Р Е Ш Е Н И Е

№ 260048

гр. Перник, 07.12.2022г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и девети септември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА

при участието на секретаря Ива Цветкова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 00542 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на предявени осъдителни искове от „З. К. Л. И„ АД гр.С. против Министерство на вътрешните работи, Прокуратурата на Република България и Софийски градски съд, с които се търси солидарна отговорност от ответниците за вреди и пропуснати ползи в размер на 34 379 083,44 лева, обезщетение за забава на основание чл.86, ал.1, чл.84, ал.3 от ЗЗД върху главницата от 34 379 083.44лева за периода от ***год. (датата на която са върнати отнетите компютърни и сървърни конфигурации) до датата на предявяване на иска - 30.12.2015год., в размер на 15 288 521,65 лева, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 30.12.2015 год. до окончателното й изплащане, сумата от 1 000 000лева, представляваща обезщетение по чл.52 от ЗЗД за уронване доброто име и репутацията на застрахователното дружество, обезщетение за забава върху главницата от 1 000 000лева за периода от *** год. до датата на предявяване на иска- 30.12.2015 год. в размер на 444 704,17 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 30.12.2015 год. до окончателното й изплащане и разноските по делото.

С молба вх.№ 260291/20.07.2020год., подадена от „ З. К. Л. И“ АД гр.С. е направен частичен отказ от предявените искове, а именно:

- от иска за присъждане на обезщетение за забава на основание чл.86, ал.1 вр. чл.84, ал.3 от ЗЗД в размер на законната лихва за забава върху главницата на претендираното обезщетение в размер на 34 379 083.44 лв. за периода от ***год. до датата на предявяване на иска- 30.12.2015год. в размер на 15 288 521.65лева и

- от иска за присъждане на обезщетение за забава на основание чл.86, ал.1 вр. чл.84, ал.3 от ЗЗД в размер на законната лихва за забава върху главницата на претендираното обезщетение по чл.52 от ЗЗД в размер на 1 000 000 лева за периода от ***год. до датата на предявяване на иска- 30.12.2015год. в размер на 444 704.17 лева.

Поради направеното изявление за отказ от посочените по-горе два иска, , с Определение на съда от 07.08.2020г. производството по исковете, по които ищецът се е отказал от търсената защита е прекратено на основание чл. 233 от ГПК.

С цитираната молба, ищецът е уточнил исковите си претенции за сумата от 34 379 083,44 лева, като е посочил, че същата съставлява сбор от следните претенции:

- Сума в размер на 6 666 666,70 лв., представляваща претърпени имуществени вреди в хипотезата на пропуснати ползи, причинени от затварянето и преустановяване на дейността на компанията за периода от 10.02.2010г. до 23.02.2010г.;

- Сума в размер на 1 083 820 лева, представляваща имуществени вреди, причинени от наложените на дружеството санкции по наказателни постановления от 2010г.;

- Сума в размер на 725 980 лева, представляваща имуществени вреди, причинени от наложените на дружеството санкции по наказателни постановления от 2011г.;

- Сума в размер на 24 900 000 лева, претендираща се като част от сумата от 45 784 350 лева, представляваща имуществени вреди в хипотезата на вреди и пропуснати ползи, произтичащи от прекратени с дружеството застрахователни договори през 2010г.;

- Сума в размер на 73406,11 лева, претендираща се като част от сумата от 11 999 109 лева, представляваща имуществени вреди и пропуснати ползи, произтичащи от прекратени с дружеството застрахователни договори през 2011г.;

- Сума в размер на 925 210,63 лева, представляваща имуществени вреди, произтичащи от отнемане на движимо имущество (хардуер) и програмни продукти.

С уточнителна молба с вх. № 260094 от 27.01.2022г. ищецът е уточнил и изменил размера на своя иск, посочвайки, че общия размер на претендираното обезщетение за претърпени имуществени вреди е в размер на 48 268 311,49 лева, като в тази сума са включени следните претенции:

- Сума в размер на 3 637 968,26 лева, представляваща претърпени имуществени вреди в хипотезата на пропуснати ползи, причинени от затварянето и преустановяване на дейността на компанията за периода от 10.02.2010г. до 23.02.2010г.;

- Сума в размер на 1 087 820 лева, представляваща претърпени имуществени вреди, причинени от наложените на дружеството – ищец санкции по наказателни постановления от 2010г.;

- Сума в размер на 725 980 лева, представляваща претърпени имуществени вреди, причинени от наложените на дружеството санкции по наказателни постановления от 2011г.;

- Сума в размер на 29 939 009,96 лева, претендирана като част от сумата от 42 267 897,91 лева и представляваща имуществени вреди в хипотезата на вреди и пропуснати ползи, от прекратени с дружеството застрахователни договори през 2010г.;

- Сума в размер на 11 999 108,51 лева, представляваща имуществени вреди и пропуснати ползи, произтичащи от прекратени с дружеството застрахователни договори през 2011г.;

- Сума в размер на 878 424 лева, представляваща имуществени вреди, произтичащи от отнемане на движимо имущество (хардуер) и програмни продукти;

Уточнен е общия размер на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди по т. 4 от петитума на исковата молба в размер на 1 000 000 лева, претендиран като част от направените през 2010г. и 2011г. разходи за реклама.

С Молба вх. № 260175/16.02.2022г. ищецът е уточнил волята си, обективирана в уточнителна молба с вх. № 260094 от 27.01.2022г., като е заявил, че се касае за отказ от част исковите претенции, а именно:

- от иска за обезщетение за претърпени имуществени вреди, заявен в част ІІІ, т. 1 на стр. 28 от исковата молба и в т. 1.1. от уточнителната молба за сумата от 3 028 698,44 лева, представляваща разликата между първоначално предявения размер на претенцията от 6 666 666,70 лева и уточнения размер на претенцията, съгласно експертизата в размер на 3 637 968,26 лева;

- от иска за обезщетение за претърпени имуществени вреди, заявен в раздел ІІІ, т. 5, стр. 30-32 от исковата молба и в т. 1.1.6 от уточнителната молба за сумата от 46 785, 87 лева, представляваща разликата между първоначално предявения размер на претенцията от 925 210,63 лева, заявена в раздел ІІІ т. 5, стр. 30-32 от исковата молба и в т. 1.1.6 от уточнителната молба и уточнения размер на претенцията, съгласно експертизата в размер на 878 424,76 лева.

В съдебно заседание, проведено на 31.03.2022г. съдът е допуснал намаляване на размера на предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в хипотезата на пропуснати ползи, които са причинени от затварянето и преустановяване на дейността на компанията за периода от 10.02.2010 г. до 23.02.2010 г., които дружеството е щяло да реализира като приход за периода, в който е компанията е била затворена и дейността й е била преустановена, при съобразяване на среднодневния приход от периода, предшестващ това затваряне - този от месец януари 2010 г. и среднодневният приход за предходната календарна 2009 г. и приспадане на реализирания за периода 10.02.2010 г. - 23.02.2010г. приход, съответно от първоначално заявения размер от 6 666 666,70 лв. до сумата от 3 637 968,26 лв., като е прекратил производството по този иск по отношение на намалената част, за която е направен отказ от ищеца на основание чл. 233 ГПК. Допуснал е увеличение на размера на предявената част от частичен иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в хипотезата на вреди и пропуснати ползи, които са причинени от прекратени с дружеството застрахователни договори през 2010 г. - върнати, сторнирани, отписани и несъбрани застрахователни премии за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2010г., съответно от първоначално заявения размер от 24 900 000 лв. на сумата от 29 939 009,96 лв., и съответно допуска намаляване на общия размер на предявения частичен иск от 45 784 350 лв. до 42 267 897,91 лв. В тази насока предявеният иск след изменението е за сумата от 29 939 009,96 лв., предявена като част от общо сумата 42 267 897,91 лв. Съдът е допуснал и увеличение на размера на предявения частичен иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в хипотезата на вреди и пропуснати ползи, които са причинени от прекратени с дружеството застрахователни договори през 2011 г. - върнати, сторнирани, отписани и несъбрани застрахователни премии за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г., като предявената част в размер на 73 406,11 лв. се увеличава до пълния размер на частичния иск, а именно: 11 999 108,51 лв., която сума след изменението се претендира изцяло. В тази насока предявеният иск след изменението престава да е частичен и е за сумата от 11 999 108,51 лв. Допуснал е и намаляване на размера на предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в хипотезата на вреди и пропуснати ползи, които са причинени от отнемане през 2010 г. на подробно описано в исковата молба движимо имущество (хардуер) и програмни продукти, които при връщането им са били изцяло амортизирани, направени от ищеца разходи през 2010 г. за наем на компютри и сървъри, както и разходи за заплащане на поддръжка и техническо обслужване по повод дейността на операторите, натоварени с възстановяване на базите данни, съответно от първоначално заявения размер от 925 210,63 лв. до сумата от 878 424,76 лв., като е прекратил производството по този иск по отношение на намалената част, за която е направен отказ от ищеца на основание чл. 233 ГПК.

В исковата молба се твърди, че на ***год. служители на ГД на МВР „ ДП“ са извършили претърсване и изземване в централния офис на „ Лев Инс“ АД, находящ се в ***, както и в корпоративния офис на същото дружество, находящ се в *** и на домашните адреси на лицата от ръководството на дружеството, от където били иззети следните вещи :

- от централния офис: Компютърна конфигурация - бяла на цвят, с надпис „Rех" на предния панел; компютърна конфигурация - черна на цвят, с надпис на задния панел, RОНS"; компютърна конфигурация - бяла на цвят, с надпис на предния панел "ODISSEY", компютърна конфигурация - бяла на цвят, с надпис на предния панел „VPN; компютърна конфигурация - марка „FUJITSV Simens" с № ***; компютърна конфигурация - с надпис на предния панел „ACHIL"; компютърна конфигурация - черна на цвят, с надпис и входна точка за „IRIS VISIA"; компютърна конфигурация - черна на цвят, с надпис на задния панел № ***; Хард диск марка „Hitachi, серия *** и лаптоп "НР" с № ***,комплект със зарядно, без означения; компютърна конфигурация - сива на цвят, с надпис на предния панел „Necktor"; Сървърна конфигурация - черна цвят с № ***; Сървърна конфигурация с №***; Сървърна конфигурация с № ***; Сървърна конфигурация с № ***; Сървърна конфигурация с № ***; Сървърна конфигурация с № ***; Мрежово устройство за съхранение на информация с № ***; Сървърна конфигурация с № *** и № ***; Сървърна конфигурация с № ***;

- от корпоративния офис на "Лев Инс" АД, находящ се на ***: Компютърна конфигурация с надпис в горен ляв ъгъл „Super Writemaster" и ръчно изписан на гърба номер ***; Сървър „НР", модел МL35С5, сериен № ***; Сървър „НР", модел DL38G5, сериен № ***; Сървър „НР", модел DL380G5, сериен № ***; Сървър „НР", модел DL380G5, сериен № ***; Сървър „НР", модел 01,3 80О5, сериен № ***; Дискови масиви - два броя всеки от тях с по 12 на брой диска, общо за двата дискови масива - 24 бр. диска, със следните серийни номера: *** и ***,; 68 бр. папки, съдържащи счетоводна документация с надписи на по - голямата част от тях „2009 ПКО ";, РКО..."; „Каса", „Банка, както и още 4 броя папки със счетоводни документи. Общо папки - 72 бр. номерирани условно и поредно; Счетоводна документация на фирма ЗК „Лев Инс" АД, общо на брой - 26 папки, обозначени условно под № **, както и са били запечатани и затворени помещенията в офисите на ЗК "Лев Инс" АД.

Твърди се още, че в нито един от цитираните протоколи за претърсване и изземване не било цитирано разрешение на съда за подобни действия, нито са били посочени конкретни причини, които да обосноват неотложност на случая или мотиви защо това е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства, като и че на застрахователното дружество не било съобщено нито дали е налице разрешение от съда за действията на разследващите органи, нито какви точно доказателства се издирват, нито какво е тяхното значение и отношение към съответното следствено дело или прокурорска преписка. Към никое от присъстващите лица не било отправено искане да бъдат предадени конкретни доказателства или носители на информация, като наместо това била проведена операция по пълно изпразване на помещенията от документи и техника, тяхното запечатване и освобождаване на служителите на компанията, работещи в посетените офиси. Посочва се, че в последствие било узнато, че запечатването на помещенията, претърсване и изземването на документи, сървърни и компютърни конфигурации е било предприето за нуждите на досъдебно производство № ***г. по описа на Националната Следствена Служба и прокурорска преписка №***г. по описа на Софийска градска прокуратура, водена спрямо обвиняемите А. И. П. за извършено престъпление по чл.321, ал.З, вр. ал.1 от НК, А. К. П. за извършено престъпление по чл.321, ал.З, вр. ал.2 от НК, Н.И. В. за извършено престъпление по чл.321, ал.З, вр. ал.2 от НК, Й. Д. С. е за извършено престъпление по чл.321, ал.З, вр.ал.2 от НПК П. Д. С. за извършено престъпление по чл.321, ал.З, вр. ал.2 от НК (т.нар. дело "***"), което било прекратено с определение от 27.02.2014г. постановено по н.ч.д. №1194/2013 г. по описа на Специализирания Наказателен съд, 11 наказателен – състав на основание чл.369, ал.2 от НПК поради невнасяне на обвинителен акт от страна на прокуратурата. Узнато било също така и за образувано досъдебно производство №*** г. по описа на Националната следствена служба, прокурорска преписка № *** на Софийска градска прокуратура, по предстояло повдигне на обвинение за създаване и участие във въоръжена организирана престъпна група по отношение на няколко обвиняеми и поради факта, че лицето – А. И. П. е притежавал акции в периода от ***-***г. в застрахователната компания, иззетите документи и компютърна техника щели да послужат за разследване на обвиненията срещу него. Ищецът посочва, че и това досъдебно производство е било прекратено частично с постановление от 20.05.2011год. на Софийска градска прокуратура по отношение на повдигнатото против обвиняемия А. П. обвинение за престъпления по чл.321,ал.З от Наказателния кодекс за това, че същият е участвал във въоръжена организирана престъпна група, включваща и длъжностни лица.

Твърди се също така, че въпреки многобройните молби и жалби за връщане на иззетата техника и документи, имащи отношение към извършваната търговска дейност на ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, същите не били върнати. Посочва се, че едва на 23.02.2010 г. с Постановление на Софийска градска прокуратура било разпоредено отваряне на запечатаните офиси на застрахователното дружество и постановено снемане на печатите от помещенията и осигуряване на общ достъп до тях. Отказано, обаче, било от Софийска градска прокуратура връщане на документацията на иззетата компютърна техника на дружеството, като отказът бил обективиран в постановления на прокурор при Софийска градска прокуратура от 10.03.2010 г. и 12.03.2010 год. Въпреки своевременното обжалване на постановленията се твърди, че и до момента няма произнасяне по подадените жалби от СГС .

Ищецът твърди, че многократно е обръщал внимание на разследващите органи и прокуратурата, че в иззетата компютърна техника и сървърни конфигурации се съхраняват изключително важна база данни, касаеща осъществяваната дейност по застраховане от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, в това число данни за застраховано имущество, страни по договорите, периода на застрахователно покритие, както и покрити рискове по съответните застраховки. Уточнява, че тази информация има отношение към изпълнение на задълженията по чл. 68 и сл. от КЗ. Посочва,ч е посочената техника и сървърни конфигурации управлявали и софтуера на застрахователната компания за регистриране на застрахователни полици и обработка на щети, което неимоверно застрашавало дейността и приходите на компанията, дори на практика е направило невъзможна дейността й.

Твърди се, че от страна на застрахователното дружество са били отправени искания по реда на чл. 111 ал. 2 от НПК за връщане на иззетите с протоколи от ***г. документи и компютърна техника (сървърни конфигурации), като дори посочили, че ако същите са необходими за извършването на други процесуално-следствени действия, то да бъде дадена възможност на дружеството да изготви копия на съхраняваната на иззетата компютърна техника база данни. Въпреки направените искания, обаче, Софийска градска прокуратура отказала връщане на иззетите документи и техника.

Излагат се и твърдения, че въз основа на постановления на СГП от 29.06.2011 год. и 12.08.2011 год., изведени в деловодство на 17.08.2011 г. на 07.07.2011 год. са върнати на застрахователното дружество 5 броя сървъри и 2 броя дискови масиви, иззети от корпоративния офис на "Лев Инс" АД, находящ се на ***, като за предаването е съставен приемо-предавателен протокол от Р. К.-*** от Национална следствена служба. Друга част от компютърните конфигурации, компютърно информационни системи-сървърни конфигурации-19бр., като приобщени към материалите по ДП № *** год. по описа на НСЛС, били върнати едва на *** год., за което бил съставен приемо-предавателен протокол от Х.К. - *** в *** в СГП. В протоколите било посочено, че извършените действия по запечатване на помещения и изземване на документи и компютърна техника били одобрени с Определение на СГС № 682/11.02.2010 год., като ищецът твърди, че такъв съдебен акт не му бил предявяван. Твърди се също така, че едва с постановление от 12.08.2011год. по пр. пр. № ***г. по описа на СГП било разгледано искането на ищеца за връщане на иззетите книжа и вещи, като въз основа на него и с протокол от *** год. били върнати иззетия по протокол от *** г. Хард, диск марка „Xitaci“ серия № ***. Иззетите от корпоративния офис на "Лев Инс" АД, находящ се на *** папки и счетоводни документи в 98 класьора били върнати от Софийска Градска прокуратура на служител на ЗК „Лев Инс“ АД – Б. П. А., едва на *** г.

Твърди се, че гореизложеното обосновава извод за това, че разследващите органи (МВР, НСлС и Софийска Градска прокуратура) вероятно със санкцията на Софийски Градски съд, са предприели неподходящи и прекомерни мерки по отношение на застрахователното дружество в продължение на четири години — от 10.02.2010 г. до 23.07.2014 г. (датата на окончателното възстановяване на иззетата документация), изразяващи се в неоснователно и незаконосъобразно запечатване на помещения, изземване и задържане на документи и компютърна техника като веществени доказателства по наказателно производство. Твърди се също така, че запечатването на помещенията и изземването било извършено още на ***г.; копирането на електронни носители на информация и връщането им на застрахователната компания на ***г., а копирането и връщането на хартиените носители и счетоводната документация на *** год., като тези действия са извършвани в продължение на над 4 години и въпреки че наказателното производство по ДП № ***г. по описа на НСС, пр.пр. № ***г. по описа на СГП било прекратено с определение от 27.02.2014 г. постановено по н.ч.д. №1194/2013 г. по описа на Специализирания Наказателен съд, 11 наказателен състав на основание чл. 369,ал.2 от НПК поради невнасяне на обвинителен акт от страна на прокуратурата.

Ищецът счита се, че отказа за връщане на иззетите вещи и документи, обективиран в Постановление на СГС от 12.03.2010 год. е незаконосъобразен, тъй като воденото срещу лицето А. П. следствено дело не може да бъде основание за изземване на вещи и документи от застрахователното дружество, респ. основание за отказ за връщане на иззети такива. Посочва се, че лицето А. П. няма никакво участие в застрахователното дружество, не притежава акции в капитала на ЗК „ Лев Инс“ АД, не е член на Управителния или надзорния съвет на застрахователното дружество, не е член на специалните контролни органи по отношение на дейността на застрахователите, регистрирани в КЗ, ЗС и Закона за независимия финансов одит, нито между него и застрахователното дружество са налице трудовоправни отношения. Посочва се, че връщането на иззетите документи не би затруднило и разкриването обективната истина, тъй като от момента на изземването на вещите и документите е имало възможност да се копира информацията на хартиен носител, което не било направено. Компютрите и документите не били предмет на административно нарушение, поради което е следвало да бъдат върнати, а с отказа да бъдат върнати е нарушена нормата на чл. 111, ал.2 от НПК. Поддържа се, че не е било налице законово основание са изземването им, тъй като същите нямат отношение към разследването.

Изрично се твърди, че вещите е следвало да бъдат върнати, тъй като изземването им било незаконно. Посочва се,че претърсването и изземването са били извършени без предварително разрешение по чл.161, ал.1 НПК. Според алинея втора на същия текст, това било допустимо само в неотложни случаи, и то само в случаите, когато това е единствена възможност за събиране и запазване на доказателства, и то от местопроизшествие, каквото в случая не било налице. В случая не само липсвали доказателства за неотложност на случая и доказателства за отсъствие на друга възможност за събиране на доказателствата, но липсвали дори твърдения на разследващите органи за наличието на такива обстоятелства. Поддържа се ,че изводът, че няма друга възможност за събирането на доказателствата бил невъзможен. Това било така, тъй като наличието или липсата на друга възможност за събиране на определени доказателства можело да бъде преценено само, ако са били ясни какви са доказателствата, които трябва да бъдат събрани. В процесната хипотеза се твърди, че разследващият орган нито веднъж не бил посочил кои всъщност са търсените от него доказателства и при това положение преценката за наличието или липсата на друга възможност за събирането на тези доказателства била невъзможна. Това естествено означавало че е невъзможен и изводът за липса на такава друга възможност и по тази причина и по аргумент от чл. 161, ал.2, изр. първо НПК трябвало да се приеме, че в конкретния случаи извършването на претърсване и изземване без предварително разрешение на съда е забранено. Посочва се ,че съгласно текста на съставените протоколи претърсването и изземването е започнало в 14.20 часа, поради което следвало да се установи дали в рамките на 24 часа след това до 14.20 часа на следващия ден - *** г. в компютърната система на Софийски Градски съд е бил наличен текст и подписан от съдия вариант на съдебен акт за разрешаване на тези действия на разследващите органи от страна на съда. На практика посоченият час 14.20 ч. е часът, в който било отпочнато изготвянето на протоколите от разследващите органи, а самото претърсване и изземване е започнало още преди началото на работното време на ***г.

Поддържа се нарушение на чл. 163, ал.2 НПК, тъй като преди претърсването и изземването разледващият орган не бил предложил търсените предмети, книжа и данни да му бъдат предадени доброволно, както и чл.164, ал.4 от НПК,тъй като присъствалите на претърсването и изземването лица – И. П. и Н. Н. не били представители на ищцовото застрахователно дружество. Посочва се ,че иззетите компютърни информационни системи не могли да бъдат обект на изземване, по аргумент на чл.159 от НПК, като е следвало съгласно чл.163, ал.7 от НПК да се извърши запис върху хартиен или друг носител, а не да се изземва самият компютърен носител на данни. Така било нарушено изискването за опазване на застрахователната тайна по чл.93 и чл.94 от КЗ и на чл.16 от Директива 92/49/ЕИО на Съвета от 18.06.1992 год.

Твърди се ,че с извършеното запечатване на офисни помещения, безцелни и произволни претърсвания, изземване на движими вещи, собственост на застрахователната компания „Лев инс" АД, поддържане на полицейско присъствие в офисите на дружеството и блокиране дейността на компанията чрез неоснователно задържане на иззетите документи и електронна техника, разследващите органи в лицето на служителите на МВР, Националната следствена служба, Софийска Градска прокуратура и другите подразделения на Прокуратурата на Република България, както и съдът, са нарушили правото на собственост, правото на защита и неприкосновеност на информацията, базите данни, кореспонденцията, движимата и недвижима собственост, правото на защита на инвестициите и правото на справедлив процес в разумни срокове на ищец, както следва:

- Правото на стопанска инициатива, уредено в член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз (2012/С 326/02), съгласно: който свободата на стопанската инициатива се признава в съответствие с правото* на Съюза. Налице е и противоречие с чл.19, ал.2 и ал.З от Конституцията на Република България: В чл.19, ал.1 от Конституцията е провъзгласен принципът, че икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива. С цел осигуряване на необходимите предпоставки за провеждане на този принцип чл. 19, ал.2 от Конституцията възлага. на закона да създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, а ал.З на чл.19 постановява, че инвестициите и стопанската дейност на български и чуждестранни граждани и юридически лица се закрилят от закона;

- Правото на собственост, уредено в член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз (2012/С 326/02), съгласно който всеки има право да се ползва от собствеността на имуществото, което е придобил законно,- да го ползва, да се разпорежда с него и никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в обществена полза, в предвидените, със закон ; случаи и I условия и срещу справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба. Действията на държавните органи са предприети в противоречие е чл.17, ал.1 и ал.З от Конституцията на Република България. Съгласно чл.17, ал.1 от Конституцията на Република България, правото на собственост се гарантира й защитава от закона. Чл.17, ал.З от Конституцията обявява частната собственост за неприкосновена, а ал.5 определя условията, при които е допустимо отчуждаване на частна собственост - само въз основа на закон, с цел удовлетворяване па държавни и общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение на собственика;

- Изземването на имуществото му не било предприето в защита на обществения интерес, тъй като така иззетите доказателства не били послужили за наказателно преследване и ефективното осъждане на никой негов служител или акционер. Наказателното производство, към което иззетите писмени и веществени доказателства са били приобщени, било прекратено поради това, че Прокуратурата изобщо не е повдигнала обвинения, а иззетото имущество е било задържано ненужно дълго без да се предприемат мерки за снемане копие от носителите на информация. Предприетите от държавните органи мерки били в нарушение на принципа за пропорционалност, защита на обществения интерес и законосъобразност при отнемане на имуществото.;

- правото на справедлив съдебен процес (справедливо и публично гледане на делото в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона) по чл.6, т.1 и т.З от Европейската Конвенция за защита правата на човека и основните свободи, ратифицирана със Закон, приет от Народното събрание на 31.07.1992г. (ДВ, бр.66 от 1992г. в сила за РБ от 07.09.1992г.). Застрахователното дружество , пострадало от извършени процесуални действия на разследващите органи и съда, е било лишено от възможността да бъде незабавно и подробно информирано за характера и причините на, обвинението, да се защити срещу извършваните процесуални действия по запечатване на помещенията му и изземване на движимата му собственост и в разумен срок да получи обратно иззетото имущество, за да възстанови дейността си:

- правото на ефективно средство за защита срещу действията на разследващите органи и съда, гарантирано от чл.13 от Европейската Конвенция за защита правата на човека и основните свободи, ратифицирана със Закон, приет от Народното събрание на 31.07.1992г. (ДВ, бр.66 от 1992г., в сила за РБ от 07.09.1992г.). На ищцовото дружество не били връчени актовете, постановени в рамките на процедурата по събиране на иззетите доказателства и одобряването на тези действия от съда; нещо повече подадените жалби и молби или са оставени без уважение или изобщо не са разглеждани от органите на Прокуратурата, а жалбите на ищеца срещу Постановленията на СГП за отказ да бъдат върнати вещите изобщо не са разгледани от компетентния Софийски Градски съд. Нарушение на правото на собственост, стопанска инициатива и ефективна съдебна защита е извършването на претърсване и изземване по отношение на юридическо лице, което не е субект на престъплението и не е свързано с престъплението, по отношение на; движими вещи за които няма данни да са средство на престъпление, без предварително съдебно разрешение и без да се конкретизират и обосноват причините, поради които е налице необходимост от неотложни действия и липсва друг начин за събиране на доказателствата в процеса. Това съставлява и нарушение на разпоредбата на чл.47:от Хартата на основните права на Европейския съюз (2012/С 326/02);

- липсва одобрение на съда по отношение запечатването на помещенията на ищцовото застрахователно дружество. Дори при наличието на последващо одобряване на протоколите за претърсване и изземване на документите и компютърната техника от страна на съда, трябвало да се вземе предвид, че одобрението на съда не касае конкретни документи, или компютърна конфигурация, не сочи връзката им с предмета на разследването и лицата, участващи в твърдялата престъпна група, не. аргументира наличието на „неотложност" и „обществен интерес" при изземването на имуществото. В българското законодателство не била предвидена възможност последващото одобряване на съда на действията на разследващите с акт по чл.161, ал.2 НПК, да подлежи на обжалване от лицата, чиито права и интереси са засегнати. ЕСПЧ бил приел вече , че споменаването на чл.161 НПК и изтъкването на неотложни обстоятелства без надлежно обосноваване на законността и пропорционалността на мярката, представлява нарушение на европейското законодателство и в частност на. конвенцията за защита правата на човека и основните свободи в решението си по делото Преждарови с/у България (дело №8429/05, IV отделение на ЕСПЧ);

- Съгласно чл.34 от ЕКЗПЧОС и Протокол 1 към Конвенцията, юридическите лица можели да се определят като пострадали лица от действията или бездействията на държавните органи, когато е засегнато мирното упражняване на правото им на собственост. Въпреки че.1 от Протокол 1 към Конвенцията изрично признавал в полза на юридическите лица защита на правото им на собственост, практиката на съда приемала, че правата по чл.6 и чл.13 от Конвенцията могат да се отнесат също към юридическите лица.

- изземването, задържането и копирането на базата данни със застраховани лица и имущество, без наличието на каквато и да е връзка на тази база данни с разследваните престъпления, било извършено в нарушение на разпоредбите на ДИРЕКТИВА 96/9/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА от 11 март 1996 година за правна закрила на базите данни.

- посочените по-горе действия на държавните органи са в нарушение на Член 19, параграфи 2 и 3 от Директива 73/239/ЕИО, съгласно който „всяка държава-членка предприема всички необходими стъпки, за да гарантира, че компетентните органи имат необходимите правомощия и средства за надзор на дейността на застрахователните предприятия и да вземат всякакви мерки спрямо предприятието, които са подходящи и необходими, за да гарантира, че дейността на предприятието продължава да е в съответствие със законовите, подзаконовите и административните разпоредби, и да предотвратява или поправя всякакви нередности, засягащи интересите на застрахованите лица". В конкретния случай държавните органи не само не били предприели всички мерки застрахователното дружество да продължи безпрепятствено да изпълнява задълженията си за отчетност и поднадзорност, за своевременно обслужване интересите на застрахованите лица и опазване на застрахователната тайна, а са действали в разрез с вменените им задължения. В резултат на извършените запечатване, претърсване и изземване на документация и техника на застрахователното дружеството, същото било поставено в невъзможност да подава периодичните си отчети и справки към Комисията за финансов надзор, в невъзможност да обслужва застрахованите лица и да поддържа необходимата ликвидност и платежоспособност.

- описаните действия на държавните органи били в нарушение и на чл.63 ДФЕС. Според константната практика на СЕС, член 63, § 1 ДФЕС забранява ограниченията върху движението на капитали между държавите-членки (вж. по конкретно Решение от 28.09.2006 г. по дело Комисия/Нидерландия, С-282/04 и С-283/04, точка 18 и цитираната съдебна практика, както и Решение от 23.10.2007 г. по дело Комисия/Германия, С-112/05, точка 17). В ДФЕС няма изчерпателно изброяване и на конкретните действия на държавата, попадащи в обхвата на забраната за ограничаване свободата на движение на капитали, по смисъла на чл.63 от ДФЕС. Това биха могли да бъдат всякакви мерки от законодателен, административен и друг характер (вж. Решение от 24.06-1986 г. по дело Luigi Brugnoni и Roberto Ruffinengo срещу Cassa di risparmio di Genova e Imperia С-157/85). „Ограничение" на свободното движение на капитали е налице когато мерките, предприети от държавите-членки, са „годни да предотвратят или ограничат придобиването на дялове от предприятия,, или да разколебаят инвеститорите от други държави членки да инвестират своя капитал", (Решение от 11.11.2010 г. по дело Комисия/Португалия, С-543/08).

Посочва се, че извън така описаните действия разследващите органи всячески се опитвали да въвлекат Застрахователна компания "Лев инс" АД в предприетата кампания срещу лицето А. П. и другите обвиняеми, като по този начин. увредиха съществено репутацията на застрахователното дружество и причиниха значителен отлив на клиенти, спад във възходящата тенденция на развитие на компанията, намаляване на пазарния и дял, вреди и пропуснати ползи поради прекратяване на застрахователни договори, връщане на застрахователни премии или пропускане да се реализират приходи от такива премии, заплащане на санкции наложени от други държавни органи като, Комисия за защита на потребителите и Комисията за финансов надзор.На първо място се посочва ,че при извършване арестите на обвиняемите се извършвали обиски на членове на управителния и надзорния съвет, и други ръководни кадри на Застрахователната компания, и се разпространявала информация, че сред задържаните като част от организираната престъпна група е и г-жа Л. С. (член на Надзорния съвет на ЗК Лев инс АД). На *** г., били извършени претърсвания на помещения и изземвания на вещи, находящи се в домовете на физическите лица И. П. -*** на Надзорния съвет на ЗК „Лев Инс" АД, Л. С. - *** на Надзорния съвет на ЗК "Лев инс" АД и Н. Н. - *** на ЗК „Лев Инс" АД. Предвид изпълняваната от тях длъжност, посочените лица са разполагали със специално обособени работни места, находящи се в Централно управление на застрахователната компания на адрес в ***, респ. Софийски корпоративен център на същата - ***. Липсвало обяснение кое е наложило претърсване на домовете на тези лица, и дори отвеждане и задържане на някои от тях. На второ място се посочва ,че след извършените претърсвания и изземване, в помещенията и непосредствено пред офисите на застрахователната компания, са разположени служители на МВР и полицейското присъствие е почти постоянно.. Първоначално служителите на МВР без никакво основание обикаляли помещенията на застрахователната компания, изисквали достъп до документацията, забранявали достъпа на външни лица или пък изисквали да записват имената и личните данни на всички външни посетители.На трето място в пресата били публикувани изказвания на представители на МВР, НСлС и Прокуратурата, въз основа на които била създадена публична нагласа, че застрахователното дружество е част от организираната престъпна група, наименувана "***".Органите на МВР започнали неоснователно и незаконосъобразно да осъществяват претърсване на служители и превозни средства на застрахователното дружество. Посочва се ,че обскът и проверката на вещи и превозни средства при всички случаи се извършват по начин, който не уронва честта и достойнството на гражданите. Така разписаните законови текстове, които законодателят е съобразил с европейското право, но в случая полицейските служители не са ги спазили и вместо да съблюдават спазването на конституционните права на гражданите, грубо са ги погазили, както,и те самите са нарушили обществения ред. Вместо да изпълняват трудовите си задължения, служителите на Застрахователна компания „Лев Иде" АД били спирани безпричинно от служители на СДВР, при проверката са извършвали действия по обиск на служители от ЗК „Лев Инс" АД и са претърсвали служебните автомобили. Такива инциденти били станали:

• На ***г. в 18.30ч. на кръстовището на *** и ***, когато служител на дружеството бил спрян с претекст, че се прави проверка за оръжие. Извършен му бил личен обиск и претърсване на служебния автомобил, за което документи по надлежния ред не били издадени.

• На ***г. около 13, 45 часа в ***, на кръстовището на *** и *** в посока централно управление *** със служебен автомобил марка „Опел" модел, Астра" с рег. №***, в който са били други двама служители на дружеството. Спрени били за проверка от полицейски патрул на ** РПУ при СДВР със звуков сигнал. При проверката бил зададен въпрос за притежаване на оръжие и има ли оръжие в автомобила. На полицейските служители им било обяснено, че в проверяваните лица и в автомобила няма оръжие,но независимо от това полицейските служители били извършили личен обиск на служителите и претърсване на служебния автомобил. При личния обиск и претърсването на служебния автомобил не било открито оръжие. Тези действия били извършени в зоната на кръстовището, когато движението е интензивно и бил предизвикан стрес, уплах и бил уронен престижа на служителите пред неограничен кръг лица.

• Подобни действия били предприети и от други полицейски патрули на СДВР в различни райони на столицата. На *** в 18.00 ч на *** в отсечката между *** и *** бил спрян друг служител, управляващ служебен автомобил на ЗК „Лев Инс" АД с рег.№ ***, като отново му бил извършен обиск и претърсване на автомобила и документ не бил издаден.

• На ***г. бил спрян служебен автомобил с рег.№*** на бул, „***" пред *** като отново били проверени други служители на компанията и отново при изпълнение на преките им трудови задължения -сценария бил същия.

• На ***г. около 12.50 часа в *** на бул. „**" пред *** - на пл. „***" отново бил спрян служебен автомобил рег. № *** с други двама служители на компанията при изпълнение на преките им трудови задължения, като отново сценария е бил същия - личен обиск и претърсване на автомобила за оръжие без да се издава документ.

• На ***г. около 11.20 часа в *** на пл. „***“ пред *** отново бил спрян служебен автомобил рег. №& *** с друг служител на компанията при изпълнение на трудовите му задължения, като отново служителите на полицията били осъществили обиск и претърсване на автомобила без да се издава документ.

Създадена били обществена нагласа, че лицето А. П. притежава застрахователната компания „Лев инс" АД и осъществява посредством дружеството пране на пари и незаконни финансови операции, нарушава окончателно доверието на клиентите на застрахователния пазар в ЗК „Лев инс" АД. Въпреки че през *** г. нямало никакви съществени промени в условията, при които застрахователната компания предлагало на клиентите си и в застрахователните и продукти, натискът на посочените държавни институции, затварянето на офиси, полицейското присъствие, изземването на документи, компютърна техника и сървърни конфигурации, довело до почти пълна невъзможност за застрахователната компания да възстанови нормалната си дейност. Само през *** г. компанията била принудена да отговори на над 400 искания за проверки от страна на Комисията за финансов надзор, множество застраховани лица предявявали претенции за незабавно изплащане на застрахователни обезщетения и бързо обработване на щетите поради съмнения за закриване и ликвидация на компанията, а хиляди застрахователни договори бяха прекратени.Възходящият темп на развитие на компанията и увеличаване на пазарния и дял бил преустановен и Застрахователна компания „Лев инс" АД отново бе върнато в позицията си отпреди близо 3 години.

В исковата молба се твърди, че в резултат на описаните по-горе действия и бездействия на държавните органи, застрахователното дружество е претърпяло увреждане,, което включва вреди (загуби) и пропуснати ползи в размер на разликата във финансовия резултат през 2010 г. - и предходната финансова година (2009 г.). Посочва се, че в периода от 2007 до 2009 г, застрахователното дружество е бележило непрекъснат растеж в продажбите на застрахователни продукти и сумата на получените премии, като освен непрекъснато увеличаване на пазарния дял, Застрахователна компания „Лев инс" АД винаги е реализирало средна годишна печалба от приблизително 10 милиона лева. Твърди се, че след предприемане на описаните действия на разследващите органи и съда, на практика цялата дейност на компанията е била почти изцяло блокирана, дружеството било поставено в невъзможност да обслужва нормално клиентите си и да обработва претенции и щети,което довело предсрочно прекратяване на сключени застрахователни полици. В резултат на това, на основание чл.19, ал.6 от Закона за Комисията за финансов надзор и в изпълнение на Заповед № 40 от 17.03.2010 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор", била разпоредена проверка на цялостната дейност на застрахователна компания (ЗК) „Лев Инс" АД,като в резултат на направените констатации /обективирани в Констативен протокол № *** г. – били издадени множество наказателни постановления за санкциониране на ЗК „Лев инс" АД за неизпълнение или забава в изпълнението на задълженията си да подава справки за сключените застрахователни договори и изискуемите по КЗ отчети към КФН.

Твърди се, че поради отказът да се върнат софтуерните конфигурации, ищецът бил поставен в невъзможност да възстанови базата си данни, което го поставило в невъзможност да обслужва клиентите си и за извършва в пълен обем застрахователната си дейност и съответно да реализира печалба,в размер на средната такава, реализирана през предходните години.

Според ищеца претърпените вреди са следните по вид и размер:

1. Пропуснати ползи от затварянето и преустановяване на дейността на компанията в периода от 10.02.2010 г. до 23.02.2010 г. (когато е разрешено сваляне на печатите на офисните помещения на ЗК „Лев инс" АД) - ако се вземе предвид среднодневния приход от дейността на дружеството през 2009 г., който възлиза на 666 666,67 лв. на ден, за 10-те работни дни в периода 10.02-23.02.2010 г. пропусната полза е в размер на 6 666 666,70 лв.;

2. Вреди, в резултат от санкции, наложени от държавни органи поради липсата на документация и софтуер за отчетност (КФН и Комисия за защита на потребителите), както следва:

- сума в размер на 1 083 820 лв., заплатена като санкция по Наказателно постановление № *** г., Наказателно постановление № *** г., Наказателно постановление № *** г., от която:

- 1 000 лв., заплатена като санкция по Наказателно постановление № *** г.;

- 2000 лв. заплатена като санкция по Наказателно постановление № *** г.;

- 1000 лв. платена като санкция по Наказателно постановление № *** г. Или общо в размер 1 087 820 лв. по наказателни, постановления от 2010 г.

- сума в размер на 11 000 лв. заплатена като санкция по Наказателно постановление № *** г., Наказателно постановление № *** г., Наказателно постановление № *** г., Наказателно постановление № *** г., Наказателно постановление №*** г.

- Сума в размер на 48 000 лв. заплатена като санкция по Наказателно постановление № *** г., Наказателно постановление № *** г., Наказателно постановление № *** г., Наказателно постановление № *** г., Наказателно постановление № *** г„ Наказателно постановление № *** г., Наказателно постановление № *** г., Наказателно постановление №*** г., Наказателно постановление №*** г.

- Сума в размер на 31 000 лв. заплатена. като санкция по Наказателно постановление № *** г., Наказателно постановление № *** г., Наказателно постановление № *** г. и Наказателно постановление № *** г.

- Сума в размер на 10 000 лв., заплатена като санкция по Наказателно постановление №*** г.

- Сума в размер на 20 000 лв., заплатена като санкция по Наказателно постановление № *** г. и Наказателно постановление № *** г.;

- Сума в размер на 605 980 лв., заплатена като санкция по Наказателно постановление № *** г. или общо в размер 725 980 лв. по наказателни постановления от 2011 г.

3. Вреди и пропуснати ползи от прекратени застрахователни договори през 2010 г. (върнати, сторнирани, отписани и несъбрани застрахователни премии за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г.), в които се включва сума в размер на 42 267 898 лв. върнати, сторнирани и отписани вземания (застрахователни премии) по предсрочно прекратени договори, сключени пред предходни отчетни периоди) и сума в размер на 3 516 452 лв. върнати, сторнирани и отписани вземания (застрахователни премии) по предсрочно прекратени договори, сключени през текущия период (2010 г.) или общо в размер на 45 784 350 лв. При сравнение с предходната финансова година (2009 г.) се установява от Справка № ГБ.3.1, Общи данни за застрахователния портфейл към 31Л2.2009 г., че общата сума на сторнираните премии от брутния премиен приход за 2009г. възлиза на 12 328 888 лв., което означава, че през 2010 г. застрахователното дружество е върнало и отписало общо 45 784 350 лв. застрахователни премии или с 33 455 462 лв. повече.,

4. Вреди и пропуснати ползи от прекратени застрахователни договори през 2011 г. (върнати, сторнирани, отписани и несъбрани застрахователни премии за периода 01.01,2011 г. - 31.12.2011 г.), в които се включва сума в размер на 9 103 838 лв. върнати, сторнирани и отписани, вземания (застрахователни премии) по предсрочно прекратени договори, сключени пред предходни отчетни периоди) и сума в размер на 15 224159 лв. върнати, сторнирани и отписани вземания (застрахователни премии) по предсрочно прекратени договори, сключени през текущия период (2011 г.), или общо в размер на 24 327 997 лв. При сравнение с последната финансова година, в която няма намеса на разследващите органи (2009 г.) се установява от Справка № ГБ.3.1, Общи данни за застрахователния портфейл към 31.12.2009 г., че общата сума на сторнираните премии от брутния премиен приход за 2009 г. възлиза на 12 328 888 лв., което означава, че през 2011 г. застрахователното дружество е върнало и отписало общо 24 327 997 лв. застрахователни премии или с 11 999 109 лв. повече.

5.Вреди от отнемането на движимо имущество (хардуер) и програмни продукти, възлизащи на сумата от 925 210.63 лева, от които 310 020,96 лв. за стойността на иззетото оборудване, 9 455.35 лв. за наем на техника и сървъри, 119 480,32 лв. за техническо обслужване във връзка с възстановяването на данни и 486 254 лв. за закупуване на нов софтуер.

6. Вреди представляващи направените разходи за реклама и маркетинг през 2010г. и 2011г. за компенсиране на увредената търговска репутация, намаления пазарен дял и отлива на клиенти, в размер на 1 746 598 лв. през 2010 г. и 2 337 295 лв. през 2011 г.;

7. Обезщетение за неимуществени вреди поради увреждане на доброто име и търговската репутация в размер на 1 000 000 лева.

С допълнителна молба с вх. № 5112 от 30.09.2019г. ищецът уточнява, че цитираното в приемо-предавателен протокол Определение № 682/11.02.2010 год. не е законосъобразно издадено - в предвидения в закона 24 часов срок, поради което не е налице надлежно одобряване на извършените без предварително разрешение действия на служителите на МВР по претърсване и изземване на вещи, собственост на ищцовото дружество. Дори да се установи, че е налице одобрение от страна на съдии на СГС на тези действия, то се поддържа, че такова одобрение не е следвало да се издава, тъй като не са били налице законовите предпоставки за това - чл.161, ал.2 от НПК. Не е била налице неотложност на случая, поради което претърсването и изземването е следвало да се извърши само след предварително разрешение, а такова не е давано. Посочва се, че одобрението на съда не касае конкретни документи или компютърни конфигурации, не сочи връзката им с предмета на разследването и лицата в твърдяната престъпна група, поради което не аргументира „неотложност“ и „обществен интерес“ при изземването на имуществото. В тази връзка се позовава на ЕСПЧ, който в решението по делото П. с/у България /Дело № 8429/05 год. IV отделение на ЕСПЧ/ е приел, че споменаването на чл.161 от НПК и изтъкването на неотложни обстоятелства без надлежно обосноваване на законността и пропорционалността на мярката, представлява нарушение на европейското законодателство и в частност на конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.

В допълнителната молба се уточнява, че въпреки подадените жалби, Софийски градски съд не се е произнесъл по подадените жалби против постановления на СГС от 11.03.2010 год. и 12.03.2010 год., с които е отказано връщане на иззетата компютърна техника, като с тези си бездействия са произлезли вреди за ищеца.

Твърди се, че с действията си по одобряване на извършените процесуално-следствени действия-претърсване и изземване, както и с непроизнасяне на съдиите от СГС по подадените жалби против Постановленията на СГС от 11.03.2020 год. и 12.03.2010 год. е нарушено европейското законодателство, правото на собственост, правото на защита и неприкосновеност на информацията, базите данни, кореспонденцията, движимата и недвижима собственост, правото на защита на инвестициите и правото на справедлив процес в разумни срокове както следа:

- одобряването от съда на изземването на информационните бази данни на застрахователната компания било извършено и в нарушение на изискванията за опазване на застрахователната тайна по чл.93 и чл.94 Кодекса за застраховането и чл.16 от ДИРЕКТИВА 92/49/ЕИО НА СЪВЕТА от 18 юни 1992 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, свързани с прякото застраховане, различно от животозастраховането и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО и 88/357/ЕИО (Трета директива за застраховането, различно от животозастраховане); освен това изземването, задържането и копирането на базата данни със застраховани лица и имущество, без наличието на каквато и да е връзка на тази база данни с разследваните престъпления, било извършено в нарушение на разпоредбите на ДИРЕКТИВА 96/9/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА от 11 март 1996 година за правна закрила на базите данни;

- одобряването от съда на действията на разследващите органи нарушавало правото на стопанска инициатива, уредено в член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз (2012/С 326/02), съгласно който свободата на стопанската инициатива се признава в съответствие с правото на Съюза. Налице е и противоречие с чл.19, ал.2 и ал.З от Конституцията на Република България; ал.З на чл.19 постановява, че инвестициите и стопанската дейност на български и чуждестранни граждани и юридически лица се закрилят от закона.

- одобряването от съда на действията на разследващите органи нарушавало правото на собственост, уредено в член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз (2012/С 326/02), съгласно който всеки има право да се ползва от собствеността на имуществото, което е придобил законно, да го ползва, да се разпорежда с него и никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в обществена полза, в предвидените със закон случаи и условия и срещу справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба.

- действията и бездействията на съда, описани по-горе, нарушавали и правото на справедлив съдебен процес (справедливо и публично гледане на делото в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона) по чл.6, т. 1 и т.З от Европейската Конвенция за защита правата на човека и основните свободи, ратифицирана със Закон, приет от Народното събрание на 31.07.1992 г. (ДВ, бр.66 от 1992 г., в сила за РБ от 07.09.1992 г.). Застрахователното дружество, пострадало от извършени процесуални действия на разследващите органи и съда, е било лишено от възможността да бъде незабавно и подробно информирано за характера и причините на обвинението, да се защити срещу извършваните процесуални действия по запечатване на помещенията му и изземване на движимата му собственост и в разумен срок да получи обратно иззетото имущество, за да възстанови дейността си.

- действията и бездействията на съда, описани по-горе нарушавали и правото на ефективно средство за защита срещу действията на разследващите органи и съда, гарантирано от чл.13 от Европейската Конвенция за защита правата на човека и основните свободи, ратифицирана със Закон, приет от Народното събрание на 31.07.1992 г. (ДВ, бр.66 от 1992 г., в сила за РБ от 07.09.1992 г.). На ищцовото дружество не били връчени актовете, постановени в рамките на процедурата по събиране на иззетите доказателства и одобряването на тези действия от съда; нещо повече подадените жалби и молби или са били оставени без уважение или изобщо не били разглеждани от органите на Прокуратурата, а жалбите на ищеца срещу Постановленията на СГП за отказ да бъдат върнати вещите изобщо не били разгледани от компетентния Софийски Градски съд. Съгласно чл.34 от ЕКЗПЧОС и Протокол 1 към Конвенцията, юридическите лица могат да се определят като пострадали лица от действията или бездействията на държавните органи, когато е засегнато мирното упражняване на правото им на собственост. Въпреки че чл. 1 от Протокол 1 към Конвенцията изрично признава в полза на юридическите лица защита на правото им на собственост, практиката на съда приема, че правата по чл.6 и чл.13 от Конвенцията могат да се отнесат също към юридическите лица.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е подаден отговор от Министерство на вътрешните работи /МВР/, в който са изложени доводи за частична недопустимост на предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди, съединен с исковете по чл. 86 от ЗЗД и неоснователност на всички съединени искове. Поддържа се, че юридическо лице не може да търпи неимуществени вреди, поради което и не може да претендира обезщетение за претърпени такива. Предвид на това моли производството по делото, в частта относно претенцията за неимуществени вреди, да бъде прекратено,ведно със съединените с него искове по чл.86 от ЗЗД.

Направено е възражение, че Министерство на вътрешните работи не е носител на материална и процесуална легитимация по предявените искове. В тази връзка се поддържа, че претърсването и изземването в офисите на ищцовото застрахователно дружество е извършено от служители на Главна дирекция „ Досъдебно производство“ /ГДДП/, чийто правоприемник към настоящия момент е ГДНП, поради което МВР не е пасивно легитимиран по предявените искове. Твърди се ,че МВР не може да носи отговорност и за действия на служители на СДВР, което е отделно юридическо лице. По същество ответникът поддържа ,че не са налице законовите предпоставки на чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД, поради което предявените искове са неоснователни и недоказани и следва да се отхвърлят като такива, ведно с произтичащите от това последици. Прави се възражение за изтекла погасителна давност. Твърди се ,че в случая се касае за обезщетение за вреди от непозволено увреждане, вземането за което се погасява с 5-годишна давност, която започва да тече от откриването на деликта, в случая от 10.02.2010год. От този момент до датата на предявяване на иска- 30.12.2015год. този срок е изтекъл, като вземането за лихви е погасено с изтичане на краткия давностен срок по чл.111, б.“ В“ от ЗЗД.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от Прокуратурата на Република България, в който се правят възражения за нередовност на исковата молба поради невнасяне на държавна такса в размер на 4 % върху цената на иска. Ответникът посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 132 от Конституцията на РБългария при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление,поради което претенцията за вреди от техни служебни действия и актове е недопустима. Поддържа се недопустимост на исковете и паради наличието на друг ред за реализиране на търсената отговорност. С оглед основанието за прекратяване на наказателното производство по ДП № ***год. по описа на НСлС се поддържа, че претенцията на ищеца следва да бъде по чл.2, ал.2,т.2 от ЗОДОВ. По същество се оспорва наличието на елементите на фактическия състав по чл.49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответниците по иска на това основание. Посочва се, че ако исковата претенция е по чл.4, параграф 3 от ДЕС, чл.7 от Конституцията и чл.45 и чл.49 от ЗЗД, то същата е неоснователна.Според ответника никъде в обстоятелствената част на исковата молба не се съдържат твърдения за нарушения права на физически и юридически лица,предвидени в някои от актовете на вторичното право на ЕС,които да са транспонирани във вътрешното законодателство.Изведените твърдения за извършено претърсване и изземване и невръщане на иззетите вещи и документи според ответника не съдържат данни за наличието на противоречие или ограничаване правата на юридическите и физическите лица въведено в българския наказателен процес,което да не съответства на нормите на Европейското право. В този смисъл се твърди, че не са налице предпоставките за ангажирани отговорността на държавата, чрез нейните органи, по реда на чл.4, пар.3 от ДЕС.

В писмения отговор се взима отношение по изложените в исковата молба факти,като се твърди, че претендираното обезщетение за пропуснати ползи от затваряне на офисите не може да се определя на база среднодневен доход, че наложените с наказателните постановления санкции на ищцовото застахователно дружество не се намират в причинно следствена връзка с извършените процесуално-следствени действия и с извършеното изземване на компютърна техника и документи,че липсва такава и между извършените процесуално-следствени действия и прекратяването на застрахователните договори за 2010 г. и 2011 г. Оспорва се твърдението иззетото оборудване да е амортизирано, респ. да се дължи неговата стойност или такава за закупуване на нов софтуер, както и твърдението на ищеца за извършени разходи за наем за сървъри и техническо обслужване.Оспорва се и претенцията за разходи за реклама и маркетинг, с твърдения за липса на доказателства за необходимостта на допълнителна такава.

Релевира се възражение за изтекла погасителна давност - кратката такава по по чл.111, б. „ в“ от ЗЗД по отношение претенцията за лихва и давността по чл.110 от ЗЗД по отношение претенцията за главниците. Поддържа се, че се претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от изземване на вещи на *** год., а исковата молба е депозирана на 30.12.2015 год. – близо 120 месеца след изтичане на давностните срокове.

С допълнителен писмен отговор /подаден по повод уточняваща молба от ищеца/ отново е направено възражение за нередовност на исковата молба поради невнасяне на държавна такса от 4 % върху размера на предявените искове. Доразвиват се съображенията и за недопустимост на исковете, поради възможността ищецът да защити интереса си чрез предявяване на иск по чл.2, ал.1,т.2 от ЗОДОВ. Отново се поддържа, че релевираните от ищеца правни основания не кореспондират с описаната от него фактическата обстановка.Предвид изложени от него твърдения за предприети от ответниците „ неподходящи и прекомерни мерки…. в продължение на повече на четири години - от 10.02.2010 год. до 23.07.2014 год. …..“се счита, че процесуалният път на защита на ищеца е по чл. 2б от ЗОДОВ, а допустимостта на такъв иск предпоставя изчерпване на административната процедура за обезщетение на вреди по реда на глава трета „А“ от ЗСВ,по която няма споразумение. В случая не се твърди и няма доказателства за изчерпване на тази процедура,поради което според ответника предявения иск с правна квалификация по чл. 2б от ЗОДОВ се явява недопустим. Твърди се, че действията на прокуратурата не са били противоправни, извършени били при спазване на чл.159 от НПК, чл.191, ал.1 от НПК и чл.111, ал.1 от НПК, поради което исковете за заплащане на обезщетение за имуществени вреди са неоснователни, каквато е и претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Отново се прави възражение за изтекла погасителна давност, както и се възразява срещу доказателствените искания на ищеца с твърдения че са неотносими, ненужни и недопустими.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от Софийски градски съд, в който се твърди недопустимост и неоснователност на предявените искове и се прави искане за прекратяване на производството по делото, респ. отхвърляне на исковете, ведно с произтичащите от това последици. Твърди се, че исковата молба е нередовна, тъй като не са посочени противоправните действия на СГС от които са настъпили твърдените вреди,липсва конкретизация на претърпяната загуба и на пропусната полза,както и не е внесена държавна такса по предявените искове в размер на 4 % върху техния размер. По същество се поддържа, че съдът не е работодател и възложител на правораздавателната дейност на съдиите, поради което е недопустимо да се ангажира неговата отговорност по чл.49 от ЗЗД за репариране на причинени вреди от работата им като правораздавателен орган. Твърди се, че не е налице противоправно поведение от страна на СГС, последващото одобряване на протоколи от извършени от разследващите органи процесуално-следствени действия е изрично предвидено в чл.161, ал.2 от НПК. Оспорва се твърдението на ищеца да е претърпял посочените от него вреди, както и размера на претендираното обезщетение. Прави се възражение за изтекла погасителна давност. Посочва се, че съда не може да носи отговорност за вреди от полицейско присъствие пред и в офисите на дружеството-ищец и вреди от неправомерни проверки на служебни автомобили на застрахователната компания .Оспорва се наличието на предпоставки на ЗОДОВ за търсене отговорност от държавата за вреди от действия на СГС на основанията, посочени в специалния закон. Ако се приеме, че се търси отговорност на СГС по реда на ЗОДОВ то се посочва, че такава отговорност може да търси само физическо, но не и юридическо лице,както и че не са налице предпоставките за търсене на отговорност по този ред. Според ответника СГС не е пасивно легитимиран по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 и т.3 от ЗОДОВ.

С писмен отговор, подаден по повод уточняваща молба на ищеца се оспорва допустимостта и основателността на предявените искове. Посочва се , че действително е постановено Определение № 682/2020 год. от 11.02.2010 год. и то при спазване на всички законови изисквания,в частност в законоустановения съгласно чл.161, ал.2 от НПК срок. Посочва се , че преценката за неотложност на действията е извършена от съдията, на който е разпределено делото и че постановения от него акт е необжалваем. Поддържа се ,че друг съд не може да извършва преценка за неговата законосъобразност, както и че в НПК е създаден механизъм за защита в случаи на постановени определения по чл.161, ал.2 от НПК. Оспорват се твърденията на ищеца за настъпили вреди от противоправно поведение на ответника и за причинна връзка между поведението на представители на ответника и вредите на ищеца.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и на осн. чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От представения протокол за претърсване и изземване от *** год. (л. 1 от Приложение 1 към искова молба), съставен в ***, от Н. К. – *** в отдел „**“ – ГД „ДП“ - МВР, се установява, че на датата на съставянето му, за времето от 14.10 часа до 18.10 часа в помещения на ищцовото дружество, находящи се в *** – централен офис на дружествата: ЗК „Лев Инс“ АД, „Здравноосигурителен институт“ АД, „Пенсионноосигурителен институт“ АД и „Животозастрахователен институт“ АД по реда на чл. 161 ал. 2 НПК е извършено претърсване и изземване по сл. дело № ***г. по описа на НСлС, при което са иззети вещи – компютърни и сървърни конфигурации, и писмени документи, подробно описани в протокола. От лицето И. П. П. са записани обяснения относно иззетите вещи, като същата е заявила, че същите се отнасят само за дейността на ЗК „Лев Инс“ АД. Посочила е и обстоятелството, че не й е била дадена възможност да предаде доброволно търсените вещи и предмети.

На същата дата – ***г. по реда на чл. 161 ал. 2 НПК за времето от 09.40 часа до 15.00 часа е било извършено претърсване и изземване по сл. дело № ***г. по описа на НСлС и в корпоративния офис на дружеството – ищец, находящ се в ***, при което също са били иззети вещи – компютърна техника, сървърни конфигурации и писмени документи, подробно описани в протокола, а помещенията са били запечатани. На същата дата, по реда на чл. 161 ал. 2 от НПК са извършени претърсвания и изземвания от домашните адреси на лицата Л. Л. С. - *** на Надзорния съвет на ЗК „Лев Инс“ АД и Н.И. Н. – *** на дружеството.

С Определение на СГС (съдия А. А.) от 11.02.2010г. по н.ч.д. № 682/2010г. по описа на СГС, е одобрен протокола за извършване на претърсване и изземване от ***г. от адрес: ***. В мотивите си, съдът е посочил, че извършеното процесуално действие – претърсване и изземване на вещи е извършено в условията на неотложност, която в случая е произтичала от характера на наказателното производство, водено за престъпление по чл. 321 ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26 НК, при което извършеното действие за претърсване на офиса и изземването на намиращите се в него вещи е било единствен способ за запазване и събиране на относими към досъдебното производство веществени доказателства. В разглежданото определение на съда е посочено, че искането за одобряване на извършеното действие е направено в законоустановения 24часов срок по чл. 161 ал. 2 от НПК.

С Определение на СГС от 11.02.2010г. е одобрен протокол за извършване на претърсване и изземване от *** г. от адрес: ***.

Представени са молби от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с които се иска възстановяване на достъпа до работните помещения на дружеството, както и връщане на иззетите при извършените претърсвания и изземвания вещи, а именно: до софийска градска прокуратура от 11.02.2010г.; до Председателя на наказателно отделение на СГС с вх.№ 10245/12.02.2010г.; до Главния прокурор на Р България и до наблюдаващ прокурор при СГП от 12.02.2010г.; до Върховна касационна прокуратура с вх.№ 2549/12.02.2010 г., от 16.02.2010г., от 19.02.2010 г.; отново до Софийска градска прокуратура от 15.02.2010 г., от 16.02.2010г.; от 19.02.2010г. до Софийска апелативна прокуратура с вх.№ 1340/19.02.2010г. Дружеството е сезирало още Представителството на Европейската комисия в България, Комисията за защита на потребителите; Омбудсмана на Р България и Инспектората към ВСС.

С Постановление от 23.02.2010 г. на Софийска градска прокуратура по пр. № *** г. е постановено да се снемат печатите от помещенията и офисите на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, находящи се в *** и в ***.

Представени са молби от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД с искания за връщане на иззетите вещи, като дружеството е сезирало Софийска градска прокуратура по пр. пр. № ***г. на 25.02.2010 г., Софийска апелативна прокуратура с вх.№ 4-108/25.02.2010 г. и Върховна касационна прокуратура с вх. № 3363/25.02.2010г.

С Постановления от 11.03.2010 г. и 12.03.2010 г. по пр.пр. № *** г. по описа на СГП, е оставено без уважение направеното искане от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД за връщането на иззетите при претърсване и изземване на ***г. компютърна техника, счетоводни документи и други вещи, собственост на дружеството.

С жалба с вх.№ 4-108/01.03.2010 г. от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД до Софийска апелативна прокуратура са оспорени действията по претърсване и изземване, извършени на ***г. в офисите на дружеството и е изискано връщане на иззетите компютърни конфигурации, сървърни конфигурации, дискови масиви и счетоводна документация.

С постановления от 12.08.2011 г. и 29.06.2011 г. по пр.пр. № *** г. по описа на СГП е постановено връщане на иззетите вещи при претърсванията, извършени на *** г. в офиси, находящи се в *** и ***, ползвани от „ЛЕВ ИНС“ АД. Изготвени са приемо-предавателни протоколи.

Представени и приети като доказателства по делото са извадки от статии, публикувани чрез средствата за масова информация чрез различни медии – „Дневник“; „24 часа“, „Труд“, „Капитал“; „Стандарт“; „Телегфаф“.

Вестник „Капитал“ от 06.03.2010 г. е със заглавие на първа страница „Виж кой те застрахова. Около „ЛЕВ ИНС“ идва време за ново пречистване на пазара“, като на страници от 8 до 13 е поместена обширна статия. Статия на в. „Стандарт“ в брой от 13.02.2010, стр.5 е озаглавена „„ЛЕВ ИНС“ застраховала министерства и депутати„, а в изложеното по-долу се посочва, че офиси на дружеството са били обект на претърсване във връзка с проведената операция „***“. В друг брой на в.“Стандарт“, на 2 стр., е поместено каре, в което се твърди, че „“ЛЕВ Корпорация“, част от която е „ЛЕВ ИНС“, е „близка до задържания А. П.“ и че същата ще бъде проверявана от органите на НАП във връзка със застрахователен продукт с предмет „застраховка срещу отвличане“, както и че за иззети „три чувала дискове“. В брой от 13.02.2010 г. на стр.14 е поместена статия за ЗК „ЛЕВ ИНС“, в която отново е посочено, че във връзка с акцията „***“ са били обискирани офиси на дружеството. Вестник „Телеграф“, брой от 15.03.2010 г. е озаглавен на първа страница „Пералнята“ като в каре под заглавието е посочено, че „По-голяма част от парите на Т. (бележка – А. П.) се въртят от пет фирми (….) Всичките са свързани с „Лев корпорация““. От публикация във в.“Телеграф“, стр.6, от 11.02.2010 г. е поместена статия, описваща връзки на дружеството с А. П., А. П. и Р. Б., като се твърди, че последните са причастни към престъпни деяния.

С окончателно Определение от 27.02.2014год. по н.ч.х.д. № 1194/2013год. по описа на Специализиран наказателен съд наказателното производство по д.п. № ***год. по описа на НСлС, пр.пр. №***год. по описа на СГП, водено спрямо обвиняемите А. И. П., А. К. П., Н.И. В., Й. Д. С. и П. Д. С. е прекратено на осн. чл. 369, ал.3 от НПК. Прекратено е и производството по н.ч.д. по реда на чл. 369 вр. чл. 368 от НПК.

Видно от представените справки за прекратени застрахователни полици и кореспонденция с контрагенти на ЗК „ЛЕВ ИНС“ е, че е налице намаляване на обема на сключените нови застрахователни договори, както и отказ за подновяване и продължаване на вече сключените. Като причина за това, контрагентите посочват реализираната акция в сградите на дружеството и несигурността за бъдещето му. Представена е и справка от дружеството за прекратените застрахователни полици с отбелязване на причината за това.

Дружеството е било обект на проверка от Комисия за финансов надзор, в резултат на която са издадени Наказателно постановление № ***г., Наказателно постановление № ***г., Наказателно постановление № *** г., както следва:

- Наказателно постановление № ***г., издадено от Комисия за финансов надзор, влязло в сила на 29.10.2010 г., с което на ЗК „Лев Инс“ АД са наложени 93 имуществени санкции, всяка в размер на по 20 лв. или общо 1860 лв. Санкцията по това наказателно постановление е заплатена с платежно нареждане от *** г. за сумата в размер на 1 083 820 лв.

- Наказателно постановление № ***г., издадено от КФН, влязло в сила на 14.10.2010 г., с което на ЗК „Лев Инс“ АД е наложена имуществена санкция в размер на 1 063 860 лв. Санкцията по това наказателно постановление е заплатена с платежно нареждане от *** г. за сумата в размер на 1 083 820 лв.

- Наказателно постановление № ***г., издадено от КФН, влязло в сила на 18.10.2010 г., с което на ЗК „Лев Инс“ АД са наложени 905 имуществени санкции в размер на по 20 лв. всяка или общо в размер на 18 100 лв. Санкцията по това наказателно постановление е заплатена с платежно нареждане от *** г. за сумата в размер на 1 083 820 лв.

Видно от Писмо до Комисия за финансов надзор с вх.№***г. и платежно нареждане от ***г. на обща стойност 12 000,00 лв., ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е заплатило наложените му санкции и по Наказателно постановление № *** г. в размер на 1 000,00 лв.; Наказателно постановление № *** г. в размер на 2 000,00 лв.; Наказателно постановление № *** г. в размер на 4 000,00 лв.; Наказателно постановление № *** г. в размер на 2 000,00 лв.; Наказателно постановление № *** г. в размер на 2 000,00 лв. и Наказателно постановление № *** г. в размер на 1 000,00 лв.

В писмо с изх.№ *** г., КФН посочва, че към 31.12.2010 г. дружеството е отчело спад в размера на чистата стойност на имуществото си под размера на вписания капитал, поради което е необходимо да предприеме съответните действия.

По делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), както и две допълнителни такива.

От първоначално допуснатата СИЕ, неоспорена от страните, се установява, че очакваният пазарен дял на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД за 2010 г. е бил 13,77 %, очаквания премиен приход е в размер на 216 054 000 лв., очаквания размер на годишна печалба – в размер на 6 170 000 лева. Установява се още, че разликата във финансовия резултат на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД за 2010г. спрямо 2009г. е в размер на 32 392 000 лева, като реализираната загуба през 2010г. е в резултат на намаление на приходите с 19 541 000 лева и увеличение на разходите с 13 700 000 лева. Вещото лице е установило още, че финансова загуба на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД за 2010г. след приспадане на загубата от преоценката на активите, е в размер на 24 532 000 лева. Вещото лице е посочило, че общата сума на върнатите, сторнирани и отписани застрахователни премии през 2010 г. в ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД са в размер на 42 267 897,91 лв., като превишението на върнатите, сторнирани и отписани премии в ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД през 2010г. спрямо 2009 г. е в размер на 29 939 009,96 лв. Сумата на върнатите, сторнирани и отписани премии през 2011г. в ЗК „ЛЕВ ИНС“ са в размер на 24 327 996,46 лева, като сумата на превишението на върнатите, сторнирани и отписани премии в ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД през 2011г. спрямо 2009г. е в размер на 11 999 108,51 лева. Вещото лице е установило, че сумата на премиите, които ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е щяло да получи през 2010г. при същия размер на сключени застрахователни полици през 2009г. е в размер на 168 057 192,00 лева. От обсъжданата съдебно-икономическа експертиза се установява, че среднодневните приходи на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД са били както следва: за 2009г. – в размер на 664 257,68 лева, за периода от 01.01.2010г. до 09.02.2010г. – в размер на 656 608,42 лева, а за периода от 10.02.2010г. до 23.02.2010г. – в размер на 302 515,86 лева. Вещото лице е установило, че дружеството-ищец е щяло да реализира приход за периода от 10.02.2010г. до 23.02.2010г. при реализиран среднодневен приход от 2009г. и от м. януари 2010г. в размер на 6 663 126 90 лева. Вещото лице е установило още, че сумата на изплатените санкции от ищцовото дружество по наказателни постановления на КФН за 2010г. и 2011г. са в общ размер на 1 813 800,00 лева.

От приетата съдебно – икономическа експертиза се установява още, че ищцовото дружество е направило разходи за закупуване на техника и софтуер със същите характеристики, като тези иззети от органите на досъдебното производство, в размер на 615 484,86 лева. В същото време ищцовото дружество е направило разходи за реклама през 2010г. и през 2011г. в общ размер на 4 083 893,03 лв. Експертът посочва, че в началото на 2010 г. ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е с оптимални финансови показатели и водещо място в застрахователния сектор, като няма рискови инвестиции в инвестиционния си портфейл, поради което счита, че няма други причини, които да са довели до финансовата загуба на компанията.

От приетата допълнителна съдебно-икономическа експертиза се установява, че реализираната от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД загуба като финансов резултат от 2010г. е била покрита със средства от неразпределена печалба от предходната 2009г. в размер на 956 668,10 лева, с реализираната печалба от 2011г. в размер на 10 601 022,03 лева, както и със средства от Фонд „Резервен“ – в размер на 13 511 097,57 лева. Установява се, че покриването на загубата е извършено от дружеството-ищец със счетоводен запис на ***г., в съответствие с Решение на ОС на акционерите на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД от ***г. и на изискванията на Международните счетоводни стандарти и Международните стандарти за финансово отчитане, приети с Регламент № 1606/2002г. на ЕП и Регламент № 1126/2008г. на Комисията на ЕС. Вещото лице е уточнило, че покриването на загубата представлява отнемане на реални средства на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД под формата на натрупана печалба, подлежаща на разпределяне или натрупани резервни фондове. Установило е още, че за периода от 2008г. до 2010г. Фонд „Резервен“ в ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД изцяло е бил попълван от печалбата на предприятието.

От допуснатата с Определение на съда от 09.12.2021г. и приета допълнителна съдебно-счетоводна експертиза се установява, че установения спад в общото и автомобилното застраховане не се е отразил негативно и не е фактор, повлиял за намаляването на премийния приход на отчетената от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД загуба през 2010г. С оглед поставената задача на вещото лице да приспадне посоченият от КФН среден спад от 7,80 % в брутния премиен приход в автомобилното застраховане на застрахователния пазар, експертът е посочил, че след тази корекция може да се приеме, че финансовата загуба на дружеството за 2010г. е в размер на 23 113 618,00 лв., а премийният приход е намалял с 30 296 036,00лв.

В хода на производството е допусната и изготвена съдебно - графологична експертиза № 21/13.01.2021 г., изготвена от вещото лице Е. К.. От заключението на вещото лице се установява, че подписът върху обекта на изследване – Определение от 11.02.2010 г. по ЧНД № 682/2010 г., СГС, 28-състав, представлява копие на подпис, положен от съдия А. С. А.. В съдебно заседание вещото лице е допълнило, че подписът може да е положен непосредствено върху документа и след това да е копиран или да е пренесен по друг начин.

По делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че искането за одобряване на неотложни действия, за което е образувано ч.н.д. № 674/2010г. е регистрирано в електронната регистрационна система на СГС на 11.02.2010г. в 11:44 часа. Искането за одобряване на неотложни действия, за което е образувано ч.н.д. № № 682/2010г. по описа на СГС е регистрирано в електронната регистрационна система на СГС на 11.02.2010г. в 11:48 часа.

По делото страните са ангажирали гласни доказателства, посредством разпит на свидетели.

От изложеното от Б. Е. Ж., се установява, че към датата ***г. е била служител на „Лев Инс“ в Централното управление на дружеството, находящо се в *** на длъжност „***“ в отдел „***“. Видно от показанията й, на процесната дата Ж. е уведомена да не идва на работното си място, тъй като офисът е затворен във връзка с посещение от органите на МВР и последвало запечатване на офисните помещения. На следващият ден, Ж. твърди, че е отишла на работа, като кабинетите в сградата били заключени, а тя, заедно с другите си колеги, престоявали в коридорите на сградата, от където отговаряли на телефонни обаждания на клиенти. Посочва, че офисите са били запечатани 14 дни, считано от ***г. и до отпечатването им е работела с колегите си в коридорите на сградата. Ж. свидетелства за множество обаждания до нея и колегите й от клиенти на ЗД, които изразявали своето силно недоволство от настъпилата ситуация и несигурност за своите застрахователни договори. Свидетелката посочва, че дружеството работи чрез информационна система, до която тя и колегите й в цялата страна не са имали достъп по времето, през което офисите са били запечатани. Поради това и поради изземването на сървърите не са могли да обслужват вече сключените застрахователни договори, както и да сключват нови договори. Относно последиците от настъпилото затваряне на офисите на ЗД, свидетелката сочи, че е имало значителен отлив на клиенти, който е продължил дълго, а клиентите на дружеството са имали опасения за стабилитета на дружеството и опасения как биха реализирали правата си по застрахователните договори.

Свидетелката А. Х. Р., също е била служител на „Лев Инс“ през периода 2010-2011 г. на длъжност *** в Дирекция „***“ в ЦУ на дружеството. От изложеното от Р. се установява, че е получила обаждане от г-жа М., един от изпълнителните директори на ЗД, да не се явява на работа, тъй като има акция на органите на МВР в дружеството и офисите ще бъдат затворени. Относно следващите дни, свидетелката сочи, че е посещавала работното си място, като всички офиси в ЦУ са били затворени, а тя и колегите й са нямали достъп до обичайните си работни места, а са стояли в общите помещения и коридорите. Сочи още, че затварянето е продължило около две седмици, през което време тя е отговаряла на множество телефонни обаждания от разтревожени Застрахователни агенти, които изпитвали силни притеснения дали дружеството ще заработи отново и как, както и въпроси относно т.нар. акция „***“ и връзката на дружеството с нея, разпространяваната информация в публичното пространство информация за закриване на дружеството. Р. заявява, че в резултат от това, голяма част от договорите на ЗД със застрахователни агенти и посредници били прекратени, тъй като заради изземването на сървърите на ЗД системата на дружеството не работела и работата на агентите и посредниците била обективно невъзможна, тъй като се работи с електронна система, свързана със системата на „Гаранционен фонд“. В допълнение, свидетелката сочи, че след отваряне на офисите, не са получили достъп до старите си данни и се наложило поетапно възстановяване на данните за клиентите, агентите и посредниците на ЗД, също така за застрахованото имущество, плащания по полици, информация за щети. В заключение твърди, че като причина за многобройните прекратени посреднически договори както брокерите, така и агентите са сочили само настъпилото временно затваряне на застрахователното дружество.

Разпитан е свидетелят К.Л.Д., който през 2010-2011г. е работел в ЗД „Лев Инс“ на длъжност ***. От показанията му се установява, че за акцията на органите на МВР по затваряне на офисите на дружеството е разбрал в същия ден от свой колега. При постъпване в офисите на следващия ден свидетелят е установил, че са иззети сървърите, находящи се там с всички данни за застрахователни полици и щети, поради което свидетелят е бил в невъзможност да изпълнява служебните си задължения. Допълва, че той и колегите му са имали възможност да извършват дейностите, които обичайно се изпълняват извън офисите като оглед и заснемане на щети по МПС, но без работеща система е било невъзможно обработването на тези щети. Сочи, че целият работен процес е бил затруднен, дружеството е било в невъзможност да спазва задълженията си по сключените договори и законоустановените срокове. Д. свидетелства за значителен отлив на клиенти, тъй като ЗД не е можело да гарантира, че ще изплати обезщетения при настъпили щети. Относно възстановяването на работния процес, се установява, че това е станало поетапно, като първо са закупили нови сървъри, след което е възстановена частично чрез ръчно въвеждане информация от архива за сключените договори, като целият процес е отнел около година. В заключение заявява, че в резултат на това затваряне, е бил регистриран значителен отлив на клиенти и спад в оборотите на ЗД. На поставени допълнителни въпроси свидетелят е обяснил значението на системата „Инсис“ за работата на застрахователното дружество, респ. невъзможността за работна дейност без наличието на същата. Относно функционалностите на системата свидетеля посочва, че в нея се въвеждат личните данни на автомобила, рег. №, № на рама, имена на собственици, ЕГН-та, стойността на автомобила, премията, която се плаща, щетите, заведени през годините, какво е платено по тях, какво включват уврежданията. В системата има и счетоводен модул, в който са отразявани плащанията по полиците. С категоричност заявяват, че без достъп до тази система, е невъзможно обработването на новопредявените след затварянето от *** г. щети. В допълнение се сочи, че има архив с идентична информация на хартиен носител, но е концентриран на едно място, връзката се осъществява по телефон и намирането на нужните документи отнемало много време.

Показания е дал и свидетеля В. В. И., който към периода 2010-2011г. е би служител на „Лев Инс“ на длъжност ***, находящ се в ***, като отговарял за мрежата от брокери на дружеството. Относно събитията, случили се на ***г., свидетелят посочва, че при отиването му на работа е бил възпрепятстван да влезе в сградата от органи на МВР, като на следващия ден офисите в сградата били запечатани, а дежурен екип на МВР охранявал на място. Свидетелят допълва, че той и колегите му продължили да ходят на работа, като са можели да осъществяват контакт с клиенти и посредници само и единствено по телефона, нямали достъп до служебните имейли, нито достъп по системата, което е довело до невъзможност клиентите да бъдат обслужвани. Заявява още, че брокерските договори са заемали 50 % от цялата търговска дейност на фирмата и договорите по тях са се управлявали само от централния офис, който бил запечатан при акцията на ***г. От изложеното от И. се установява още, че в резултат от това затваряне на офисите на компанията е последвал значителен отлив от клиенти, които или прекратявали своите полици или отказвали да сключат такива със застрахователната компания. Свидетеля установява, че клиентите са били притеснени от ситуацията, която била отразена доста шумно и в телевизия, и във вестници, и масово се изразявал от тяхна страна притеснение за затварянето на компанията, дали няма да фалира и пр. Относно възстановяването на работния процес, свидетелят сочи, че това се е случило на по-късен етап чрез закупуване на нови сървъри, а служители са въвеждали наличната информация на хартиен носител.

Разпитана, свидетелката А. Ц. Д., служител на ЗД „Лев Инс“ АД от 2007г. на длъжност „***“ в служба „***“, твърди, че на *** г., отивайки на работа в ЦУ на дружеството, не била допусната до работното си място от служители на МВР поради извършването на процесуално-следствени действия. В резултат на тези действия били иззети компютърни конфигурации, документи, системи, а офисите били запечатани за период от около 13 дни. Относно организацията на работата през периода на затварянето свидетелката твърди, че са изпитвали силно затруднение да обслужват клиентите и брокерската си мрежа, тъй като нямали достъп до информацията от системата по полиците. Налагало се да завеждат щети на хартиен носител, което поставяло в риск извършваните плащания. Сочи още, че с оглед ситуацията, ЗД не можело да спазва нормативно определените срокове по КЗ, което довело до проверки и санкции от КФН. Междувременно застрахователното дружество било проверявано и от Столична община и НАП, като последните извършвали и лични проверки на лица от ЗД. Свидетелката твърди още, че след отварянето на офисите, ЗД закупило нови сървъри, в които следвало да се въведе информацията за всички договори/полици и др., които се намирали в архивите на хартиен носител. Това наложило ангажирането на значителен допълнителен персонал, който да въвежда данните. Процесът продължил до края на 2010 г. След връщането на сървърите, същите не били годни за употреба, поради което Д. заявява, че част от информацията на дейността на компанията за периода от 2007 до 2010 г. е загубена и не подлежи на възстановяване. От показанията й се установява още, че през периода от затварянето на офисите е било невъзможно служителите да извършват обичайните се задължения.

Свидетелят Г. Е. Г., служител на ЗД „Лев Инс“ от 2008 г. на длъжност „***“, отговарял за проверка и контрол на цялостната дейност на дружеството. От показанията му се установява, че към датата *** г. отивайки на работа е бил възпрепятстван да влезе в работните помещения на дружеството в сградата на ***, поради извършваните претърсвания и изземвания в тях. Свидетел сочи, че през цялото време, през което офисите на ЗД са били затворени, осъществяването на работата му по извършване на контрол е било невъзможно поради липса на сървъри, от които да черпи нужната информация. Сочи, че през същия период е била т.нар. „кампания по сключване на застраховки „Гражданска отговорност““, които застрахователни договори подлежали на задължителна регистрация в КФН. Поради липсата на сървъри, ЗД било затруднено да проследи кой договори вече са изпратени и кои не, което довело до повторно подаване на договорите от страна на ЗД и на проверка и наложена глоба то КФН заради неспазване на нормативно определения ред. Свидетелят сочи още, че за възстановяване на данните били наети допълнително оператори, които въвеждали както информация от хартиени носители за вече сключени договори, така и за нови такива. Този процес продължил дълго и коствал много времеви ресурс и усилия от служители в цялата страна. За да спазват законоустановените си задължения, информационният отдел на ЗД изготвило алтернативен файл, чрез който да могат да подават изискуемите отчети към КФН своевременно и в изискуемата форма. Относно системата, с която дружеството работи, свидетелят сочи, че през м.02.2010 г. е била въведена „Инсис“, която се използва и към настоящия момент, а преди това ЗД е работило със „Зефир“. Допълва, че работния процес се е нормализирал през м.03.2010 г., като е започнала организация но превеждане и възстановяване на информацията, но същата не е възстановена в пълен обем.

Свидетелят М. А. Д., през 2010 г. е работел в ЗД „Лев Инс“ на длъжност ***. Относно проведената акция на *** г. разбрал от свои колеги, тъй като бил в отпуск. При отиването му на работното място няколко дни по-късно установил, че офисите са запечатани, а колегите му се намират пред сградата и в кафене в сградата, което не било запечатано. В следващите дни той и колегите му организирали пункт пред сградата, където да могат да бъдат обслужвани клиенти на компанията, като в сградата имало присъствие на служители на МВР, които охранявали помещенията през цялото време. Сочи, че работния процес е бил обективно невъзможен, тъй като при идването на клиент за завеждане на щета или за заплащане на вноска по застраховка, служителите на ЗД не можели да проверят дали има такава полица и какво е заплатено по нея, както и какви щети са заведени по застраховка „каско“, тъй като тази информация се извлича то системата автоматично. Сочи, че е бил спиран многократно за проверка с автомобил, собственост на ЗД, който не е носел отличителни външни белези на дружеството. Твърди още, че за възстановяване на информацията от системата на ЗД е било необходимо въвеждане на ръка от полицата на хартиен носител в електронен файл, като сочи, че както той, така и други колеги са помагали в този процес, въпреки че било извън служебните им задължения. Относно отражението на случващото се върху дейността на ЗД, свидетелят сочи, че е имало значителен отлив на клиенти от компанията, като дори негови близки и роднини са преустановили плащанията по вече сключени договори, под страх, че дружеството ще фалира и няма да може да изпълни задълженията си по сключените застрахователни договори. Допълва, че дори служители на дружеството са прекратили трудовите си правоотношения поради опасенията, че дружеството няма да продължи да работи, а други са изпитвали страх да ходят на работа.

От показанията на свидетеля С. А. И., служител в ЗД „Лев Инс“ АД към периода 2010-2011 на длъжност ***, се установява, че на *** г. е бил възпрепятстван да отиде на работа от служители на МВР, тъй като сградата, находяща се на *** била затворена поради извършването на следствени действия. Сочи, че с идването на И. П., сградата била отворена и служителите на МВР започнали да описват компютърни конфигурации, които да бъдат иззети, като междувременно започнало изземване на сървърите на ЗД, като никой от служителите не бил уведомен какво точно се случва. След изземването на сървъра, свидетелят сочи, че работата на ЗД е било значително затруднено, тъй като не са имали достъп до информацията за сключените полици, плащанията по тях, както и какви щети са завеждани и изплатени. Допълва, че са се наблюдавали повишен брой опити за измами с цел получаване на застрахователно обезщетение, отново заради невъзможността служител на дружеството да провери полицата.

Свидетелят С. Х. С. - *** на Управителния съвет и *** на ЗК „Лев ИНС“ АД към 2010г., установява, че на ***г. рано сутринта бил уведомен по телефона от директор на Дирекция „Сигурност“ в ЗД, че централният офис на компанията, находящ се в *** е блокиран от служители на МВР и е необходимо да отиде на място. На място, свидетелят С. твърди, че не е бил допуснат да влезе в сградата като представителни на МВР посочили, че очакват И. П., *** на Надзорния съвет. След идването на последната, свидетелят твърди, че тя е влязла в сградата заедно с част от служителите на МВР, като никой от намиращите се на място служители не се легитимирал пред свидетеля. Допълва, че ръководителя на провежданата операция получил нареждане по телефона за изземване на всички компютри от офисите, но след като установили, че техният брой и обем са значителни, свидетелят С. бил попитан за местонахождението на сървърите на компанията. Свидетелят твърди, че е възразил срещу изземването на сървърите, тъй като това ще блокира напълно работния процес и ЗД няма да може да изпълнява функциите и задълженията си, но въпреки това същите били иззети като били поставени в чували. Свидетелят сочи, че по същото време в другия офис на ЗД на *** се провеждала същата операция, при която били иззети бекъп сървърите на компанията, както и били запечатани офисните помещения. Като причина за провежданата операция, служителите на МВР на място посочили необходимостта от информация за застрахователен продукт покриващ риск „отвличане“ и дали лица са били притискани, за да се застраховат. Свидетелят твърди още, че при разговор с прокурор М. от НСС, изискал обяснение и да му бъде представена заповед, въз основа на която се извършват процесните действия, но му било отговорено, че служителите действат в условия на неотложност. Свидетелят твърди, че в резултат от проведената акция, служителите и клиентите не са били допускани до офисните помещения, дружеството не е можело да обслужва своите клиенти, както и да спазват задълженията си за подаване на отчети и информация към КФН. Допълва, че офисите били отворени след 15-20 дни, но на място бил поставен полицейски пост, който записвал всички лица, в т.ч. служители и клиенти, които влизат в помещенията на сградата на дружеството. Според свидетеля това създавало страх както в служителите, така и в клиентите. Относно процеса на работа след отваряне на офисите, свидетелят посочва, че е бил загубен голям обем от информация, която се е наложило да бъде въвеждана ръчно от служителите, които работели извънредно. Сочи, че възстановяването на работния процес е отнело около 2-3 години. Служителите били затруднени в обслужването на клиенти, тъй като не можели да проверят дали действително лицето е клиент и какви са обстоятелствата по полицата му. В резултат на проведената акция, свидетелят заявява, че е имало голям отлив на клиенти, като масово не са подновявали застраховките си, не са плащали вноските по полиците си или са отправяли искания за прекратяване на полиците и възстановяване на платените премии по тях. Свидетелят сочи още, че ежедневно е провеждал срещи и разговори с брокери от страната, които се опасявали от вероятността ЗД да прекрати дейността си. В заключение С. посочва, че отдава влошаването на финансовото състояние на компанията именно на проведената полицейска операция, като е заявил, че делото „***“ няма отношение към влошаване на финансовото състояние на дружеството.

Свидетелят А. А. В., който към 2010г. е бил на длъжност *** в „Лев Инс“ АД, сочи, че на *** г. рано сутринта е бил повикан от дежурния екип да се яви при сградата на ***. На място свидетелят установил цивилни лица, които отказали да го допуснат да влезе вътре, докато не дойде И. П.. Междувременно свидетелят В. твърди, че позвънил на св.С. и М. Г., *** на дружеството. Относно проведената акция в офисните помещения, свидетелят сочи, че лично е осигурил достъп на служителите на МВР до всички помещения в сградата, като в резултат на установеното, същите изискали достъп до сървъра. Относно изземването на сървъра, свидетелят сочи, че е уведомил органите на МВР, че е необходим специалист, който да извърши демонтажа, за да не бъде увреден, но тази препоръка не е съобразена, и сървърът е разглобен и прибран в чували. Свидетелят твърди, че отново в негово присъствие всички помещения, ползвани от дружеството, били запечатани. Допълва, че при запечатването са позволили да бъдат извадени едно бюро, един компютър и един принтер.

Свидетелката Л. Л. С. посочва, че както към 2010г., така и към момента на разпита й е била *** на Надзорния съвет на ЗК „Лев Инс“ АД. Същата свидетелства, че на *** г. в дома й са били извършени действия по претърсване и изземване, като в последствие е била придружена от служители на МВР до офиса на ЗД, където също са извършени претърсвания и са иззети множество документи и компютри, поставяйки ги в чували.

От показанията на свидетеля Л.Г.Г.– заемал длъжността „*** С. корпоративен център“ гр.С. на ЗК „Лев Инс“ към 2010г., се установява, че на *** г. пътувайки за работа е установил, че се провеждат следствени действия и сградите на застрахователното дружество са блокирани. Относно действията на служителите на МВР, Г. твърди, че са иззели сървъри, собственост на дружеството, като сочи, че демонтирането им е извършено без участието на технически експерт, след което са били превозени до следствена служба при останалите иззети документи и техника. Свидетелят посочва, че е работил в дружеството до 2014 г. като до този момент сървърите не били върнати. Г. твърди още, че за възстановяването на базата данни на дружеството било необходимо да се въвежда на ръка от служител информацията от хартиената полица, като това обстоятелство наложило наемането на външни служители, а процеса отнел повече от година. Относно работния процес докато сградите са били запечатани, свидетелят Г. заявява, че е било почти невъзможно да се работи, служителите били извиквани при необходимост, тъй като нямало работни помещения, в които да работят. Относно работния процес след отваряне на офисите, Г. посочва, че дружеството е изпитвало големи затруднения, като броя на прекратените полици значително се увеличил. Свидетелят е посочил още, че основното прекратяване на полици е дошло от неплащане на поредни вноски на клиентите. Уточнил е, че над 80% от застраховките се сключват с опция за разсрочено плащане, като клиентът във всеки един даден момент след изтичането на поредния падеж има право да не плати поредната вноска и да сключи застраховка в друга застрахователна компания. Към онзи момент, голяма част от действащите полици, които години наред са се подновявали и са се плащали на падеж, просто са останали висящи и клиентите не са си заплатили поредните вноски. Това е било продиктувано от несигурността, която е витаела в пространството по отношение на това какво ще се случи с компанията – медиите, брифинги, компанията е била издигната на черен пиадестал. Свидетеля допълва, че клиентите често питали какво ще бъде бъдещето на компанията, тъй като били силно притеснени от публикациите в медиите и изявленията на представители на дърважното управление. Интересували се дали компанията има шанс да продължи да работи щом държавата била срещу компанията. Г. посочва конкретен корпоративен клиент на дружеството – „БТК“, който именно в резултата на случилото се прекратил договорните си взаимоотношения с „Лев Инс“. Свидетелят разказва за срещата му с управителя на „БТК“ Б. М., който заявил „Господа, ние сме доволни от Вашата дейност, но в тази ситуация няма как да продължим да застраховаме автомобили“. Свидетелят заявява, че е опитал да обясни, че дружеството не е замесено с престъпна дейност, но М. само се усмихнал. На уточняващи въпроси свидетелят е посочил, че и преди м. 02.2010г. е имало случаи, когато клиенти са прекратявали плащането на вноските по застраховките и са прекратявали договорите, но след случилото се през 2010г. рязко се е увеличил броя на тези, които не са си платили поредната вноска, съответно са били прекратени договорите им. Изяснява, че в сравнение с 2009г. със стотици пъти се е увеличил броят на прекратените договори.

Свидетелката М. П. В., която както към 2010г., така и към момента на разпита й е била на длъжност „***“ в „Лев ИНС“, е заявила, че към 2010г. ЗК „ЛЕВ ИНС“ е била като флагман на българския застрахователен пазар, изключително добре развиваща се компания, с много добър имидж по отношение както спрямо собствените си заети лица, така и спрямо застрахованите. Хората са вярвали в този бранд и са се доверявали на дружеството. Свидетелката си спомня, че на посочената дата - *** г. при отиване на работа заедно с колеги е установила, че офисите им са запечатани и са в невъзможност да достъпят до документацията. Установява се, че работата на В. по съдебните дела на дружеството била силно затруднена, поради липсата на достъп до документацията. Свидетелката изяснява, че при реорганизацията на работа, наложила се с оглед запечатаните помещения и офиси, тя се е заела с регулирането на тези дела, до които нямат достъп, но трябва да се яви в съдебно заседание. Посочва, че отивайки в СГС още от вратата, понеже всички се познавали, започвали въпросите – „„Лев Инс“ затваря ли?“, „Вие сега какво ще правите?“, „Значи има нещо, вие какво сте направили, сигурно нещо сте направили, защото не може така да ви затворят“, „„Лев Инс“ фалира ли?“. Свидетелката посочва, че колегите, с които работела по делата, изведнъж се отдръпнали от нея и не искали да говорят с нея, защото решили, че „ЛЕВ ИНС“ „потъва“. Свидетелката свидетелства за това как градената с години репутация на дружеството се е сринала за един ден. Посочва за една колежка, която с години се опитвали да привлекат на работа при тях и почти били успели, когато тя чула за затварянето и изобщо спряла да й вдига телефона. Била решила, че е някаква заплаха едва ли не, да общува със свидетелката. Заради нарушеното доверие към застрахователната компания клиентите са се отдръпнали от споразуменията с аргумента, че не било безопасно, по-добре било да вземат съдебен акт, отколкото да сключат споразумение с компанията. Свидетелката допълва, че за възстановяване дейността на дружеството са взимали участие всички служители чрез подпомагане на различни сфери. Относно отлива на клиенти твърди, че такъв се е наблюдавал, като дори неин близък – кумецът й, който е бил застрахован в „ЛЕВ ИНС“ изведнъж й е казал, че няма да се застрахова при тях, защото не знае какво ще стане с компанията и поради това отишъл при конкурентно дружество.

Свидетелят П.А.Н.- към 2010 г. *** на застрахователен брокер „АЗ БГ“, заявява, че е работел активно с ЗК „ЛЕВ ИНС“. За случая на *** г. разбрал от медиите, като в същия ден установил, че офисът му също е бил обект на претърсване, тъй като е бил иззет лаптопа му, а помещението е било запечатано. Заявява, че след това се е наблюдавал значителен отказ на клиенти на продължат да плащат премиите по сключените си договори, както и да бъдат сключвани нови договори, като за това посочвали че компанията нямала бъдеще, страхували се от нейната надеждност и перспектива. Допълва, че много от застрахователните агенти също се страхували да работят с компанията, поради което се „отказали“.

Свидетелката М. С. С. - към 2010г. на длъжност „***“, заявява, че след запечатването на офисите на ЗД са били иззети сървърите на компанията и множество документация. Сочи, че това е затруднило изключително много работата им поради липсата на достъп до информацията, съдържаща се в електронните досиета на клиентите. Относно режима на работа на дружеството посочва, че е било необходимо да се наеме допълнителен персонал, който да подпомага въвеждането на информацията от полиците на хартиен носител в електронен вид, наложило се още наемане на сървърно пространство в няколко дружества, за да съхраняват тази информация, както и закупуването на софтуер, с който да могат да работят. Твърди, че въпреки многократно отправяните искания за връщане на сървърите на дружеството, това не е направено. Допълва, че се наложило изграждане на Кол център с цел осигуряване на възможност клиентите да се обръщат директно към тях при възникнал проблем. Сочи, че най-често запитванията били свързани с проведената операция, бъдещето на дружеството, както и по въпроси по полици и заведени щети. Отново във връзка с разпространяваната информация в медиите в отговор на изграденото мнение, че компанията няма бъдеще, свидетелката твърди, че е била проведена рекламна кампания чрез радио и телевизия, целяща да покаже, че дружеството работи.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявени са искови претенции с правно основание чл.49 от ЗЗД от трето за наказателното производство лице за вреди причинени от правозащитните органи във връзка с ДП пр.№***год. по описа на НСС, пр.пр.№***год. по описа на СГП водено срещу А. И. П. за извършено престъпление по чл.321, ал.З, вр. ал.1 от НК, А. К. П. за извършено престъпление по чл.321, ал.З, вр. ал.2 от НК, Н.И. В. за извършено престъпление по чл.321, ал.З, вр. ал.2 от НК, Й. Д. С. е за извършено престъпление по чл.321, ал.З, вр.ал.2 от НПК П. Д. С. за извършено престъпление по чл.321, ал.З, вр. ал.2 от НК.

Съдът намира исковите претенции за процесуално допустими, с оглед наведените твърдения за причинени вреди и предвид обстоятелството, че ищцовото дружество е трето лице за наказателното производство, чиито вреди попадат извън обхвата на специалния ред за защита по ЗОДОВ. /Решение №465/20,12,2011год., постановено по гр.д.№1794/2010год. на ВКС постановено по реда на чл.290 от ГПК/.

Същевременно, на основание чл. 7 от Конституцията на Република България, държавата отговаря пряко за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Когато тази отговорност не може да бъде реализирана по специалния ЗОДОВ - закон, уреждащ отговорността на държавата при участие в процеса на съответните държавни органи като нейни процесуални субституенти, отговорността за вреди на държавните органи/вкл. съд, следствени органи и прокуратура/ се реализира на основание чл. 49 ЗЗД /така и Решение № 110 от 14.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 93/2012 г., IV г. о./. Ето защо, правната квалификация следва да се подведе под нормата на чл. 49 ЗЗД. Отделно от това, ищец по делото е юридическо лице, а съгласно трайната съдебна практика, като напр. Решение № 1307 от 21.10.2003 г. на ВКС по гр. д. № 2136/2002 г., V г. о., по реда на ЗОДВПГ /сега ЗОДОВ/ обезщетение от държавата могат да търсят само граждани, т.е. физически лица, но не и търговци по смисъла на чл. 1, ал. 2 и З ТЗ, както и юридически лица – нетърговци.

Като правопораждащ за претенцията си за обезщетение факт ищцовата страна сочи фактически твърдения за противоправни деяния на физически лица – прокурори, съдии и разследващи органи, работещи при ответниците, които чрез незаконосъобразните си действия и бездействия, са причинили имуществени и неимуществени вреди на ищеца.

Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.

За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, е необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа и осъществен фактически състав от изпълнителя на работата по чл. 45 ЗЗД, включващ елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното виновно поведение на непосредствения изпълнител. Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Необходимо е вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея/така – ППВС № 9/1966 г./. Доказателствената тежест за установяване на горните елементи на деликта е за ищеца /арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК/ с изключение на обстоятелството по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, която презумпция следва да се оборва от ответниците. В тежест на ответните страни е и да установят възраженията, релевирани в отговорите им

Следва да се допълни, че функционалният имунитет на магистрата /в случая – на прокурора и съдията/ по чл. 132, ал. 1 КРБ не изключва отговорността на държавата за вреди от незаконосъобразен акт на правосъдните органи, но в процеса следва да се докаже наличието на предпоставките на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД /виж Определение № 1104 от 7.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3940/2013 г., III г. о., ГК/ В този смисъл са и Определение № 414 от 4.06.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1827/2014 г., IV г. о., ГК, Определение № 569 от 27.10.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 516/2011 г., III г. о., ГК. Определение № 671 от 25.11.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 598/2010 г., IV г. о., ГК/. Поради това, дори и самите прокурори и съдии да имат функционален имунитет по чл. 132, ал. 1 КРБ, то Прокуратурата на РБ и в случая СГС може да отговаря за техните действия и бездействия, стига да са налице всички елементи от съответния фактически състав на носената по ЗЗД или ЗОДОВ отговорност.

Не е спорно и, че пропуснатите ползи са вреда подлежаща на обезщетяване. По естество същата следва да е приход в имуществото на увреденото дружество, който не се е осъществил заради непозволено увреждане, осъществено от органите на прокуратурата. Пропуснатия приход следва да има сигурен, а не хипотетичен характер и не се предполага (в този смисъл ТР № 3/12.12.2012год. на ОСГТК на ВКС). Установяването на пропуснатата полза представлява предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако липсва деянието, което ищецът сочи да е противоправно. Тъй като пропуснатата полза е реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Необходимо е да бъде установена пряка причинно- следствена връзка с вредата и противоправно деяние на правозащитния орган.

В конкретния случай не е налице спор по фактите относно изземването, в качеството на веществени доказателства на вещи на ищцовото дружество на ***год., компютърни конфигурации и документи. Не е спорно, че са отправени множество искания от страна ищеца за връщането им, на които Прокуратурата е отказала.

Не е спорно между страните, едва с постановления от 12.08.2011 г. и 29.06.2011 г. по пр.пр. № *** г. по описа на СГП е постановено връщане на иззетите вещи при претърсванията, извършени на ***г. в офисите, находящи се в *** и ***, ползвани от „ЛЕВ ИНС“ АД. Иззетите от корпоративния офис на дружеството – ищец, находящ се на *** папки и счетоводни документи (98 класьора) са били върнати от СГП на застрахователното дружество на 23.07.2014г.

Страните не спорят, че за периода от 10.02.2010г. до 23.02.2010г. офисите, находящи се в *** и ***, ползвани от „ЛЕВ ИНС“ АД са били запечатани (затворени) от органите на Прокуратурата, което е възпрепятствало протичането на ежедневната търговска дейност на застрахователното дружество. От показанията на свидетелите, разпитани по делото, се установи, че работещите в застрахователната компания служители не са имали достъп до офисите си, което, в синхрон с обстоятелството, че са били иззети всички документи и сървърни конфигурации на дружеството, е възпрепятствало търговската дейност на дружеството до степен на почти пълно преустановяване на дейността на застрахователната компания.

По делото не се спори и относно обстоятелството, че магистратите и разследващите органи са извършили съответните действия в това им качество, т.е. че действията на прокурорите в казуса са свързани с осъществяваните по силата на КРБ и НПК функции на Прокуратурата на РБ, действията на съдиите при СГС са свързани с осъществяваната от тях правораздавателна дейност в органа, в който са назначени, както и че разследващите полицаи са действали в изпълнение на задълженията им, вменени им от НПК и съобразно ЗСВ.

След като съдът установи наличието на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД, както и безспорните моменти от фактическата страна на спора, то следва да се разгледа кои претенции са доказани и основателни, респ. – кои не са.

По основателността на иска по чл. 49 ЗЗД за сумата от 3 637 968,26 лева, представляваща обезщетение претърпени имуществени вреди в хипотезата на пропуснати ползи, причинени от затварянето и преустановяване на дейността на компанията за периода от 10.02.2010г. до 23.02.2010г.:

Видно от материалите по делото е, че извършените на ***г. претърсвания и изземвания са били извършени по реда на чл. 161 ал. 2 от НПК, а именно: в условията на неотложност. Действително, законодателят не е въздигнал в пречка за извършването на претърсване и свързаното с него изземване липсата на предварително дадено съдебно разрешение, но е предвидил, че при липса на такова, претърсване и изземване може да бъде извършено само в условията на неотложни случаи – когато това е единствена възможност за събиране и запазване на доказателствата – чл. 161 ал. 2 от НПК. Тази единствена възможност не следва да бъде хипотетична и предполагаема, а следва да е обоснована и подкрепена, дори и косвено, от събрани по съответното досъдебно производство доказателства. Законът допуска преценката за наличието на неотложен случай да се извършва от органите на МВР и въз основа на събрана оперативна информация, която, обаче следва да е прецизно анализирана и сведена до необходимия и разрешен обем до знанието на съответния разследващ орган и наблюдаващ прокурор. Част от тази информация, под формата на обосновка, следва да намери отражение и в съставения протокол за претърсване и изземване по реда на чл. 161 ал. 2 от НПК, като например: събрани данни въз основа на анализ на събрани оперативни данни, събрани данни въз основа на анализ на трафични данни, данни, събрани в резултат от извършени ОИМ (оперативно-издирвателни мероприятия), приложена докладна записка и пр. От приложените по делото протоколи за претърсване и изземване е видно, че липса отразяване на обстоятелството, че действията се извършват в условията на неотложност по смисъла на чл. 161 ал. 2 НПК (изключая протокола за претърсване и иззимване в апартамент, обитаван от Л. Л. С., където, обаче, не се съдържа номера на досъдебното производство), ведно с необходимото обосноваване за това. Посочената по-горе информация следва да се съдържа и в отправеното по реда на чл. 164 ал. 2 вр. ал. 1 от НПК искане на прокурора до съответния съд, доколкото същата е необходима на последния при преценката досежно наличието или не на предпоставките на чл. 161 ал. 2 от НПК (практиката в тази насока показва, че и прилагането на докладна записка също е достатъчно). За правилната преценка на съда следва още в искането, отправено до съда, да бъде отразено и кога, срещу кого (редакция на НПК към момента на разглежданото следствено действие) и по кой текст от НК е образувано съответно досъдебно производство – нещо, което в настоящия случай не се установява. В искането, отправено до съда е посочено и различно правно основание – чл. 164 ал. 2 вр. ал. 1 от НПК, касаещо друг вид следствено действие, като настоящия съдебен състав приема, че в случай на допусната техническа грешка, последната сама по себе си не е годна да доведе до процесуално нарушение. В настоящия случай, обаче, прокурорът се е мотивирал с обстоятелството, че е задържано лице и посочените вещи са намерени при обиска на последното – нещо, което не кореспондира с отразеното в разглежданите протоколи. Не е посочено, макар и най-общо, връзката между иззетите вещи, респ. техния собственик, с предмета на воденото наказателно производство. Поради това и предвид липсата на ангажирани доказателства за обратното, настоящия съдия – докладчик приема, че в случая не се установява да са били налице условията на чл. 161 ал. 2 НПК досежно извършените следствени действия. Съдът намира, че в случая е била нарушена разпоредбата на чл. 160 ал. 1 НПК, доколкото не се установи в настоящия казус да е било налице достатъчно основание да се предполага, че в процесните помещения са се намирали предмети, книжа или компютърни информационни системи, съдържащи информационни данни, които да могат да имат значение за делото, като изхода на воденото наказателно производство потвърждава този извод. Същевременно, в постановлението от 29.06.2011г. на прокурор при СГП, с което на ищцовото дружество са върнати иззети компютърни информационни системи, иззети на ***г. от офиса, находящ се на *** в ***, е отбелязано, че не е установено същите да са били предназначени или да са послужили за извършване на престъпение или да са били предмет на такова, като същевременно не е било установено и да са предмет на административно нарушение.

Поради горното съдът намира, че в случая се установява незаконосъобразни действия от органите на МВР под надзора на Прокуратурата, изразяващо се в извършените претърсвания и изземвания, при липса на основания за провеждането им по реда на чл. 161 ал. 2 от НПК.

За пълнота следва да бъде посочено, че в протокола за претърсване и изземване от ***г. е отразено от лицата, посочени като представители на дружеството, че не им е дадена възможност за доброволно предаване на исканите документи и сървърни конфигурации, както и че изземването на последните ще доведе до преустановяване дейността на дружеството и до огромни финансови загуби. Последното е следвало да бъде анализирано от органите на МВР и Прокуратурата, респ. да бъде преценен риска спрямо извършените действия.

Горните обстоятелства, обаче, съдът намира, че не следва да се отнасят за действията на СГС при одобряване на протоколите от извършените следствени действия, доколкото преценката на съдията в тази хипотеза се свежда единствено до спазването на установения 24-часов срок и наличието или липсата на неотложност, но въз основа на посочените в искането до съда обстоятелства. Предвид изложените факти в исканията на прокурора, съдът намира, че извършената от СГС преценка е правилна спрямо изложеното в искането, поради което счита, че нарушения от страна на СГС не са били допуснати в тази насока. Следва да се има предвид и обстоятелството, че ролята на съда по време на досъдебната фаза на производството е силно ограничена, доколкото в настоящия случай до повдигане на обвинение не се е стигнало.

Относно спазването на предвидения в чл. 161 ал. 2 от НПК 24-часов срок, съдът намира, че твърденията на ищеца не намират опора в събрания доказателствен материал. От изслушаната съдебно-техническа експертиза, се установяви, че искането за одобряване на неотложни действия, за което е образувано ч.н.д. № 674/2010г. е регистрирано в електронната регистрационна система на СГС на 11.02.2010г. в 11:44 часа. Искането за одобряване на неотложни действия, за което е образувано ч.н.д. № № 682/2010г. по описа на СГС е регистрирано в електронната регистрационна система на СГС на 11.02.2010г. в 11:48 часа.

Предвид горните съображения, въз основа на събраните в тази насока доказателства и в синхрон с непротиворечивата съдебна практика, сочеща, че предвидения 24-часов срок (относим към действията на прокурора) започва да тече от часа, в който е приключило съответното следствено действие, то съдът намира, че в настоящия случай от страна на СГС не е допуснато нарушение при одобряването на представените протоколи за претърсване и изземване, свързано както с неспазването на предвидения 24-часов срок от страна на прокурора, така и свързано с преценката за наличието или липсата на неотложност на случая.

С оглед горното съдът намира, че събраните по делото доказателства сочат на доказаност на иска по своето основание само спрямо ответниците МВР на РБ и Прокуратура на РБ.

За да обоснове основателност на исковата си претенция, ищецът следва да докаже иска си и по размер.

От приетата съдебно-икономическа експертиза, която съдът кредитира изцяло, предвид липсата на данни, сочещи за предубеденост или некомпетентност на вещото лице, се установи, че среднодневните приходи на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД са били както следва: за 2009г. – в размер на 664 257,68 лева, за периода от 01.01.2010г. до 09.02.2010г. – в размер на 656 608,42 лева, а за периода от 10.02.2010г. до 23.02.2010г. – в размер на 302 515,86 лева. Вещото лице е установило, че дружеството-ищец е щяло да реализира приход за периода от 10.02.2010г. до 23.02.2010г. при реализиран среднодневен приход от 2009г. и от м. януари 2010г. в размер на 6 663 126 90 лева.

С оглед горното и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира, че ищецът е доказал по размер иска си за сумата от 3 637 968,26 лева, представляваща претърпени имуществени вреди в хипотезата на пропуснати ползи, причинени от затварянето и преустановяване на дейността на компанията за периода от 10.02.2010г. до 23.02.2010г. Доколкото, обаче, за този период не е установена причинно-следствена връзка между действия или бездействия от страна на СГС (доколкото съдът не намери нарушения при одобряването на съответните протоколи за претърсване и изземване), то съдът намира, че последния не следва да отговаря солидарно с останалите ответници за това задължение. Останалите обсъдени по-горе доводи и събраните за тях доказателства, обаче, сочат на основатеност на предявения иск спрямо останалите ответници по делото. Отговорността на Прокуратурата възниква въз основа на разпоредбата на чл. 46 ал. 2 НПК, доколкото прокурорът е този, който ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане.

По основателността на иска по чл. 49 ЗЗД за сумата от 1 087 820 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от наложените на дружеството – ищец санкции по наказателни постановления от 2010г. и сумата от 725 980 лева, представляваща претърпени имуществени вреди, причинени от наложените на дружеството санкции по наказателни постановления от 2011г.

Действително за нуждите на инициирано наказателно производство могат да бъдат иззети веществени доказателства по смисъла на чл.109 от НПК, а именно: предмети, които са били предназначени или са послужили за извършване на престъплението, върху които има следи от престъплението или са били предмет на престъплението, както и всички други предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото. Съгласно чл.111, ал.1 от НПК същите се пазят докато завърши наказателното производство, но в компетентността на Прокуратурата, съгласно чл.111, ал.2 от НПК, е същите да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, преди да завърши наказателното производство, само когато, обаче, това няма да затрудни разкриването на обективната истина и не са предмет на административно нарушение. Същевременно извършеното претърсване и свързаното с него изземване следва да бъде съобразено с конституционно гарантираните принципи на трети неучастващи по делото лица на стопанска инициатива, включително на ищцовото търговско дружество - чл.19 от Конституцията. Доколкото, обаче, съдът намери, че в случая се касае за незаконосъобразно извършено претърсване и изземване, то следва да се разгледат действията на ответните страни в периода след изземването на вещите.

С Постановление от 11.03.2010г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Б., командирован в Софийска градска прокуратура, е отказано връщане на иззети при претърсване и изземване на ***г. компютърна техника, счетоводни документи и други вещи,от офиси на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД. Прокурора се е мотивирал с обстоятелството, че обв. А. И. П. е участвал в застрахователното дружество, поради и което и предвид повдигнатото му обвинение, вещите не следва да бъдат връщани на този етап от разследването. Липсата на доказана връзка между обвиняемия А. П. и застрахователната компания, обаче, води до незаконосъобразност на отказа на прокурора при САП, доколкото последния е следвало да извърши цялостна преценка и проверка за връзката между застрахователната компания с някой от обвиняемите, и в частност: с обв. А. П., както и наличието или липсата на необходимост от изследване на иззетите вещи спрямо престъплението, за което обвиняемият е привлечен към наказателна отговорност. Прокурорът е следвало да направи преценка и относно възможните негативни последици за застрахователното дружество, доколкото още при самото претърсване представители на последното са посочили, че с изземването на цялата документация и компютърни конфигурации, търговската дейност на дружеството ще бъде спряна изцяло. При липса на категорични доказателства за връзката на дейността на застрахователната компания и разследваната дейност на обвиняемия А. П., прокурорът е следвало да предприеме действия или за изготвяне на копия от иззетите документи и компютърни системи, или за незабавното изследване на иззетите вещи, чрез назначаване на съответните технически, счетоводни или компютърни експертизи (според вида на изследвания обект).

С оглед горното съдът намира, че е било налице и противоправно бездействие от страна на прокуратурата и МВР още след първото искане на ищеца за връщане на иззетите вещи и предмети, доколкото никъде в приетите доказателства не се съдържат такива, които да обосновават относимост на иззетите вещи и предмети към предмета на разследване по наказателното производство. Същевременно законодателят е вменил задължение на разследващите органи и прокуратурата да се въздържат от извършване на следствени действия, с които се цели проверка за наличие на данни за евентуално извършено престъпление. Затова в чл. 207 НК е прието, че досъдебно производство се образува, когато са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление. По настоящия казус не се ангажираха доказателства, които да сочат за евентуална съпричастност на застрахователната компания към образуваното наказателно производство. Като единствен мотив за насочените следствени действия към ищеца изпъква единствено евентуална връзка на обв. А. П. със застрахователната компания, която връзка е следвало да бъде категорично установена към момента на извършване на разглежданите следствени действия. За наличието на такава връзка, обаче, не са ангажирани доказателства и в настоящото производство.

Същевременно, както се посочи и по-горе, в постановлението от 29.06.2011г. на прокурор при СГП, с което на ищцовото дружество са върнати иззети компютърни информационни системи, иззети на ***г. от офиса, находящ се на *** в ***, е отбелязяно, че не е установено същите да са били предназначени или да са послужили за извършване на престъпение или да са били предмет на такова, като същевременно не е било установено и да са предмет на административно нарушение. Т.е. като основен мотив за намесата на ищцовото дружество към наказателното производство отново излиза предполагаема и недоказана връзка на едно от обвиняемите лица със застрахователното дружество.

По делото безспорно, чрез разпитите на разпитаните по делото свидетели, се установи, че търговската дейност е била изключително затруднена, предвид липсата на иззетата документация, сървъри и компютърни конфигурации.

От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза се установи, че сумата на изплатените санкции от ищцовото дружество по наказателни постановления на КФН за 2010г. и 2011г. са в общ размер на 1 813 800,00 лева.

От приетите по делото множество наказателни постановления, издадени от Комисия за финансов надзор се установява, че същите са издадени във връзка с нарушения на чл. 317а ал. 2 и ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 294 ал. 4 и ал. 1 от КЗ (отм.), както и във връзка с констатирани нарушения на чл. 271 ал. 2 вр. ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 107 от КЗ (отм.).

Съгласно чл. 317а от КЗ (отм.) Застраховател, който е представил информацията за сключен застрахователен договор по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по реда на чл. 294, ал. 1 и 4 в периода от 8-ия до 45-ия ден включително от датата на неговото сключване, се наказва с имуществена санкция в размер 20 лв. за всеки отделен договор. Съгласно ал. 2 на чл. 317 от КЗ (отм.) за застрахователните договори по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключени в периода между 15 декември и 15 февруари, санкцията по ал. 1 се налага, когато информацията е представена в периода от 45-ия до 60-ия ден от датата на сключване на договора.

Същевременно, в част от съдебните решения, постановени във връзка с обжалване на наложените с наказателните постановления санкции, е посочено твърдението на ищеца, че неизпълнението на застрахователната компания се е дължало на отнет достъп до сървърите, като настоящия съдебен състав не споделя приетото от наказателния съд, че след като на дружеството е бил отнет достъпа до сървърите, то не е следвало да сключва нови застраховки, с което да предотврати извършването на административното нарушение. Доколкото сключването на застрахователни договори е основната дейност на дружеството, то опитите на последното да продължи, макар и трудно, търговската си дейност, не следва да бъдат тълкувани негативно.

Съдът кредитира изцяло заключението на изслушаната съдебно-икономическа експертиза и в частта, в която вещото лице е изчислило, че сумата на изплатените санкции от ищцовото дружество по наказателни постановления на КФН за 2010г. и 2011г. са в общ размер на 1 813 800,00 лева.

От приетите по делото наказателни постановления, обаче, се установява, че част от тях са съставени, респ. са наложени наказания, за извършени административни нарушения в периода преди ***г., т.е. преди извършените претърсвания и изземвания на вещи и предмети от ищцовото дружество. Такива наказателни постановления са: НП № ***г., НП № ***г., НП № ***г., НП № ***г. и НП № ***г. Поради това съдът намира, че не се обосновава пряка причинна връзка с поведението на ответниците и претърпените вреди, поради което исковете в тази им част се явяват неоснователни.

С горните съображения съдът намира, че исковете, в частта за сумата от 8 860,00 лева (осем хиляди осемстотин и шестдесет лева), представляваща наложени наказания с НП № ***г., НП № ***г., НП № ***г., НП № ***г. и НП № ***г. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, а в останалата им част – уважени спрямо ответниците МВР на РБ и Прокуратура на РБ, като основателни и доказани, доколкото съдът намира за безспорно установена пряка причинна връзка между противоправното действие (изземване) и бездействие (отказа да бъдат върнати иззетите вещи) от страна на посочените ответници и претърпените и претендирани от ищеца вреди. Доколкото от страна на СГС не се установиха противоправни действия, които да са в пряка причинна връзка с претърпените вреди (за което съдът е изложил мотиви по-горе), искът спрямо него се явява неоснователен. За пълнота следва да се посочи, че основната преценка за наличието на предпоставките по чл. 111 ал. 2 от НПК е на прокурора, доколкото именно той е „господар“ на досъдебното производство и негова е решаващата воля при планиране на предстоящи следствени действия (т.нар. тактика на разследването). Преценката на съда в хипотезата на чл. 111 ал. 3 от НПК е силно ограничена и се позовава основно на изложеното в постановлението на прокурора за отказ по реда на чл. 111 ал. 2 от НПК (в което прокурорът няма задължение да посочва евентуални бъдещи процесуално-следствени действия, свързани с иззетите вещи).

По основателността на исковете по чл. 49 ЗЗД за сумата в размер на 29 939 009,96 лева, претендирана като част от сумата от 42 267 897,91 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в хипотезата на вреди и пропуснати ползи, от прекратени с дружеството застрахователни договори през 2010г. и сумата в размер на 11 999 108,51 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди и пропуснати ползи, произтичащи от прекратени с дружеството застрахователни договори през 2011г.:

От показанията на свидетеля Л.Г.Г.се установи, че основното прекратяване на полици е дошло от неплащане на поредни вноски на клиентите. Същия е посочил, че над 80% от застраховките се сключват с опция за разсрочено плащане, като клиентът във всеки един даден момент след изтичането на поредния падеж има право да не плати поредната вноска и да сключи застраховка в друга застрахователна компания. Към онзи момент, голяма част от действащите полици, които години наред са се подновявали и са се плащали на падеж, просто са останали висящи и клиентите не са си заплатили поредните вноски. Това е било продиктувано от несигурността, която е витаела в пространството по отношение на това какво ще се случи с компанията, като клиентите често питали какво ще бъде бъдещето на компанията, тъй като били силно притеснени от публикациите в медиите и изявленията на представители на дърважното управление. Свидетелят е посочил и конкретен корпоративен клиент на дружеството – „БТК“, който именно в резултата на случилото се прекратил договорните си взаимоотношения с „Лев Инс“. Свидетелят разказва за срещата му с управителя на „БТК“ Б. М., който заявил „Господа, ние сме доволни от Вашата дейност, но в тази ситуация няма как да продължим да застраховаме автомобили“. Свидетелят заявява, че е опитал да обясни, че дружеството не е замесено с престъпна дейност, но М. само се усмихнал.

Свидетелката М.П.В.също свидетелства за това, че заради нарушеното доверие към застрахователната компания клиентите са се отдръпнали от споразуменията с аргумента, че не било безопасно. Относно отлива на клиенти твърди, че такъв се е наблюдавал, като дори неин близък – кума й, който е бил застрахован в „ЛЕВ ИНС“ изведнъж й е казал, че няма да се застрахова при тях, защото не знае какво ще стане с компанията и поради това отишъл при конкурентно дружество.

Свидетелят П.А.Н.също заявява, че в резултат на извършените претърсвания и запечатване на офиси се е наблюдавал значителен отказ на клиенти на продължат да плащат премиите по сключените си договори, както и да бъдат сключвани нови договори, като за това посочвали, че компанията нямала бъдеще, страхували се от нейната надеждност и перспектива. Допълва, че много от застрахователните агенти също се страхували да работят с компанията, поради което се „отказали“.

Видно от представените справки за прекратени застрахователни полици и кореспонденция с контрагенти на ЗК „ЛЕВ ИНС“ е, че е налице намаляване на обема на сключените нови застрахователни договори, както и отказ за подновяване и продължаване на вече сключените. Като причина за това, контрагентите посочват реализираната акция в сградите на дружеството и несигурността за бъдещето му.

От допълнителна съдебно-счетоводна експертиза се установява, че установения спад в общото и автомобилното застраховане не се е отразил негативно и не е фактор, повлиял за намаляването на премийния приход на отчетената от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД загуба през 2010г.

От приетата съдебно-икономическа експертиза се установява, че стойността на прекратените полици през 2010г. възлиза на 42 267 897,91 лева, като промяната на база 2009г. възлиза на 29 939 009,96 лева. Установява се, че стойността стойността на прекратените полици през 2011г. възлиза на 24 327 996,46 лева, т.е. с 11 999 108,51 лева в повече, спрямо 2009г.

Същевременно, обаче, от страна на ищеца не са ангажирани доказателства, които да установяват от една страна противоправно поведение от страна на СГС във връзка с настъпилите за ищеца вреди и от друга страна - пряка причинна връзка между това противоправно поведение на СГС и претърпените от ищеца вреди и пропуснати ползи. Поради това съдът намира, че ищецът не е доказал по основание иска си спрямо ответника СГС, респ. последния не следва да отговаря за тези претенции. По делото не се установи такова противоправно действие или бездействие от страна на СГС, което да е значително до степен, да допринесе до претърпените от ищеца вреди и пропуснати ползи.

Същевременно, както се посочи по-горе, по делото се установяват противоправни действия и бездействия на ответниците МВР на РБ и Прокуратура на РБ, свързани с изземването на процесните вещи и предмети, съответно и с несвоевременното им връщане, което съдът намира в пряка причинна връзка с претърпените от ищеца вреди и пропуснати ползи.

Предвид горното, съдът намира, че иска, в частта за сумата в размер на 29 939 009,96 лева, претендирана като част от сумата от 42 267 897,91 лева, представляваща имуществени вреди в хипотезата на вреди и пропуснати ползи, от прекратени с дружеството застрахователни договори през 2010г. и сумата в размер на 11 999 108,51 лева, представляваща имуществени вреди и пропуснати ползи, произтичащи от прекратени с дружеството застрахователни договори през 2011г. се явява основателен спрямо ответниците МВР на РБ и Прокуратура на РБ. По изложените по-горе мотиви, спрямо ответника СГС искът се явява неоснователен.

По основателността на иска по чл. 49 ЗЗД за сумата от 878 424 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от отнемане на движимо имущество (хардуер) и програмни продукти:

Не е спорно по делото, че при извършените на ***г. следствени действия (претърсване и изземване) в офисите на застрахователната компания са били иззети множество документи, сървърни и компютърни конфигурации. Не е спорно и обстоятелството, че без наличието на последните, търговската дейност на застрахователната компания е била крайно затруднена, почти невъзможна.

От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че от страна на ищцовото дружество са направени разходи за нов, заместващ софтуер в размер на 615 484,86 лева, от които: 486 549,19 лева – за информационни системи „Оракъл“ и „Инфосис“ и за колцентър, 9 455,35 лева – за експлоатационни разходи и хостинг услуги и 119 480,32 лева – за мониторинг и администриране на сървъри и мрежова структура. От разглежданата експертиза се установява още, че застрахователната компания би направила разходи за закупуване на техника със същите характеристики и софтуер като тези, които са му били отнети, в размер на 262 939,90 лева. По делото, обаче, не са ангажирани доказателства, които да установяват извършването на този разход. Поради това иска в тази му част – за сумата от 262 939,90 лева, следва да бъде отхвърлен. В останалата му част – до пълния предявен размер, иска се явява основателен спрямо ответниците МВР на РБ и Прокуратура на РБ (по изложените във връзка с горните искове мотиви, свързани с незаконосъобразността на извършеното претърсване и изземване, и несвоевременното връщане на иззетите вещи) и като такъв следва да бъде уважен. Спрямо ответника СГС искът се явява недоказан по своето основание, доколкото не се установява направения разход да е в резултат на извършено от страна на СГС противоправно поведение (за което съдът е изложил мотиви по-горе).

По основателността на иска в размер на 1 000 000лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващи се в уронване доброто име и репутацията на застрахователното дружествоза периода 2010г-2011г.:

По въпроса може ли юридически лица да претърпят неимуществени вреди е налице спор в правната доктрина.

На първо място следва се отбележи, че българската юриспруденция десетилетия наред е отричала правото на юридическите лица да претендират неимуществени вреди. В последните години Върховният касационен съд присъжда обезщетения за претърпени неимуществени вреди на юридически лица – решение № 16 от 2.03.2021 г. по гр.д. № 1914/2020 г. на IV г.о., решение № 29 от 10.03.2020 г. по гр.д. № 1690/2019 г. на IV г.о., решение № 206 от 26.03.2019 г. по гр.д. № 4762/2017 г. на III г.о.. Липсата на доктринерни разработки, както и на съдебна практика относно критериите, по които може да бъде определено обезщетението за претърпени от юридическите лица неимуществени вреди, налага тълкуване на вътрешните разпоредби съответно на правото на ЕС и по този начин да бъдат изведени критерии за определяне на това обезщетение от практиката на Съда на ЕС. Отделно от това е необходимо са се съобрази и практиката на Европейския съд по правата на човека относно критериите за определяне обезщетението за претърпени от юридически лица неимуществени вреди.
В някои свои решения СЕС се е задоволявал с това да установи противоправното поведение, което е довело до съответната неимуществена вреда /напр. засягане на доброто име и реномето/, като обезщетението се определя по справедливост – „ex aequi at boni“ по терминологията на СЕС, т.е. без да посочват конкретни критерии по които СЕС е използвал. Пример в тази насока е дело Т-88/09, където в т.76 е постановено, че „…с оглед на всички изложени в т.71-75 по-горе съображения и при липса на по-точна информация от страна на ищците относно обхвата на понесеното от Idromacchine засягане на доброто му име и реноме, Общият съд счита, че сумата от 20 000 евро представлява справедливо обезщетение“. В други решения, постановени от СЕС се посочват критерии съобразно които е определено обезщетението за претърпените неимуществени вреди. По дело С-45/15 Р , т.52 /Safa Nicu Sepahan Co. срещу Съвет на Европейския съюз/ е посочено следното : „ в т.88-91 от обжалваното съдебно решение Общият съд постановява, че за да се определи размерът на обезщетението за неимуществени вреди в случая, следва да се вземат предвид в частност тежестта на констатираното нарушение, неговата продължителност, поведението на Съвета и ефектът пред трети лица на твърдението за участието на Safa Nicu Sepahan в иранското ядрено разпространение. В това отношение Общият съд по същество приема, че твърдението на Съвета по отношение на Safa Nicu Sepahan е с особена тежест, че то въпреки това не е подкрепено с релевантни данни или доказателства и че Съветът не е проверил по своя инициатива или в отговор на протестите на Safa Nicu Sepahan дали споменатото твърдение е основателно, за да ограничи произтичащите от него вредоносни последици за това предприятие.“ В някои случаи СЕС постановява, че е достатъчно изплащането на символично парично обезщетение - Решение по от 14 юни 1979 т., V/Комисия (18/78, EU:С71979:154, т.19) или че може да бъде предоставено непарично обезщетение – Решение от 10 май 2006 г., Galileo International Technology/Комисия (Т-279/03, EU:Т:2006:121, т.63). В други случаи СЕС не е присъждал обезщетение в конкретна форма, тъй като е приемал че отмяната на неправомерния акт или самото установяване в съдебното решение, че е налице неправомерно поведение, може да представлява задоволително обезщетение по смисъла на член 340 ДФЕС – (Т-47/03, EU:Т:2007:207; Hochbaum и Rawesrr/Комисия (44/85, 77/85, 294/85 и 295/85, EU:С:1987:348, т.22).
В практиката си ЕСПЧ, също се е опитал да формулира критерии съобразно които да бъде определено обезщетението за претърпени неимуществени вреди от юридически лица – така в т.59 от Решение от 4.03.2014 г. по делото „Микроинтелект“ ООД срещу България е постановено, че „що се отнася до иска за неимуществени вреди, Съдът отбелязва, че не е изключвал възможността на търговско дружество да се присъди обезщетение за неимуществени вреди на основания, които в по-голяма или по-малка степен са „обективни“ или „субективни“. Сред тях следва да са репутацията на компанията, несигурността в планирането и вземането на решения, разцеплението в управлението на дружеството и на последно място, макар и в по-малка степен, безпокойството и неудобството, причинено на членовете на управленския екип.“ В решение от 6.04.2000 г. на ЕСПЧ по делото Комингерсол срещу Португалия, т.29, съдът е възприел подобни критерии при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, като при преценката на обезщетението, съдът взема под внимание наред с имуществените вреди, т.е. загубите, понесени като директен резултат от твърдяното нарушение, и неимуществените вреди, т.е. репарация за безпокойството, неудобството или несигурността, причинени от нарушението, както и други неимуществени вреди; както и т.35 от същото решение, където е посочено, че „претенциите за неимуществени вреди, претърпени от такива фирми, могат да включват искания, които са в по-голяма или по-малка степен „обективни“ или „субективни“. Следва да се отчитат фирмената репутация, несигурността при планиране, нарушение в управлението на фирмата, като тук няма точен метод за изчисляване на последствията, и на последно място, макар и в по-малка степен, безпокойството и неудобството, причинено на членовете на ръководството на фирмата.
От изложеното е видно, че съществуват три подхода при определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от юридическите лица в практиката на европейските съдилища. При първия обезщетението се определя по усмотрение на съда без да се посочват конкретни критерии. Подобен подход следва да се отхвърли понеже създава несигурност, а също така чрез него се внася неяснота в правните очаквания на увредените субекти. При вторият подход се счита, че обезщетението може да се изрази в самата отмяна на неправомерният акт или самото установяване в съдебното решение, че е налице неправомерно поведение. Този подход също следва да се отхвърли доколкото основен принцип на българската гражданска отговорност е паричното обезщетяване на претърпените вреди. Следователно единственият възможен подход е при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезите на нарушаване на правото на Европейския съюз от незаконосъобразни актове или действия/бездействия на държавата е да се изброяват примерни критерии, като преценката всякога да бъде оставена на решаващия съд при съобразяване на всички релевантни по делото факти и обстоятелства. Такива примерни критерии могат да бъдат: тежестта на констатираното нарушение, неговата продължителност, поведението на държавният орган, ефектът пред трети лица, който е породил незаконосъобразния акт или противоправното действие/бездействие на държавата, степента на накърняване на фирмена репутация, несигурността при планиране, нарушението в управлението на дружеството, безпокойството и неудобството, причинено на членовете на ръководството на фирмата. Примерни критерии, въз основа на които следва да бъде определено обезщетение за неимуществени вреди в хипотезите на нарушаване на правото на Европейския съюз от незаконосъобразни актове или противоправни действия/бездействия на държавата, претърпени от юридическите лица са: тежестта на констатираното нарушение, неговата продължителност, поведението на държавният орган, ефектът пред трети лица, който е породил незаконосъобразния акт или противоправното действие/бездействие на държавата, степента на засягане на фирмена репутация, несигурността при планиране и нарушението в нормалното управлението на дружеството, безпокойството и неудобството, причинено на членовете на ръководството на фирмата.
По делото са приети като доказателства извадки от печатни издания, като публикациите в тях са опозоряващи за юридическото лице-ищец - Вестник „Капитал“ от 06.03.2010 г. е със заглавие на първа страница „Виж кой те застрахова. Около „ЛЕВ ИНС“ идва време за ново пречистване на пазара“, като на страници от 8 до 13 е поместена обширна статия.; Статия на в. „Стандарт“ в брой от 13.02.2010, стр.5 е озаглавена „„ЛЕВ ИНС“ застраховала министерства и депутати„, а в изложеното по-долу се посочва, че офиси на дружеството са били обект на претърсване във връзка с проведената операция „***“; В друг брой на в.“Стандарт“, на 2 стр., е поместено каре, в което се твърди, че „“ЛЕВ Корпорация“, част от която е „ЛЕВ ИНС“, е „близка до задържания А. П.“ и че същата ще бъде проверявана от органите на НАП във връзка със застрахователен продукт с предмет „застраховка срещу отвличане“, както и че за иззети „три чувала дискове“; В брой от 13.02.2010 г. на стр.14 е поместена статия за ЗК „ЛЕВ ИНС“, в която отново е посочено, че във връзка с акцията „***“ са били обискирани офиси на дружеството.; Вестник „Телеграф“, брой от 15.03.2010 г. е озаглавен на първа страница „Пералнята“ като в каре под заглавието е посочено, че „По-голяма част от парите на *** (бележка – А. П.) се въртят от пет фирми (….) Всичките са свързани с „Лев корпорация““, а в публикация във в.“Телеграф“, стр.6, от 11.02.2010 г. е поместена статия, описваща връзки на дружеството с А. П., А. П. и Р. Б., като се твърди, че последните са причастни към престъпни деяния.

От доказателствената съвкупност по делото, в т. ч. и събраните гласни доказателства, се установи, че имиджовия облик на ищеца се е сринал в резултат на широко оповестените чрез медиите действия на прокуратурата и МВР спрямо тях. Търговската репутация на дружеството - като търговски партньор, на когото можеш да се довериш, са били засегнати силно. Няма основания да не се даде вяра на тези гласни доказателства, тъй като те са дадени от лица, които са били преки наблюдатели на процесните събития.

Отчитайки именно посочените по-горе критерии, в синхрон със събраните в тази насока доказателства, съдът намира, че справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в накърнена търговска репутация и в нарушение на търговската му дейност за продължителен период от време, е в размер на 300 000 лева. В останалата част иска за неимуществени вреди съдът намира за неоснователен, респ. следва да бъде отхвърлен. Досежно доказване на иска по основание, съдът и тук счита, че същия се явява неоснователен спрямо ответника Софийски градски съд, доколкото от събраните по делото доказателства не се установиха противоправни действия от страна на СГС (свързани с воденото досъдебно производство и проведените по него следствени действия), които да са в пряка причинна връзка с претърпените от ищеца неимуществени вреди. Спрямо останалите ответници, искът е доказан и по основание, доколкото, както се посочи в мотивите по-горе, от страна на същите се установява противоправно действия и бездействие, които са в пряка причинна връзка с претърпените от ищеца вреди.

С оглед частичното уважаване на исковите претенции, съдът дължи произнасяне по релевираното от ответните страни възражение за погасяване на исковете по давност.

Съгласно чл. 114 ал. 3 ЗЗД за вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца. В настоящия случай непозволеното увреждане е в резултат от действия и бездействия на органите на МВР на РБ и Прокуратура на РБ, свързани с водено наказателно производство. Доколкото, обаче, приключването на наказателното производство е обосноваващо за извода относно противоправността или липсата на противоправност в действията на деликвента, то съдът намира, че в настоящия случай давността е започнала да тече от датата на прекратяване на наказателното производство – 27.02.2014г. Преди прекратяването на наказателнотото производство не би могло да се извърши преценка относно това дали действията на МВР и Прокуратура на РБ са били противоправни или не (в т.см. Решение № 1120/13.11.2008г. по гр. д. № 4546/2007г. на ВКС, І ГО). В допълнение следва да се посочи и обстоятелството, че доколкото в случая е налице едно продължавано деликтно поведение, едва с прекратяването на наказателното производство ищцовото дружество е спряло да търпи вреди от накърняване на доброто име и търговската му репутация. Поради това съдът намира релевираните възражения за погасяване на исковете по давност за неоснователни.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора, право на разноски имат всички страни.

Ищецът претендира и е доказал разноски в общ размер на 64 883,60 лева, от които съобразно уважената част от исковете следва да му се присъдят разноски в общ размер на 63 603,80 лева.

Ответникът СГС претендира разноски на основание чл. 10 ал. 4 от ЗОДОВ, определено по Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание чл. 78 ал. 8 вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 25 ал. 2 вр. ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед изхода на делото, следва да му бъде определено, респ. присъдено възнаграждение в размер на 540 лева за всеки един от обективно съединените искове или общо 3780,00 лева.

Ответникът МВР на РБ претендира разноски в размер 3 780,00 лева. Съобразно с отхвърлената част от исковете, на същия следва да се присъдят разноски в размер на 74,56 лева.

Ответникът Прокуратура на РБ претендира разноски в размер на 600 лева, от които: юрисконсултско възнаграждение в размер на 450,00 лева и 150, 00 лева – депозит за съдебно-техническа експертиза. С оглед отхвърлената част от исковете, на същия следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 11,83 лева.

Мотивиран от горното, Окръжен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи на Р.България, БУЛСТАТ:000695235, с адрес: *** и Прокуратура на Р. България, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на „З. К. Л. И“ АД, с ЕИК: 121130788, със седалище и адрес на управление: *** сумата от 3 637 968,26 лева (три милиона шестстотин тридесет и седем хиляди, деветстотин шестдесет и осем лева, 26 ст.), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в хипотезата на пропуснати ползи, причинени от затварянето и преустановяване на дейността на ищцовото дружество за периода от 10.02.2010г. до 23.02.2010г., КАТО ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО ИСКА спрямо ответника Софийски градски съд, с адрес: ***, като неоснователен.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи на Р. България, БУЛСТАТ:000695235, с адрес: *** и Прокуратура на Р. България, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на „З. К. Л. И“ АД, с ЕИК: 121130788, със седалище и адрес на управление: *** сумата от 1 083 960,00 лева (един милион, осемдесет и три хиляди, деветстотин и шестдесет лева, 00 ст.), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от наложените на дружеството – ищец санкции по наказателни постановления от 2010г.., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – до пълния предявен размер от 1 087 820 лева, като неоснователен, както и ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО ИСКА спрямо Софийски градски съд, с адрес: ***, като неоснователен.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи на Р. България, БУЛСТАТ:000695235, с адрес: *** и Прокуратура на Р. България, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на „З. К. Л. И“ АД, с ЕИК: 121130788, със седалище и адрес на управление: *** сумата от 720 980,00 лева (седемстотин и двадесет хиляди лева, деветстотин и осемдесет лева, 00 ст.), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от наложените на дружеството – ищец санкции по наказателни постановления от 2011г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – до пълния предявен размер от 725 980 лева, катонеоснователен, както и ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО ИСКА спрямо Софийски градски съд, с адрес: ***, като неоснователен.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи на Р. България, БУЛСТАТ:000695235, с адрес: *** и Прокуратура на Р. България, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на „З. К. Л. И“ АД, с ЕИК: 121130788, със седалище и адрес на управление: *** сумата от 29 939 009,96 лева, претендирана като част от сумата от 42 267 897,91 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в хипотезата на вреди и пропуснати ползи от прекратени с дружеството застрахователни договори в периода от 01.01.2010г. до 31.12.2010г, като ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО ИСКА спрямо Софийски градски съд, с адрес: ***, като неоснователен.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи на Р. България, БУЛСТАТ:000695235, с адрес: *** и Прокуратура на Р. България, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на „З. К. Л. И“ АД, с ЕИК: 121130788, със седалище и адрес на управление: *** сумата от 11 999 108,51 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди и пропуснати ползи, произтичащи от прекратени с дружеството застрахователни договори в периода от 01.01.2011г. до 31.12.2011г., като ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО ИСКА спрямо Софийски градски съд, с адрес: ***, като неоснователен.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи на Р. България, БУЛСТАТ:000695235, с адрес: *** и Прокуратура на Р. България, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на „З. К. Л. И“ АД, с ЕИК: 121130788, със седалище и адрес на управление: *** Д сумата от 615 484,86 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от отнемане на движимо имущество (хардуер) и програмни продукти, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – до пълния предявен размер от 878 424,00 лева, като неоснователен, както и ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО ИСКА спрямо Софийски градски съд, с адрес: ***, като неоснователен.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи на Р. България, БУЛСТАТ:000695235, с адрес: *** и Прокуратура на Р. България, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на „З. К. Л. И“ АД, с ЕИК: 121130788, със седалище и адрес на управление: *** сумата от 300 000,00 (триста хиляди лева, 00 ст.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващи се в уронване доброто име и репутацията на застрахователното дружество за периода 2010г-2011г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – до пълния предявен размер от 1 000 000лв., като неоснователен, както и ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО ИСКА спрямо Софийски градски съд, с адрес: ***, като неоснователен.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи на Р. България, БУЛСТАТ:000695235, с адрес: *** и Прокуратура на Р. България, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на „З. К. Л. И“ АД, с ЕИК: 121130788, със седалище и адрес на управление: *** сумата от 63 603,79 лева (шестдесет и три хиляди, шестотин и три лева, 79ст.), представляваща направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА „З. К. Л. И“ АД, с ЕИК: 121130788, със седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на Министерство на вътрешните работи на Р. България, БУЛСТАТ:000695235, с адрес: *** сумата от 74,56 лева, представляваща направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА„З. К. Л. И“ АД, с ЕИК: 121130788, със седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на Прокуратура на Р. България, с адрес: *** сумата от 11,83 лева, представляваща направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА„З. К. Л. И“ АД, с ЕИК: 121130788, със седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на Софийски градски съд, с адрес: *** сумата от 11,83 лева, представляваща направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Софийски апелативен съд.

СЪДИЯ: