РЕШЕНИЕ

N.

гр.София 11.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Г.О., II-„А“ състав в откритото съдебно заседание на 07.10.2021 г. в състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове: Мариана Георгиева

Димитър Ковачев

При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 936/ 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******срещу Решение 20249844/12.11.2020г. на СРС по гр.д. 30973/2018г., в частта, с която е уважен иск от „П и М К.“ АД, ***, ЕИК *******с основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на суми по фактури с номера 0238121100, 0238121101, 0238121226 и 0238121227 всички от 14.03.2018г. за общо 281,74 лева като получени при начална липса на основание.

Тоест решението се обжалва за разликата над сумата от 1889,73 лева до уважения размер от 1976,08 и за периода 16.03.2017г.-30.06.2017г.

Изложени са оплаквания за неправилни изводи на СРС, че макар и да е собственик на имотите, до които е доставена ел. енергията по посочените фактури, ищецът не е дължал плащане поради това, че не бил ползвал реално имота, защото не бил въведен във владение. Посочено е в жалбата, че с влизане в сила на възлагателното постановление ищцовото дружество придобива собствеността и съответно качеството на клиент на ел. енергия за тези имоти и дължи заплащане на ползваната в тези имоти енергия.

Иска се отмяна на решението за сумата от 281,74 лева за период след 15.03.2017г и отхвърляне на иска в тази част.

Въззиваемия – ищец оспорва жалбата и иска потвърждаване на решението.

След проверка по чл.269 ГПК СГС намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по същество за частично неправилно в обжалваната му част.

Спорът между страните не е по фактите.

Спорния въпрос е правен и е дали купувачът от публична продан на имот, извършена в производство по несъстоятелност е носител на задължението за плащане на разноски по ползване на имота (режийни разноски) за периода от придобиване на собствеността или само след въвод във владение на имота.

По този въпрос СГС намира следното:

Съгласно § 1, т. 27г от ЗЕ „краен клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия за собствено ползване. Съгласно чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ в редакция до изменението на закона през 2020г, тоест приложима за настоящият казус, продажбата на електроенергия на крайните битови и небитови клиенти става при публични общи условия, като не се предвижда писмено приемане от клиентите, а писмени споразумения се предвиждат само ако клиента не е съгласен с общите условия и е предложил други, които са приети от крайния снабдител или има избор на доставчик.

Писмен договор е необходим само за физическо присъединяване към съответната мрежа (чл. 117, ал. 1, т. 3 вр. с ал. 3 ЗЕ), но не и относно сделките с електрическа енергия.

В случая, че имотите в които е ползвана енергията са присъединени към мрежата на ответника спор няма.

С оглед законовата уредба на отношенията СГС намира, че дадените с ТР 2/2017г. на ОСГК на ВКС разрешения са приложими и при отношенията по закупуване на ел. енергия от небитови клиенти до изменението на закона от 2020г. и следва да се приеме, че се презюмира, че с факта на придобиване на собственост се придобива и качеството на клиент на ел.енергия, освен когато по договор между електроснабдителното дружество и трето лице задължението за съответния имот е поето от трето лице несобственик. В този смисъл е и Решение № 205 от 28.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 439/2018 г., III г. о., ГК, в което е и разглеждана подобна хипотеза на загубване на собственост съответно придобиване с постановление за възлагане.

Обстоятелството, че имота се придобива от публична продан, извършена по реда на търговския закон в производство по несъстоятелност не променя това положение предвид на разпоредбите на чл. 717з и 717л от Търговския закон. Те предвиждат, че от издаване на постановлението за възлагане купувачът придобива правата на длъжника върху съответното имущество. Рискът от погиване с всички последици се прехвърля от друг момент-влизане в сила на възлагателното постановление, като разноските по запазване на имота до въвод на купувача са за сметка на масата на несъстоятелността.

Разноските за ел. енергия не са такива за запазване на имота и следва да се приеме, че с преминаване на собствеността и риска, те също преминават в тежест на купувача. Това е така, защото самият въвод може да се извърши след плащане от купувача на разноските за прехвърляне на имота и след вписване на възлагателното постановление, което са действия които купувачът трябва да извърши, за да бъде въведен във владение. Противното становище означава да се позволи на купувача сам да определи кога ще започне да поема разноските свързани със собствеността му (като не предприема действия да бъде въведен във владение и по този начин да прехвърля разноски към масата на несъстоятелността и така да се обогатява спестявайки си разход).

В конкретния случай постановлението влиза в сила на 15.03.2017г, а е вписано едва на 04.10.2017г. и въвод е извършен на 16.10.2017.

Следователно от 16.03.2017г. задълженията възникват за купувача. Доколкото фактурата 0238121100 обхваща период от един месец, от който в тежест на купувача е само една седмица от 16.03.2017г. насетне, то на основание чл. 162 ГПК неоснователно платеното по нея е в размер на ¾ от сумата по тази фактура или в размер на 195,39 лева. Остатъка от 65,13 е дължимо платен. Дължими са били и сумите по другите три фактури посочени във въззивната жалба. Следователно размерът до който жалбата е основателна е 86,35 лева. решението на СРС ще следва да се отмени за тази сума, тоест за разликата над 1889,73 лева до уважения размер от 1976,08 лева и искът за тази сума (представляваща общ сбор от сумите дължими за периодите по фактурите посочени в жалбата след 15.03.2017г. за период до 30.06.2017г.) да се отхвърли, като в останалата обжалвана част решението следва да се потвърди.

По разноските:

С оглед изхода на въззивното дело уважени са 96 % размера на иска и на 605,82 лева за разноски за първата инстанция има право ищеца. Присъдени са му 630,89 лева, предвид което решението на СРС следва да се отмени и в частта по разноските присъдени на ищеца над сумата от 605,82 лева.

Ответника има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в първа инстанция, като с оглед на изхода на делото крайния размер на дължимото възнаграждение е 8 лева при отхвърлени 4 процента от исковете и претендирано 200,00 лева.

За въззивна инстанция жалбоподателя при уважена част от жалбата в размер на 31 % от обжалвания интерес има право на 31 % от сторените разноски за държавна такса или на сумата от 7,75 лева. Претендира и юрисконсултско възнаграждение от 100,00 лева, от които съобразно изхода на въззивното дело му се следват 31,00 лева.

Въззиваемото дружество претендира разноски за адвокат в размер на 480,00 лева. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК с молба на въззивника от 17.09.2021г. Възражението е основателно. При обжалваем интерес от 281,74 лева, уговарянето на хонорар над минималния по Наредба 1/2004г. не е оправдано, тъй като липсва и фактическа и правна сложност на делото. Следва хонорара да се намали до 300 лева и да се присъдят 207,00 лева съобразно отхвърлените 69 % от жалбата.

Водим от гореизложеното СГС, II-А с-в

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение 20249844/12.11.2020г. на СРС по гр.д. 30973/2018г., В ЧАСТТА, С КОЯТО Е УВАЖЕН иск на „П и М К.“ АД, ***, ЕИК *******по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, предявен срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******за връщане като платена без основание цена на ел.енергия над размера от 1889,73 лева до размера от 1976,08 или за сумата 86,35 лева и за периода 16.03.2017г.-30.06.2017г. КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата от 86,35 лева и за периода 16.03.2017г.-30.06.2017г., за който период са издадени фактури с номера 0238121100, 0238121101, 0238121226 и 0238121227 всички от 14.03.2018г.

ОТМЕНЯ решението и в частта по разноските присъдени на „П и М К.“ АД НАД размера от 605.82 лева.

ОСЪЖДА „П и М К.“ АД ДА ЗАПЛАТИ НА „Ч.Е.Б.“ АД разноски за първа инстанция в размер на 8,00 лева, КАКТО И разноски за въззивна инстанция в размер на 38,75 лева.

ОСЪЖДА Ч.Е.Б.“ АД ДА ЗАПЛАТИ НА „П и М К.“ АД разноски за въззивна инстанция в размер на 207,00 лева.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове: 1. 2.