Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Е. И. К., против Решение № 31/27.03.2026 г., постановено по АНД № 26/2026 г. по описа на Районен съд – Царево.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Сочат се възражения, че наказателното постановление е издадено от лице без представителна власт; че били описани две отделни административни нарушения, за които било наложено едно общо наказание; че не било ясно коя от хипотезите на чл.174, ал.3 от ЗДвП е приета за осъществена. Иска се отмяна на решението на районния съд и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендират се разноски.

В съдебно заседание касационната жалбоподателка, чрез упълномощен представител, поддържа жалбата и исканията.

Ответникът – началник на РУ Приморско, ОД МВР Бургас, представя писмено становище по касационната жалба. Намира същата за неоснователна и недоказана. Сочи, че не са установени твърдените пороци на решението на РС Царево; описанието на нарушението в АУАН и НП съответства на фактическата обстановка; доказателствата установяват съставомерните признаци на нарушението; административнонаказателното производство е приключило в законовите срокове; НП е издадено от компетентен орган, а санкцията е в законоустановените граници. Ответникът моли касационния съд да потвърди решението на районния съд като законосъобразно. При евентуална отмяна и присъждане на разноски прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Административен съд – Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Царево е потвърдил Наказателно постановление № 25-4635-000510/17.11.2025 г. на Началник РУ – Приморско, ОД МВР Бургас, с което на Е. И. К., на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в размер [рег. номер]. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца. За да потвърди наказателното постановление, първоинстанционният съд е кредитирал събраните писмени доказателства и показанията на разпитаните полицейски служители, като е приел, че те са логични, последователни и взаимно кореспондиращи. Съдът е счел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената форма, при спазване на сроковете и изискванията на ЗАНН и ЗДвП. Приел е, че нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, така че правото на защита на жалбоподателката не е нарушено. Районният съд е направил извод, че от събраните гласни и писмени доказателства деянието е безспорно доказано, съдържа обективните и субективните признаци на административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП и правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката. Приел е, че наказанието е правилно определено по вид и размер.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК, и по реда на XII от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението е правилно.

На първо място трябва да се посочи, че въз основа на всички относими доказателства, районният съд прецизно е установил относимите към спора факти. Въз основа на тези факти е направил правилен извод за законосъобразност на обжалваното НП.

Възраженията в касационната жалба са идентични с тези в жалбата, сезирала първоинстанционния съд, който ги е обсъдил и мотивирано е намерил всички възражения за неоснователни.

Неоснователно е касационното възражение за липса на компетентност на административнонаказващия орган. Видно от представената в административнонаказателната преписка Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., на която органът е основал компетентността си, началниците на районни управления при ОД МВР са оправомощени да издават наказателни постановления по ЗДвП. Оправомощаването е извършено по длъжност, а не с оглед конкретно физическо лице, поради което последваща промяна в лицето, заемащо или изпълняващо длъжността Началник РУ – Приморско, не води до отпадане на предоставената компетентност. Ето защо наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а твърдението за нищожност поради липса на представителна власт е неоснователно.

Неоснователно е възражението, че в АУАН и НП са описани две отделни административни нарушения, за които е наложено едно общо наказание в нарушение на чл.18 от ЗАНН. От съдържанието на административнонаказателните актове се установява, че на касатора е вменен отказ да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Посочването на издаден талон за медицинско изследване не обективира самостоятелно второ административно нарушение, а представлява елемент от процедурата, последвала отказа от проверка с техническо средство. Административното нарушение е ясно индивидуализирано – нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, осъществено чрез отказ от проверка с тест за наркотични вещества. Не е налице неяснота относно волята на наказващия орган, нито ограничаване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е доказано, а наказанието правилно определено по вид и размер.

Горното дава основание на касационния състав да приеме, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.

Предвид изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, двадесет и шести състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 31/27.03.2026 г., постановено по АНД № 26/2026 г. по описа на Районен съд – Царево.

Решението е окончателно.