№
………..
гр. София, 15.11.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на единадесети октомври две
хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 14964/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. №
140679/14.11.2019 г., предявена от Д.А.П.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, против М.Д.Д.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, Н.С.Т.,
с ЕГН: **********, и Г.Т.Т., с ЕГН: **********,
последните двама с адрес: ***, гр. София, ж.к. „*********
Ищцата
Д.А.П. твърди, че на 22.04.2016 г., е сключила с М.Д.Д.,
Договор за продажба на наследство, по силата на който първата ответница е
продала на ищцата наследството, останало след смъртта на Д.Ц.Д.– баща на М.Д.Д..
Съгласно декларацията към договора, в
наследството се включвала 1/3 ид.ч. от следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ,
находящ се на партерния етаж от северното крило на четириетажна вътрешна сграда
на същия адрес, с площ от 138
кв.м., състоящ се от четири стаи, вестибюл, кухня, тоалетна и баня, заедно със
зимнично помещение с прощ от около 6 кв.м. в
северното крило на същата сграда, който недвижим имот представлявал самостоятелен
обект в сграда с идентификатор
68134.100.196.1.1, с адрес на
имота: гр. София, СО - район „Средец“, ул. „********,
етаж
- партер, който самостоятелен обект се намирал в сграда № 1, разположена в
ПИ с идентификатор 68134.100.196,
заедно със съответните общи части от сградата и от дворното
място.
След
сключване на договора, страните по него уведомили съсобственика на имота - Н.Ц.Д.,
с ЕГН: **********, за последиците
от него. Ищцата твърди, че Н. Д. и М.Д. многократно разговаряли за продажбата
на общото им наследствено жилище, но се притеснявали, че М. е длъжник по
няколко изпълнителни дела и е възможно жилището да стане обект на принудително
изпълнение.
Ищцата
твърди, че именно поради опит да се „спаси“ имота от принудително изпълнение,
на 30.06.2016 г. Н.Ц.Д. сключила с втория ответник Н.С.Т., договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка за 2/3 ид.ч. от описания
апартамент. Договорът бил сключен във формата на нотариален акт за прехвърляне
на недвижим имот срещу гледане и издръжка - акт № 52, том І, peг. №
1206, дело № 48/2016 г. по описа на
нотариус с рег. с № 077 от РНКРБ. Към датата на сключване на договора
(30.06.2016 г.), Н.С.Т. била в граждански брак с третия ответник – Г.Т.Т.,
поради което и нотариалният акт легитимирал тези ответници като съсобственици в
условията на съпружеска имуществена общност на
2/3 ид.ч. от апартамента.
Ищцата
твърди, че целта на тази сделка е била създаването на привидни правни последици
(прехвърляне на собствеността върху имота), какви страните всъщност не са
желаели. Ответниците Н. и Г. Т.никога не изпълнявали симулативно поетите
задължения в договора, като нито гледали, нито
издържали Н. Д. - нито лично, нито чрез трети лица.
На
08.10.2019 г., Н.Ц.Д.
починала. Непосредствено след това, на ищцата станало известно, че Н. и Г. Т.нямат
намерение да изпълнят действителната си уговорка с тяхната праводателка Д.,
като направили опит да попречат на първата ответница да влезе във владение на
наследствения й имот и й заявили, че те са собственици на имота. На 18.10.2019 г., ищцата
заварила Н.Т. да излиза с два големи плика от процесния имот, а Г.Т. се опитал
да отстрани ищцата от имота. По-късно,
двамата предали ключовете от имота на М.Д. с уверението, че нямат каквито и да
е претенции към него.
На
23.10.2019 г., ищцата сключила нов договор за продажба, по
силата на който М.Д. й продала наследството, останало от покойната Н. Д..
Ищцата
твърди, че договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане от 30.06.2016 г., е нищожен, тъй като е привиден, като абсолютно
симулативен. Вътрешната воля на страните по договора била да не се породят
нейните правните последици.
Предвид
изложеното, ищцата моли да бъде постановено решение, с което да бъде прогласен
за нищожен договорът от 30.06.2016 г., сключен с
нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка - акт №
52, том І, peг. №
1206, дело № 48/2016 г. по описа на
нотариус с рег. с № 077 от РНКРБ, тъй като е привиден. Ищцата претендира и направените по делото
разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответницата М.Д.Д.
е депозирала отговор на исковата молба. Ответницата не оспорва
сключването на посочените в исковата молба договори с твърдяното от ищцата
съдържание. Оспорва иска с възражението, че е неоснователен. Сочи, че семейното
и финансовото й състояние не са й позволявали за се грижи за своята ляла – Н.Ц.Д..
Поради това, Н. и Г. Т.поели грижата и издръжката й. Сключеният между тях
договор от 30.06.2016 г. бил действителен и изпълняван. Ответницата сочи, че
ищцата не е изпълнила задълженията си по договорите за продажба на наследство.
Ответницата била подведена от обещанията й и предявила иск за разваляне на
договора от 30.06.2016 г., от който впоследствие се отказала.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответниците Н.С.Т. и Г.Т.Т. са депозирали отговор на
исковата молба. Ответниците не оспорват сключването на посочените в исковата
молба договори с твърдяното от ищцата съдържание. Оспорват исковете с
възражението, че са неоснователни.
Ответниците
твърдят, че Н. Д. не била омъжена и нямала деца. Нейната племенница - М.Д. не
била в добро финансово положение, имала болно дете и не била в състояние да
полага грижи за леля си. Н. Д. искала да осигури за себе си спокойни старини.
Ответниците винаги били в близки отношения с нея и всичко това ги мотивирало да
сключат процесния договор.
Ответниците
сочат, че никога и при никакви обстоятелство не са твърдели, че сделката е
симулативна и целта й е била друга, различна от уговореното в договора. Невярно
било твърдението в исковата молба, че никога не са изпълнявали „симулативно”
поетите задължения. Още преди сключване на процесния договор, двамата ответници
полагали грижи за Н. Д., поради което и тя настоявала за сключването на
договора.
В
отговора на исковата молба се сочи, че Н.С.Т. и Н. Д. са били първи братовчедки
- деца от две сестри. Те били част от голямо семейство - пет сестри и двама
братя. Никой от останалите наследниците не оспорвал волята на Н. Д., нито ги
обвинявал, че не са полагали достатъчно грижи за нея. Ответниците празнували
заедно с нея празници, грижели се за нея, помагали й, захранвали банковата й
сметка. Излагат и съображения, че договорът за продажба на наследство от
23.10.2019 г. е нищожен, поради липса на предмет, евентуално симулативен, целящ
заобикаляне на закона и сключен не в предвидената от закона форма. Молят,
исковете да бъдат отхвърлени.
На
25.10.2021 г., ищцата и Н. и Г. Т.са представили писмени бележки, в които са
изложили подробни съображения в подкрепа на исканията и възраженията си.
Съдът приема следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, че към 04.02.2014 г., Д.Ц.Д.е притежавал 1/3 ид.ч. от подробно описания апартамент
№ 1, находящ се в гр. София, СО - район „Средец“, ул. „********,
етаж – партер.
Останалите 2/3 ид.ч. от апартамента били собственост на Н.Ц.Д.
- сестра на Д.Ц.Д..
Страните не спорят също, че на 04.02.2014 г., Д.Ц.Д.е починал
и е оставил за свой единствен наследник по закон ответницата М.Д.Д., която е
била негова дъщеря.
Така
по силата на настъпилото наследствено правоприемство, М.Д.Д. е придобила 1/3
ид.ч. от правото на собственост върху въпросния апартамент.
Тези
факти са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията
между страните по делото (с определението от 09.03.2020 г.), а и се установяват
от представените по делото писмени доказателства.
На
22.04.2016 г., между М.Д.Д. и ищцата Д.А.П., е бил
сключен Договор за продажба на наследство (л. 8 от
делото), по силата на който първата ответница е продала на ищцата наследството,
останало след смъртта на нейния баща Д.Ц.Д.. Уговорената продажна цена е била в
размер на 25 000 лева, платима на части и в срок от 3 години от подписване
на договора.
Видно от декларация от същата дата (22.04.2016 г.),
М.Д.Д. е декларирала, че в наследството се включвала 1/3 ид.ч. от въпросния
апартамент.
На
30.06.2016 г., Н.Ц.Д. е прехвърлила на Н.С.Т. своите 2/3 ид.ч. от апартамента,
като си е запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху него.
Срещу прехвърленото й право на собственост, приобретателката е поела
задължението да осигури гледането и издръжката на прехвърлителката до края на
живота й, лично или чрез трето лице, като й осигури цялостната издръжка или
допълва необходимата й такава и осигури един спокоен живот. Договорът за
прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка е бил сключен във формата
на представения по делото нотариален акт от 30.06.2016 г. - № 52, том І, peг. №
1206, дело № 48/2016 г. по описа на
нотариус с рег. с № 077 от РНКРБ.
Към
датата на сключване на договора (30.06.2016 г.), Н.С.Т. е била в граждански
брак с третия ответник – Г.Т.Т..
Тези
факти също са отделени като безспорни между страните по делото – с
определението от 09.03.2020 г., а се установяват от представените писмени
доказателства (нотариалния акт от 30.06.2916 г., л.13 и сл., удостоверение за
семейно положение, л. 27 и удостоверение за граждански брак – л. 29).
На 08.10.2019 г., Н.Ц.Д. е починала и е оставила за свой
единствен наследник по закон М.Д.Д.
– видно от удостоверение за наследници от 11.10.2019 г., л. 15 от делото.
На 11.10.2019 г., М.Д.Д.
е предявила искова молба против Н.С.Т. и Г.Т.Т., за
разваляне на договора за издръжка и гледане от 30.06.2016 г. - л. 108 и сл. Видно от удостоверение от
28.09.2021 г., производството по гр.д. № 13243/2019 г. (образувано по тази
искова молба) по описа на СГС, ГО, 9 състав, е било прекратено, на основание
чл. 233 ГПК (л. 138). Междувременно Н. и Г.Т. са предявили против М.Д. иск за
делба, въз основа на който е било образувано гр.д. № 81670/2018 г. по описа на
СРС, 66 състав – л. 117 и л. 137.
По делото е представена
разписка от 18.10.2019 г. (л. 19), в която е посочено, че М.Д.Д. е получила от
братовчедка си Н.С.Т., комплект ключове от апартамента.
На 23.10.2019 г., М.Д.Д.
и Д.А.П., са сключили нов Договор
за продажба на наследство (л. 17 от делото), по силата на който първата
ответница е продала на ищцата наследството, останало след смъртта на нейнита
леля Н.Ц.Д. (чл. 1.1).
В договора е посочено (чл. 1), че се „признава за установено“, че
наследодателката на продавача Н. Д. е прехвърлила 2/3 ид.ч. от апартамента на Н.
и Г. Т., за която прехвърлителна сделка продавачът е завел искова молба за
развалянето й.
На 12.11.2019 г., М.Д.Д.
е изпратила до Н. и Г.Т. отговор на нотариална покана (л. 98), в който е
заявила, че последните не са собственици на 2/3 ид.ч. от апартамента и че
уговорката с Н.Ц.Д. е била 2/3 от апартамента да им бъдат прехвърлени в опит да
се предотврати евентуално изпълнително производство и след това жилището да
бъде продадено, като получената цена бъде предадена на М.Д.. Съвсем различни
обстоятелства са заявени от ответницата в молбата й от 03.02.2021 г. по гр.д. №
81670/2021 г. на СРС, 66 състав (л. 139).
Други относими доказателства
по делото не са ангажирани.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предявен
е иск иск с правна квалификация чл. 26,
ал. 2, пр. 5 ЗЗД за прогласяване на договора за покупко-продажба, сключен
на 30.06.2016 г., във формата
на нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу гледане и издръжка - акт № 52, том І, peг. №
1206, дело № 48/2016 г. по описа на
нотариус с рег. с № 077 от РНКРБ.
Предмет на иск за обявяване на нищожността на правна сделка, е установяването със сила на пресъдено
нещо, че същата е засегната от посочения в исковата молба порок (в случая привидност), обуславящ несъществуването на правоотношение
между страните по сделката, респ. между правоприениците им, със съдържание
прехвърляне на правото на собственост върху недвижимия имот. Поради това,
основателността иска се обуславя от установяване на сочения порок при
осъществяване на фактическия състав на сделката – привидност. Т.е. за успешното провеждане на иска
по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи
твърдяното основание за нищожност на договора от 30.06.2016 г., а именно, че
страните по договора не са имали воля да бъдат обвързани от него, а са го
сключили само да създадат привидни правни последици, настъпването на каквито не
са желаели (каквито и указания са дадени с определението по чл. 140 ГПК);
При привидния
договор, волеизявленията на страните по него се правят симулативно, а
действителната им обща воля е да не се създава облигационна връзка (абсолютна
симулация) или да се сключи друг договор, различен от привидния (относителна
симулация). Т.е. когато волята на страните по облигационното правоотношение е
насочена не към пораждане на правното действие на съответната правна сделка, а
само да се създаде привидна правна обвързаност, симулацията е абсолютна (без
прикрита сделка), а когато волята на страните е да бъдат обвързани по различен
начин от обективираното в съглашението намерение, симулацията е относителна.
Във втория случай са налице една привидна сделка, чиито правни последици
страните не желаят, и една прикрита сделка, чийто резултат страните желаят, но
без той да става известен на трети лица.
По делото относителна
симулация не се твърди, като ищцата твърди,
че страните по договора от 30.06.2016 г.
изобщо не са желаели прехвърлянето на собствеността върху имота (като договорът
бил сключен, за да се „спаси“ имота от принудително изпълнение). Именно поради
това, че задълженията за издръжка и гледане били симулативно поети, те никога
не били изпълнявани.
Както беше
посочено, симулативен е този договор, при който страните по него не са изразили
действително, а само привидно намерение (воля) за пораждане правните последици
на учреденото съглашение. По силата на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, привидните сделки са нищожни.
Привидността на сделката в отношенията
между страните може да се разкрие чрез обратно писмо, подписано между
тях, или при наличие на начало на писмено доказателство.
Според правната теория и съдебна
практика, обратното писмо (пълен обратен документ) е документ, съставен нарочно
за разкриване на симулацията, който съдържа писмени изявления на страните по
сделката относно действителните им отношения чрез отразяване нежеланието им
привидната сделка да породи действие или излагане съдържанието на прикритата
сделка. Обратното писмо доказва директно симулативността на привидната сделка,
без да са необходими други доказателства, то е достатъчно за разкриване на
симулацията. Без значение е кога е съставен – преди,
след или заедно с явния договор.
За разлика от
него непълният обратен документ (начало на писмено доказателство) е случаен
документ, който сам по себе си не разкрива симулативния характер на привидната
сделка, но съдържа изявления на страната относно факти и обстоятелства, които
правят наличието на симулация вероятно. Разликата е в съдържанието, а не в
издателя – той винаги е страна по
сделката.
Наличието на
непълен обратен документ по делото е само предпоставка за преодоляване на
забраната, установена в чл. 164, ал.1 ГПК, със свидетелските показания да се
установяват правни сделки, за действителността на които законът изисква писмена
форма, да се опровергава съдържанието на официален документ или да се
опровергава съдържанието на изходящ от оспорващата страна подписан от нея
частен документ.
В настоящия
случай, по делото не е представено обратно писмо, като не се и твърди, такова
да е било и съставяно. Нито един документ, представен по делото, не съдържа
изявление на някоя от страните по договора от 30.06.2016 г., което
недвусмислено да сочи, че действителната
воля на страните по тази сделка е била правните последици от нея да не
настъпят, т.е. волеизявленията на страните по договора 30.06.2016 г. са привидни – нито прехвърлителят, нито
приобретателят са имали за цел преминаването на собствеността, а са желали
единствено да създадат привидност, че такова преминаване е налице.
Липсва и документ, който да представлява т.нар.
„начало на писмено доказателство“. Този документ може да е случаен и е без
значение към кого е адресиран (напр. писмо до трето лице), но както беше
посочено, трябва да изхожда от страната или да удостоверява нейно изявление
пред държавен орган, което прави симулацията вероятна. По делото не е представен
документ, който да изхожда от страните по договора - Н.Ц.Д. и Н.С.Т.,
и който да установява вероятното съществуване на симулацията. Изявленията на
лица, които не са били страна по договора са без значение.
След като не е налице документ, който може да се
приеме за „начало на писмено доказателство“, липсва основание да бъдат
допуснати свидетелски показания, чрез които симулацията може да бъде доказана
(чл. 165, ал. 2 ГПК). Друг е въпросът,
че събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите не
доказват твърдяната симулация: св. Гешева и св. Чардакова заявяват, че
завещанията (а не договора от 30.06.2016 г.) са били направени, за да не бъде
взет имота от банката, а обстоятелството, че „лелята“ е казала, че нищо няма
прави с имота изобщо не изключва да си е променила намерението. Предявяване на
искова молба за разваляне на договора, а и твърденията за неизпълнение на
същия, предполагат действителен договор, тъй като няма как договорът да бъде развален,
поради неизпълнение на задълженията на едната страна, ако той е нищожен – на разваляне подлежат
действителните договори. Липсата на документ, който да изхожда от страна по
договора от 30.06.2016 г., сочи, че твърдяната привидност не е нито установена,
нито дори вероятна.
По изложените съображения, искът е неоснователен и
следва да се отхвърли.
Относно разноските: При този
изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право
на разноски имат ответниците Н.С.Т. и Г.Т.Т., които са направили своевременно
искане за присъждане на разноски и са представили доказателства за извършени
такива, а именно: 3800 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение
по договор за правна защита и съдействие от 30.01.2020 г., приложен на лист 70
от делото. В съдебно заседание на 11.10.2021 г., пълномощникът на ищцата е
направил възражение за прекомерност на възнаграждението и е поискал същото да
бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс,
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не
по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата предвижда, че размерът на възнаграждението трябва да
е справедлив и обоснован и да не бъде по - нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Съдът, след като взе предвид фактическата и правна
сложност на спора, че броя на проведените открити съдебни заседания, вида и
обема на събраните доказателства и доказателствени исредства, както и след като
съобрази цената на иска (75 861.88 лева) и разпоредбата на чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г., приема, че възнаграждението следва да се намали на 3000 лева, която сума следва да се присъди на ответниците Т..
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от Д.А.П.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, против М.Д.Д.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, Н.С.Т.,
с ЕГН: **********, и Г.Т.Т., с ЕГН: **********,
последните двама с адрес: ***, гр. София, ж.к. „*********, иск по чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД, за признаване за
установено, че договорът от 30.06.2016 г., сключен във формата на нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу гледане и издръжка - акт № 52, том І, peг. № 1206, дело № 48/2016 г. по описа на нотариус с рег. с № 077 от РНКРБ, е нищожен, поради това,
че е привиден.
ОСЪЖДА Д.А.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплати на Н.С.Т., с ЕГН: **********, и Г.Т.Т.,
с ЕГН: **********, последните двама с адрес: ***, гр. София, ж.к. „*********, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата от 3 000
лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: