РЕШЕНИЕ

N.

гр.София 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Г.О., II-„А“ състав в откритото съдебно заседание на 10.06.2021 г. в състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове: Мариана Георгиева

Димитър Ковачев

При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 10514/ 2020 г, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К.А.М. срещу Решение № 154742 от 20.07.2020 г., постановено по гр. д. № 72636/2019г. по описа на СРС, 35 състав, с което е уважен предявения от „Е.е.“ООД осъдителен иск за сумата от 16328,00 лева-сбор от получени при липса на основание суми по парични пощенски преводи: на 26.03.2019г. два превода по 2400,00 лева; на 25.02.2019г. за сумата от 4528,00 лева; на 19.02.2019г. два превода по 3500,00 лева.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението на СРС. Правят се оплаквания за неправилно определена правна квалификация на исковете по чл. 55, ал. 1, пред. 1 от ЗЗД. Счита, че щом ищецът е посочил в преводните нареждания, като правно основание „пощенски паричен превод експресен“ и с оглед на легалната дефиниция на пощенски паричен превод, то следва да се приеме, че е налице правно основание, а именно пощенски паричен превод, че ищецът е приел нарежданията за плащане, получил е суми от лицата, посочени като наредители и не е превеждал свои пари на ответника. Следователно погрешни били изводите на СРС за обедняване и обогатяване. Не било доказано, че лицата посочени като подателите на сумите в действителност не са предавали суми на ищеца. Посоченото основание в платежните нареждания от ищеца до ответника доказвало че има основание и че са преведени чужди пари.

Неоспорената от ищеца кореспонденция по приложение „месинджър“, водена между ответника и трето за делото лице (също ответник преди разделяне на делото) доказвала, че плащанията ги извършва К.М.чрез тези пощенски преводи във връзка със съществували между ответника и това лице облигационни отношения, като било без значение, че друго лице е вписано като подател на паричните преводи. Имало образувана пр.пр. по която обвиняем бил именно К.М.и не се знаело дали е виновен в съставяне на неистински преводи.

Ищецът е депозирал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва и иска потвърждаване на решението.

Софийски градски съд, II-А въззивен състав, при проверка по чл. 269 ГПК намира решението за валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност СГС е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

След като прецени твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства и наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема решението на СРС за правилно, обосновано и съответстващо на приложимия материален закон, като съображенията за това са следните:

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът като пощенски оператор е превел от своята банкова сметка ***ка, като се твърди, че лицата посочени в пощенските парични преводи не са заявявали тази услуга и не са предавали на ищеца парични суми, които да бъдат платени на ответника. Претендира връщане на сумите получени без основание.

При тези твърдения СГС намира, че дадената от СРС правна квалификация на исковете по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е правилна.

Пощенският паричен превод е договорна услуга, при която отношения възникват между подателя на превода и пощенския оператор. Получателя не участва в тези отношения, но те са основанието да получи плащане от оператора. Тези отношения са договорни, тъй като пощенските услуги (каквато е и услугата пощенски паричен превод съгласно чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за пощенските услуги) се извършват въз основа на договор. От легалната дефиниция на тази услуга, дадена в § 1, т. 9 от ДР на ЗПУ следва, че договора за пощенска услуга „пощенски паричен превод“ е реален договор, защото трябва подателя да подаде на оператора паричната сума в брой.

При това положение твърдението в исковата молба, че липсват предадени от лицата посочени като податели на пощенските преводи парични суми към ищеца са твърдения на ищеца, че липсват договор за пощенски паричен превод, а именно наличието на действителен такъв договор е основанието пощенският оператор да предостави съответната сума на лицето, посочено в ППП като получател. То се явява бенефициент на услугата. При липса на валиден такъв договор между оператора и подателя няма основание за получаване на сумите. Следователно квалификацията е правилна.

При иск по чл. 55 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже предаване на паричната сума, което е сторено с представените писмени доказателства, платежни нареждания и не се отрича от ответника-жалбоподател. Последният носи тежестта да докаже основание за задържане на сумата-тоест да докаже, че в действителност оператора е получил паричните суми, които му е изплатил. Ако бъде доказано, че оператора е получил сумите, то е без значение, кой е действителният им подател (дали К.М.или лицата посочени в съставените ППП, за които ищецът е твърдял да са неистински. Това е така защото оператора по договора за пощенски паричен превод има задължение да предаде сумата, ако я е получил, на лицето посочено като получател и за него е безразлично какви са отношенията между получателите и подателите, дали има някакви отношения или не между тях и кой е действителния подател, защото дори като подател да е посочено лице различно от действителния наредител, то това лице не може да бъде увредено щом сумата по превода е реално предоставена от другиго, нито оператора в такава хипотеза би бил увреден или обеднял, поради което е и без значение повдигането на обвинение срещу К.М.. Релевантно за настоящото дело е само дали паричните суми са били предоставени на оператора реално, което не е доказано по делото, а е в тежест на ответника.

Какви отношения е имал ответника с К.М.също не е от значение за делото, както е посочил и СРС. В същият смисъл е и практиката на ВКС, посочена и от СРС. От значение е дали между даващият и получаващият има основание за разместването на имущество, а в случаят такова не се доказва. Следва да се отбележи, че от съдържанието на представената кореспонденция по мобилно приложение „Месинджър“ не следва извод, че К.М.плаща на жалбоподателя чрез тези парични преводи. В тях няма посочвани имена, няма и посочване по какъв начин са били получени парите, а в част от кореспонденцията се предвижда М. лично да извърши банкови преводи. И да се приеме, че настоящият жалбоподател-ответник е извършвал СМР по договор с М., то това не е основание да задържи сумите при липса на доказателства те реално да са постъпили у пощенският оператор.

Предвид гореизложеното настоящият състав на СГС намира жалбата за неоснователна, а решението за правилно, поради което следва да бъде потвърдено, включително и по разноските

По разноските във въззивното производство:

Тъй като въззивната жалба е неоснователна, разноски за въззивното производство се следват само на въззиваемата страна. Искане за присъждането им е своевременно заявено, като от представените доказателства се установява извършването на разноски в размер на 1800 лв. - заплатено в брой на процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение. Съдът намира за основателно възражението на въззивника по чл. 78, ал. 5 ГПК, предвид обстоятелството, че заплатеният адвокатски хонорар надвишава значително минималния такъв съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо и на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 5 ГПК на въззиваемото дружество следва да се присъди хонорар за един адвокат в размер на 1223,81 лева с ДДС.

Така мотивиран, Софийски градски съд, II- А въззивен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 154742 от 20.07.2020 г., постановено по гр. д. № 72636/2019г. по описа на СРС, 35 състав,

ОСЪЖДА К.А.М. да заплати на „Е.е.“ООД, сумата от 1223,81 лева с включен ДДС, представляваща разноски за въззивното производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове: 1. 2