т.7 от ЗУТ е забранено ползването и експлоатацията на строежа: „Православен манастир „Благовещение“, находящ се в ПИ 017104, землище на с.Копиловци, община Кюстендил с възложители С.А.А., Д.Н.Д. и Р.Д.С., като е отправена покана за доброволно изпълнение, а при липсата на такова е разпоредено прекъсване на захранването и преустановяване ползването на електрическа енергия за строежа и забраната за достъп до същия. Заповедта е издадена въз основа на КА №1/23.02.2021г. на служители от общината. Фактическите констатации в заповедта съдържат данни, че собственици на поземления имот и възложители на строежа са тримата адресати на акта, че за строежа има одобрен инвестиционен проект №269/10.12.2007г. и издадено РС №258/10.12.2007г., презаверено на 24.09.2013г. от главния архитект на общината и че строежът е с напълно изградени северна и източна части по одобрения проект, като не е в завършен вид и се ползва по предназначение без да е въведен в експлоатация. Строежът е от IV-та категория съгласно чл.8, ал.2, т.3 от Наредба №1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи на МРРБ. Съставеният КА е връчен на адресатите. В съдържанието на КА №1/23.02.2021г. жалбоподателят и Р.С. са вписали несъгласие с констатациите на проверяващите относно ползването на строежа, сочейки, че има обзаведени фургони, които са разположени в имота и са обитавани от лицата. Отделно от това двамата адресати са подали писмено възражение вх.№26-00-280/02.03.2021г. Органът е приел възраженията за неоснователни поради захранването на строежа с питейна вода и електрическа енергия и наличие на свободен достъп в помещенията. Органът е взел предвид и писмо вх.№26-00-280/11.11.2020г. от Дирекция „Вероизповедания“ при Администрацията на МС на Република България, съгласно което храмът в с.Копиловци не фигурира в регистъра на молитвените домове на вероизповеданията, респ. обитаващите го лица не фигурират в никакви официални публични регистри на свещенослужителите поради което могат да се представляват само в качеството на физически лица и граждани на Република България.

Приложеното РС №258/10.12.2007г. на главния архитект на община Кюстендил разрешава извършването на строежа по оспорената заповед, който е определен от IV категория. В процеса на изграждане на строежа са изготвени актове, образец 14 за приемане на конструкцията от 30.11.2008г. и 20.12.2009г. Възложителите са изготвили 3бр. декларации по чл.154, ал.3 от ЗУТ за преработка на проекта с цел разрешаване на поетапно строителство. Декларацията от заинтересования С.А.А. е с нотариална заверка на подписа от 23.06.2014г.

С втората оспорена заповед №РД-00-429/16.04.2021г. на кмета на община Кюстендил поради установено ползване на строеж без същия да е въведен в експлоатация в нарушение на чл.178, ал.1 от ЗУТ на основание чл.178, ал.6 и чл.223, ал.1, т.6 и т.7 от ЗУТ е забранено ползването и експлоатацията на строежа: „Православен храм „Благовещение на Пресвета Богородица“, находящ се в ПИ 017104, землище на с.Копиловци, община Кюстендил с възложители С.А.А., Д.Н.Д. и Р.Д.С., като е отправена покана за доброволно изпълнение, а при липсата на такова е разпоредено прекъсване на захранването и преустановяване ползването на електрическа енергия за строежа и забраната за достъп до същия. Заповедта е издадена въз основа на КА №2/23.02.2021г. на служители от общината. Фактическите констатации в заповедта съдържат данните, че собственици на поземления имот и възложители на строежа са тримата адресати на акта, че за строежа има одобрен инвестиционен проект №161/08.09.2003г. и издадено РС №128/08.09.2003г. от главния архитект на общината. Строежът представлява православен централен храм на бъдещ манастирски комплекс. Композицията на храма интерпретира традиционна кръстокуполна форма с удължено източно рамо на кръста и камбанария, разположена над входното пространство от запад. Входното пространство вмества стълбище към носа, преодоляващо денивелацията на терена, свещопродавница и стълбище, осигуряващо връзка с полуподземното ниво и горните нива на камбанарията. В полуподземното ниво на кота – 3.30м или приблизително 1.20м под нивото на прилежащия терен е разположен параклис, кръщелно и обслужващи помещения. Строежът е в завършен вид и е от IV-та категория съгласно чл.8, ал.2, т.3 от Наредба №1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи на МРРБ. Съставения за строежа КА е връчен на адресатите, като жалбоподателят и Р.Д.С. са подали писмено възражение вх.№26-00-280/02.03.2021г. Органът е приел възраженията за неоснователни поради потвърденото ползване на строежа, като съставения за него акт образец №15 не установява годност за приемането му по чл.176, ал.1 от ЗУТ. Органът е взел предвид и цитираното по-горе писмо вх.№26-00-280/11.11.2020г. от Дирекция „Вероизповедания“ към МС.

За строежа на православния храм са приети цитираното в заповедта РС, Акт за приемане на конструкцията, образец 14 от 12.01.2005г. и Удостоверение за степен на завършеност изх.№УТ-20-378 от 05.06.2020г. от главния архитект на община Кюстендил, удостоверяващо завършен вид на изградения храм.

Правото на собственост върху ПИ 017104 адресатите на заповедите удостоверяват с приложените по административните преписки нот.акт №10, том II, рег.№2373, дело 307/2000г., нот.акт №43, том II, рег.№2828, дело №358/2000г. и нот.акт №10, том I, рег.№240, дело №11/2000г., издадени от нотариус Евгени Павлов с рег.№188 в регистъра на НК и район на действие РС – Кюстендил.

Към жалбата по делото са представени и съдът е приел договор за заем за послужване от 30.04.2020г., пълномощно от 29.04.2020г., договор за предоставяне на канализационна услуга по пречистване и отвеждане на битови отпадъчни води от 05.06.2020г. и абонаментен договор за доставка на минерална вода и ползване на диспенсер от 28.04.2020г. Договорът за послужване е сключен между Р.С. и жалбоподателя като заемодатели и осем физически лица като заематели за безвъзмездно ползване за срок от 5 години на част от ПИ 017104 за поставяне на кемпер, каравана, фургони и други преносими вещи и предоставено право за ползване и достъп до строящите се в имота сгради – манастир и храм, съобразно тяхното предназначение, включително контролиране на строителните работи и полагане на грижи за ПИ. Пълномощното дава право на лицата по договора да представляват съсобствениците на ПИ във връзка със строителството в имота. Договорът за канализационната услуга е сключен между Р.С. като възложител и „Кюстендилска вода“ ЕООД като изпълнител за приемане и пречистване на битови отпадъчни води от септични ями на възложителя на новостроящия се в имота манастир. Абонаментния договор за доставка на минерална вода и ползване на диспенсер е сключен между братството на манастира и „Уай енд Кей 4“ ЕООД – гр.Кюстендил с предмет: временно възмездно ползване на 1бр. диспенсер за студена и топла вода и доставка на натурална минерална вода.

По делото са приети две съдебно-технически експертизи.

От заключението на вещо лице инж.А.Д.Н. /строителен инженер/ и изслушването на експерта в съдебно заседание се установява, че по отношение на манастира корпуси „А“ и „Б“ са с изцяло изпълнени довършителни работи, а корпус „В“ е в строеж с изпълнена конструкция до кота +3.20м, преградни зидове и част от дограмата. Отделните корпуси на манастира конструктивно са разделени с деформационна фуга и архитектурно са обособени функционално, но за поетапното им въвеждане в експлоатация е необходимо одобряване от компетентния орган, т.к. разрешеното строителство не е поетапно. За завършването на манастира е необходимо изпълнение на площадкови ВиК комуникации и външни връзки, вертикална планировка и довършване на корпус „В“. Партидата за ел.захранване на манастира е временна, разкрита по повод издаденото РС. От това захранване се снабдяват с ток находящите се в имота фургони. Строежът не е захранен с вода от централен водоизточник, съгласно инвестиционния проект. По отношение на храма вещото лице сочи, че е изпълнена и приета конструкцията на сградата, изпълнени са и довършителните работи по сградата с изключение на част от преградните стени на кота -3.30м и парапетите на стълбищата и на певницата. В този смисъл строежът е изпълнен в съответствие с издаденото от общината удостоверение за степен на завършеност. Сключеният договор за независим строителен надзор не е прекратен. При огледа на имота вещото лице е установило два колесни фургона до западната граница, вдясно от входа на двора, захранени с ел.енергия и ползващи се за кухня, трапезария и спални помещения. Поставен е и мобилен кемпер /автомобил/ до източната фасада на манастира между манастирската сграда и храма, който не е захранен с ел.енергия от мрежата. Фургоните и кемпера са оборудвани и могат да се обитават. Няма данни за външно захранване на строежите от ВиК мрежата.

От заключението на вещо лице инж.К.Г.П. /ел.инженер/ и изслушването на експерта в съдебно заседание се установява, че ел.захранване на манастира, храма и помпената станция в имота е от собствен трафопост по партида от 2003г. Завършеното строителство в манастира и храма е захранено с ток от трафопоста. Помпената станция обслужва обширни полета манастирска земя с овощни насаждения, зеленчукопроизводство и лозя. Строежът на храма е с висока степен на завършеност, като няма изградени парапети по вътрешното стълбище от к.0.00 нагоре към певницата и надолу към кръщелното и парапета на самата певница, няма изградени две малки преградни стенички от леки материали за обособяване на складче и преграда на ниво -3.30м. и липсват монтирани ключове по ел.инсталацията при кръщелните куполчета и други дребни довършителни работи, без които обаче не може да се издаде разрешение за въвеждане в експлоатация на строежа. Вещото лице сочи, че при прекъсване на ел.захранването в изпълнение на оспорената заповед ще се препятства извършването на посочените довършителни работи. По отношение на манастира при извършения оглед вещото лице установява, че корпуси „А“ и „Б“ са с висока степен на завършеност, а корпус „В“ е с изпълнена конструкция и изградени стени до кота +3.20м с предвидени по проект деформационни фуги между трите корпуса. Вещото лице потвърждава данните от експертизата на вещо лице Н., че визата за проектиране и одобрения архитектурен проект не предвиждат етапно строителство и съответно етапно въвеждане в експлоатация на трите напълно независими един от друг корпуса на манастира. Волята на възложителите за изграждане на етапи на строежа е документирана извън срока по ЗУТ. Вещото лице сочи, че прекъсването на ел.захранване се създаде опасности при възникване на пожар и кражби, като довършването на строежа и въвеждането му в експлоатация ще бъде невъзможно. Без ел.захранване е невъзможна работата на помпената станция на обекта, обслужваща изцяло противопожарните и битови нужди, включително земеделската дейност на обитателите на имота, която е източник на средства за строителството.

Заключенията на вещите лица съдът намира за обективни и достоверни, съответстващи на писмените доказателства по делото и взаимно допълващи се с оглед уточненията на експертите при изслушването им в съдебните заседания по делото.

По делото са приобщени две групи свидетелски показания. В първата група са показанията на св.Ю.С., св.Й.Т., св.С.А., св.И.В. и св.И.П.. Св.С. и св.Т. са общинските служители, осъществили проверката на строежите на 23.02.2021г. Свидетелите сочат, че не са влизали в храма и манастира, нито са видели фургоните в имота. Строежите са посетили в края на 2020г. при извършената предходна проверка по преписка на ДНСК. Сочат, че имота е захранен с ток и вода и за строежите няма издадени удостоверения за въвеждане в експлоатация. При предходната проверка монасите им споделили,че ползват манастира, където имат обособени стаи и че извършват църковни ритуали в храма. Ползването на манастира и храма преди и след издаване на оспорените заповеди се сочи от св.А. и св.Вълкова. Св.А. обяснява за посещения на много външни хора в храма преди издаване на заповедта, а след това за ползването му в неделя – за служби. Св.Вълкова сочи, че през м.02-03.2021г. е имало миряни и деца в сградата на манастира в достъпните за външни лица части. Св.П. сочи, че черквата се ползва от монасите и външни лица и понастоящем – за молитва. Във втората група са показанията на св.М.Д., св.В.П. и св.В.Г.. Свидетелите сочат, че по време на проверката на 23.02.2021г. поканили общинските служители да видят фургоните и строежите в имота, обяснявайки, че са изпълнили предписанията на общината и не обитават строежите. Свидетелите обясняват, че са живеели в манастира и са ползвали храма преди проверката, но след получаване на писмо от общината за неправомерното им ползване, поставили фургоните и кемпера, които обитават.

Показанията на първата група свидетели съдът намира за обективни и достоверни, т.к. съответстват на писмените доказателства по делото, вътрешно са логични и последователни и взаимно допълващи. Касае се за различни по трудова заетост лица, част от които без връзка с административния орган и общината, поради което липсват данни за предубеденост и недостоверност на показанията. За разлика от тях, показанията на втората група свидетели съдът намира за достоверни в частта за ползване на строежите до връчване на писмото от общината, указващо за неправомерното ползване. Недостоверни са показанията на свидетелите досежно преустановено ползване на строежите към датата на проверката и след това. От една страна, тези показания противоречат на останалите свидетелски показания, а от друга страна са дадени от лица, обитаващи имота като част от братството на манастира, поради което се явяват заинтересовани от изхода на делото.

Дадените от заинтересованата страна С.А. обяснения в съдебно заседание не установяват нови факти и обстоятелства, релевантни по съществото на спора, поради което съдът не ги обсъжда.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе доказателства.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбите за допустими. Жалбоподателят е лице с правен интерес от оспорванията. Заповедите на кмета на общината са индивидуални административни актове по чл.214, т.3 от ЗУТ с утежняващ за адресите характер. Един от тези адресати е оспорващия по делото. Жалбите са подадени в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ пред компетентния административен съд съгласно чл.215, ал.1 от ЗУТ.

Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. С оглед предмета на съдебна проверка по чл.168, ал.1 от АПК, оспорените заповеди са законосъобразни административни актове.

По компетентността на органа:

Заповедите са издадени от оправомощен орган. Съгласно влезлите в сила РС 128/2003г. и РС №258/2007г. на главния архитект на община Кюстендил, КА №1/23.02.2021г. и КА №2/23.02.2021г. на общинските служители и съдържанието на оспорените заповеди, процесните строежи са от IV- категория. Строежите отговарят на регламентацията по чл.137, ал.1, т.4, б.“б“ от ЗУТ и чл.8, ал.2, т.3 от Наредба №1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи. Съгласно чл.178, ал.6 и чл.223, ал.1, т.6 от ЗУТ компетентен административен орган за издаване на заповедта е кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице. Страните не спорят относно компетентността.

По формата на актовете:

Оспорените заповеди са издадени при спазване на установената за тях мотивирана писмена форма по чл.178, ал.6 от ЗУТ. В заповедите е посочено фактическото и правно основание за тяхното издаване, органът - издател, адресатите на акта, датата на издаване, налице са разпоредителни части с ясно формирани волеизявления на органа, посочен е реда за оспорване и фигурират подписи на издателя.

По административната процедура:

При издаване на оспорените заповеди е спазена разпоредбата на чл.178, ал.6 от ЗУТ за съставяне на КА за вида, състоянието и начина на ползване на строежите. КА са изготвени от служители на общината, връчени са на адресите, които са се възползвали от правото на възражения в законния срок.

Противно на твърдението на оспорващият, административният орган е спазил общото правило по чл.35 от АПК за изясняване на релевантните за случая факти и обстоятелства, като служебно е събрал всички относими доказателства във вр. с правомощието по чл.36 от АПК. Изяснените от органа обстоятелства за всеки от строежите са обективирани в оспорените заповеди. Органът е установил адресатите на актовете в лицето на възложителите и собственици на строежите по см. на чл.161 от ЗУТ посредством надлежни доказателствени средства. Спазен е принципа за истинност по чл.7 от АПК. КА са съставени от оправомощени лица при посещение на място на строежите. Верността на изнесените данни за ползване на строежите в съдържанието на КА е предмет по съществото на спора.

Спазването на реда за връчване на заповедите не е част от процедурата за тяхното издаване. Връчването има значение по отношение срочността на съдебното оспорване на заповедите.

По материалния закон:

Заповедите са съответни на материалния закон.

Правно основание за издаване на актовете е чл.178, ал.1 във вр. с чл.223, ал.1, т.6 и т.7 от ЗУТ, поради което материалноправни основания за тяхната законосъобразност са наличието на строеж и неговото ползване преди да е въведен в експлоатация от компетентните органи по чл.177 от ЗУТ.

Страните не спорят и от доказателствата по делото е установено, че описаните в заповедите обекти „Православен манастир „Благовещение“ и „Православен храм „Благовещение на Пресвета Богородица“ представляват строежи по легалната дефиниция на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Касае се за изградени сгради - манастира е с частично завършен вид /изградени два корпуса от три по одобрения инвестиционен проект/, а храмът е в завършен вид. Посочените от вещите лица довършителни строителни дейности в завършените части от строежите са незначителни и не оказват влияние върху тяхното ползване. Предвиденото изграждане на манастира като един строеж, съгласно строителните книжа /РС и одобрен инвестиционен проект/ без проведена процедура за изменение на строителството в поетапно по реда на чл.154, ал.5 от ЗУТ, определя като ирелевантно твърдението за поетапно изграждане на манастира. Изградените части от манастира са годни за самостоятелно ползване.

Не е спорно и обстоятелството, че строежите не са въведени в експлоатация по реда на чл.177, ал.1 и ал.3 от ЗУТ, т.к. за тях не са издадени удостоверения за въвеждане в експлоатация. КА от проверката и показанията на служителите на общината установяват липса на проведена процедура за въвеждане в експлоатация.

Спорното обстоятелство е ползването на строежите към датата на проверката /23.02.2021г./ и към момента на издаване на оспорените заповеди.

Ползването на строежите се доказва от съдържанието на КА №1/23.02.2021г. и КА №2/23.02.2021г. Констатациите в двата КА се ползват с доказателствена сила, съгласно на чл.171, ал.1 от АПК. Тези констатации не са опровергани чрез визираните в чл.171, ал.2 от АПК доказателствени средства. Показанията на всички свидетели потвърждават ползването на строежите преди проверката на общинските служители. В тази насока е и тезата на оспорващия, който признава ползването на строежите до получаване на писмото от общината в началото на м.02.2021г. Идентично е и съдържанието на приложената молба с подписка рег.индекс 94-00-1596/22.04.2021г. на л.176-180 от делото. Ползването на строежите обаче е продължило и след това. От една страна, ползването е било възможно предвид захранването на имота с ток и вода, необходими за изграждането на строежите по инвестиционните проекти. Снимковият материал към заключението на вещо лице инж.Н. и заключението на вещо лице инж.П. доказват степен на завършеност, достатъчна за ползване на двата корпуса от манастира, като такъв е извода и относно храма. От друга страна, от достоверните показания на св.А., св.В и св.П. се установява ползване на храма за църковни служби и молитви от обитателите на имота и външни лица и ползване на манастира, като изрично св.А. сочи, че миряните са имали достъп до манастира в частите, предвидени за външни лица. Показанията на св.Д., св.Г. и св.П. за обратното съдът е приел за недостоверни поради противоречие с показанията на останалите свидетели и заинтересованост по съображенията, изложени по-горе. При тези доказателства по делото, фактът, че проверяващите не са влизали в помещенията на строежите в деня на проверката, не оказва влияние върху законосъобразността на изводите на органа за ползване на строежите. Отсъствието в строежите на обитатели и външни лица по време на проверката не опровергава извода на органа. От една страна, проверката не е била внезапна, а планирана и предварително съобщена на обитателите на имота в началото на м.02.2021г. От друга страна, поставянето на фургоните и кемпера е в изпълнение на договора за заем от 30.04.2020г., който заедно с договора за предоставяне на канализационна услуга от 05.06.2020г. и договора за доставка на минерална вода от 28.04.2000г. сочат за действия, обслужващи строителството в имота /вж. чл.1 и чл.3 от договора за заем/ преди същото да е придобило вид, годен за обитаване. Това ще рече, че преместването на обитателите на манастира във фургоните и кемпера не доказва прекратено ползване на манастира и неговото постоянно освобождаване.

Възражението на оспорващия, че изпълнението на оспорените заповеди ще доведе до невъзможност за завършване на манастира и въвеждане в експлоатация на храма, е ирелевантно за правния спор. За да е налице нарушение по чл.178, ал.1 от ЗУТ е достатъчно строежа да се ползва преди да е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация. При тази хипотеза е без значение степента на завършеност на строежа и подготвената документация за въвеждане в експлоатация, включително отношенията между възложителите и поведението на строителния надзор. Без значение са и възможните вреди от издадените заповеди на органа, т.к. тези вреди са резултат от незаконното ползване на строежите, наложило издаване на заповедите. Възложителят е длъжен така да организира строителството, че да спази забраната за ползване на изграденото без документ за въвеждане в експлоатация. Отделно от това, разпоредените с оспорените заповеди забрани за ползване на строежите имат временен характер, съгласно разпоредбата на чл.178, ал.8 от ЗУТ. Преустановяването на ползването на строежите след издаване на оспорените заповеди не прави заповедите незаконосъобразни, нито задължава административния орган да отмени наложените забрани. Това може да стане когато бъдат изпълнени изискванията на закона за въвеждане на строежите в експлоатация. Трудностите по завършване на строежите и по снабдяване с документи за въвеждането им в експлоатация нямат връзка със законосъобразност на заповедите, т.к. целта на тези заповедите е да се осуети възможността за ползване на обектите до разрешаването на въпроса за въвеждането им в експлоатация.

Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства доказва наличие на елементите от фактическия състав на нарушението по чл.178, ал.1 от ЗУТ, което определя законосъобразността на разпоредените от органа забрани по чл.178, ал.6 от ЗУТ.

Заповедите са съответни с целта на ЗУТ да се преустанови ползването на строежи, които не са въведени в експлоатация по предвидения законов ред.

На основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК във вр. с чл.213 от ЗУТ съдът ще отхвърли оспорванията в жалбите.

Съдът не присъжда разноски, т.к. такива не са поискани.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорванията в жалбите на Д.Н.Д. /с посочени лични данни/ срещу заповед №РД-00-430/16.04.2021г. и заповед №РД-00-429/16.04.2021г., издадени от кмета на община Кюстендил.

Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за изготвянето му.

Решението да се съобщи на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: