Р Е Ш Е Н И Е

№ 53 21.02.2023г. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Пенка Маринова и с участието прокурор Гриша Мавров като разгледа

докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 451 по описа за 2022г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 285, ал.1 във вр. с чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по искова молба на Г.Й.З., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора - Стара Загора, уточнена с писмена молба вх. № 4456/ 19.07.2022г., с която срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София е предявен иск с правно основание чл.284, ал. 1 от ЗИНЗС, за присъждане на обезщетение в размер на 20 000лв. за претърпени от Г.З. неимуществени вреди в Затвора – Стара Загора при изпълнение на наложеното му наказание „лишаване от свобода“, вследствие на неосигуряване на минимално необходимите санитарно-хигиенни и битови условия, за периода 01.01.2022г. – 08.07.2022г., в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Във връзка с постъпила уточняваща молба вх. № 5985 от 13.10.2022г. от назначения за процесуален представител на ищеца адвокат – адв. К.В. - Д., относно периода, за който се претендира обезщетение и мястото, където се твърди допуснатото нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и съотв. настъпването на увреждането, с протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 19.10.2022г., на основание чл.214, ал.1 от ГПК е допуснато изменение на предявения от Г.З. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск с правно основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, за присъждане на обезщетение в размер на 20 000 лева за претърпени неимуществени вреди в резултат на допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС в Ареста гр. Стара Загора за периода от 20.01.2018г. до 19.04.2018г. при изпълнение на наложена му мярка за неотклонение „задържане под стража“, вследствие на неосигуряване на минимално необходимите санитарно-хигиенни и битови условия. Исковата претенция се основа на твърдения за неосигуряване на задържаното лице на изискуемата се минимална квадратура свободна жилищна площ; на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и липсата на такива в арестантското помещение, в което е бил настанен; на пряк и директен достъп на дневна светлина и на възможност за естествено проветряване, както и поради лишаването му от възможността за престой на открито.

Ищецът твърди, че през периода 20.01.2018г. – 19.04.2019г., във връзка с изпълнение на наложена му мярка за неотклонение „задържане под стража”, е бил настанен в Ареста гр. Стара Загора, при лоши битови и санитарно-хигиенни условия. Поддържа че помещението, в което е пребивавал, не съответствало на изискванията за минимална свободна жилищна площ за всяко едно от задържаните лица, като в началото, поради липса на достатъчен брой легла, за период от 14 дни, трябвало да спи на земята. В арестантското помещение нямало санитарен възел и течаща вода, като не бил осигурен и постоянен достъп до такива, вследствие на което Г.З. бил принуден да се въздържа от удовлетворяване на естествените си потребности или се налагало да ползва кофа за облекчаване на физиологичните си нужди в килията, в присъствието на останалите задържани лица. Твърди, че липсвал пряк и директен достъп на естествената дневна светлина и на чист въздух, като килията миришела на мухъл. Ищецът е бил лишен и от полагащия му се едночасов престой на открито. Поддържа, че вследствие на всичко това, е претърпял неимуществени вреди.

Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” - гр. София, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че от събраните по делото доказателства не е установено по несъмнен начин наличието на кумулативно изискуемите се елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата за причинени на Г.З. неимуществени вреди от допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС. Обосновава, че условията в Ареста гр. Стара Загора, при които Г.З. е изтърпявал наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража”, не са били в противоречие със законово установените норми, като ограниченията не са надхвърляли обичайните, свързани с изпълнението на мярката и същите са изцяло съобразени с регламентирания специален режим в арестите. Поддържа, че липсват доказателства за конкретно увреждане на здравословното състояние и психиката на ищеца вследствие на твърдените като неблагоприятни битови условия в Ареста – Стара Загора, като понесените от Г.З. ограничения при пребиваването му в ареста не могат да бъдат определени като жестоко, нечовешко или унизително отношение в нарушение на забраната по чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС. Съответно счита, че конкретните санитарно-хигиенни и битови условия, при което е пребивавал ищецът в Ареста – Стара Загора, не са достигнали онази степен на суровост и унизително третиране, че да предизвикат сериозни физически и психически последици в личната сфера на З., като основание за присъждане на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди. По тези съображения и такива за спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и неговия размер, е направено искане за отхвърляне на исковата претенция, като недоказана и неоснователна.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.286, ал.1 от ЗИНЗС, чрез участващия по делото прокурор дава заключение, че предявеният иск е недоказан и неоснователен.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Ищецът Г.Й.З. е пребивавал в Ареста гр. Стара Загора в периода 20.01.2018г. – 19.04.2018г., първоначално във връзка взета мярка за процесуална принуда – задържане за срок от 72 часа, а впоследствие, считано от 23.01.2018г. - за изпълнението на наложена му мярка за неотклонение „задържане под стража” по ДП 1010/ 2017г. по описа на Първо РУ – Стара Загора. Съгласно Справка изх. № 6596/ 11.11.2022г. (л.67 по делото), при престоя на Г.З. ***, задържаното лице е било настанено в килия № 8 с площ 9.60 кв.м с капацитет 4 легла заедно с още две лица, като по време на престоя на З. няма данни капацитетът на килията да е надвишаван. Килията била оборудвана с масичка, шкаф и химическа тоалетна. Към момента на разкриване на ареста технологично не е заложено изграждането на санитарни възли в килиите и по тази причина задържаните лица ползвали обща тоалетна. Притокът на естествена светлина бил осигуряван чрез прозорец към буферен коридор и отвор над вратата на килията към арестния коридор, като имало и изкуствено осветление чрез осветителни тела /две енергоспестяващи крушки/. Проветряването било осигурявано чрез аспираторна система с въздухоотвод и вентилатор. Достъпът до общото за всички задържани лица санитарно помещение /санитарен възел – 2 броя с мивки с течаща вода – 4 броя и баня/ и престоят на открито, се осъществявали съобразно установения график. Сочи се в справката, че на задържаните лица бил осигуряван достъп до санитарен възел и течаща вода по всяко време на денонощието по тяхно желание, но поради факта, че санитарният възел бил общ за всички задържани лица /мъже, жени, непълнолетни/, не винаги е било възможно да се изпълни незабавно желанието на задържаните лица за изваждането им да ползват санитарен възел. Помещението за престой на открито /33кв.м/ било специално обособено за целта, осигуряващо достъп на свеж въздух и естествена светлина чрез 2 четирикрилни отваряеми прозорци. Всички общи помещения в Арест Стара Загора се миели три пъти на ден с вода и дезинфекционни препарати, като хигиенните материали се осигурявали от администрацията, а организацията по почистването се осъществявала и контролирала от дежурните длъжностни лица и медицинския специалист в ареста. Задържаните лица сами поддържали личната си хигиена и хигиената и чистотата в килиите, като за целта по график се осигурявали часове за хигиенизиране. На задържаните лица се осигурявала възможност за къпане и пране най-малко два пъти седмично, а през летния период по възможност ежедневно по график, изготвен от командира на отделение.

Съгласно допълнително изискана и представена справка изх. № 393/ 22.01.2023г. от Началника на Затвора – Стара Загора, Г.З. е бил настанен с още две лица, в т.ч с обв. М.Х.Г. за периода от 03.02.2018г. до 20.02.2018г., като поради прекъсване на конвоя на 05.02.2018г. в килията е настанено за преспиване още едно етапно преминаващо лице. З. е бил настанен със задържаното лице М.М.Б.за периода от 20.01.2018г. до 13.02.2018г. заедно с още две лица. Поради прекъсване на конвоя на 09.02.2018г. в килията е настанено за преспиване едно етапно преминаващо лице. С обвиняемия Г.В.М. задържаният З. е бил настанен за периода от 20.02.2018г. до 02.03.2018г. с още две задържани лица. В заключение е посочено, че за периода на задържането в Арест Стара Загора от 20.01.2018г. до 19.04.2018г. З. е бил настанен с още две лица, освен случаите на прекъсване на конвоя (седем на брой) и настаняването за преспиване на етапно преминаващите лица.

По делото са представени и приети като доказателства заверено копие на утвърден от Началник Районна служба „Изпълнение на наказанията“ гр. Стара Загора седмичен график за разпределението на времето на задържаните лица в Ареста гр. Стара Загора; Заповед № Л-4102/ 06.10.2016г. на Главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията” за вътрешния ред в арестите; Справка за получаване на химически тоалетни в Областно звено „Следствени арести” Стара Загора за нуждите на Арест Стара Загора; Справка изх. № 6596/ 11.11.2022г. и Справка изх. № 393/ 22.01.2023г. от Началника на Затвора – Стара Загора; документи за заявени и доставени хигиенни, перилни, миещи препарати и материали; справка за съдимост за лицето Г.Й.З. и др.

Допуснато е събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата Г.В.М. и Й.Г.А.. Свидетелят М. заявява, че с ищеца Г.З. за около месец са били задържани в Ареста гр. Стара Загора в една килия – килия № 8. Килията била с четири легла. Когато дошъл З., в килията вече били четирима човека, поради което З. за около 10-15 дни спял на земята. В арестантското помещение нямало санитарен възел. Свидетелят твърди, че когато искали да ползват санитарното помещение, надзирателите не ги пускали като им казвали, че имали график, в който могат да ползват тоалетната, и задържаните лица били принудени да облекчават физиологичните си нужди в кофа в килията. В килията нямало външни прозорци и естествена светлина, нито отопление. Свидетелят заявява, че престоят на открито се провеждал в една стая – затворено помещение. Свидетелят А. заявява, че с Г.З. са били задържани в Ареста гр. Стара Загора през 2018г., в едно спално помещение – № 8. Килията била малка, с четири легла, а били настанявани четири – пет човека. По време на престоя на св. А. едно момче спяло на земята. В килията не е имало тоалетна, като за физиологичните си нужди денонощно ползвали кофа в килията. В килията нямало прозорец, нямало светлина, нямало отопление. Нямало и престой на открито, тъй като същият бил провеждан в една малка стая с един прозорец.

По допустимостта на исковата претенция:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на неблагоприятните условия, при които е било поставено при изпълнението на наложена му мярка за неотклонение „задържане под стража”, причинени от специализираните органи по изпълнение на наказанията в Арест Стара Загора, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към Министъра на правосъдието, с териториални служби в т.ч. Областните служби "Изпълнение на наказанията" /чл.12, ал.3 от ЗИНЗС/, които обединяват, ръководят и контролират дейността на пробационните служби и арестите /чл.16, ал.1 от ЗИНЗС/ – т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във чл. 284, ал.1 във вр. с чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС.

Неоснователно е възражението на ответника, че производството се е развило по недопустимо изменен иск. Както беше посочено, във връзка с постъпила уточняваща молба вх. № 5985 от 13.10.2022г. от назначения за процесуален представител на ищеца адвокат – адв. К.Д., относно периода, за който се претендира обезщетение и мястото, където се твърди допуснатото нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и съотв. настъпването на увреждането, с протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 19.10.2022г., на основание чл.214, ал.1 от ГПК е допуснато изменение на предявения от Г.З. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск с правно основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, за присъждане на обезщетение в размер на 20 000 лева за претърпени неимуществени вреди в резултат на допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС в Ареста гр. Стара Загора /вместо в Затвора – Стара Загора/ за периода от 20.01.2018г. до 19.04.2018г. /вместо първоначално посочения период 01.01.2022г. – 08.07.2022г./. С допуснатото изменение на иска не се променя нито основанието на иска (за ангажиране отговорността на държавата за вреди, причинени от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС); нито се променя материалноправната квалификация на иска (като такъв с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС); нито се променя искането (за присъждане на обезщетение в размер на 20 000 лева за претърпени неимуществени вреди от допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС); нито се променят въведените като основание на исковата претенция неблагоприятни условия по см. на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС (липса на изискуемата се минимална квадратура свободна жилищна площ; на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода; на пряк и директен достъп на дневна светлина и на възможност за естествено проветряване, както и поради лишаването от възможността за престой на открито). Допуснато по реда и на основание чл.214 от ГПК в първото съдебно заседание по делото изменение на иска, е единствено относно периода, за който се претендира обезщетение и мястото, където се твърди допуснатото нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и съотв. настъпването на увреждането. На ответника е дадена възможност за представяне на писмен отговор по допуснатото изменение на иска, вкл. са дадени указания по чл.284, ал.3 от ЗИЗНС.

С оглед на което съдът приема, че предявеният срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпването на които вреди се обосновава от фактическа страна с допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС и претърпяно увреждане вследствие на условията, при които е изтърпявана мярката за неотклонение „задържане под стража” в Ареста гр. Стара Загора, е допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”, се явява доказан по основание, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3, т. е на нарушения на забраната осъдените /респ. задържаните/ да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, вкл. нарушения по см. на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС - поставянето на посочените лица в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Следователно отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС; 2. Нарушението на чл.3 от ЗИНЗС да е при или по повод изпълнение на наказание „лишаване от свобода” или на мярка за неотклонение „задържане под стража”; 3. Претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между допуснатите от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.

В конкретния случай с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като релевираното като основание на исковата претенция нарушение на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, се изразява в поставянето на ищеца в неблагоприятни условия при изпълнение на наложена му мярка за неотклонение „задържане под стража” в Арест Стара Загора от гл.т неосигуряване на задържаното лице на изискуемата се минимална квадратура жилищна площ; на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и липсата на такива в спалното помещение, в което е бил настанен; на други битови условия /пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване/; както и поради лишаването му от престой на открито.

В Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, част четвърта, е регламентиран реда за изпълнение на мярката за неотклонение „задържане под стража”. Съгласно чл.240, ал.1 от ЗИНЗС, доколкото в тази част не е предвидено друго, разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение „задържане под стража”.

Съгласно чл. 43, ал.4 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода /респ. за всяко задържано лице/, не може да бъде по-малка от 4 кв.м. В чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС е установено, че в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, а в ал.3 на чл.20 – че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и в арестите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. По аргумент от нормите на чл.2 и чл.43, ал.2 от ЗИНЗС, държавата в лицето на специализираните органи по изпълнение на наказанията, е длъжна да осигури в местата за лишаване от свобода респ. в арестите такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото здраве на лишените от свобода /задържаните лица и унизяване на човешкото им достойнство, в какъвто смисъл са и препоръките в докладите на Европейската Комисия за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание.

Въпросът, който се поставя в случая, е дали конкретните условия, при които задържаното лице е било поставено за времето на пребиваването му в Арест Стара Загора при изпълнението на мярката за неотклонение „задържане под стража”, релевират нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.

В чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления, както и по отношение на лицата, на които е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража” /по аргумент от чл.240 от ЗИНЗС/, във вътрешното законодателство на страната това основно право е регламентирано с нормата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, предвиждаща че осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение вкл. и да бъдат поставяни в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража. На това право на лишените от свобода респ. на задържаните лица, съответства насрещното административно задължение, при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода” и на мярката „задържане под стража”, да бъдат осигурени необходимите и достатъчни условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на осъдените и задържаните лица и зачитане на правата и достойнството им /чл.2, т.3 от ЗИНЗС/.

Съдебната практика на Европейския съд по правата на човека във връзка с дела, заведени от български граждани срещу Република България, относно заявени нарушения на чл.3 от ЕКПЧ, произтичащи от условията в местата за лишаване от свобода и задържането под стража, е установила общи принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно право - Решение от 02.02.2006г. по делото Й.срещу България, Решение от 24.05.2007г. по делото Н.срещу България, Решение от 28.06.2007г. по делото М.срещу България, Решение от 27.11.2008г. по делото Славчо Костов срещу България, Решение от 08.07.2014г. по делото Х.и Т.срещу България, Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015г. по делото Н.и други срещу България и др. В тези решения се съдържат критерии от значение за преценката дали условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл.3 от ЕКПЧ. Съгласно мотивите на посочените решения на ЕСПЧ, държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и методът на изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането и че като се имат предвид практическите нужди на лишаването от свобода, здравето и доброто му състояние са адекватно осигурени. В решението на ЕСПЧ по делото „Н.и други срещу България” е посочено, че вече постановените решения се отнасят до нарушения на чл. 3 от ЕКПЧОС в различни затвори, арести и общежития в България, касаещи повтарящи се въпроси за липсата на достатъчно пространство, достъп до естествена светлина и въздух, ниска хигиена, липса на дискретност и нарушаване на личното достойнство при използване на тоалетната. ЕСПЧ е приел, че нарушенията не са вследствие от изолирани случаи, а произтичат от повсеместен проблем, в резултат на лошото функциониране на българската пенитенциарна система и недостатъчните гаранции срещу нечовешко и унизително отношение.

В случая от събраните по делото доказателства се установява, че през периода 20.01.2018г. – 19.04.2018г., Г.З. ***, като в периода на задържането е пребивавал в килия № 8 с площ от 9.60 кв.м с капацитет 4 легла заедно с още две или три лица /съгласно справка изх. № 393/ 20.01.2023г. на Началника на Затвора – Стара Загора, З. е бил настанен със задържаното лице М.М.Б.за периода 20.01.2018г. до 13.02.2018г. заедно с още две лица, а с обвиняемия Г.В.М. задържаният З. е бил настанен за периода от 20.02.2018г. до 02.03.2018г. с още две задържани лица, като за периода на задържането в случаите на прекъсване на конвоя (седем на брой), са настанявани за преспиване и етапно преминаващите лица. Очевидно е, че за целия период на задържането, жилищната площ е била под 4 кв.м за всяко задържано лице, а за една част от периода – и под 2.5 кв.м, като в случаите, когато в килията са били настанени четири лица, с настаняването за преспиване на етапно преминаващо лице, е бил превишаван и капацитета на спалното помещение (оборудвано с 4 легла). А съобразно § 167 от Пилотното решение на ЕСПЧ от 27.01.2015г. за условията в българските затвори по делото „Н.и други срещу България“, всяко задържано лице трябва да има индивидуално място за спане и най-малко три квадратни метра жилищна площ. Не се оспорва от ответника по иска и обстоятелството, че в арестантското помещение, в което е бил настанен Г. З., не е имало санитарен възел и мивка с течаща вода. Достъпът до общото за всички задържани лица санитарно помещение с тоалетни и мивки, е бил три пъти дневно – сутрин, обед и вечер - през времето, определено за личен тоалет, съгласно утвърден от Началника на Районна служба „Изпълнение на наказанията“ гр. Стара Загора седмичен график за разпределението на времето на задържаните лица в Ареста гр. Стара Загора. През останалото време задържаното лице е било принудено да се въздържа от удовлетворяване на естествените си потребности или се налагало да ползва кофа с капак за облекчаване на физиологичните си нужди в килията, в присъствието на останалите настанени в помещението лица. Съдът приема че посочените „кофи с капак“, поставени в килиите, не могат да се определят като такива, отговарящи на изискванията за химически тоалетни. А дори и да е вярно твърдението на ответника, че при заявено желание от задържаните лица да ползват санитарно помещение, им е бил осигуряван достъп по всяко време на денонощието, то направеното уточнение в представената Справка изх. № 6596/ 11.11.2022г. /л.67 по делото/, че понякога е невъзможно да се изпълни незабавно желанието на задържания за извеждането му до санитарния възел и предвид събраните по делото гласни доказателства, следва да се приеме, че изискването за постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода на задържаните лица, не е било изпълнено. По делото е установено по несъмнен начин и че в арестантските помещения, в които е бил настанен Г.З., не е имало отваряеми външни прозорци, а наличието на прозорец към буферен коридор и отвор над вратите на килиите към арестния коридор не може да се разглежда като осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване.

С оглед на гореизложеното съдът приема за доказани фактите досежно битови и санитарно - хигиенни условия, при които е бил поставен Г.З. при пребиваването му в Арест Стара Загора от гл.т на липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, на възможност за естествено проветряване на помещението, на пряк достъп на дневна светлина и на минимално изискуемата се жилищна площ.

Разпоредбата на чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС предвижда правото на лишените от свобода на престой на открито не по-малко от един час на ден. По аргумент от чл.240 от ЗИНЗС, такова право имат и задържаните лица при изпълнение на наложена мярка за неотклонение „задържане под стража”. От доказателствата по делото се установява /а и не е спорно между страните по делото/, че престоят на открито, провеждан спрямо задържаните в Арест Стара Загора лица, се е осъществявал в помещение в ареста. Това помещение, макар и с прозорци за пряк достъп на светлина и въздух, не изпълнява изискването за осигуряване на задържаните лица ежедневно на не по-малко от един час престой на открито, поради което провежданият престой на задържаните лица в такова помещение не е престой на открито по смисъла на чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС. С оглед на което съдът приема, че не е било осигурено правото на престой на открито на задържаното лице.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че някои от условията, при които Г.З. *** за периода 20.01.2018г. - 19.04.2018г., са такива, нарушаващи забраната по чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС. Липсата на осигурени елементарни хигиенни и битови стандарти - на минимална обитаема площ и пребиваването почти денонощно заедно с други задържани лица в помещение с по-малко от изискуемата се 4кв.м жилищна площ за всяко едно от задържаните лица; без осигурен пряк достъп на дневна светлина и на възможност за достатъчно проветряване на помещението; без възможност за двигателна активност и престой на открито; липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и произтичащата от това необходимост извън рамките на определените три пъти на ден – сутрин, обед и вечер хигиенни мероприятия, в повечето случаи ищецът да ползва предоставена кофа за облекчаване на физиологичните си нужди и удовлетворяване на естествените си потребности в спалното помещение, в което се и храни и в присъствието на останалите задържани лица, са обстоятелства, които в своята съвкупност и преценени с оглед периода на престоя на З. ***, несъмнено водят до неблагоприятно засягане на личността. Това засягане по степен и интензитет следва да бъде квалифицирано като нечовешко и унизително отношение и третиране по см. на чл.3 от ЕКПЧ и чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС. Изпълнението на наложената мярка за неотклонение „задържане под стража” и статута на задържаното лице при пребиваването му в Арест Стара Загора, неминуемо водят до ограничения, но в случая прилагането на нормативно регламентираните в ЗИНЗС и ППЗИНЗС мерки за изолация и произтичащите от тях ограничения, са довели до необосновано нарушаване на основни субективни права на З. и общочовешки ценности, защитени от ЕКПЧ /право на хуманно отношение и на уважение на присъщата на човешката личност достойнство/, като са рефлектирали неблагоприятно върху личната му сфера. С оглед обичайните правила за условия на живот, съответстващи на изискванията за хуманно отношение което да не накърнява човешкото достойнство, в случая кумулативния ефект от липсата на елементарни условия на живот, съобразени с хигиенните изисквания, необходими за опазване на здравето и човешкото достойнство, независимо от това дали тази липса произтича от приложимата регулаторна рамка или от начина на нейното прилагане на практика, несъмнено са причинили на З. неудобства, които надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на мярката и които са довели до понесени от него трудности и негативни емоционални преживявания. При прилагането на чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС, съгласно която разпоредба в случаите по чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявала наложена му мярка „задържане под стража”, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора, съдът приема, че увреждането в степента и характера на преживените страдания от ищеца, имат за последица унижаване на неговото човешко достойнство и с това е налице нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. В контекста на компенсаторните средства за защита, констатацията, че условията не отговарят на изискванията на чл. 3 от ЕКПЧ и че е налице нарушение на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, дава основание да се направи предположение, че същите са причинили неимуществени вреди на задържаното лице(/Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015г. по делото "Н.и други срещу България", съгласно което средствата за защита трябва по-скоро да отразяват съществуването на тази презумпция, а не присъждането на компенсация да зависи от умението на жалбоподателя да докаже чрез доказателства наличието на неимуществени вреди под формата на емоционална травма). А и съгласно разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, във връзка с ангажирането на отговорността на държавата за вредите, причинени на задържаните под стража лица от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Неоснователно е възражението на ответника, че извършвайки престъпление за пореден път, Г.З. сам се е поставил в положението да пребивава в Ареста – Стара Загора и при съответните условия. Както беше посочено, разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗИНЗС по императивен начин регламентира, че всеки арест трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица, а съответно нормата на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС определя поставянето на задържаните лица в неблагоприятни санитарно- хигиенни и битови условия като проявна форма на жестоко, нечовешко и унизително отношение, в нарушение на забраната по чл.3, ал.1 от ЗИНЗС.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че в случая негативните преживявания, физически и емоционален дискомфорт на Г.З., надвишаващи неизбежното ниво присъщо на изтърпяваната мярка за неотклонение „задържане под стража”, макар и без конкретно увреждане на здравето, доколкото са довели до унижаване на човешкото му достойнство, представляват неимуществени вреди, причинени от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, поради което предявеният от Г.З. срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”, се явява доказан по основание.

Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди (претендирано от ищеца като такова в размер на 20 000лв.), следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл.52 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Следователно размера на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Ето защо спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. Следва да бъде съобразено и пилотното Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015г. по делото "Н.и други срещу България", съгласно което при определянето на паричната компенсация, като форма на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, могат да служат принципите, изложени от ЕСПЧ в пилотното решение, а именно фундаменталния характер на правото на всяко лице да не бъде подлагано на нечовешко или унизително отношение, от една страна, а от друга времето, през което лишеният от свобода е бил поставен в условия на нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл.3 от ЕКПЧОС, като най-важния фактор за оценка на претърпените вреди. В случая, като се отчетат обстоятелствата, съставляващи проявления на нарушението на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС; периода на исковата претенция /времето, през което ищецът е бил поставен в условия унижаващи човешкото достойнство – 3 месеца/; предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, без конкретно увреждане на здравето и при прилагането на чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС, съдът приема, че искът следва да бъде уважен при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 720лв.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от Г.З. иск срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”, по безспорен начин е установено и доказано наличието на всеки един от елементите от правопораждащия фактически състав за отговорността на държавата по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС за претърпени от ищеца неимуществени вреди, причинени от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, поради което исковата претенция се явява доказана по основание и следва да бъде уважена в размера на определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди от 720 лв. В останалата си част до размера на претендираното от ищеца обезщетение от 20 000лв., искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр. София, на основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, да заплати на Г.Й.З., ЕГН **********, сумата от 720лв /седемстотин и двадесет лева/, представляваща обезщетение за претърпени от Г.З. неимуществени вреди, вследствие на допуснато от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушение на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС в Ареста гр. Стара Загора за периода 20.01.2018г. – 19.04.2018г.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Й.З. срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” - гр. София иск в останалата му част и до размера на претендираното обезщетение от 20 000лв., като недоказан и неоснователен.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Стара Загора в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: