Решение по Административно дело 245/2022г.

Р Е Ш Е Н И Е № 222/19.12.2022г.

Гр. Я.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Я.СКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи административен състав, в публично заседание на двадесет и осми ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

при Секретаря Красимира Юрукова-Стоянова, разгледа докладваното от Председателя адм. д. № 245 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, вр. чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ).

Образувано е по жалба на община Я., представлявана от кмета В.Р., против Решение № РД-02-36-712 от 22.08.2022 г., издадено от Заместник–министъра на регионалното развитие и благоустройството и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020.

С доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт се иска неговата отмяна по съображения за допуснати при издаването му съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон и като произнесен в противоречие с неговата цел. Твърди се също, че актът е издаден при неспазване на установената форма поради непосочване на конкретната вреда и нейния размер, както и при липса на фактически и правни основания за постановяването му. По същество се оспорват изводите на решаващия орган за допуснати при възлагането на обществената поръчка нарушения на ЗОП, въз основа на които е наложена финансовата санкция в размер на *** лева, съставляваща 25 % от безвъзмездната финансова помощ по Договор № ** от 28.06.2021 г. с изпълнител „*** ** *******“ ООД, гр. Бургас. В тази връзка се твърди, че не е налице нередност по смисъла на Регламент (ЕС) 1303/2013 г., тъй като не са налице кумулативно дадените в Регламента предпоставки, обосноваващи извод за нередност съобразно дадената в него легална дефиниция на понятието. Иска се отмяната на оспорения акт с присъждане на сторените в производството разноски.

В съдебно заседание оспорващият – община Я., се представлява от редовно упълномощен процесуален представител – М.К., Началник отдел „Правни дейности“ в община Я., който поддържа жалбата на посочените в нея основания и претендира отмяната на оспорения административен акт. Иска присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – Заместник-министъра на Регионалното развитие и благоустройство - Ръководител на УО на ОПРР, редовно призована, не изпраща представител. В представено по делото писмено становище чрез редовно упълномощен процесуален представител Главен юрисконсулт в Отдел „Процедури и договори“ в Дирекция „Правна“ при МРРБ - Л.К., е застъпена тезата за неоснователност на жалбата и е отправено искане за оставянето ѝ без уважение.

По делото са събрани писмени доказателства, приобщена е в цялост административната преписка по издаване на оспорения акт, ведно с материалите от проведената обществена поръчка.

След като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Община Я. е бенефициент по Договор за предоставяне на БФП № BG**RFOP***-*.***-****-C** по проект „Създаване на кризисен център в община Я.“, финансиран по Оперативна програма „Региони в растеж“ (ОПРР) 2014-2020 г. В изпълнение на договора с Решение № *** от 11.02.2021 г. на кмета на община Я. е открита процедура за „публично състезание“ по ЗОП с предмет: „Извършване на консултантски услуги за оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и упражняване на строителен надзор по две обособени позиции“: Обособена позиция № 2: „Извършване на консултантски услуги за оценяване на съответствието на инвестиционния проект със съществените изисквания към строежите и упражняване на строителен надзор при изграждане на следния обект: „Проектиране, изграждане и упражняване на авторски надзор на обект: „Реконструкция на сграда, дворно пространство и ограда в УПИ VI-***, в кв. 84 с отреждане „обществено обслужване“ за Кризисен център“. В резултат на проведената обществена поръчка по чл. 18, ал. 1, т. 12 от ЗОП по обособена позиция № 2, обхващаща проект BG**RFOP***-*.***-****-***, е сключен Договор № ** от 28.06.2021 г. с изпълнител „*** ** *******“ ООД, гр. Бургас.

В Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“ (СППРР) към МРРБ е получен Сигнал за нередност № ****, в който са изложени твърдения за допуснати от бенефициента нарушения при провеждането на обществената поръчка, изразяващи се в: липса на удължаване на обявените срокове за получаване на оферти при съществени изменения в условията по обявената обществена поръчка, квалифицирано от подателя на сигнала като нарушение на чл. 100, ал. 7 от ЗОП; незаконосъобразни критерии за подбор, квалифицирано от подалото сигнала лице като нарушение на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП; незаконосъобразен избор на изпълнител, квалифицирано от подателя на сигнала като нарушение на чл. 107, т. 1 от ЗОП, като в тази връзка са изложени твърдения, че е налице нарушение на критериите за подбор и избор на изпълнител, който не съответства на предварително обявените условия от възложителя, както и че изпълнителят не е доказал съответствието си с поставен критерий за подбор.

С Писмо изх. 99-00-6-194 от 25.03.2022 г., изпратено чрез ИСУН, бенефициентът е уведомен относно Сигнал за нередност № ****, първоначалното становище на УО на ОПРР и предприетите мерки, както и за правото му да представи коментари, бележки и/или допълнителни документи, с които да мотивира искане да не се налага финансова корекция. В срока от бенефициента е депозирано Възражение № 2801-06970 от 06.04.2022 г., с което по същество се оспорват констатациите на УО на ОПРР с подробно изложени аргументи по всяко от твърденията в сигнала и приетото за установено от страна на УО на ОПРР в първоначалното му становище. Оспорват се на първо място твърдението в сигнала и изводът на УО на ОПРР, че с даденото в Писмо изх. № 99-00-6-194 от 25.03.2022 г. разяснение възложителят съществено е изменил изискванията по обществената поръчка от обявлението и документацията, касаещи годността за упражняване на професионалната дейност, като е внесъл допълнително такова. Излагат се аргументи в тази връзка, че не е налице твърдяното нарушение на чл. 100, ал. 7, т. 1, вр. чл. 33, ал. 5 от ЗОП, като се прави позоваване на чл. 180, ал. 1 от същия закон от една страна, а от друга се сочи, че разпоредбите на чл. 33 и чл. 100, ал. 7, т. 1 от ЗОП са неприложими в случая, тъй като те са относими към откритите по смисъла на чл. 18, ал. 1, т. 1 от ЗОП процедури, а в конкретния казус се касае за процедура по чл. 18, ал. 1, т. 12 от ЗОП – „публично състезание“. Направен е извод въз основа на посочените съображения, че липсва нарушение на разпоредби от националното законодателство, поради което и не е налице съставомерност, респ. на „нередност“ по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013. На следващо място бенефициентът е възразил и срещу изводите на подателя на сигнала, споделени от УО на ОПРР, че е налице нарушение на чл. 59, ал. 2, вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 от ЗОП. В тази връзка е изложено твърдение, че поставеният критерий за подбор по отношение дейностите, попадащи в обхвата на поръчката - изграждане и/или реконструкция, и/или основен ремонт, и/или преустройство на сграда за обществено обслужване, е изцяло съобразен с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката, като е направено позоваване на разпоредбите на § 5, т. 29 от ДР на ЗУТ и на чл. 39 от Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. и е посочено, че при поставяне на изискването възложителят е изхождал не от особеностите или вида на категорията на сградата, а от тези на нейната функция. По така посочените съображения в заключение бенефициентът е направил извод, че не е налице твърдяното от УО нарушение на чл. 59, ал. 2, вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 от ЗОП, което сочи на липса на съставомерност, респ. на „нередност“ по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013. Възражение е направено и по отношение изводите на Управляващия орган досежно за допуснати при провеждането на обществената поръчка нарушения на чл. 107, т. 1 и чл. 112, ал 1, т. 2 от ЗОП, вр. чл. 100, ал. 1, вр. чл. 142, ал. 11 от ЗУТ, вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗОП. Възражението се обосновава с твърдението, че с направеното разяснение с peг. № 2801-03802 от 17.02.2022 г. възложителят не е изменил изискванията за „Годност за упражняване на професионалната дейност“ от обявлението и не е внесъл допълнително такова, а именно - участниците да притежават удостоверение за вписване в Регистъра на Агенция за устойчиво енергийно развитие (АУЕР). Сочи се, че в този смисъл не може да се твърди незаконосъобразен избор на изпълнител за Обособена позиция № 2, което пък обосновава извод за неоснователност и на твърдението, че комисията не е извършила коректна оценка на офертата на избрания за изпълнител участник с изискванията към личното състояние, въведени от възложителя.

Сигнал № ****, (регистриран в Регистъра на сигнали и нередности в Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството на Р.Б. във връзка с установени нарушения при процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Извършване на консултантски услуги за оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и упражняване на строителен надзор по две обособени позиции“: Обособена позиция № 2: „Извършване на консултантски услуги за оценяване на съответствието на инвестиционния проект със съществените изисквания към строежите и упражняване на строителен надзор при изграждане на следния обект: „Проектиране, изграждане и упражняване на авторски надзор на обект: „Реконструкция на сграда, дворно пространство и ограда в У ПИ VI-***, в кв. 84 с отреждане „обществено обслужване“ за Кризисен център“), е приключен с Решение № РД-02-36-712 от 22.08.2022 г., издадено от Заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 след преценка и отхвърляне на доводите в постъпилото възражение. Като правни основания за издаване на решението са посочени разпоредбите на чл. 73, ал. 1, вр. чл. 69, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ, вр. чл. 142, ал. 1 от АПК, вр. чл. 143, параграф 2, и чл. 2, параграф 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, а от фактическа страна актът е подробно мотивиран с излагане на доводи и съображения за всяко едно от констатираните нарушения и следващите размери на финансовите корекции за всяко от тях. Видно от съдържанието на решението, сигналът със съмнение за нередност е приключен с установяване на нередност на бенефициента община Я., представлявана от кмета В.Р., както следва: по т. 4.2 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, (Наредбата), във връзка с нарушението на чл. 100, ал. 7, т. 1 и чл. 33, ал. 5, вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 и 4 от ЗОП, изразяващо се в липса на удължаване на обявените срокове за получаване на оферти или заявления за участие при съществени изменения в условията по обявената обществена поръчка; по т. 11 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата (използване на критерии за подбор, критерии за възлагане или условия за изпълнение на поръчката, които не са дискриминационни по смисъла на т. 10 от настоящото приложение, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците, б. „б“ - случаите, при които са приложени дискриминационни критерии/условия/спецификации, но е налице минимално ниво на конкуренция, т. е. получени са две или повече оферти, които са допуснати и отговарят на критериите за подбор), във връзка с нарушението на чл. 59, ал. 2 от ЗОП, вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 от ЗОП, изразяващо се в поставяне на незаконосъобразни критерии за подбор; по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата (критериите за подбор или техническите спецификации са променени след отварянето на офертите или са приложени неправилно - критериите за подбор или техническите спецификации са променени или са неправилно приложени в хода на процедурата, в резултат на което: - определен е за изпълнител кандидатът или участникът, който не отговаря на критериите за подбор и/или техническите спецификации), във връзка с нарушението на чл. 107, т. 1 и чл. 112, ал 1, т. 2 от ЗОП, вр. чл. 100, ал. 1, вр. чл. 142, ал. от ЗУТ, вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗОП, изразяващо се в незаконосъобразен избор на изпълнител. Въз основа на така приетото са определени следните размери на финансови корекции: за нередността по т. 4.2 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата – 10 % от допустимите разходи по засегнатия договор; за нередността по т. 11, б. б от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата – 5 % от допустимите разходи по засегнатия договор; за нередността по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата – 25 % от допустимите разходи по засегнатия договор. При спазване на принципа за некумулиране на финансови корекции, заложен в чл. 7 от цитираната по-горе Наредба, посочените в приложение № 1 проценти на финансови корекции, засягащи едни и същи разходи, (какъвто е настоящия случай), не се натрупва - в този случай се индивидуализира финансова корекция за всяко нарушение, засягащо едни и същи разходи, след което следва да се определи обща корекция за всички нарушения, засягащи едни и същи разходи, чийто размер е равен в случая на 25 % от допустимите разходи по сключения договор. Финансовата корекция е определена в размер на *** лева с ДДС, представляваща 25 % от безвъзмездната финансова помощ по Договор № ** от 28.06.2021 г. с изпълнител „*** ** *******“ ООД, гр. Бургас и следва да не се верифицира при процедиране на последващи искания за плащане. Неправомерният разход е изчислен върху стойността на всички допустими разходи по договора с изпълнител в размер на 3 744 лева с ДДС и следва да бъде преизчислен върху реално отчетени и допустими за верифициране разходи по договора с изпълнител, финансиран със средства от ЕСИФ. Размерът на финансовата корекция е определен чрез прилагане на пропорционален метод и по реда на чл. 3, ал. 2 от Наредбата за посочване на нередности, приета с Постановление № 57 на Министерски съвет от 28 март 2017 г., тъй като с оглед естеството на нарушенията не е възможно да се направи точно количествено определяне на финансовото отражение на нарушението върху изразходваната безвъзмездна финансова помощ по договора.

Издаденото Решение № РД-02-36-712 от 22.08.2022 г. е изпратено до оспорващия чрез ИСУН 2020 на 22.08.2022 г., отворено на същата дата от бенефициента, видно от съдържащото се в административната преписка извлечение от комуникацията в системата. Жалба против решението с вх. № **-**-*-***/* от 02.09.2022 г. по описа на МРРБ е подадена чрез административния орган до съда, въз основа на която е образувано и настоящото съдебно производство.

При тази фактическа установеност съдът прави следните правни изводи:

Предмет на оспорване е Решение № РД-02-36-712 от 22.08.2022 г. на Заместник–министъра на регионалното развитие и благоустройството и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020, с което е приключен Сигнал за нередност № ****, (регистриран в Регистъра на сигнали и нередности в ГДСППРР към МРРБ) с установяване на нередност на бенефициента община Я. и налагане на финансова корекция в размер на 25 % от допустимите разходи по сключен Договор № ** от 28.06.2021 г. с изпълнител „*** ** *******“ ООД, гр. Бургас, на стойност * *** лева без ДДС, равняваща се на *** лева.

Съобразно правилата на чл. 73 от ЗУСЕФСУ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта (ал. 1), като преди издаването на решението по ал. 1 управляващият орган трябва да осигури възможност бенефициентът да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства (ал. 2); решението следва да се издаде в едномесечен срок от представянето на възраженията по ал. 2, като в неговите мотиви се обсъждат представените от бенефициента доказателства и направените от него възражения (ал. 3). Според ал. 4 на чл. 73 от ЗУСЕФСУ решението по ал. 1 може да се оспорва пред съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като при съдебното оспорване се прилагат съответно разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и 3 и ал. 5 и 6.

При тази нормативна уредба и с оглед доказателствата по делото, съдът приема, че жалбата е подадена против акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, в рамките на законоустановения срок, от надлежна страна и при наличието на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, тя се преценя като неоснователна по следните съображения:

Съобразно разпоредбата на чл. 168, вр. чл. 142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. По силата на чл. 9, ал. 5, изр. второ и трето от ЗУСЕФСУ, ръководител на УО е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира УО, или определено от него лице, като правомощия на Ръководител на УО по този закон може да се упражняват и от овластено от него лице. В конкретния случай процесното решение е издадено от Заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството, определен за Ръководител на Управляващия орган на ОПРР 2014-2020 г. със Заповед № РД-02-14-790 от 17.08.2022 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, поради което обжалваният акт се явява издаден от компетентен орган, съобразно делегираните му правомощия, като в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на акта и предпоставящи отмяната му на това основание.

Решението е издадено в изискуемата по чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ писмена форма и в него се съдържат както фактическите, така и правните основания за постановяването му съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Разгледани са и са подложени на преценка възраженията на община Я., органът изрично е формулирал констатация за нередности по т. 4.2, т. 11, б. „б“ и т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от относимата Наредба във връзка с установените нарушения. Посочени са фактически и правни съображения за налагането на финансова корекция за установените нередности и техния размер, както и относно определения краен размер на наложената корекция съобразно правилото на чл. 7 от Наредбата. Спазени са регламентираните в ЗУСЕФСУ специални правила за провеждане на процедурата по определяне на финансовата корекция по основание и размер. В съответствие с чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ преди издаване на решението за определяне на финансова корекция Ръководителят на УО на ОПРР е запознал бенефициента община Я. с констатациите си и му е предоставил възможност за писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция чрез Писмо изх. № 99-00-6-194 от 25.03.2022 г. Бенефициентът е изпратил Възражение № 2801-06970 от 06.04.2022 г. Решението е издадено на 22.08.2022 г., т.е. извън предвидения в чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕФСУ срок, което обаче не съставлява съществено процесуално нарушение, предпоставящо отмяната на акта, доколкото така разписаният срок е инструктивен, а не преклузивен. В този смисъл е и константната съдебна практика.

Материалната законосъобразност на акта за определяне на финансова корекция се свързва с преценката налице ли е възприетото от ръководителя на УО на ОПРР основание за налагането ѝ, съответно - правилно ли е определен размерът на финансовата корекция. Съгласно чл. 71 от ЗУСЕФСУ, чрез извършването на финансови корекции се отменя предоставената по глава трета финансова подкрепа със средства от ЕФСУ или се намалява размерът на изразходваните средства – допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, подадени пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Основанията за определяне на финансова корекция нормативно са регламентирани в чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, като според т. 9 от цитирания текст такова основание е и нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕФСУ. Съгласно чл. 143 (1) от Регламент №****/**** държавите-членки носят отговорност за разследването на нередностите и за извършването на необходимите финансови корекции и възстановяването на дължимите суми. Според чл. 122 (2) Регламент №****/****, държавите-членки предотвратяват, откриват и коригират нередностите и възстановяват неправомерно платените суми. Дефиницията за „нередност“ се съдържа в чл. 2, т. 36 на Регламент №****/****, съгласно която норма „нередност“ е всяко нарушение на правото на ЕС, произтичащо от действие или бездействие на икономически субект, което има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на ЕС чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Следователно, определянето на едно действие или бездействие на икономически субект като „нередност“ изисква наличието на три елемента от обективна страна: действие или бездействие на икономически оператор; това действие или бездействие да води до нарушение на правото на ЕС или на националното право, свързано с неговото прилагане; да има или да би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. Настоящият съдебен състав възприема, че езиковото тълкуване на разпоредбата на чл. 2, т. 36 на Регламент №****/**** не оставя каквото и да било съмнение относно възможността вредата на бюджета на съюза да не е само реално настъпила, но и потенциална, т. е. нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасяне на вреда – последното становище е трайно възприето, както в българската съдебна практика, така и в практиката на Съда на ЕС.

В случая упражненото с Решение № РД-02-36-712 от 22.08.2022 г. на Заместник–министъра на регионалното развитие и благоустройството и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 административно правомощие по чл. 73 от ЗУСЕФСУ от фактическа страна се основава на констатирани нарушения на разпоредби от ЗОП и други специфични разпоредби с оглед предмета на възложената обществена поръчка с предмет „Извършване на консултантски услуги за оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и упражняване на строителен надзор по две обособени позиции“: Обособена позиция № 2: „Извършване на консултантски услуги за оценяване на съответствието на инвестиционния проект със съществените изисквания към строежите и упражняване на строителен надзор при изграждане на следния обект: „Проектиране, изграждане и упражняване на авторски надзор на обект: „Реконструкция на сграда, дворно пространство и ограда в УПИ VI-***, в кв. 84 с отреждане „обществено обслужване“ за Кризисен център“, квалифицирани като „нередности“ по смисъла на чл. 2, т. 36 на Регламент №****/**** и чл. 70 ал. 1 т. 9 от ЗУСЕФСУ. Безспорно община Я. има качеството на икономически субект по смисъла на чл. 2, т. 37 от Регламент №****/****, защото участва в изпълнението на помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове. ОП „Региони в растеж“ 2014-2020 г. е съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и националния бюджет, средствата от които източници са сред посочените в чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕФСУ като средства от ЕФСУ. Именно в това свое качество и като получател на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020“ община Я. е осъществила действия по възлагане на обществена поръчка за разходване на получено по програмата безвъзмездно финансиране, съставляващо средства от ЕФСУ по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕФСУ. Следователно, налице е първият елемент от фактическия състав на определението за „нередност“.

Видно от съдържанието и насочеността на депозираната жалба спорът по делото се свежда до наличието на втория и третия елемент от фактическия състав на посочената по-горе легална дефиниция за „нередност“ като материалноправно основание за законосъобразното определяне на финансовата корекция. Нарушения на правилата на ЗОП, ако са допуснати такива, биха осъществили втората материална предпоставка на фактическия състав на „нередност“. Това е така, тъй като бенефициентът е длъжен да спазва правилата на ЗОП за определяне на изпълнител, съгласно нормата на чл. 49, ал. 2, т. 1 от ЗУСЕФСУ, структурирана в глава четвърта от закона - „Специални правила за определяне на изпълнител от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ“, а както се посочи по-горе, според чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ финансова подкрепа със средства от ЕФСУ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция на основание нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕФСУ.

С оглед конкретиката на казуса, на първо място ЯАС в настоящия си състав намира за напълно обосновани и съответни на доказателствата по делото изводите на административния орган за допуснато от страна на оспорващия нарушение на чл. 100, ал. 7, т. 1 и чл. 33, ал. 5, вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 и 4 от ЗОП, изразяващо се в липса на удължаване на обявените срокове за получаване на оферти при съществени изменения в условията по обявената обществена поръчка. Видно от приобщените по делото материали по проведената обществена поръчка, в точка 14.1 от Документацията за участие („Годност (правоспособност) за упражняване на професионална дейност“), възложителят е заложил минимално изискване към участниците за Обособена позиция № 2, като е посочил, че същите следва да притежават документ, удостоверяващ правото за упражняване на дейностите по чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗУТ (оценка за съответствие и упражняване на строителен надзор) за строежи от пета или по-висока категория, съгласно ПРВВЦПРС. Във връзка с това изискване по процедурата е постъпило искане за разяснение с вх. № M****** от 16.02.2021 г. с поставен въпрос: след като в публикуваната документация в т. 3.2.2 „Описание на предмета на Обособени позиции от № 2“, е записано, че изпълнителят следва да извърши качествено и навременно, в пълно съответствие с действащата нормативна уредба и с изискванията на възложителя дейности по оценка на съответствието със съществените изисквания към строежите на всички части на инвестиционния проект за строежа - предмет на поръчката, в обем и съдържание съгласно ЗУТ, включително оценка за съответствието и технически контрол на част „Конструктивна“ съгласно чл. 142, ал. 10 от ЗУТ, както и оценка за съответствие по отношение постигнато съответствие на проекта с изискванията за енергийна ефективност по чл. 169, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, съгласно чл. 142, ал. 11 от ЗУТ, и изготвяне на комплексен доклад за извършените оценки за съответствие, трябва ли участникът да притежава Удостоверение за вписване в Регистъра на Агенция за устойчиво енергийно развитие предвид разписаното в т. 14 „Критерии за подбор на участниците. Минимални изисквания и документи за доказване“ и в частност - в т. 14.1 от Документацията за участие. По постъпилото запитване възложителят е дал отговор с рег. № 2801-03802 от 17.02.2021 г., в който посочил, че изискването за вписване произтича от нормативната уредба, тъй като съгласно чл. 142, ал. 11 от ЗУТ оценката за съответствие по чл. 169, ал. 1, т. 6 на инвестиционните проекти във фази „технически и работен проект“ се извършва от физически и юридически лица, които отговарят на изискванията на Закона за енергийната ефективност и са вписани в публичния регистър по чл. 44, ал. от с.з. При тази установеност съдът напълно споделя изводът на административния орган, че с така даденото разяснение възложителят е изменил съществено изискванията за „Годност за упражняване на професионалната дейност“ от обявлението и документацията, като е внесъл допълнително такова. Действително, както правилно е посочено в спорния акт, описанието на всички изисквания за изпълнение на предмета на поръчката, включително и нормативно заложените такива, е задължение на възложителя при откриването на процедурата. Обстоятелството, че едва във възражението възложителят е направил уточнение, че в случая от анализа на чл. 142, ал. 11 от ЗУТ се налага извод, че не е необходимо избраният изпълнител да е вписан в регистъра по чл. 44, ал. 1 от ЗЕЕ и е направил разграничение между вписването на участника и това на физическите лица, не променя горния извод на съда, изведен и от административния орган, доколкото въпросното разграничение не е ясно обяснено в предоставеното на участниците разяснение от възложителя и доколкото и в двата случая става въпрос за въвеждането на ново изискване за участие в процедурата - анализът на разпоредбата на чл. 142, ал. 11 от ЗУТ е следвало да бъде направен от възложителя още преди откриването на процедурата по възлагане на обществената поръчка, за да бъдат идентифицирани и ясно обяснени в обявлението и документацията изискванията към участниците и техния екип от експерти. Така направеното изменение съдът намира за съществено, тъй като се отнася до критериите за подбор и е част от задължителната информация от обявлението за обществена поръчка - изменението има отношение към подготовката на офертата, понеже неспазването на изискването за представяне на удостоверение за вписване в Регистъра на Агенция за устойчиво енергийно развитие е основание за отстраняване. В този смисъл направеното изменение представлява съществена промяна в условията на поръчката, която налага промяна и в офертите на участниците. Приложимият ред за такова изменение е разписан в чл. 100 от ЗОП, допускащ възможност за възложителя, по собствена инициатива или по искане на заинтересовано лице, да направи промени в условията на процедурата, посочени в обявлението, с което се оповестява откриването на процедурата, в поканата за потвърждаване на интерес, в документацията за обществената поръчка и в описателния документ, в който случай обаче съобразно правилото на чл. 100, ал. 7, т. 1 от с.з. възложителят е следвало да удължи срока за подаване на офертите. В конкретния казус промяната е въведена с разяснение, а не с необходимото решение за промяна и съответно не е публикувано в РОП, като по този начин възложителят от една страна е нарушил императивната забрана на чл. 33, ал. 5 от ЗОП чрез разясненията да се въвеждат промени в условията на процедурата, а от друга страна като не е удължен срокът за подаване на офертите в противоречие с принципа за публичност и прозрачност и за равнопоставеност и недопускане на дискриминация, (залегнали в чл. 2, ал. 1, т. 1 и 4 от ЗОП), е налице и нарушение на чл. 100, ал. 7, т. 1 от ЗОП, който именно изисква от възложителя да удължи сроковете за получаване на оферти, когато в случаите по ал. 1 са внесени съществени изменения, в условията по обявената поръчка, които налагат промяна в офертите на участниците, какъвто именно се явява настоящият случай. С оглед на изложеното следва да се приеме, че така описаните нарушения са с финансово влияние, т.е. налице е съставомерност, и същите следва да се квалифицират като „нередност“ по смисъла на относимия Регламент, тъй като нарушенията произтичат от действието на бенефициента – възложител на обществената поръчка, нарушени са конкретни нормативни разпоредби на националното законодателство (чл. 100, ал. 7, т. 1 и чл. 33, ал. 5, вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 и 4 от ЗОП), а нарушението има финансово отражение - при неспазване принципите на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 4 от ЗОП възложителят е ограничил участието на неопределен кръг заинтересовани от участие в поръчката икономически оператори, с което сериозно е понижил възможността за избор на по-конкурентна оферта. В тази връзка не може да бъде споделено застъпеното в жалбата становище, че посочените като нарушени разпоредби на националното законодателство са неотносими към процесния случай, тъй като се отнасят до откритите процедури по смисъла на чл. 18, ал. 1, т. 1 от ЗОП, а не към тези по публични състезания по смисъла чл. 18, ал. 1, т. 12 от ЗОП, каквато е разглежданата обществена поръчка. Съобразно разписаното в чл. 177 от ЗОП, който се отнася именно до процедурите на публично състезание и пряко договаряне, за неуредените в глава 25 въпроси се прилагат разпоредбите на части първа и втора. Относимите за казуса норми, на които се е позовал административният орган, се намират в част II „Правила за възлагане“ от ЗОП и действително, както се сочи и в спорния акт, нищо в тяхното съдържание, местоположение или контекст не води на извод, че приложението им е ограничено само до откритите процедури по смисъла на чл. 18, ал. 1, т. 1 от ЗОП. В този смисъл е и константната съдебна практика, обективирана в Решение № **** от 23.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № ****/2019 г., Решение № **** от 4.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № *****/2017 г. и Решение № ****2 от 18.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № ****/2021 г Не е за пренебрегване и обстоятелството, че самият възложител се е позовал на чл. 100 в документацията за участие по обществената поръчка във връзка с възможностите за обжалване на решенията на възложителя в процедурата. Настъпилата вреда - ограничена конкуренция, води до неподаване/некласиране на икономически по-изгодни оферти, което уврежда общия бюджет на ЕС или националния. Така установената нередност следва да се квалифицира като такава по т. 4.2 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ - липса на удължаване на обявените срокове за получаване на оферти или заявления за участие при съществени изменения в условията по обявената обществена поръчка, за което е предвидена финансова корекция от 10 на сто от стойността на договора с избрания изпълнител. В този смисъл напълно законосъобразни и правилни са изводите на административния орган, който правилно е посочил в своя акт, че размерът на финансовата корекция за тази нередност следва да бъде определен като 10 % върху допустимите разходите по Договор № ** от 28.06.2021 г. с изпълнител „*** ** *******“ ООД на стойност * *** лева без ДДС.

На следващо място, настоящият състав на съда намира за напълно обосновани и съответни на доказателствата по делото и изводите на административния орган за допуснато от страна на бенефициента община Я. нарушение на чл. 59, ал. 2, вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 от ЗОП, изразяващо се в поставяне на незаконосъобразни критерии за подбор при обществената поръчка. Съобразно правилата на ЗОП, възложителят има оперативна самостоятелност да поставя определени изисквания към професионалните способности на потенциалния изпълнител, който ще изпълнява поръчката, но тази негова самостоятелност е ограничена от определени изисквания. Така, границите на оперативна самостоятелност на възложителя при определяне на критериите за подбор от една страна са определени в чл. 59, ал. 1 от ЗОП като сфера, до която се отнасят, от друга - в чл. 59, ал. 2 от ЗОП като съдържание с оглед на изискването да бъдат ограничени до тези, които са необходими за установяване на възможността за изпълнение на поръчката при съобразяване с нейния предмет, стойност, обем и сложност, и от трета - с оглед на изискванията на чл. 2, ал 2 от ЗОП. В конкретния казус в т. 14.3.1 от Документацията за участие („Технически и професионални способности“) възложителят е заложил като изискване за техническите и професионални способности на участниците в процедурата да са изпълнили дейности с предмет и обем, идентични или сходни с тези на поръчката, за последните 3 (три) години от датата на подаване на офертата, като е посочено минимално изискване за Обособена позиция № 2 „изготвяне на оценка за съответствие и упражняване на строителен надзор на изграждане и/или реконструкция, и/или основен ремонт, и/или преустройство на сграда за обществено обслужване“. Така въведеното изискване съдът намира за незаконосъобразно и ограничително, поради обстоятелството, че възложителят необосновано е ограничил участието на лицата, които имат опит при изготвяне на оценка на съответствието и упражняването на строителен надзор на сгради с друго предназначение, без това ограничение да е оправдано и пропорционално с оглед спецификите на конкретния предмет на поръчката. Този извод се обосновава от анализа на разпоредбата на чл. 137 от ЗУТ, която разделя видовете строежи на категории в зависимост от характеристиките, значимостта, сложността и рисковете при експлоатация, а не според начина на ползването им. Законът разделя строежите в шест отделни категории, като във всяка от тях са налични както такива с обществено предназначение, така и други, които не отговарят на този критерий. Следователно, предназначението на сградите, съоръженията и останалите видове строежи не е определящ критерий за сложността на строежа. Част от специалните изисквания, на които се е позовал възложителят (чл. 39 от Наредба № РД-02-20-2 за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията), се съдържат в нормативни актове, обнародвани след стартирането на процедурата по възлагане на процесната обществена поръчка. Посоченият текст от подзаконовия нормативен акт въвежда изисквания, които не са приложими само относно сградите за обществено обслужване, а чл. 38 от Закона за енергийната ефективност се отнася до сградите в експлоатация по принцип и само до сградите за обществено обслужване в експлоатация с разгъната застроена площ над 250 кв. м. В този смисъл аргументът, че посочените от възложителя специфични нормативни изисквания обосновават заложеното ограничително изискване е неоснователен. С оглед изложеното до тук следва да се приеме, че поставеното от възложителя изискване е ограничително спрямо участници, които имат опит при изготвяне на оценка на съответствието и упражняването на строителен надзор на сгради с друго предназначение. От тук следва изводът, че е допуснато нарушение, което изпълнява предпоставките на нередност поради наличие на потенциален финансов ефект, тъй като с оглед на ограничителния си характер разубеждава желаещите да участват икономически оператори. Както правилно е приел административният орган, в подобни случаи негативното финансово влияние се състои в това, че въпреки че не може да бъде доказан отказ от участие, се презюмира, че ограничителното изискване със своята необоснованост има препятстващо участието влияние върху потенциални кандидати, а отказът от участие от своя страна намалява конкуренцията, което намалява възможностите на бенефициента да избере икономически най-изгодната оферта. Предвид изложените аргументи нарушението следва да се посочи като нередност, тъй като се установява съставомерност, понеже нарушенията произтичат от действието на бенефициента — възложител на обществената поръчка, нарушени са конкретни нормативни разпоредби на националното законодателство, а именно чл. 59, ал. 2 от ЗОП и чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 от ЗОП и нарушението има финансово отражение - нанесена е вреда на средства от ЕФСУ при неспазване принципите на ЗОП, като чрез наличието на посоченото нарушение, което има разубеждаващ ефект спрямо потенциалните икономически оператори, се е стигнало до намаляване на конкуренцията, (неподаване на оферти от икономически оператори, които биха могли да изпълнят поръчката, ако заложеното условие беше законосъобразно формулирано), и следователно - до невъзможност за избор на икономически най-изгодната оферта. Именно в това се изразява негативният финансов ефект за общностния бюджет, като нередността се обосновава с обективно нарушение на материалния закон, чрез което се засяга конкуренцията и се създават предпоставки за неподаване/некласиране на икономически най-изгодна оферта, което от своя страна води до вреда на националния или бюджета на ЕС. Така установената нередност следва да се квалифицира като такава по т. 11, б. „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от относимата Наредба - използване на критерии за подбор, критерии за възлагане, или условия за изпълнение на поръчката, които не са дискриминационни по смисъла на т. 10 от приложението, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците; случаите, при които са приложени дискриминационни критерии/условия/спецификации, но е налице минимално ниво на конкуренция - получени са две или повече оферти, които са допуснати и отговарят на критериите за подбор, за което е предвидена финансова корекция от 5 на сто от стойността на договора с избрания изпълнител. В този смисъл напълно законосъобразни и правилни са изводите на административния орган, който правилно е посочил в своя акт, че размерът на финансовата корекция следва да бъде определен като 5 % върху допустимите разходи по Договор № ** от 28.06.2021 г. с изпълнител „*** ** *******“ ООД на стойност * *** лева без ДДС.

На последно място съдът напълно споделя изводите на административния орган за допуснато от страна на оспорващия нарушение на чл. 107, т. 1 и чл. 112, ал 1, т. 2 от ЗОП, вр. чл. 100, ал. 1, вр. чл. 142, ал. от ЗУТ, вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗОП, изразяващо се в незаконосъобразен избор на изпълнител. Съобразно приложимата нормативна уредба, възложителят следва да отстрани кандидат или участник, който не отговаря на поставените критерии за подбор или не изпълни друго условие, посочено в обявлението за обществена поръчка, поканата за потвърждаване на интерес или в покана за участие в преговори, или в документацията (чл. 107, т. 1 от ЗОП). По силата на чл. 112, ал. 1, т. 2 от ЗОП, възложителят сключва с определения изпълнител писмен договор за обществена поръчка, при условие че при подписване на договора определеният изпълнител представи документи по чл. 58, удостоверяващи липсата на основанията за отстраняване от процедурата, както и документи за съответствието с поставените критерии за подбор, включително за третите лица и подизпълнителите, ако има такива; според т. 4 на цитираната разпоредба пък определеният изпълнител следва още да извърши съответна регистрация, представи документ или изпълни друго изискване, което е необходимо за изпълнение на поръчката съгласно изискванията на нормативен или административен акт и е поставено от възложителя в условията на обявената поръчка. Изхождайки от приетото по-горе, че с даденото от възложителя разяснение в случая е поставено допълнително изискване участниците да притежават удостоверение за вписване в Регистъра на Агенция за устойчиво енергийно развитие, съдът намира, че незаконосъобразно е избран за изпълнител и е сключен договор за изпълнение на поръчката с лице, което не е доказало, че отговаря на критериите за подбор, заложени в процедурата. Видно от представените от избрания за изпълнител участник за доказване на съответствието с поставените критерии за подбор документи, офертата на участника не отговаря на допълнително заложеното изискване на възложителя - избраният за изпълнител участник по ОП № 2 „*** ** *******“ ООД не е представил удостоверение за вписване в Регистъра на Агенция за устойчиво енергийно развитие нито на етап подаване на офертата за участие, нито на етап представяне на документи преди сключване на договора; към момента на подаване на офертата в приложения ЕЕДОП също не е посочено, че той разполага с удостоверение за вписване в Регистъра на АУЕР. Това обстоятелство е пренебрегнато от комисията, като от участника не е изискано да представи допълнителни документи, с които да докаже наличието на такова удостоверение. По този начин комисията не е извършила коректна оценка на офертата на избрания за изпълнител участник с въведените от възложителя изисквания - от участника е следвало да бъде изискано представянето на този документ, респ. да бъде отстранен от по-нататъшно участие поради липсата му, но това не е сторено. В този смисъл напълно обосновавано е прието от административния орган наличието на нарушение на чл. 107, т. 1 и чл. 112, ал 1, т. 2 от ЗОП, вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗОП. Изводът за незаконосъобразен избор на изпълнител не се променя от обстоятелството, че критерият за подбор е въведен по незаконосъобразен начин в процедурата - двете констатирани нарушения са самостоятелни и следва да бъдат разглеждани поотделно, като фактът, че възложителят не е изменил изискванията си по реда, предвиден в закона, не може да бъде използван като аргумент за тяхното неприлагане. При това положение така посоченото нарушение е такова с финансово влияние, т.е. налице е съставомерност и същото следва да се квалифицира като „нередност“, тъй като то произтича от действията на възложителя - община Я., нарушени са конкретни нормативни разпоредби на националното законодателство (чл. 107, т. 1 и чл. 112, ал 1, т. 2 от ЗОП, вр. чл. 100, ал. 1, вр. чл. 142, ал. 11 от ЗУТ, вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗОП) и нарушението има финансово отражение - нанесена е вреда на средства от ЕФСУ - при неспазване принципите на ЗОП и чрез незаконосъобразното избиране на изпълнител се е стигнало до намаляване на конкуренцията, съответно - до невъзможност за избор на икономически най-изгодната оферта, което може да се квалифицира като негативен финансов ефект за общностния бюджет. В случая чрез незаконосъобразното избиране на изпълнител е засегната конкуренцията и са създадени предпоставки за неподаване/некласиране на икономически по-изгодни оферти, което води до вреда на националния или бюджета на ЕС. Така установената нередност следва да се квалифицира като такава по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата - критериите за подбор или техническите спецификации са променени след отварянето на офертите или са приложени неправилно, критериите за подбор или техническите спецификации са променени или са неправилно приложени в хода на процедурата, в резултат на което е определен за изпълнител кандидатът или участникът, който не отговаря на критериите за подбор и/или техническите спецификации, за което е предвиден размер на финансова корекция от 25 на сто от стойността на договора с избрания изпълнител. В този смисъл напълно законосъобразни и правилни са изводите на административния орган, който правилно е посочил в своя акт, че размерът на финансовата корекция следва да бъде определен като 25 % върху допустимите разходи по Договор № ** от 28.06.2021 г. с изпълнител „*** ** *******“ ООД на стойност * *** лева без ДДС.

Тук е мястото да се отбележи, че при определяне размера на финансовата корекция за възприeто нарушение трябва да се отчетат естеството и сериозността на допуснатото нарушение на приложимото право на ЕС и българското законодателство и финансовото му отражение върху средствата от ЕФСУ. Размерът на финансовата корекция трябва да е равен на реално установените финансови последици на нарушението върху изразходваните средства - допустими разходи. Когато поради естеството на нарушението е невъзможно да се даде количествено изражение на финансовите последици, за определянето на финансовата корекция се прилага процентен показател. Определените в случая финансови корекции са доказани по своето основание – нередности по т. 4.2, по т. 11, б. „б“ и по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2 от Наредбата. В този смисъл и предвид разписаното в относимия подзаконов нормативен акт правилно е приложен пропорционалният метод за определяне размера на финансовата корекция, тъй като поради естеството на нарушенията е невъзможно да се даде реално количествено изражение на имуществените последици, нито на броя на участниците, които биха се включили, ако не бяха незаконосъобразно изменените условия по обявената поръчка без предоставяне на допълнителен срок за представяне на оферта, ако не бяха поставени ограничителните по естеството си изисквания и ако не беше незаконосъобразния избор на изпълнител. Индивидуализираният размер за всяка от нередностите е минимално допустимият процент, който е адекватен на характера и тежестта на възприетите от съда нарушения, съставляващи нередности при осъществяване на дейността по проект с предоставена финансова помощ от ЕФСУ. Съгласно чл. 7 от Наредбата, при наличие на няколко нарушения се индивидуализира финансова корекция за всяко, след което се определя обща корекция за всички, засягащи едни и същи разходи, размерът на която е равен на най-високия приложим процент. В случая съдът приема за осъществени три нарушения, при което с оглед така очертаната нормативна уредба и на база фактическата обстановка, крайният процент на корекцията, посочен в подложеното на съдебен контрол решение, е правилно определен на 25 % върху разходите по Договор № ** от 28.06.2021 г. с изпълнител „*** ** *******“ ООД на стойност 3 120 лева без ДДС, равняващ се на *** лева.

В заключение съдът приема, че оспореното в настоящото производство Решение № РД-02-36-712 от 22.08.2022 г., издадено от Заместник–министъра на регионалното развитие и благоустройството и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 е напълно законосъобразно, поради което депозираната против него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора своевременно направеното от ответната страна искане за присъждане на разноски е основателно. Поради това жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството сумата от 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, ЯАС, първи административен състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на община Я., представлявана от кмета В.Р., против Решение № РД-02-36-712 от 22.08.2022 г., издадено от Заместник–министъра на регионалното развитие и благоустройството и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020.

ОСЪЖДА ОБЩИНА Я., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Я., ул. „Г. С. Р.“ № *, представлявана от кмета на община Я. В.Р., да заплати на МИНИСТЕРСТВОТО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО, ГР. СОФИЯ сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

СЪДИЯ: /п/ не се чете