Р Е Ш Е Н И Е

гр.София, 05.08.2022 г.

В ИМЕТО НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в публично съдебно заседание на двадесет и първи февруари двехиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ДИМИТЪР КОВАЧЕВ

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 3636 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 05.01.2021г. на СРС, І ГО, 173 състав по гр.д.№ 4059/2020г. са отхвърлени предявените от Т.Д.П. срещу Г.А.Д. искове с правно основание чл. 71, ал.1, т.1 и т. 2 от Закона за защита от дискриминация за установяване на извършена дискриминация, свързана с обстоятелството, че ответникът не е приложил изпратената му от ищеца покана вх. № 338300-6761/04.12.2018г. на 8 РУ - СДВР към пр.пр. 43072/2018г. на СРП и не е съобщил на прокурора за нея и за задължаване на ответника да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения в тази връзка. С решението са присъдени разноски съобразно изхода на спора.

В срока по чл. 259, ал.1 ГПК решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца Т.Д.П., с доводи за неправилност. Жалбоподателят твърди, че изводите на СРС за липса на умисъл в действията на ответника са необосновани, тъй като 5 месеца след процесното дискриминационно поведение, последният е предложил по друга пр.пр. № 13492/2019г. да бъде образувано дело, за „да види дали е нормален“ и било образувано такова дело - № 7031/2019г. на СРС. Поддържа, че ответникът е злоупотребил с властта си, а обстоятелството, че поканата била входирана в СДВР, не налага различен извод. Сочи, че поканата има за цел да изпълни указания на СРП, които ответникът умишлено отказва да изпълни. Излага доводи, че са налице неблагоприятни последици за него вследствие поведението на ответника, с оглед образуваното наказателно дело № 7031/2019г. на СРС, както и продължилото представяне от страна на ответника на ищеца като „напълно непознат човек, който вероятно е опасен за обществото“. Излага, че ответникът не го е призовал на разпит по досъдебното производство, не е споменал, че е домоуправител на входа и крие умишлено тези обстоятелства от СРП, за да може ищецът да бъде обект на наказателно преследване. Моли съда да отмени решението и да уважи исковете.

Въззиваемият – ответник Г.А.Д. оспорва жалбата по подробно изложени в депозиран писмен отговор съображения. Твърди, че изводите на СРС относно липсата на доказано дискриминационно поведение са правилни и законосъобразни.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно и следва да бъде потвърдено. Във връзка с доводите във въззивната жалба, следва да се отбележи следното:

По силата на чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр е забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана на признак "лично или обществено положение". Съгласно чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. пряка дискриминация представлява всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците, изброени в ал. 1 от закона, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Следователно, за да бъде налице пряка дискриминация по смисъла на закона, следва определено лице или лица да се поставят в по-неблагоприятно положение, което се обосновава с някой от признаците определени в ал. 1 на цитираната разпоредба. В тази хипотеза неравното третиране е пряка цел, която се постига посредством действия, ограничаващи правата на определено лице или кръг от лица, поради това, че то принадлежи към друг пол, раса, социална и обществена прослойка и т.н. Същевременно е необходимо други лица да бъдат третирани по-благоприятно, при това единствено поради обстоятелството, че не принадлежат към кръга лица, част от които е дискриминираното лице. Неравноправното третиране, в случаите на пряка дискриминация, е не само обективен резултат, но и непосредствена цел на дискриминационните действия. Общото във всички възможни проявления на пряката дискриминация е, че целта е определена категория лица да се ограничат и да не получат такъв обем от права, какъвто е предоставен на другите, само защото дискриминираните са различни от останалите членове на дадена общност. Ето защо при пряката дискриминация за дискриминиращия липсва друга цел, освен поставяне на определени лица в неравноправно положение.

Съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 на закона в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица, чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдана с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. Следователно в този случай непосредствената цел на извършващия дискриминационните действия се афишира като друга, но е налице обективно неравно третиране на определени лица по посочените в закона признаци.

Съгласно чл. 9 от ЗЗДискр., в производството за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. Тази норма е с процесуален характер и се отнася до разпределението на доказателствената тежест. Тя не освобождава ищеца от тежестта да доказва, а само го подпомага като размества доказателствената тежест.

С оглед изложеното, въззивният съд споделя изводите на СРС, че ищецът, в съответствие с носената от него доказателствена тежест /арг. от чл. 9 ЗЗДискр/, не е доказал факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация от страна на ответника, в качеството му на полицейски инспектор, по признак лично или обществено положение. По делото е безспорно установено, че процесната покана от ищеца, адресирана до ответника, е заведена под вх. № 338300-6761/04.12.2018г. в СДВР, но не е установено същата да е приложена по пр.пр. № 43072/2018г. на СРП, в рамките на която ищецът сочи, че е била отправена. Пр.пр. № 43072/2018г. по описа на СРП е образувана по сигнал на ищеца Т.П. , като с постановление на СРП от 25.10.2018г. е разпоредено извършване на проверка по случая по реда на ЗСВ, а с постановление от 07.12.2018г, потвърдено с постановление от 07.03.2019г. на СГП, е постановен отказ за образуване на досъдебно производство на основание чл. 213, ал.1 вр. Чл. 24, ал.1, т. 1 НПК, поради липса на конкретни данни за извършено престъпление.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че по делото не е доказано от ищеца, цитираната по-горе покана умишлено и дискриминационно спрямо него да е пропусната за приложение от ответника. Ищецът лично се е явил и дал обяснения в 8 РУ – СДВР на 09.11.2018г. в рамките на цитираната прокурска преписка, като производството по нея е прекратено с влязло в сила постановление. По делото не е установено липсата на процесната покана да е довела до някакъв неблагоприятен за ищеца резултат. Съгласно последователна практика на ВКС, от значение при установяване на дискриминация е обективно съществуващия недопустим противоправен резултат при упражняване на съответната дейност, независимо дали при осъществяването на тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания – така решение № 231/31.03.2010г. по гр.д. № 204/2009г. на ВКС, ІV ГО; решение № 153/14.06.2010г. по гр.д. № 6/2009г. на ВКС, ІІІ ГО.

Поддържаното в жалбата оплакване, че такъв резултат представлява образуваното наказателно производство по нчд № 7031/2019г. на СРС, 103 с-в, е изцяло неоснователно. По делото е представен протокол от осз на 19.09.2019г. по цитираното дело, видно от който делото е с предмет „прилагане на мерки по 33“ спрямо ищеца, по искане на СРП, а ответникът Г. Д. е разпитан като свидетел в цитираното заседание. Посоченото доказателство не налага по никакъв начин извод, че образуваното по искане на СРП наказателно производство е в причинно - следствена връзка с действия на ответника, които да представляват пряка или непряка дискриминация.

Представеното и прието във въззивното производство постановление от 24.06.2021г. за отказ за образуване на досъдебно производство по пр.пр. № 476/2021г. срещу В.С.– началник на 8 РУ – СДВР, е изцяло ирелевантно за спора. Обстоятелството, че в него са цитирани подадени от ищеца жалби и сигнали, включително и по процесната преписка, не налага различен извод.

Доводите в хода на въззивното производство за обосноваване на дискриминационно поведение на ответника чрез твърдения за по-благоприятно третиране на друго лице - К., са изцяло преклудирани, тъй като се сочат за първи път след подаване на въззивната жалба. Отделно от това, твърденията във въззивното производство за по-благоприятно третиране на К. въобще не могат да бъдат квалифицирани като такива при сравними сходни обстоятелства по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр.

Искът по чл. 71, ал.1, т. 1 ЗЗДискр. е неоснователен и недоказан, което обуславя извод и за неоснователност на обусловения иск по чл. 71, ал.1, т. 2 ЗЗДискр.

Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на СРС –потвърдено, като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора на въззиваемия – ответник се дължат претендираните и доказани разноски, които съгласно представения договор за правна защита и съдействие възлизат на сумата 300 лв. и следва да бъдат присъдени.

Така мотивиран, Софийски градски съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 05.01.2021г. на СРС, І ГО, 173 състав по гр.д.№ 4059/2020г.

ОСЪЖДА Т.Д.П., ЕГН ********** да заплати на Г.А.Д., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 300 лв. – разноски за въззивното производство.

Решението подлежи на касационно обжалване в 1- месечен срок от съобщенията до страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.