Р Е Ш Е Н И Е
№.....
гр.
София, 16.12.2021 г.
при секретар ИРЕНА АПОСТОЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия ПОПОВА гражданско дело № 11766 по описа за 2018
г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът В.Г.В.твърди, че е наследник на Г.В.Г.(починал на 12.02.2011 г.),
срещу когото има издаден изпълнителен лист от 26.07.2002 г. по ч.гр. дело №
03099/2002 г., СРС, 73 състав в полза Д.Ф.З. (за чието вземане се явява
правоприемник настоящия ответник) и който е дал повод да бъде образувано изп.дело. № 20148730400074 по описа на ЧСИ с рег. № 873 с
район на действие ОС Търговище, впоследствие прехвърлено на ЧСИ с рег. № 912 с
район на действие ОС Разград. Първото изпълнително действие по делото е от
02.06.2014 г. и е налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца.
Още при първоначалното образуване на изпълнителното дело е направено възражение
за изтекла погасителна давност пред ЧСИ, който не се произнесъл по тях.
Поддържа липсата на положителни процесуални предпоставки за провеждането на
изпълнително производство, тъй като не би било възможно само по изпълнителен
лист без да е налично и едно от изброените в чл. 404 ГПК изпълнителни
основания. Счита късното предявяване на изпълнителния лист пред съдебния
изпълнител за форма на неоснователно обогатяване поради натрупването на лихви
по-големи от главницата. В тази връзка обосновава интереса си да иска обратно
удържаните суми от трудовото му възнаграждение. Въз основа на изложеното
предявява срещу ответника отрицателен установителен иск,
с който иска да бъде установено, че не дължи поради настъпила пет годишна
погасителна давност предвидените в процесния
изпълнителен лист суми в размер на: 30 000 лв. – главница; 7 128 лв. – мораторна лихва за периода 02.09.2000 г. – 22.04.2002 г.,
ведно със законна лихва върху главницата от 23.04.2002 г. до окончателното
плащане. В условията на евентуалност при неуважение на горното претендира
установяване на незаконност на изпълнителния титул към датата на образуване на
изпълнителното дело – 21.05.2014 г. Също в условията на евентуалност претендира
осъждане на ответника да му възстанови поради неоснователно обогатяване сумата
от 5350 лв, ведно със мораторна
лихва върху нея от 1173.17 лв., както и законна лихва върху главницата от
03.09.2018 г. (твърдяната в исковата молба дата на предявяването й) до
окончателното плащане /след допуснато изменение на иска/.
Ответникът – Д.Ф.„З.“, конституиран на 02.10.2019г., твърди, че давността за процесните
вземания не е изтекла по съображения, изложени в отговора на ИМ. Претендира
разноски.
Третото лице помагач - Национална
агенция за приходите, твърди недопустимост на исковата молба поради това, че по
силата на чл. 3, ал. 7 Закон за Националната агенция за приходите събира частните държавни вземания. Поддържа,
че през годините на висящо изпълнително производство е предприемала активни
действия (подробно описани в исковата молба) пред съдебния изпълнител, но
въпреки това на 21.03.2014 г. производството е прекратено. Във връзка с това
сочи, че прекратеяването на изпълнителното дело не
погасява правото за принудително събиране на дължимото. По отношение
твърдението за недопустимост на принудителното изпълнение се позовава на пар. 9, ал. 2 ПЗР ГПК. А за недопустимост на настоящето
производство се позовава на наследствените квоти на наследодателя, който
притежава само 1/3 от наследството. Евентуално счита исковете за изцяло
неоснователни.
Съдът, като прецени относимите
доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
На 26.07.2002 г., по ч.гр. д. № 03099/2002 г. на СРС, 73
състав, е издаден изпълнителен лист, с който Г.В.Г.е осъден да заплати на ДФ „З.”
сумата от 30 000 лв. - главница, ведно
с 7 128 лв. – лихва за периода от 02.09.2000г. до 22.04.2002 г., ведно със
законна лихва върху главницата от 23.04.2002 г. до изплащане на вземането.
На 30.06.2006г., въз основа на цитирания изпълнителен
лист, взискателят е образувал изпълнително дело № 255/2006г.
при СИС при РС - Търговище, когато е поискано и извършването на изпълнителни
действия – налагане на запори и възбрани /л.136 и сл./.
На 12.05.2008 г., е поискано вписване на възбрана върху
недвижим имот и запор на МПС, собствени на длъжника /л.140/.
На 06.06.2008г. е поискано налагане на запор върху колесен трактор и дружествени дялове, собствени на длъжника
/л.142/.
На 28.08.2009г. е поискано налагане на запор върху МПС-та
и върху трудовото възнаграждение на длъжника /л.144/.
На 12.02.2011г. длъжникът е починал и е оставил
наследници – ищеца В.Г.В./негов син/, съпруга и дъщеря.
На 06.06.2011 г. е поискано конституиране на наследниците
на длъжника.
На 21.03.2014г. изпълнителното производство при ДСИ е
прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
На 16.05.2014г., е образувано изп.д.№
20148730400074 при ЧСИ рег.№ 873 при КЧСИ, район на действие ОС - Търговище и е
поискано извършването на изпълнителни действия.
На 02.06.2014г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на ищецаВ.В. и са започнали удръжки от
същото, като сумите са превеждани по изпълнителното дело.
На 25.09.2015г. ЧСИ рег.№ 873 при КЧСИ, район на действие
ОС – Търговище е отстранен от длъжност.
На 11.04.2016г., със заповед на Министъра на
правосъдието, въз основа на влязло в сила на 21.01.2016г. определение по гр.д.№
6036 от 2015г. на 4-то ГО на ВКС, служебният архив на отстранения ЧСИ е
прехвърлен на ЧСИ рег.№ 912 при КЧСИ с район на действие ОС – Разград.
Изпълнителното дело е преобразвано под №
20169120401464, по което /видно от представената справка от работодателя на
ищеца/ са продължили да постъпват сумите от удръжките от трудовото
възнаграждение на ищеца.
При така
установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
По иска с правна
квалификация чл.439 ГПК, вр.чл.124 от ГПК
В настоящия случай
се твърди недължимост на вземане, за което срещу
наследодателя на ищеца е бил издаден през 2002г. изпълнителен лист. От
доказателствата по делото се установява, че след смъртта на Г.В.Георгиев, същият е оставил
наследници по закон съпруга и две деца, един от които е ищецът.Установено е по
делото и това, че по отношение на ищеца са предприети действия за принудително
удовлетворяване на вземането в част, съответна на наследствения му дял, а
именно – 1/3 от сумите /главница и лихви/, за които е бил издаден изпълнителния
лист срещу Г.Г..
Предвид това, и с
оглед направеното уточнение в молба от 07.05.2021г., съдът намира,
производството в частта над 10 000 лева главница и над 2 376 лева –
лихва за забава за недопустимо – тези суми не са дължими от ищеца, последният
няма качеството длъжник по изпълнението и същият е лишен от правен интерес от
провеждане настоящото производство. Предявените искове в тази им част са
недопустими, което налага и съответно прекратяване на производството по делото
в тази му част.
По отношение на останалата
част от вземането - 10 000 лв. - главница, ведно с 2 376 лв.
– лихва за периода от 02.09.2000г. до 22.04.2002 г., ведно със законна лихва
върху главницата от 23.04.2002 г. до изплащане на вземането, предявените искове
са допустими, но неоснователни.
Приложим за процесните вземания за главница е 5-годишният срок на
погасителна давност, а по отношение на лихвата – 3-годишният давностен срок, като всяко поискано и предприето от взискателя действие за принудително изпълнение прекъсва
давността на основание чл. 116,
б."в" ЗЗД /в т.вр.т.10 от ТР №2
от 26.06.2015г. на ВКС по ТД № 2/2013г. на ОСГТК/, след което започва да тече
нова давност.
Установено е по делото, че
преди образуване на изп.д.№ 20148730400074 при ЧСИ рег.№ 873 при КЧСИ, район на
действие ОС – Търговище, въз основа на издадения срещу наследодателя на ищеца
изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело при ДСИ, по което
изпълнителни действия са искани и извършвани съответно на 30.06.2006г.
/поискано налагане на запори и възбрани/, на 12.05.2008 г. /поискано вписване
на възбрана върху недвижим имот и запор на МПС/, на 06.06.2008г. /налагане на
запор върху колесен трактор и дружествени дялове/, на
28.08.2009г. / налагане на запор върху МПС-та и върху трудово възнаграждение/.
Последното изпълнително действие, годно да прекъсне
давността, по това дело е било на 28.08.2009г. Броен от тогава 3-годишният давностен срок по отношение на лихвата изтича на 28.08.2011г.,
а 5-годишният давностен срок по отношение на
главницата – на 28.08.2014г. Поради това към 16.05.2014г., когато е образувано изп.д.№ 20148730400074 при ЧСИ рег.№ 873 при КЧСИ, район на
действие ОС – Търговище, е изтекъл предвидения в закона давностен
срок по отношение на дължимите лихви. По отношение на главното вземане
давността не е изтекла, като възможността за принудително събиране на това
вземане не е отпаднала.
Установено е освен това по делото, че на 02.06.2014г. по
посоченото изпълнително дело е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
ищеца.
Запорът
се считан наложен от момента, в който третото задължено лице получи запорното съобщение и има действие до момента, в който
задължението бъде погасено, изпълнителният способ бъде реализиран, запорът бъде
вдигнат или изпълнителното производство - прекратено (така - Решение
№4/16.06.2017 г. по т.д.№3129/2015 г. на ВКС-ІІ т.о.), като запорът е
изпълнително действие с траен характер и непрекъснато действие.
Не е спорно по делото, че от 02.06.2014г., въз
основа на наложения запор се удържат суми от трудовото възнаграждение на ищеца
– първоначално по изп.д.№ 20148730400074 при ЧСИ рег.№ 873 при КЧСИ, район на
действие ОС – Търговище, а в последствие – след прехвърлянето му, и по изп.д. № 20169120401464 на ЧСИ рег.№ 912 при КЧСИ с район
на действие ОС – Разград.
Доколкото по делото липсват доказателства задължението да е погасено,
способът да е реализиран, запорът да е вдигнат или изпълнителното производство
да е прекратено, то от 02.06.2014г. давност не тече, поради което и към датата на образуване на
новото изпълнително производство на 11.04.2016г., както и
към датата на подаване на исковата молба – 05.09.2018г., не е изтекла давността за дължимите
по изпълнителния лист главници, нито е погасена възможността тези суми да се
събират принудително.
Поради това съдът прие, че
вземането за главница не е погасено по давност. Предявеният иск в тази му част
е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Установена е недължимост
на вземанията за лихви, в която част претенцията следва да бъде уважена.
По предявения
при евентуалност иск по чл.124 от ГПК
Съгласно чл.124 от ГПК всеки може да предяви иск,
за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право,
когато има интерес от това. Законът не предвижда възможност за предявяване на
иск за установяване съществуване, респ. несъществуване на изпълнително
основание.
ГПК предоставя две възможности за защита на
длъжника срещу незаконосъобразния изпълниителен
процес – чрез обжалване на акта въз основа на който е издаден изпълнителния
лист, или по исков ред – с предявяване на установителен
иск за недължимост на вземането. Нито ГПК /отм./,
нито действащият процесуален закон предоставят възможност за установяване липса
на годно изпълнително основание, респ. липса на право на принудително
изпълнение, отделно от посочените по-горе способи за защита.
Изложеното обуславя недопустимост на предявения
иск, което налага прекратяване на производството в тази му част..
По иска с
правна квалификация чл.55 от ЗЗД
Претенцията по чл. 55, ал.1 от
ЗЗД, предявена от ищеца, почива на твърденията за липса на основание
на което ответникът е получил суми, които не му се следват. Елементите на
неоснователното обогатяване по смисъла на закона са липса на основание,
обедняване на едно лице, обогатяване на друго лице и причинноследствена
връзка между обедняването и обогатяването, които в настоящия случай не са на
лице.
В настоящия случай
се претендира недължимост на събраната в хода на
образуваното изпълнително дело сума в размер на 5 350 лева., поради
изтекла давност.
Както бе посочено по-горе
обаче, непогасени по давност са задълженията за главница в размер на
10 000 лева, като валидни изпълнителни действия, годни да прекъснат
теченето на давността по отношение на главницата са извършване на 30.06.2006г, 12.05.2008 г., на 06.06.2008г., на
28.09.2009г., на 06.06.2011г. , 16.05.2014г., когато е образувано изп.д.№ 20148730400074 при ЧСИ рег.№ 873 при КЧСИ, район на
действие ОС – Търговище, и на 02.06.2014г. с налагане запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника .Всяко едно от тези действия е извършвано
в рамките на три години от предходното поискано изпълнително действие.
С
оглед на това съдът прие, че претенцията по чл. 55, ал.1
от ЗЗД, предявена от ищеца, е неоснователна. Сумите, събрани по изпълнително
дело № 20108460400767 в размер на 5 350 лева /съгласно заключението на ССчЕ/ не са получени от взискателя
без основание и не подлежат на връщане. Предявеният иск е неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен. Предвид неоснователността на главния иск, на
отхвърляне подлежи и акцесорната претенция за лихва.
По разноските
При
този изход на делото страните имат право на разноски на основание чл.78, ал.1 и
ал.3 от ГПК.
Ищецът
е извършил разходи в размер на 87.30 лева – заплатени такси, от които се
присъждат 4.75 лева.
Ответникът
е извършил разходи в размер на 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер по чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, от които се присъждат 94.56 лева.
Ответникът,
на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
сумата от 95.04 лева – ДТ, и 16.33 лева – възнаграждение на вещо лице, платено
от бюджета на съда, съразмерно на уважената част от исковете. Сумата е платима
по сметка на Софийски градски съд.
Ответникът,
на основание чл.38, ал.2 от ЗА, следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищеца 42.86 лева – част от адвокатско
възнаграждение от 787.38 лева, съответна на уважената част от исковите
претенции.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА
производството
гр.д. № 11766/2018г. на СГС, ГО, І-18 състав в частта по предявения отВ.Г.В., ЕГН **********,***, срещу Д.Ф.„З.”***, иск с правна квалификация чл.439
от ГПК, вр. чл. 124, ал.1
ГПК – за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 20 000 лв. - главница, ведно с 4752.00 лв. – лихва за периода от 02.09.2000г. до
22.04.2002 г., за
които е издаден изпълнителен лист по ч.гр. д. №
03099/2002 г. на СРС, 73, и за събирането на което е било
образувано изп.д.№ 20148730400074 при ЧСИ рег.№ 873 при КЧСИ, район на
действие ОС - Търговище, преобразувано в изп.д№ 20169120401464 на ЧСИ рег.№ 912 при КЧСИ с район на
действие ОС – Разград.
ПРИЗНАВА за установено по предявения отВ.Г.В., ЕГН **********,***, срещу Д.Ф.„З.”***, иск с правна квалификация чл.439
от ГПК, вр. чл. 124, ал.1
ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2 376 лв. – лихва за периода от 02.09.2000г. до
22.04.2002 г., съставляващи 1/3 част от лихвата, за която е издаден изпълнителен лист по ч.гр. д. № 03099/2002 г. на СРС, 73, и за събирането на което е било образувано изп.д.№ 20148730400074 при ЧСИ рег.№ 873 при КЧСИ, район на
действие ОС - Търговище, преобразувано в изп.д№ 20169120401464 на ЧСИ рег.№ 912 при КЧСИ с район на
действие ОС – Разград, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск в останалата му част – за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата 10 000 лв. - главница, съставляващи 1/3
част от сумите, за
които е издаден изпълнителен лист по ч.гр. д. №
03099/2002 г. на СРС, 73 състав.
ПРЕКРАТЯВА
производството
по предявения отВ.Г.В., ЕГН **********,***, срещу Д.Ф.„З.”***,
при условията на евентуалност иск
за признаване за установено че към датата на образуване на изпълнителното
производство ответникът не е притежавал годен изпълнителен титул по отношение
та ищеца и не е имал право да претендира вземането принудително.
ОТХВЪРЛЯ
предявения отВ.Г.В., ЕГН **********,***, срещу Д.Ф.„З.”***, иск с правна квалификация
чл.55 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати сумата от 5 350 лева
главница, принудително събрана в производството по изп.д.№
20148730400074 при ЧСИ рег.№ 873 при КЧСИ, район на действие ОС - Търговище, преобразувано в изп.д№ 20169120401464 на ЧСИ рег.№ 912 при КЧСИ с район на
действие ОС – Разград,
сумата от 1 173.17 лева - лихва за забава, ведно със законната лихва върху
главницата от 03.09.2018г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Д.Ф.„З.”***, да заплати наВ.Г.В., ЕГН **********,***, сумата от 4.75 лева –
разноски по делото.
ОСЪЖДАВ.Г.В., ЕГН **********,***,
да заплати на Д.Ф.„З.”***, сумата 95.04
лева - разноски по делото.
ОСЪЖДА Д.Ф.„З.”***, да заплати по сметка
на Софийски градски съд сумата от 111.37 лева.
ОСЪЖДА Д.Ф.„З.”***, да заплати на адв.С.Г.,***.********, сумата от 42.86 лева – адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на
Национална агенция за приходите като трето лице помагач на страната на
ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице помагач.
СЪДИЯ: