Р Е Ш Е Н И Е

София,13.04.2022 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Апелативен Специализиран Наказателен съд, пети въззивен състав, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА РАЙЧЕВА

МАГДАЛЕНА ЛАЗАРОВА

при участието на секретаря Емилия Найденова и в присъствието на прокурора Биляна Дукова, като разгледа докладваното от съдия Райчева внохд № 73/2021 г., по описа на АСНС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

Образувано е по въззивна жалба на подс.Х. Е. Х.Х. /E. H. H. H./, чрез служебния му защитник Ж. Ж., срещу присъда от 21.09.2020 г. по нохд № 1933/2020 г. на СНС, 3 – ти състав, с която съдът е признал подсъдимия Х. за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.108а, ал.1, пр.1 вр. с чл.115 вр. с чл.18 вр. чл.333 вр. с чл.330, ал.1 вр. с чл.20, ал.4 вр. с ал.1 от НК, извършено в периода 13.07.2012 г. – 18.07.2012 г. в гр.Р……., гр.В.. и с.Р… обл…, в съучастие като помагач с М. Х.Е. Х. /извършител/ и М. Ф. /помагач/, като му е наложил наказание „доживотен затвор без право на замяна“ и частично е уважил предявените граждански искове на пострадалите от престъплението. В жалбата защитникът излага доводи за нарушаване на закона, за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Възразява също срещу размера на уважените граждански искове, които счита за прекомерни и несъобразени с константната съдебна практика в РБългария. Претендира за намаляване на наложеното наказание, респективно намаляване размера на уважените граждански искове или връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на СНС. Подс.Х.е признат за виновен и по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.316 вр. с чл.308, ал.3, т.1, пр.първо вр. с ал.2, пр.пето вр. с чл.26, ал.1 НК, извършено в периода 13.07.2012 г. –15.07.2012 г. в гр.Н… и в ЖК „….“, което деяние не се коментира от жалбоподателя, но наказанието за него, наложено от съда в размер на десет години лишаване от свобода е групирано на основание чл.23, ал.1 НК с наказанието по горепосоченото деяние чл.108а, ал.1 НК, като е определено за изтърпяване едно общо най-тежко наказание „доживотен затвор без право на замяна“. Същото на основание чл.57, ал.1, т.1 от ЗИНЗС e постановено да бъде изтърпяно при „специален“ режим.

С посочената присъда за деяния с идентична правна квалификация по чл.108а, ал.1, пр.1 вр. с чл.115 вр. с чл.18 вр. с чл.333 вр. с чл.330, ал.1 вр. с чл.20, ал.4 вр. с ал.1 от НК при условията на съучастие като помагач с М. Х. Е. Х. /извършител/ и Х. Е. Х. Х. /помагач/ в периода 28.06.2012 г. – 11.07.2012 г., както и по чл.316 вр. с чл.308, ал.3, т.1, пр.първо вр. с ал.2, пр.пето вр. с чл.26, ал.1 от НК в периода 05.07 – 07.07.2012 г., са наложени наказания „Доживотен затвор без замяна“ (за първото престъпление) и „лишаване от свобода“ за срок от десет години (за второто), както и едно общо, най-тежко наказание „Доживотен затвор без замяна“, при „специален“ режим и на другия подсъдим М.Ф./F.M./, който не е депозирал въззивна жалба срещу първоинстанционнния съдебен акт, но в съдебно засадание чрез защитника си адв. Г. се е възползвал от правото по чл.320, ал.6 от НПК да се присъедини към жалбата на подсъдимия Х. .Е. Х.Х./E. H. H.H./.

Присъдата е атакувана и от гражданските ищци и частни обвинители А. Ш., А. Б. Ш., А. А., Й.А. (в документите по делото името на лицето е изписано и като Й. А.), А.К. А. К., Б. Ц. Х., В. Б., Г.С., Г. М., Д. Х.Ф., Р.Д., Д. – Д. А. Х. Я. Б. Ш., З. Ш., Й.С. Ш., И.Ш., Л. А. Х. Л., Л. Ш., М. С., М. Ш., М.С. Ш., М. М., Н.М. Б., Р. С., Р.Ш., Р. Ф., Ш. С., С. А., В. К., П. М. Ш. Х. и Х. Ш., чрез повереника им адв.М.И. П.–Л., в частта относно неуважения размер на предявените граждански искове, насочени в условията на солидарност срещу двамата подсъдими М.Ф. /F.M./ и Х. Е. Х.Х. /E. H. H. H./, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди. В депозираната въззивна жалба се излагат доводи за необоснованост на съдебния акт в посочената част и се претендира за пълно удовлетворяване на претенциите за имуществени вреди, като основателни и доказани. Освен това се изразява несъгласие с постановеното унищожаване на веществените доказателства по делото, подробно описани в диспозитива на присъдата от 21.09.2020 г., при положение, че съдбения акт не е влязъл в законна сила. По отношение на адв. Я.. Р.., който също е посочен във въззивната жалба като упълномощен от пострадалите израелски граждани, с решение № 3/15.01.2018 г. на Председателя на Висшия адвокатски съвет, потвърдено с Решение № 198/10.01.2019 г. на ВКС, III гр.отделение, е било прието, че не са налице основанията на чл.10, ал.1 от Закона за адвокатурата същият да представлява пред органите на съдебната власт в РБългария упълномощилите го пострадали израелски граждани по настоящото дело при първоинстанционното му разглеждане (нохд 1933/2016 г. на СНС, чийто краен акт е предмет на въззивен контрол), тъй като в изпълнение на процедурата по чл.10, ал.2 от Закона за адвокатурата в отговор на отправеното от председателя на ВАС запитване във връзка с молбата на жалбоподателя, министърът на правосъдието на РБългария е констатирал липса на фактическа взаимност между РБългария и Израел, поради невъзможността, според израелското законодателство български адвокати да вземат участие в подобни производства пред органите на съдебната власт в Израел /л. 274-287 от внохд 73/2021 г.на АСНС/. В този смисъл, тъй като адв.Р… не може да бъде защитник и да представлява страни според българското законодателство и във връзка с определение № 260168/30.11.2020 г. на АСНС по внчд № 559/2020 г. с предмет чл.323, ал.1, т.1 от НПК, с което е било изменено разпореждането от 9.10.2020 г. на СНС, 3 състав по нохд № 1933/2016 г. относно връщане на въззивната жалба, депозирана от адв.П…-Л…., отменено по отношение на тридесет и четири пострадали лица израелски граждани, за които посоченият защитник е представил надлежни пълномощни в процедурата по обжалване, а именно досежно: А… Ш…, А… Б… Ш…, А… А…, Й… А… (Й… А…), А. К…, А… К…, Б… Ц… Х…, В… Б…, Г… С…, Г… М…, Д. Х. Ф., Р. Д., Д. – Д. А. Х., Я. Б. Ш., З. Ш., Й. С. Ш., И. Ш., Л. А., Х. Л., Л. Ш., М. С., М. Ш., М. С. Ш., М. М., Н. М. Б., Р. С., Р. Ш., Р. Ф., Ш. С., С. А., В. К., П. М., Ш. Х. и Х. Ш., настоящият състав на АСНС се произнесе по отношение на въззивната жалба, подадена от адв. М. И. П.-Л. в допуснато й до въззивното разглеждане част, в това число и допълнението към нея само и единствено по отношение на горепосочените тридесет и четири пострадали лица. Този извод е въз основа на влязлото в сила определение на АСНС № 260168/30.11.2020 г. по внчд № 559/2020 г., с което е било потвърдено разпореждането от 9.10.2020 г. на СНС за връщане на въззивната жалба на адв. М. И. П.-Л. от името на Р. М., В. Т., Е. Т., Г. К., Н. К., С. Д., Е. П., Я. Д. П., Б. Х. и О. Х., поради липса на надлежно упълномощаване на депозиралия въззивната жалба повереник от тези десет лица, както и поради обстоятелството, че не са били посочени в първоначалната жалба и в законовия срок лицата: Р. К., Я. К., Й. М. К. и И. М. К., като оспорващи първоинстанционния съдебен акт.

В допълнение към първоначалната жалба, след изготвянето на мотивите от СНС, гражданските ищци и частни обвинители А. Ш., А. Б. Ш., А.А., Й. А. (Й. А.), А. К., А. К., Б. Ц. Х., В. Б., Г.С., Г. М., Д. Х. Ф., Р. Д., Д.– Д. А. Х., Я. Б. Ш., З. Ш., Й. С. Ш., И. Ш., Л. А., Х. Л., Л. Ш., М. С., М. Ш., Мирям С.Ш., М. М., Н. М. Б., Р. С., Р. Ш., Р. Ф., Ш. С., С. А., В. К., П. М., Ш. Х. и Х. Ш., чрез повереника им адв. М. И. П.-Л. атакуват присъдата като постановена в нарушение на закона и процесуалните правила, доколкото СНС е отказал да конституира „Х……“ като граждански ответник, срещу когото също да насочат претенцията си за вреди съгласно чл.86 от НПК, въпреки събраните, според жалбоподателите, доказателства за принадлежност на подсъдимите към посочената организация. Излагат в допълнението към въззивната жалба доводи, съгласно които въпреки изявленията на наблюдаващия прокурор пред съда в хода на съдебните прения, в това число и след приключване на съдебното заседание в интервюта пред различни български медии за тясната връзка на подсъдимите с Военното крило на ливанската шиитска организация – нито съдът обезпечил нужните доказателства, нито разпоредил на прокуратурата да извърши допълнително разследване по този въпрос, който за пострадалите бил от изключително значение. Цитира се изявление на българския министър на вътрешните работи Ц. Ц. през 2012 г., според което „имало доказателства за финансови връзки между двамата заподозрени и „Х.“, както и обосновано предположение, че същите принадлежат към военното крило на посочената организация“. Подобни изявления пред медии направил и наблюдаващият прокурор на 17.09.2020 г. след приключване на съдебното засадание пред първата инстанция. Самият първоинстанционен съд се позовал в мотивите си върху факти и доказателства, обуславящи връзката на подсъдимите с терористичната организация – с посочване на членове от семействата на подсъдимите, които били свързани с „Х.“, показанията на М. ал Д. пред ФБР на САЩ за познанството му с М. Е. Х. – извършител на терористичния акт, ползвания в Л. принтер за отпечатване на подправените документи за самоличност, използвани от подсъдимите. В тази насока се претендира за промяна на обвинението, съобразно чл.287 от НПК, в това число и до промяна на фактическите обстоятелства изложени в обвинителния акт, респективно изменение на първоинстанционната присъда, като се приеме, че терористичната организация „Х.“, чиито членове били подсъдимите е отговорна за реализацията на процесния терористичен акт и се конституира като граждански ответник по делото, съответно да бъде солидарно задължена по отношение на присъденото обезщетение по основание и размер. При невъзможност да се извършат тези действия от въззивната инстанция се иска делото да бъде върнато на първата инстанция за провеждане на нови процесуално-следствени действия, конкретно по отношение на новите доказателства, касаещи участието на „Х.“ в терористичната атака въз основа изявлението на държавния обвинител и доказателствата на обвинението. Претендира се също събирането на нови доказателства по преценка на въззивния съд за разкриването на обективната истина.

С обжалваната присъда на основание чл.189, ал.3 НПК, съдът е осъдил всеки един от подсъдимите М. Ф. и Х. Е. Х. да заплатят в полза на Държавата сумите, както следва: по сметка на ОП гр.Бургас сумата от 14 075,50 лв., направени разноски по ДП и по сметка на СНС – сумата от 2 188 лв., направени разноски в първата инстанция, както и да заплатят солидарно в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на СНС и сумата от 5 893 240 лева, представляваща държавна такса върху уважените размери на гражданските искове.

На основание чл.301 НПК съдът се е произнесъл относно съдбата на множеството веществени доказателства, като е постановил една част да останат приложени по делото, други да бъдат унищожени, трети да бъдат върнати на правоимащите лица.

В съдебно заседание, прокурорът оспорва въззивните жалби и намира присъдата за правилна, законосъобразна и обоснована, постановена в съответствие със закона и събраните доказателства. Счита, че съдебния акт удовлетворява изцяло претенциите на прокуратурата, тъй като подсъдимите са осъдени за извършените деяния с наложено справедливо наказание, поради което иска присъдата да бъде потвърдена.

По отношение на подсъдимите, които са обявени за общодържавно издирване с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и въззивното производство е водено задочно на основание чл.269, ал.3, т.2, т.4, б. „а“ от НПК, като независимо от тежестта на обвиненията, отсъствието им не е попречило за разкриване на обективната истина по делото. В тази насока са изискани данни за резултатите от издирвателните мероприятия спрямо подс. Х. Е. Х.Х /E. H. H. H./ – с Телеграма № …../15.08.2014 г. на ГД „Национална полиция“ – София и последващо международно издирване в ШИС с шенгенски идентификационен номер BG..., както и по канала на МОКП „Интерпол“ с червен бюлетин Control № А-……/12-2015, съответно спрямо подс. М. Ф. /F. M./ – с Телеграма № …/15.08.2014 г. на ГД „Национална полиция“ – София и последващо международно издирване в ШИС с шенгенски идентификационен номер BG…, както и по канала на МОКП „Интерпол“ с червен бюлетин Control №А-…/12-2015. От получените по делото материали е видно, че след проведено щателно издирване към момента на разглеждане на делото и от СНС и АСНС, не е установено тяхното местонахождение на територията на страната, след напускане пределите на РБългария, местоживеенето им също не е известно, работата по издирването им продължава, като в случай на получаване на нова информация или на задържане на някой от двамата, съдът разглеждащ делото ще бъде надлежно уведомен.

В съдебно заседание на въззивната инстанция подс. Х. Е. Х. Х. се представлява от неговия служебен защитник адв.Ж., която поддържа въззивната жалба по изложените в нея доводи. Защитникът счита, че присъдата е постановена срещу лице, за което не може да се направи категоричен извод, че съществува и че това е действителата самоличност на подсъдимия. Намира за неправилна преценката на първостепенния съд по отношение на доказателствата, в това число и извода за високата обществена опасност на деянието и дееца. Излага становище, че наложеното наказание е силно завишено и несъразмерно на извършеното деяние и събраните доказателства за него. Възразява срещу размера на уважените граждански искове, които намира за прекомерни и противоречащи на установената съдебна практика в РБългария, независимо, че разглежданото дело било прецедент в тази практика. Претендира за изменение на обжалваната присъда с намаляване на наказанието и размера на уважените граждански искове или алтернативно делото да бъде върнато на първата инстанция за разглеждане от друг съдебен състав.

Пред АСНС подс.М. Ф. се представлява от служебно назначения му защитник адв.Г., който на основание чл.320, ал.6 от НПК се е присъединил към жалбата на другия подсъдим Х. Е. Х. Х. /E. H. H. H./ и я поддържа, като моли съда да възприеме подробно развитите от него аргументи в пледоарията му пред първостепенния съд. Счита, че липсват каквито и да било преки доказателства, установяващи безспорно участието на неговия подзащитен в престъпното деяние. Налице били единствено косвени такива за присъствие на подс.Ф. на определени места в определено време, но следвало да се има предвид, че към момента на извършване на атентата същият е бил извън пределите на страната. Според защитника доказателствата по делото сочели за сериозна организация на този атентат, финансиране, логистика и други, но прокуратурата не установила всички участници в него – организатори, подбудители и тези, които са го финансирали. Поради това претендира за пълно оправдаване на подс.Ф., а ако все пак съдът намери за доказано съучастието му в деянието – да бъде намалено наказанието, както и размерите на уважените граждански искове, които да бъдат съобразени с българската съдебната практика, бюджет и правосъдна система.

Адв. М. И. П.-Л. повереник на частните обвинители и граждански ищци А. Ш., А. Б. Ш., А. А., Й. А. (Й. А.), А. К., А. К., Б. Ц. Х., В. Б., Г. С., Г. М., Д. Х. Ф., Р. Д., Д. – Д. А. Х., Я. Б. Ш., З. Ш., Й. С. Ш., И. Ш., Л. А., Х. Л., Л. Ш., М. С., М. Ш., М. С. Ш., М. М., Н. М. Б., Р. С., Р. Ш., Р. Ф., Ш. С., С. А., В. К., П. М., Ш. Х. и Х. Ш., моли съда да остави въззивната жалба на подсъдимите без уважение, тъй като присъдата била правилна, обоснована и законосъобразна. В жалбата не били посочени конкретни нарушения на материалния и процесуалния закон, въз основа на които да се претендира за отмяна на присъдата. По отношение жалбата на нейните доверители, адв.П.–Л. поддържа всички изложени от нея аргументи, в това число подробно развитите в допълнителното изложение, както и алтернативно направените искания. Позовава се преди всичко върху твърденията на прокуратурата пред съда и в медийното пространство за наличието на безспорни доказателства, обуславящи връзка между фактическите извършители и принадлежността им към терористичната организация „Х.“. Отбелязва независимо от това, че делото за терористичния акт било прецедент в РБългария, за пострадалите израелските граждани белезите от подобна терористична атака се носели от поколения наред, психозата била за всички и на изключително високо ниво, с оглед последиците, в това число и международния аспект, тъй като тероризмът засягал все повече държави, поради което от името на поверениците си иска освен справедлива присъда и съдебен отговор срещу тероризма в лицето на терористичната организация. По отношение на наказателната отговорност на подсъдимите, желае въззивната инстанция да потвърди присъдата на първостепенния съд като законосъобразна, аргументирана и подробно обоснована.

Адв.И. Д. повереник на частния обвинител и граждански ищец Д.Г.И. моли съда да отхвърли бланкетната жалба на подсъдимите, тъй като не открива нарушение на материалния и процесуалния закон в развилото се производство пред първата инстанция и при постановяване на атакувания съдебен акт. Присъединява се към становището на представителя на прокуратурата присъдата да бъде потвърдена, тъй като били събрани и подробно анализирани всички относими доказателства, в резултат на което били направени верни правни изводи за виновността на подсъдимите, като извършители на конкретните престъпления, за които са предадени на съд. Налице били основанията и за уважаване на гражданските искове изцяло или частично от предявилите ги лица. В репликите си към защитниците на двамата подсъдими изтъква, че самоличността, както на подсъдимите М. Ф. и Х.Е. Х. Х., така и на прекия извършител на атентата, са безспорно установени въз основа на множество официални документи, приети от първата инстанция, в това число такива от Австралия, Канада и САЩ относно тяхното месторождение, семейства, роднински връзки и др. Не бил спорен и въпросът относно участието на подсъдимите в процесното деяние въз основа на множество косвени доказателства, които в своята система и взаимовръзка позволявали да се направи категоричен извод, че са се познавали с прекия извършител на атентата, имали са връзка с него и са го подпомогнали в това грозно деяние. По отношение становищата на някои от защитниците по повод теористичната организация, която стояла зад атентата, според адв.Д. такива доказателства по делото не били събрани. Налице били единствено предположения, изведени на база данни за роднини на дейците, които участвали в терористична организация, като в този смисъл не споделя изразеното в мотивите на първостепенния съд становище, че въз основа на някои документи, публикувани на сайта на правителствения департамент в САЩ, подсъдимо лице е заявило, че познава извършителите на атентата, като членове на такава организация.

Адв.К. Д. Я.–М. повереник на частния обвинител и граждански ищец А. У. К., повереник на частните обвинители Е. А. К., С. М. К., С. И. К. и като повереник на частните обвинители и граждански ищци израелски граждани: В. Т., Г. К., С. Д., Е. А. Т., Р. М., Е. П., Я. Д. П., Б. Х., О. Х., Й. М. К., И. М. К., Я. К., Р. К. и Н. К., също иска от съда да остави без уважение въззивната жалба на подс. Х. Е. Х. Х., към която се е присъединил и другия подсъдим чрез своя защитник, тъй като била бланкетна, недопустима и недоказана. От жалбата не ставало ясно какви нарушения се претендират за извършени от първостепенния съд, за да вземе обосновано становище по нея. Адв.М. се присъединява към становището на прокуратурата, респективно това на адв.Д. и счита, че следва да бъде потвърден атакувания съдебен акт, като правилен и законосъобразен.

Съдът като съобрази доводите на страните, доказателствата по делото и провери изцяло атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Въззивните жалби са неоснователни.

Присъдата на СНС е постановена при пълно, всестранно и обективно изясняване на всички релевантни факти, касаещи повдигнатите обвинения на двамата подсъдими. Направен е задълбочен и прецизен анализ на многобройния доказателствен материал, събран в рамките на наказателното производство, въз основа на който изводите на първата инстанция се явяват обосновани и законосъобразни. Независимо от това, че производството е водено задочно спрямо подсъдимите М. Ф. и Х. Е. Х. Х., коректно е приложена нормата на чл.269, ал.3, т.4 от НПК, тъй като въпреки тежестта на обвинението, отсъствието им не е пречка за разкриване на обективната истина по делото, като след напускане територията на РБългария местонахождението на двамата не е било установено, независимо от проведеното международно издирване чрез ШИС и Интерпол, в резултат на издадената от ОП-Бургас Европейска заповед за арест, наред с проведеното общодържавно издирване от ГДНП гр.София, като подсъдимите са били надлежно представлявани от служебни защитници, охраняващи техните интереси съобразно НПК.

Верен е изводът на контролирания съд за наличие на съвкупност от преки и множество косвени доказателства, установяващи логично, безспорно и убедително, че подсъдимите М. Ф. и Х. Е. Х. Х. са подпомогнали дейността на подс.М.Х. да извърши терористичния атентат на 18.07.2012 г. на летище С., пребивавали са на територията на РБългария единствено с тази цел, след което са я напуснали, използвали са неистински офциални документи и понастоящем са в неизвестност, обявени за международно издирване. Самият терористичен акт, в който са пострадали български и израелски граждани, както и атентатора М.Х. няма аналог в българската правна система, като същият внимателно е обследван в мотивите на първостепенния съд от гледна точка на очертания предмет и събраните във връзка с него доказателствени източници, обуславящи съпричастността на двамата подсъдими М. Ф. и Х. Х. в престъпното деяние.

Изнесената в първоинстанционния съдебен акт фактическа обстановка, е изведена от СНС при правилно и напълно точно интерпретиране на гласните, писмените и веществените доказателства, заключенията на изготвените и приети по делото експертизи, както следва: показанията на свидетелите пред съда, т.4 от нохд 1933/2018 г., в с.з. на 17.01.2018 г. на СНС – л.1204 Е. Е. Ш., л.1206 С. Х.С., л.1205 П.Г.Ю, л.1207 М. Г. М., л.1207 В. И. Б., л.1208 Н. С.З., л.1208 Ж.Г. П., л.1209 Д.Б.К.; в с.з. на 06.02.2018 г. – л.1249 Д.Г.И., л.1251 Я. К. К., л.1252 Н.К.К, л.1252 Й. Т. Т., л.1253 Д.А.Д., л.1254 В.А.Д.; в с.з. на 07.02.2018 г. – л.1289 Ж.Д.Д.; л.1290 Х. Г.Г.; в с.з. на 27.04.2018 г. – л.1328 И. С. А.; в с.з. на 16.05.2018 г. – л.1381 Х. М. М., л.1382 Н. Б. А. и приобщените на основание чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.2, пр.2 НПК от дп (т.3 л.17-18), л.1382 Б. Г.А., л.1383 С. А. С., л.1383 В.И.С, л.1383 П. Х.М., л.1384 С. Г. К. и приобщените на основание чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.1 и т.2, пр.2 НПК от дп (т.2 л.22-25), л.1384 П.Т.Д., л.1385 Ф. Д.Т., л.1385 Д. В. Б., л.1386 Р. П. Д., л.1386 Д. И. И., л.1386 И. Н. С. и приобщените на основание чл.281 ал.5 вр. с ал.1, т.1 НПК от дп (т.4 л.20-22), л.1386 И. Г. К., л.1387 С. В. Т. и приобщените на основание чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.1 НПК от дп (т.2 л.109), л.1387 П.П. Ж., л.1388 Х. С. Ф., л.1388 И. Т. С., л.1388 И. Т.Т., л.1388 М. Т.Т., л.1389 К. С. Ц., л.1389 Д. И. Н., л.1389 А.Ж.Я., л.1389 А.Н.Я.; в с.з. на 17.05.2018 г. – л.1436 Н.В.Б.; в с.з. на 13.06.2018 г. – л.1489 Х.А.М., л.1490 Д.Д.И., л.1490 К.М.Д., л.1491 В.П.Л., л.1491 С.А.Д., л.1492 З.Ц.С., л.1492 В. Д. И., л.1492 Ю.К.К., л.1493 А.Т.П.; в с.з. на 03.07.2018 г. – л.1541 Д.М.В., л.1542 И. Х.И., л.1542 В.Н.Г. и приобщените на основание чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.2, пр.2 от дп (т.2 л.57-58), л.1543 Д. Г.Д., л.1544 В. Г. Б., л.1544 Р. К. К., л.1545 ВВ.С.М., л.1545 М.Н.Я. и приобщените на основание чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.2, пр.2 НПК от дп (т.3 л.5-6); в с.з. на 27.09.2018 г. – л.1612 П.Й.Г.; т.6, в с.з. от 21.11.2018 г. – л. 1748 Б.А.С., л.1748 Р.Р.Р. и приобщените на основание чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.1 и т.2, пр.2 НПК (т.3, л.116), л.1749 Н.Т.Й., л.1749 Е.И.К. и приобщените на основание чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.1, пр.2 НПК от дп (т.3, л.122-л.124), л.1749 Т.А.К., л.1750 Е.И.С. и приобщените на основание чл.281 ал.5 вр. с ал.1, т.1 и т.2, пр.2 НПК от дп (т.3, л.128-л.130), л.1750 И. Г.И., л.1751 В.И.Б., л.1751 В.Н.В.; т.6 в с.з. от 10.12.2018 г. – л.1837 Д.С.Д., л.1876 показанията на Б.Б.Б. и прочетените на основание чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.4, пр.2 НПК от дп (т.73, л.105- л.109); л.1875 в с.з. на 22.01.2019 г. – Д.В.М.; в с.з. на 21.03.2019 г. – л.2064 Д.К.В., л.2064 А.Е.С., л.2065 С.И.С, л.2066 С.З.Н., л.2066 М. Д.В., л.2066 М.Н.Д., л.2066 Т.П.С., л.2067 И.С.Ш.; т.8 л. 2535 показанията на свидетелите Й. З. и Г. Т., приобщени в с.з. от 20.05.2019 на основание чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.5 НПК от дп (т.19 дп л.14 – л.18 на св.Й. З. и т.19 дп, л.20-21 на Г. Т.; л.2095 – л.2115 Съдебна поръчка за връчване на книжа на св.Й. З.р и Г. Т. до Районен съд гр.Букурещ, Румъния; т.8 л. 2535 приобщени в с.з. от 20.05.2019 показанията на св. Е. Е. А. на основание чл. 281, ал.5 вр. с ал.1, т.5 от НПК от дп (т.1 л.80-л.81); т.7 нохд в с.з. от 10.05.2019 г. – л.2131 С.С.Е., т.8 нохд в с.з. от 27.02.2020 г. – л.2848 Е. П., л.2849 Я. П., л.2850 Б. Х. (баща на М. Х.), л.2851 О. Х. (майка на М. Х.), л.2851 Д.Х.Ф., л.2852 В. Б., л.2852 А. Д., л.2853 Г. Д., л.2853 Г.Б.Ш., л.2853 А. Н., л.2853 С. А.; т.9 в с.з. от 14.05.2020 г. – л.2879 Г. К., л.2880 А. К., л.2881 А. М., л.2881 В. К.; в с.з. на 20.05.2020 г. – л.2890 А. К., л.2891 Р. Д., л.2892 Д. Х., л.2892 И. Ш., л.2893 М. Ф., л.2894 Н.М., л.2895 С.Е., л.2895 Р.Е., л.2895 Л.Н.; в с.з. на 26.05.2020 г. - л.2904 Я.Б.Ш., л.2905 А.Б.Ш., л.2906 Р.Ш., л.2906 Г. С., л.2907 Р.С., л.2907 П. М., л.2908 Х. Л.; в с.з. на 01.06.2020 г. – л.2920 Р.Ф., л.2921 Г. М., л.2922 А. А., л.2922 Й. А., л.2923 Л. А.; в с.з. на 02.06.2020 г. – л.2930 З.А.Ш., л.2931 Й. С. Ш., л.2932 А. Ш., л.2933 Х. С.Ш., л.2933 Л.С.Ш., л.2935 М.С.Ш., л.2935 М.С.Ш., л.3055 Ш.С., л.3056 М.С., л.3056 Р.Л., л.3057 Е.Х., л.3057 Л.Х., л.3057 М.М., л.3058 С.Д.; т.9 в с.з. на 17.09.2020 г. – л.3102 показанията на св.Г.П.Ч. от дп (т.3 л.102-л.103), приобщени на основание чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.5 НПК, показанията на св.В.С.А. от дп (т.4 л.7-10), приобщени на основание чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.5 НПК, показанията на анонимни свидетели с идентификационни номера 1, 2 и 3 в т.6, л.2070, от с.з. на 21.03.2019 г., л.1930, от с.з. 08.03.2019, л.1930, л.2068 от с.з. 21.03.2019 г.; писмени доказателства: т. 4 нохд № 1933/2020 г. на СНС л.1322 препис извлечение от акт за смърт на Г.К. ксерокопие; л.1346 акт за смърт на Г.Й.К. в оригинал; т.6 нохд л.1781 – акт за смърт на В.С.А., т.6 л.1869 акт за смърт на Б.Б.Б.; протоколи за разпознаване на лица, за доброволно предаване, за изземване на образци за сравнително изследване, за предаване на вещи /т.53 дп./, за огледи на местопроизшествието от 18.07.2012 г. и 19.07.2012 г. ведно с фотоалбум към тях /т.1 дп л.2-л.15, т.5 дп, т.25 дп/, протоколи за оглед на веществени доказателства и фотоалбуми към тях /т.5 дп, т.29 дп/, протоколи за огледи и аутпсии на трупове № 1, № 2, № 3, № 4, № 5, № 6 и фтоалбуми към тях /т.5 дп, т.63 дп/, протокол за оглед на главата на атентатора, долни краници, трупни останки /т.5 дп/, фотоалбум към протокол за оглед на главата на атентатора /т.5 дп 40-42/, фотоалбум за онагледяване на антропологична експертиза по отношение на атентатора /т.39 дп/, следствен експеримент /т.16 дп, т.36 дп/, неистински документи за самоличност ползвани от подсъдимите: свидетелства за управление на МПС от щата М… с № А … на името на Ж.Ф.М. и № А … на името на Р.У.Р., американската карта за социално осигуряване (S. S.) № … /т.7 дп и трите документта в оригинал/, приемо-предавателен протокол /т.7, л.17/, протокол за оглед на свидетелства за управление на МПС от щата М. с № А ….. на името на Ж.Ф.М. и № А … на името на Р.У.Р., американската карта за социално осигуряване (S. S.) № … /т.7 дп л.19-22/ с приложен фотоалбум /т.7 дп, л.23/, фотоалбуми /т.37-38 дп/, справки от мобилни оператори /т.35 дп, т.47 дп/, справки от проведени ОИМ възложени на органите на МВР и ДАНС /том 43 до том 46 дп, т.49 до том 50 от дп, дп т.48 дп. с приложение 1 бр. на оптичен носител СD на л.3/; списък на Туроператора „О..“ ЕООД гр.В… относно пристигащите туристи от Израел на 18.07.2012 г., които е следвало да бъдат извозени с автобус от паркинга на летище С… /т.57 дп л.40-48/, Молби за правна помощ л.2095, л.2115 т.6 до Румъния за призоваване на свидетели, л.2139 – л.2511 т.7 нохд Молба за правна помощ до Израел за призоваване на свидетели, получени доказателства въз основа на молби за правна помощ от Израел за идентифициране на пострадалите лица израелски граждани, също от САЩ, Канада, Австралийски съюз /т.72 дп, т.83 дп/ , Румъния, Чехия, Полша, Турция, Ливан, Мароко, Франция, Италия /т.17-22 дп, т.26 дп, т.53, т.54-61, т.62, т.64-65, т.67-69 дп, т.75 дп, т.79-80 дп/, данни за зъбен статус на атентатора/ т.31 л.2-4/, материали събрани по линията на международното сътрудничество ДМОС, „Европол“, „Евроджъст“ /т.31 дп/, официален отговор от компетентните власти в Ливан по повод отправена молба за правна помощ /т.21 дп/, отговор на молба за правна помощ до САЩ относно установяване на интернет доставчици, обслужващи определени IP адреси, установени в хода на разследването по пътя на международно-правното сътрудничество с отправна точка идентификационен номер ……………, регистриран с име D. H. във Фейсбук (www.fa.......) ползван от подс.М.Ф. /т.81 и т.82 дп/, справки за задгранични пътувания относно влизане и излизане от страна на двамата подсъдими, изпратени от Австралийската федерална полиция и от Канадската полиция (съответно за подс.М.Ф. и за подс. Х. Е. Х.Х.), удостоверителни документи относно самоличността на подсъдимите, съответно относно легалното ползване имената H. H. и J. D. от подс.М.Ф. в различен времеви период /т.30, л.23 и сл./; отговор на съдебна поръчка от РФранция относно личните и адресни данни за лицето М. Х. Е. Х., в това число задранични пътувания /т.72, л.8 и сл./; справки от мобилните оператори и различни интернет доставчици, документи, отразяващи действията по идентификация на починалите израелски граждани посредством съвместни действия на българските разследващи органи и представители на израелската служба DIFS /Служба за идентификация на лица към израелската полиция/, с идентифициране пострадалите А.М., И.К., Е.П., М.М.Х. и К.Ш., списък на израелските туристи, предоставен от фирма „О.“ /т.1, л.177/ съдържащ данни за самоличността на лицата, пристигнали в РБългария на 18.07.2012 г. с полет от Тел Авив, документи, удостоверяващи реалното пребиваване на двамата подсъдими и на лицето М.Х. на територията на страната и удостоверяващи един от аспектите на тяхната дейност: сключени договори за наем на МПС – договор за наем на лек автомобил с наемодател ЕТ „С.К.“ и наемател Б. Д.Д., в който договор е вписано свидетелство да правоуправление № А … /т.6, л.117/; договор за наем на л.а. П. 3 № А ..КС от 06.07.2012 с наемател Б. Д. /т.6, л.36-л.37/, три броя договори за наем на МПС с наемодател „Р. Т“ ООД и наемател Ж. Ф. М., /т.6, л.62-л.68/; договор за наем на лек автомобил от 12.07.2012, сключен между Ж. Ф.М. и св.Р.К. /т.6, л.101/, документи относно настаняването на подсъдимите М.Ф., Х.Е.Х.Х. и М. Х. Е. Х. в различни хотели в РБългария: копие от тетрадката с данните на Ж. Ф. М., настанен в хотел „П.“ гр.В. /т.2, л.59/; страница от книга за регистрации със записани от св.А.Я. данни за настанен в хотела турист с имена Ж. Ф. М. и срок на пребиваване от 01.07.2012 г. до 06.07.2012 г. /т.52, л.116/; адресна карта за чужденец, издадена от х-л „Л.“ гр.Р. на името на подс.М. Ф. с посочени данни за неговата самоличност, дата и място на раждане, паспорт със съответен номер издаден от австралийските власти, срок на престоя и пребиваване в страната от 02.07.2012 г. до 12.07.2012 г. /т.3, л.110/, картонче с надпис „Т. А.Б. П.“ с № ЕТ ……/1, издадено на името на подс.Х. Е. Х. Х. /т.4, л.16/, удостоверяващо факта на придвижване на подсъдимия от гр.Б. до гр.И. на 11.07.2012 г., списък на пътниците на авиокомпания „Т. е.“ /т.19/ относно пътуването на подс.Х. Е. Х. Х. по направлението Истанбул-Букурещ на 12.07.2012 г. и Букурещ-Истанбул на 19.07.2012 г., с електронен билет, получена от РРумъния по линия на международната правна помощ, информация за влизане/излизане и престой в страната на подс.Х.Е.Х.Х. – канадски гражданин на 12.07.2012 г. в 09.23 ч. през летище Отопени с полет ТНУ 1043 Истанбул-Букурещ, лично попълнил „Известие за пристигане и отпътуване“ /приложено по делото/, след което излязъл от РРумъния като пешеходц на 13.07.2012 г. в 9.30 ч. през ГКПП– Гюргево и по-късно на 18.07.2012 г. в 18.38 ч. пристигнал в РРумъния от РБългария през ГКПП Гюргево с лек автомобил „М..“ № В …, впоследствие на 19.07.2012 г. напуснал страната с полет Букурещ-Истанбул, информация по линията на международното сътрудничество относно отсядането на подс.Х.на датите 12/13.07.2012 г. и 18/19.07.2012 г. в х-л S. I. в гр.Букурещ, без предварителни резервации, плащане в брой в евро, неизползването на телефон на хотела, допълнителни данни, установени от румънските разследващи органи и предоставени по настоящото досъдебно производство – подробна информация относно самолетните билети на авиокомпания „Туркиш еърлайнс“, според която на 11.07.2012 г. в гр.Бейрут, Ливан е закупен самолетен билет на името на подс.Х.Е.Х.Х. с първоначално заявени дати за пътуване 11.07.2012 г. по маршрут Бейрут – Истанбул и на 12.07.2012 г. по маршрут Истанбул - Букурещ /които дати са били спазени/, както и информация за датите на обратен полет на 22.07.2012 г. по маршрут Букурещ - Истанбул и на 22.07.2012 г. по маршрут Истанбул – Бейрут, последваща заявена промяна от подс.Х. на 19.07.2012 г. и преиздаден билет от компанията с дата на връщане по маршрута Букурещ – Истанбул, съответно на 20.07.2012 г. за маршрута Истанбул – Бейрут, която промяна е била заявена и заплатена в брой лично от подс.Х. в офиса на Турските авиолинии в гр.Букурещ /т.19 дп, л.22/, протокол от 27.02.2013 г. на румънските власти, с предоставена официална информация относно влизане/излизане от страната на подс.М. Ф. – на 28.06.12 г. в 04.00 ч. регистрирано влизане в Румъния от Унгария, през ГКПП–К. с влак по маршрут Виена-Будапеща-Букурещ, регистрирано на същия ден на 28.06.2012 г. в 18.03 ч. излизане от Румъния през ГКПП– Гюргево с лек автомобил „Д…..“, управляван от св.З. Й. в посока РБългария; впоследствие на 11.07.2012 г. в 18.00 ч. отново регистрирано влизане от РБългария в РРумъния през ГКПП–Гюргево с лек автомобил „…“ с румънска регистрация, закупуване на билет от ж.п.гара Букурещ север в 19.20 ч., регистрирано на 12.07.2012 г. в 10.10 ч. напускане на РРумъния през ГКПП – К… с влак по направление Тимишоара север – Будапеща, писмени доказателства, проследяващи движението на подс.М.Ф. в период преди и след пребиваването му в РБългария: предоставени официални данни от полските разследващи органи /т.19 дп, л.132 и сл./, според които на датата 26.06.2012 г. подсъдимият Ф. с полет Бейрут – Варшава, впоследствие полет Варшава–Прага се е придвижил до Чехия, от там по маршрут Прага–Виена до България; в последствие на 16.07.2012 г. според приложения по делото списък на пътници /т.19 дп, л.139-143/ подс.Ф. се е завърнал в Полша с полет от Прага, кацайки във Варшава в 21.25ч., откъдето със самолет е напуснал Варшава в посока Бейрут, Отговор на съдебна поръчка от РЧехия /т.22 дп/, относно пребиваването на лице с име Б. Д. /самоличност, ползвана от подс.М.Ф./ в периода 29.05.2012г. – 30.05.2012 г. в РЧехия, в хотел „И…“, като лицето имало и резервация за периода 17.07.2012г. - 18.07.2012г., която по-късно анулирало; резервация за полет Варшава–Бейрут на името на подс.М.Ф. за 18.07.2012г., по-късно променена лично от подсъдимия и последвалото му заминаване с полет на 16.07.2012г. за Бейрут, материали от ОДИ на подсъдимите/ т.76 дп/, ЕЗА, международно издирване /т.84 дп, т.83 дп/, медицински документи /т.26, т.27, т.54, т.58, т.59 и др./, съдържащи конкретни данни за получените от пострадалите лица наранявания, съответно приложеното им лечение /както на територията на РБ, така и на територията на Израел/ и за конкретния оздравителен период на всеко едно от лицата, представени в хода на съдебното следствие и издадени от Националния осигурителен институт на Израел поименни документи за всяко едно от пострадалите лица, относно определената им степен на инвалидност /т.9 нохд л.2956-л.3055) – на св.З. Ш. 20% постоянна инвалидност, на Б.Ц.Х. 16% инвалидност, на Е. Т. 15,65% инвалидност, на В.Т. 10% инвалидност, на Л.А. 20% инвалидност, на Й. А. 21% инвалидност, на А. А. 5% инвалидност, на А. Ш. 22 % постоянна инвалидност, на Х. Ш. 5 % инвалидност, на Й.Ш. постоянна инвалидност 28%, на Л.Ш. 20% инвалидност, на М.Ш. 20% инвалидност, на М.Ш. 19% инвалидност, на Д.Ф. 99% инвалидност, на Х.Л. 33% инвалидност, на Р.Ш. 28% инвалидност, на А.Б.Ш. 13% инвалидност, на Я.Б.Ш. 19%, на Д.Д.А.Х. 19%, на Р.Д. 20% постоянна инвалидност, на Г.К. 68% инвалидност, на И.Ш. 30% инвалидност, на Н.М. 59% инвалидност, на П.М. 3% инвалидност, на М;М. 12% инвалидност, на А.К. 30% инвалидност, на С.Д. 10% инвалидност, на В.Б. 33% инвалидност, на С.А. 5% инвалидност, на Г.М. 12% инвалидност, на А.К. 33% инвалидност, на В.К. 42% инвалидност и на Г.С. 100% инвалидност, също протоколите, отразяващи извършени действия по разследването –протоколи за доброволно предаване и протоколи за претърсване и изземване, съобразно процесуалния ред на чл.161-162 НПК, чрез които са били приобщени множество различни вещи и документи: СИМ карта, компютър, дрехи, плажна кърпа, маратонки, карта със снимка на името на Д.М.Ф. с надпис М. и № J …, шофьорска книжка с № А… и карта за социално осигуряване № …. на името на Р.У.Р (т.6, л.22), протоколи за разпознаване с участието на свидетелите С.КР, Ф.ТР, Д.БР, Р.ДР, Г.ЧР и Р.РР, които са разпознали подс.М.ФР /т.3, л.41, л.32, л.37, л.45, л.104 и л.117/, протоколи за разпознаване с участието на свидетелите Б. АР, Н.АР, Д.ВР, Д.З. и И.И., които са разпознали подс.Х. Е. Х.Х. /т.4, л.35, л.39, л.51,л.55-56 и л.59-60/, протоколи за разпознаване с участието на свидетелите А.Я. и А.Я., ЙА ТА, СА ТА, Б.С., В.Г., Х.М., П.Г., В.М. които са разпознали атентатора М.Х. /т.73 дп/, фотоалбуми от разпознаване, протоколи от 18.07.2012г. /т.1/, с които служители от болничното заведение в гр.Бургас доброволно са предали вещи на свои пациенти – пострадали от взрива лица /преимуществено дрехи/, протоколи за претърсване на недвижими имоти и изземване на вещи, компакт дискове с данни за придвижване на двамата подсъдими и М.Х. на територията на страната, части от отделни елементи на самоделно взривно устройство (СВУ), дрехи на Х. и подс.Х.Е.Х.Х., класифицирани и декласифицирани материали, заключенията по приетите експертизи на вещите лица както следва: в с.з. 17.05.2018 г. т.5 нохд, л. 1436 ДНК Експертизи – т.5 от дп л.47 – л.49 на в.л. П.Д.М., относно идентифициране тленните останки на М.Х.; л.1436 т.5 дп л.53 – л.56 относно използваната от атентатора Х. перука; л.1436 ДНК експертиза – т.5 дп л.59 – л.63 относно приложената по делото шофьорска книжка на името на Р.У.Р обект 1 и карта за социално осигуряване на Р.У.Р обект 2; ДНК експертиза –т.5 дп л.121 – л.125 относно ДНК профил върху маратонки; л.1437 ДНК експертиза – т.5 дп л.136 – л.143 относно ДНК профил на лица; л.1437-1438 т.5 нохд–Дактилоскопни експертизи на в.л.К.П.К по отношение на приобщени писмени и веществени доказателства, документи за самоличност договори за наем на МПС, на банкнота от 50 лв. предадена от св.Й. и приложена в т.6 л.88 и др., т.6 дп л.18, т.6 дп л.27, л.40, л.51, л.59 – л.60, л.73, л.88, л.95, л.115–л.116; т.5 нохд л.1438-1439 ДНК експертизи на в.л. Д.Д.К., приети в с.з.от 17.05.2018г.т.5 дп л.102 – л.107, л.158 – л.162, т.74 дп л.5-7; т.5 нохд л.1439 –съдебно-технически експертизи на в.л. Н. Т.П., приети в с.з. на 17.05.2018г. т.77 дп л.3 – л.5, л.11 – л.21 изследвали няколко отделни диск, съдържащи записи от различни обекти, установяващи движението на М.Х. в страната до навлизането му на територията на летище Сарафово на 18.07.2012 г., превозван от таксиметров автомобил, влизащ в района на аерогарата в 17.10 ч., както и движението на Х. във вътрешността и в района извън терминал „Пристигащи“, навлизащ в района между паркиралите автобуси, където в 17.24 ч. е взривено самоделното взривно устройство, движението на Х. в с.Р. в часовия диапазон 16.51 ч. –16.53 ч., непосредствено преди да се насочи към летището; л.1439 т.5 нохд СМЕ на в.л. К.К.К. приета в с.з. на 17.05.2018г. т.5дп л.21 – л.22 и л.71 – л.73; л.1440 Дактилоскопна експертиза на в.л. Н.В.К. – т.6 дп л.99; л.1440 СТЕ на в.л. С.Н.Н. т.11 дп л.103 – л.104; л.1440 нохд АТЕ на в.л. К.Г.Н. т.11 дп л.113 – л.118, л.123 – л.125 и т.84 дп л.3, относно причинените материални щети, нанесени върху автобус Б.. Ф.Х.Д … с ДК№ …. Т, автобус М.М. с ДК № …Н и автобус Б. с ДК№ …..; л.1440-1441 СТЕ на в.л. Щ.В.П. т.51 дп л.7–л.9, л.10 – л.13, т.74 дп л.78 – л.82, т.83 дп л.35 – л.37 относно данни за наименование, местонахождение и принадлежност на интернет доставчици, обслужващи определени IP адреси, установени в хода на разследването по пътя на международно-правното сътрудничество /т.81 и т.82/ с отправна точка идентификационен номер ….., регистриран с име D. H. във Фейсбук (www.f.....) ползван от подс.М.Ф.; л.2745 СТЕ на в.л. Н.Б. приета в с.з на 24.09.2019г. в т.7 дп, л.26 – л.29; л.2745 т.8 тохд СТЕ на в.л.Хр.Б. в т.11 дп л.109-110; л.2746 т.8 нохд Взриво-техническа и химическа експертиза на в.л.В.П., Р.Д., С.Ч., К.Ц., Р.Т. и И.Д. в т. 9 от дп и Допълнителна ВТХЕ на в.л.В.П., Х.М., В.М., Р.Т. и С.Г. в т.10 дп., относно вида на взривното вещество, начина на задействане и конструкцията на самоделното взривно устройство, с което е извършен атентата, периметър и естество на пораженията; л.2746 ДНК Експертиза на в.л. В.Г. в т.5 дп, л.151 – 153; л.2746 ДНК Ексертиза на в.л.В. Г. и Ж. И. в т.5 дп л.167 – л.168; л.2746 СТЕ на в.л.Т.К. в т.7 дп л.7 –л.11 по отношение на приобщените по делото документи за самоличност ползвани от подсъдимите:свидетелства за управление на МПС от щата МК с № А ….. на името на Ж.Ф.М. и №А …. на името на Р.У.Р, американската карта за социално осигуряване (S. S.) № ..; л.2747 т.8 нохд приетата в с.з.24.09.2019г. Лицево-идентификационна експертиза на в.л. А.Д. и М.Й. в т.7 дп л.35 – 49 относно идентичност на лицето, чиято снимка е положена върху инкриминираното СУМПС на името на Р.У.Р. и подс.Х.Е.Х.Х.; л.2747 Лицево-идентификационна експертиза на в.л. А.Д., М.Й. и Й. Д. в т.7 дп л.56 – 68; л.2747 Химическа експертиза на в.л. С.Г. и Д.Н. в т.14 дп л.81 – л.83; л.2747 СТЕ на в.л. В.Г. в т.11 дп л.93 – 97; л.2747 Ситуативно-техническа експертиза на в.л.Н.Д.М. и Г.Х.П. относно реализираната фактическа обстановка, положението на пострадалите лица към момента на взрива и неговта мощност в т.78 дп л.11 – л.66; л.2822 т.8 нохд приетата в с.з.14.10.19 Съдебно–антропологична експертиза на в.л. Й.Й. и Д.Р. в т.5 дп л.84 – л.88, л.91 – л.95; л.2822 СГЕ на в.л.П.Т. в т.12 дп л.4 – л.8, с предмет приобщените по делото документи за самоличност ползвани от подсъдимите: свидетелства за управление на МПС от щата МТТс № А ТТТ на името на Ж.Ф.М. и №А … на името на Р.У.Р, американската карта за социално осигуряване (S. S.) № …; л.2822 СГЕ на в.л.С.Б. в т.12 дп л.15 – л.31, л.44 – л.54 с предмет договори за наемане на МПС, в това число договор за наем от 07.07.12г. сключен от подс.М.Ф. със св. С.К.; л.2822 нохд Съдебна пожаро-техническа експертиза на в.л. А.А., Йордан Й. и М.М. в т.13 дп; л.2822 СХЕ на в.л. Й.П. и И.Ч. в т.14 дп л.16 – л.20, т.14 дп л.31 – л.36, т.14 дп л.41 – л.43, л.51 – л.53, л.67 – л.69, л.78 – л.80, л.87 – л.89 относно химичния анализ на иззетите от местопроизшествието на летище Сарафово веществени доказателства, таксиметров автомобил „О..“ ДК№… КХ на св.Й.Т., МПС, наети от подс.Ф. и атентатора Х.; л.2823 СТЕ в областта на изобр. изкуство на в.л.Н.Б. в т.15 дп л.3 –л.4 относно изготвяне на първоначални портрети на заподозрените лица по описания на свидетели; л.2823–л.2825 т.8 нохд Съдебно-медицинска експертиза на на в.л. К.Я. и относно причината за настъпилата смърт на атентатора Х. / т.66 от дп/;Съдебно-медицински експертизи на в.л. К.Я. относно причинените на всеки един от пострадалите свидетели наранявания/ т.65 от дп л.3 – л.4 , л.6 – л.7 л.9 – л.10, л.12 – л.13, л.15 – л.17, л.19 – л.20, л.22 – л.23, л.25 – л.26, л.28 – л.29, л.31 – л.32, л.34 – л.35, л.37 – л.38, л.40 – л.41, л.43 – л.44, л.46 – л.47, л.49 – л.50, л.52 – л.54, л.56 – л.57, л.59 – л.60, л.62 – л.63, л.65 – л.66, л.68 – л.69, л.71 – л.72, л.74 – л.75 л.77 – л.78, л.80 – л.81, л.83 – л.85 л.87 – л.88, л.90 – л.91, л.93 – л.94, л.97 – л.98, л.100 – л.101, л.103 – л.104, л.105 – л.106, л.108 – л.109, л.111 – л.112 , л.114 – л.115, л.117 – л.118, л.120 – л.121, л.123 – л.124, л.127 – л.128, т.66 от дп л.4 – л.7, л.12 – л.14, л.17 – л.19, л.23 – л.25, л.29 – л.31 л.35 – л.36 л.40 – л.42; приемо-предавателни протоколи на ВД/ т.83 дп/ веществени доказателства, надлежно приобщени и следващи делото с подробен опис, предявени на страните в с.з. на 07.11.2019 г. л.2836 нохд 1933/2016г.в това число 48 броя оптични носители/ CD и DVD/ приложени в т.1дп -1бр., в т.8дп -10 бр., в т.11дп -5 бр.,в т.16дп – 3 бр., в т.30дп-4 бр., в т.32дп – 5 бр., в т.35дп – 7 бр., в т.47дп – 6 бр., в т.48дп – 1 бр., в т.51дп- 2, в т.53дп – 2 бр., в т.72дп – 1 бр., в т.79 дп – 1 бр. и 1 бр. флаш памет, намиращ се в т.16 от дп.

Въз основа на гореизброения проверен и приобщен доказателствен материал правилно първоинстанционният съд е извел фактическата обстановка, въз основа на която се установява, че двамата подсъдими М.Ф. и Х.Е.Х.Х., както и М.Е.Х били чужденци от ливански произход. Тримата се познавали още преди 2012 г. Подсъдимите пристигнали в РБългария от Ливан поединично, по заобиколни маршрути с единствената цел да подпомогнат дейността на Х. във връзка с извършването на терористичния атентат по отношение на израелските граждани, които избрали РБългария за почивка през летния сезон м.юли 2012 г. Полученото образование в чужбина и натрупания опит във връзка с работата, която упражнявали подс.М. Ф., Х. Е. Х. Х. и починалия в атентата М. Е. Х., спомогнали в голяма степен успешно да реализират намисленото деяние. Тримата предварително си разпределили задачите за осъществяваната обща цел, набавили си неистински документи за самоличност и уточнили периода от време, през който всеки един от тях ще пребивава в РБългария, така, че конспиративно да имат допирни точки при подпомагане дейността на извършителя Е. Х.

Безспорно е установено, че подс. М. Ф. е роден на **.**.**** г. в гр. К. – А. с., австралийски гражданин от ливански произход, с последен известен адрес на територията на Австралийски съюз към 2006 г. щат Н. С. У., местност А., * …. ... Притежавал австралийски паспорт № . *******, издаден на **.**.**** г., валиден до **.**.**** г. /в различни времеви периоди ползвал различни имена – рожденото му име е Х.Х. /H.H./ и той го ползвал до **.**.**** г., когато го променил по съдебен ред на Д. Д./J.D. и с това име се представял до **.**.**** г., когато паспортът му бил анулиран и на **.**.**** г. му бил издаден нов с имената М. Ф. /M. F. съгласно класьор 2 декласифицирани материали съдебна поръчка от Австралийски съюз, т.72 дп/. Подсъдимият имал един брат M. K. и три сестри – F. H., B. H. и A. H., които напуснали Австралия преди 2012 г. Съпругата на подсъдимия С. А. след датата 18.07.2012 г. преимуществено пребивала в Л.. Самият подсъдим бил неосъждан, с родители Д. М. Х. /J. M. N./ негова майка и С.Х. /S.H./ негов баща. Последният, който бил починал на **.**.**** г. имал полицейска регистрация в гр.С. за финансови измами със средства, за които австралийската федерална полиция предполагала, че е финансирал „Хизбула“, без да се сочат данни за конкретно дело, както и естеството и обхвата на връзката с тази организация. Подс. М.Ф. получил добро образование, след което работил в частна фирма, оперираща на летището в гр.С.и през м.0*.200* г. подал документи за получаване на лиценз като охранител, какъвто му бил издаден със срок на валидност до 1*.1*.201* г. Много скоро след сдобиване с горния документ подсъдимият напуснал Австралия /на 1*.0*.200* г./, твърдейки че продължава обучение в Ливан, като повече не се е завръщал в Австралия. Подс.М.Ф. притежавал интернет регистрация в социалната мрежа „Фейсбук“, където често комуникирал със свои роднини (братовчеди, сестри и др.) и съхранявал техни снимки, като в акаунта на единия от тях била съхранена папка със снимки на армията на „Хизбула“ и много антиизраелски публикации. През месец юни 2012 г. той пребивавал в Ливан, гр.Бейрут и именно от там комуникирал със своите роднини и с други лица, между които и М. Х. Ш., с когото се познавал от преди инкриминирания период. Според австралийската федерална полиция лицето М. Х. Ш. бил член на „Хизбула“, през 2012 г. пребивавал в Италия, а неговият баща А.А.Ш. бил един от ръководителите на „Хизбула“ в Саксакиех и работел, като р. в Телевизия „А.-М.“ на „Хизбула“. Подс.М.Ф. поддържал контакт с М.Х.Ш. чрез интернет, включително в периода, през който пребивавал в РБългария 28.06.2012 г. – 12.07.2012 г. /т.53 л.54-61, т.73 дп, класьор 2 декласифицирани материали/.

Подс. Х.Е. Х. Х. е роден на ****.**** г. в гр.З.-С., Л.. Той е канадски гражданин от ливански произход и притежавал паспорт с № ..******, който е бил анулиран на **.**.2013 г. от канадските власти. Родителите му Ф. Д. /F. J./ и С. Е. Х. Х. /S. E. H. H./ живеели в К. и Л. гр.Б.. През 2010 г. подс. Х. Е. Х.Х. се записал в Ливанския международен университет – специалност инженер, който завършил успешно. Това образование му позволило да участва в процеса на избор на компонентите, необходими за сглобяване и изработване на самоделно взривно устройство за осъществяване на терористичен акт. Според канадската полиция на територията на Канада били установени негови родственици – чичо, първи и втори братовчеди, като например Х.Н.Х. Е. Х.Х. /H. N. H. E. H. H., род. на **.**.**** г./, които имали връзка с организацията „Хизбула“, която информация относно вида и естеството на връзката не е била надградена. Пак според канадските власти, бащата на този подсъдим през 80-те години се сражавал в редиците на „Хисбула“ срещу израелската армия при инвазията й в Ливан, като впоследствие, след като е бил сериозно ранен в края на 80-те години е емигрирал в Канада. Подс.Х. Е. Х.Х. посетил за последен път Канада през месец април и юни 2011 г., като от 2006 г. се установил постоянно в Ливан. Преди инкриминираната дата по настоящото дело били установени множество задгранични пътувания на подс. Х. Е. Х.Х. до други държави, някои от които до Италия, Рим на 29.02.2012 г. и 22.05.2012 г. с полети Рим–Инстанбул–Бейрут /посредством международна съдебна поръчка до Италия, т.53 дп и декласифицирани материали папка № 3/.

М. Х. Е. Х. /извършител на атентата от 18.07.2012 г. и починал в него/ бил роден на **.**.**** г. в гр.Б., Л., като притежавал френско и ливанско гражданство. Той също получил изключително добро образование, имал детайлни познания в областта на техниката, компютърните технологии и физико-химията. Тези знания Е. Х. придобил по време на средното си образование във Френско-ливански лицей Вердун в Ливан, който завършил с много добър успех през месец юни 2006 г. с обща научна матура с физико-химичен профил. Към този момент в Ливан назрявала израело-ливанската криза, ескалирала през месец юли 2006 г., която се изразявала в разрастващ се въоръжен конфликт между Израел и представители на военизираната шиитска групировка „Хизбула“. В последствие Х. усъвършенствал знанията си в хода на преминатите от него курсови форми на обучение. За периода 2007 г. – 2008 г. той преминал и специално обучение по обща информатика, в резултат на което получил от Научния факултет на Ливанския университет в гр.Бейрут лиценз по специалността. На 03.09.2010 г. М.Е. Х. се записал и в Университета Клод Бернар в гр. Лион, Франция, като студент първа степен по математика и информатика за учебната 2010-2011 година. По тази специалност той преминал целия курс на обучение с последно положен изпит на 09.05.2012 г. Паралелно с горната специалност на 30.10.2010 г. Х. се записал и в задочни курсове, организирани от Националната консерватория по изкуствата и професиите в Рона Алпи за получаване на „Ниво ІІІ Анализатор програмист по информатика”, а през 2011 г. записал Ниво ІІ Архитект – Компютърен концептуалист с опция „Информационни системи”, като се явил на няколко изпита в Националната консерватория по изкуствата и професиите в гр. Лион, Франция. Отделно от това М. Е. Х. се занимавал професионално с графичен дизайн – през 2009 г. работел в частна фирма в Ливан в областта на програмирането, създаването на интернет сайтове и разработването на уеб приложения. През 2010 г. работел в компютърна фирма C. I. в гр.Лимоне, където представил диплома за първа степен „компютърна наука”, издадена от Английското дружество за дистанционно обучение ICS. В автобиографията си при кандидатстване за работата описал, че владее компютърните програми NET и JAVA и специализация в обектно-ориентирано програмиране. Владеел английски език на много добро ниво. На 01.01.2011 г. Х.се регистрирал, като лице, упражняващо свободна професия с дейност „компютърно програмиране”. Неговият баща М. А. Х. /M. A. H./, наричан още А. Х. също бил роден в Б., Л. на **.**.**** г., а майка му С. К. /C. S. по мъж Х./ била родена на **.**.***** г. във В. с.Л., Ф.. Според полицейските документи бащата А.Х. от **** г. имал вероятна връзка с ливанското радикално движение „Хизбула“, но обвинения в тази посока не са му били повдигнати. След атентатите 1985/1986 г. в гр.Париж, А.Х. се е завърнал в Ливан и се установил трайно там със семейството си. Също така близък приятел на семейството било и лицето Р. М. /компютърен инженер с френско и мароканско гражданство/, който често се срещал с Е. Х. в гр.Париж, предградието Аржантьой и в Ливан. Р. М., кото бил и бивш учител във Френско-Арабското училище в гр.Бейрут, Ливан приел шиитството и имал про-ирански симпатии, той познавал много добре Х., поддържал с него регулярна комуникация и му бил гарант при наемане на квартири и намиране на работа във Франция, знаейки, че в началото на 2012 г. Х. е напуснал работа в частната фирма C. I. /потвърдено от материалите получени от Франция по повод отправена молба за правна помощ относно атентатора М.Х. Е. Х., негов днк материал, обучение, месторабота, пътувания и роднински връзки, включително обиск, претърсване и изземване от жилището на лицето Р.М. в дома му в Аржантьой и неговия разпит - т.72 дп., т.79-80 дп/.

Съвместното познанство на Е. Х. и подсъдимите М. Ф. и Х. Е. Х. Х. датирало още преди 2012 г., като тримата поддържали контакти не само лично, но и посредством социалната мрежа „Фейсбук”. Те често пребивавали в Ливан, а Х.и подс.Х., които били почти връстници, неколкократно по едно и също време 2007 г. – 2008 г. били в Сирия. Често контактите между тримата били опосредени чрез техни близки родственици /напр. А. Х., сестра на М.Х./ и общи приятели, като за целта използвали социалната мрежа „Фейсбук”. Близостта им се дължала не само на етническия им произход, но и на общите професионални интереси. Последното пътуване на Х. до Ливан датирало от началото на 2012 г.– на 04.01.2012 г. с полет на френските авиолинии от гр.Марсилия до гр.Бейрут, след като на 03.01.2011 г. напуснал ползваната от него студентска стая в гр.Лион, Франция. През 2012 г. двамата подсъдими и М. Е. Х. имали обща цел, за реализацията на която всеки един от тях следвало да извърши въз основа на собствените си знания и умения предварително определени действия. Общата цел на трите лица по време на престоя им в РБългария се свеждала до подготовката и извършването на терористичен акт на летище „Сарафово“, гр.Бургас, като още преди пристигането им в страната те притежавали детайлни познания за географското й разположение, вътрешно-териториално деление, характеристиките й като туристическа дестинация, потока от туристи на Българското Черноморие през летния сезон, който бил изключително засилен, транспортни връзки, гранични пунктове, летища, съществуващата съобщителна и комуникационна обезпеченост. Международното летище „Сарафово“ било избрано като цел на атентаторите, тъй като предоставяло услуги не само по вътрешни, но и международни превози на пътници и товари, в това число полети от и до Израел, Тел Авив, на израелски граждани, които през месеците юни, юли и август били изключително активни посетители на Българското Черноморие под формата на организирани туристически групи. Летището било разположено на десет километра североизточно от центъра на град Бургас, в квартал „Сарафово”, през него преминавали и множество индвидуални туристи от различни националности, като летният период бил изключително благоприятен за намисленото деяние, поради това, че при съответна предпазливост и дегизировка извършителите му можели да се слеят лесно с големия поток от почиващи туристи. За да не правят впечатление Ф., Х. и Х. решили да пристигнат и да се установят в страната поотделно, на различни дати и не с директни полети от Ливан, а като ползват заобиколни маршрути, да наемат различни места за настаняване, но в близост, така, че да могат да синхронизират действията си, за да реализират своя план по изготвянето на самоделно взривно устройство /СВУ/, което да бъде задействано в набелязания момент, след анализиране и обменяне на цялостната информация посредством проведени конспиративни лични и неприсъствени срещи. За целта предварително те се снабдили и с неистински документи за самоличност /неистински американски шофьорски книжки/, изработени на общ принтер в Ливан, снимките върху които били на самите лица, но с ползваната от тях при движението им във вътрешността на РБългария дегизировка. Така тримата съучастници пристигнали на територията на РБългария независимо един от друг и престоят им продължил през различен времеви период, но посетените от тях места и маршрутите на предвижване имали пресечни и допирни точки – всеки един от тях през определен период пребивавал в гр.Несебър и посетил КК „Слънчев бряг“, с.Равда, обл.Бургас и гр.Варна, а двамата подсъдими Ф. и Х.преминали държавната граница на влизане и излизане през едно и също място, а именно през ГКПП– Дунав мост, за кратко пребивавали в гр.Русе, като имали и пресечна точка в гр.Букурещ.

На 28.06.2012 г. в РБългария пристигнал подс.М. Ф., който с оглед опита си като охранител на летище в гр.Сидни, Австралийски съюз в минал период, трябвало да придобие лично и непосредствено впечатление, относно точния начин на придвижване на израелските туристи в курортните места в близост до летище „Сарафово“, да проучи детайлно организацията на пътуванията, обичайните места на настаняване и развлечение, поведението на тези туристи, съобразявайки се с принципно демонстрираната от тях бдителност спрямо външни за общността им лица. Събирането на прецизна информация за точния период на най-голяма концентрация на израелски граждани по време на туристическия летен сезон в РБългария, гарантирало успешното реализиране на планираното деяние и настъпването на целените и желани неблагоприятни последици. Индивидуалните възприятия на подс. М.Ф., придобити в България през 2012 г., след детайлен анализ станали достояние и на останалите съучастници в предварително планирания терористичен акт. Комплексният анализ на посочените обстоятелства дал възможност да се изгради детайлна картина на движението на чуждестранните туристи по време на престоя им в България, за да може се избере времето, начинът и средството за извършване на престъпното намерение. Безопасното и незабележимо влизане на територията на РБългария от страна на двамата подсъдими и лицето М. Е. Х., а впоследствие и движението им във вътрешността на страната, изисквало знание за гранично-пропускателния режим и съществуващите мерки за сигурност в района на летище „Сарафово“ гр.Бургас и близките населени места – гр. Несебър, Курортен комплекс „Слънчев бряг“ и с.Равда, обл.Бургас.

За да достигне до РБългария, подс.М.Ф. излетял от гр.Бейрут, Ливан на 26.06.2012 г. и пристигнал на летище „Шопен“ в гр.Варшава, Полша. За целта използвал полските авиолинии ЛОТ – летял с полет LO146, пасажер № ***; място №**D. Още същия ден той продължил пътуването си с друг полет LO523 на полските самолетни линии по маршрут Варшава – Прага, Чехия, където останал за една нощ в хотел „И.“. Подсъдимият нямал предварителна резервация и наел стая в хотела в деня на пристигането си. При регистрацията с цел доказване на своята самоличност той представил международния си паспорт. След това се насочил към Унгария и на 28.06.2012 г. в 04,00 ч. влязъл в Румъния през ГКПП „Куртич” с влак, пътуващ по направление Виена – Будапеща – Букурещ. На излизане от гарата в гр.Букурещ подс.Ф. наел таксиметровия автомобил „Дачия Логан“ с румънски регистрационен № .** …, управляван от св.Й. З., като поискал да бъде откаран до гр.Русе. Свидетелят Й. З. не владеел английски език и по тази причина не комуникирал с клиента си по време на пътуването. За цената на транспортната услуга те се договорили, като шофьорът я написал на лист хартия – „100 евро“, а клиентът се съгласил с така предложената цена. Подсъдимият по това време носел със себе си като багаж мъжка чантичка, тъмна на цвят, чанта с форма и размер на лаптоп и голяма пътна чанта на колелца. Пътувайки с горепосочения автомобил, подс.М.Ф. пресякъл румънската граница през ГКПП–Гюргево и преминал границата на РБългария през ГКПП – Дунав Мост на 28.06.2012 г. в 18,06 ч. При влизането на територията на страната ни, св.Й. З. първоначално превозил подсъдимия до неустановен по делото хотел в гр.Русе, но подс.М.Ф. не одобрил същия при огледа му отвън, поради което се насочили към хотел „Сплендид“. Подсъдимият притежавал детайлни познания за гр.Русе и напътствал св.Й. З. за посоката на движение, като му показвал маршрута с ръка. На горепосочената дата подсъдимият се настанил в хотел „Сплендид“ гр.Русе, стая № 107, регистрирайки се с истинската си самоличност М. Ф.. Още същата вечер той разговарял със св.Г. Ч., служителка в хотела, която впоследствие го разпознала /т.3 дп, л.104-106/ и от нея получил подробна информация относно пътуващите автобуси по маршрута гр.Русе – гр.Варна, също относно предоставяната в хотела интернет услуга, тъй като именно чрез интернет той контактувал с Х.и го уведомил за успешното си пристигане в страната, уговаряйки си среща на следващия ден в гр.Варна. На 29.06.2012г. подс.М.Ф. напуснал хотел „Сплендид“, носейки целия си багаж. Движението му било документирано посредством заснемане на видеокамерите, находящи се в района. Той отишъл до автогара „Юг“ в гр.Русе и с автобус, тръгващ по разписание в 07,15 ч. се придвижил до гр. Варна, където в този момент се намирал съучастникът му М. Х. Е. Х.. На 29.06.2012 г. в гр.Варна в района на Автогарата маршрутът на подс.Ф. се пресякъл с този на Х. и двамата обменили събраната информация, свързана с подготовката на терористичния акт. Междувременно Х. бил настанен в хотел „Перфект“ в гр. Варна, ул. „Петко Каравелов” № 8. Там той бил посрещнат и обслужен от св.В. Г. – управител на хотела. Х. поискал стая за нощувка, като представил документ определен от свидетелката, като американска лична карта. Св.Г. записала на ръка данните от документа в тетрадка /л.59, т.2 – копие от страницата на тетрадката съдържаща ръкописния текст/. Направило й впечатление, че на картата в горния ъгъл било изписано „Мичигън“, а улицата посочена като местоживеене на госта имала френско звучене. Името изписано на документа било Ж. Ф. М., роден на *.**.**** г. Всъщност Х. представил на св.Г. при регистрацията в хотела неистински документ – фалшива шофьорска книжка от щата Мичигън на името на лицето Ж. Ф.М., който документ впоследствие е бил открит на мястото на терористичния акт на летище Сарафово на 18.07.2012 г., а именно ВД Обект № 24 –„OPERATOR LICENSE“ съдържащо лични данни..., с надпис големи сини букви върху бледозелен фон „MICHIGAN“ /т.7 дп., л.17 в оригинал/ .

Е. Х. бил настанен в стая № 111. Същата вечер на смяна в хотела била и св.П. Г. – дъщеря на св.В. Г.. Двете свидетелки разменили няколко реплики с Е. Х., като им направило впечатление, че гостът прочел адреса си на безупречен френски език. Останалата част от разговора бил воден на английски език. Багажът, който носил Е. Х. със себе си се свеждал до малка раница тип ученическа, черна на цвят. На 30.06.2012 г., на смяна застъпила св. В. Б. - администратор в хотел „Перфект“. На този ден М. Х. Е. Х. напуснал хотела, като носил със себе си единствено малката раница на гръб. През цялото време докато бил в хотел „Перфект“, Х. носил спортни дрехи и не свалял диоптричните си очила. Същият не разкривал истинската си самоличност и се стремял подробности от същата да не станат достояние на персонала на хотела. На въпрос на св. Б. за къде ще пътува, същият подал невярна информация, че пътува за гр.София. Стаята, в която отседнал Е. Х. била почистена от св. С. Д., след освобождаването й. Преди това същия ден свидетелката обслужила чужденеца, като била изпратена да закупи кроасани за госта, вместо предложената му от хотела закуска, която не харесал. На св. Д. й направило впечатление, че стаята на този посетител е необичайно чиста, нямало опаковки от храни или други отпадъци. В банята, не открила следи от косми, самобръсначки и лепенки, въпреки, че влажната хавлия, подсказвала, че помещението е било ползвано от госта. При извършения на 19.09.2012 г. /л. 77-92, т.2/ оглед на хотелската стая № 111 не са били иззети следи и веществени доказателства. Изготвен бил фотоалбум /т.2 л.77-92 дп/. Впоследствие в хода на разследването св.В. Г. и П. Г. са разпознали лицето М. Х. Е. Х. като представилия се Ж. Ф. М. /т.73, л.39-43, л.53-57/.

Поведението на Е. Х. било абсолютно идентично с това на подсъдимите М. Ф. и Х. Е. Х. Х.. След всяко тяхно пребиваване в хотелите и местата за настаняване в РБългария, същите заличавали по възможност следите си, с което гарантирали анонимност в стремежа да не бъде установена истинската им самоличност.

Впоследствие от гр.Варна подс.Ф. и починалия Х. се приближили до планираното място на атентата, придвижвайки се по отделно. Така на 30.06.2012 г. Х. пристигнал в гр.Несебър с намерение да се установи в частна квартира на св.А. и А. Я. на ул. „Д.“ № **. Населеното място и мястото за настаняване не били избрано случайно. Градът бил разположен много близо до летище „Сарафово“, имал изключително добре организиран транспорт, бързи и лесни връзки с околните населени места, през този период на годината бил пълен с туристи, между които извършителите на деянието можели да се прикрият лесно и да останат незабелязани за действителните им намерения. Самото място за настаняване се намирало на главен път, свързващ с.Равда, к.к „Слънчев бряг“ и гр.Бургас. На 30.06.2012 г. първоначално Е. Х. само огледал квартирата на ул. „Д.“ № ** в гр.Несебър и разговарял със св.Я.. Обяснил на английски език, че в момента е отседнал в к.к. „Слънчев бряг”, „където било скъпо“, поради което желаел да се премести при тях и предплатил нощувка, резервирайки стаята от следващия ден. При посещението си на 30.06.2012 г. в гр.Несебър, Х. носил само малка раница. На 01.07.2012 г. в 09,30 ч. Е. Х. се настанил в квартирата на ул. „Д. № ** гр.Несебър, съгласно предварителната уговорка, като платил на св.Я. за два дни престой в българска валута. При настаняванет си освен малката раничка, носел една раница и един тъмен сак на колелца, предадени му от подс.М.Ф. в периода след напускането на хотела в гр.Варна до настаняването му в гр.Несебър. В квартирата E. Х. останал до 06.07.2012 г. включително, като на 07.07.2012 г. сутринта я напуснал. Подобно на подс.Ф., той първоначално наел стаята за два дни, заплатил в брой, а впоследствие на два пъти удължил престоя си, като по този начин престоял в къщата общо 6 денонощия, като всеки ден излизал от хотела и често преминавал през един и същ маршрут – ул. „Д.“ в посока кръстовището с ул. „С.“ и ул. „О.. П.“. При регистрацията си представил отново неистинския документ за самоличност, на който му бил придаден вид, че е американска шофьорска книжка на името на Ж. Ф.М.и в горната му част било изписано „Мичигън“. Това бил същият документ, който Е. Х. представил в хотел „Перфект“ гр.Варна на св.В. Г.. Св. Я. едва успяла да прочете трите имена, не намерила адрес, поради което в книгата за регистрация отразила само датата на раждане. Направило й впечатление, че наемателят бил късо подстриган, а на снимката на документа, който представил косата му била дълга и неестествена. Стаята, която Х. обитавал винаги била чиста и в кошчето нямало никакви отпадъци, в съответствие със задължителния начин на поведение, към който трябвало да се придържа, за да прикрива самоличността си. В хода на разследването св.А. Я. и св.А. Я. са разпознали М. Х. Е. Х. като представилия се Ж.Ф.М. пребивавал при тях за горепосочения период /т.73, л.25-28, л.29-33/.

В резултат на предварително набелязания план и уговорките си с Х., подс.М.Ф. почти не се застоявал на едно място и в избрания от него хотел в гр.Русе, а преимуществено пребивавал в района, където неговият съучастник бил отседнал. След като на 02.07.2012 г. около 14,00 ч. от гр. Варна се върнал в гр.Русе с автобус с ДК № . **** .., собственост на фирма „В. Б.****“, от автогара „Юг“ гр.Русе, подс.Ф. наел таксиметров автомобил марка „Ш. Ф.“ с ДК № . **** .., управляван от св.Н. Й., с когото разговарял на английски език. Подсъдимият поискал да бъде транспортиран до хотел „Сплендид“, но по съвет на св.Й. променил намерението си и отишъл в хотел „Лилия“, гр.Русе, където бил регистриран от Е. С. и настанен в стая № 21. При регистрацията подс.Ф. се представил с действителната си самоличност и истински официален документ – австралийски паспорт с № .-.******* с дата на издаване ***, като данните от този документ за самоличност били нанесени от Е. С. в специалния регистър, воден за чужденци /л.110-111, т.3 дп/. Подсъдимият ангажирал стаята за общо 6 нощувки, обяснявайки пребиваването си в града с лъжливия факт, че има приятелка от гр.Русе, с която желаел да се види. Всъщност след като бил настанен в хотела, още същия ден след обяд излязъл и се придвижил до гр.Несебър, с.Равда и околните населени места, като се върнал отново в хотела в гр.Русе на 06.07.2012 г., около 16.30 ч., когато предплатил още няколко нощувки до 12.07.2012 г. Това негово движение било записано от камерите в централната част на града във времевия диапазон 17.40 часа –19.30 часа. В хотел „Лилия“ гр.Русе подс.М.Ф. бил обслужван от св.Р. Р., барман в хотела, който добре запомнил визията му и впоследствие го е разпознал /т.3 дп, л.117-118/. На 07.07.2012 г. под предлог, че трябва да пътува до гр.София, подс.Ф. излязъл сутринта от хотела и се върнал чак на 11.07.2012 г., непосредствено преди да напусне страната. Междувременно подс.М.Ф. след като напуснал гр.Русе на 07.07.2012 г., отново се насочил към населените места по Черноморието и на първо място гр.Несебър, където по същото време се намирал съучастникът му М. Х. Е. Х.. Двамата следвало да наемат леки автомобили самостоятелно, за да не будят подозрения, с които свободно и необезпокоявано да се придвижват, да превозват вещи и да оглеждат мястото на атентата. От друга страна така имали възможност да си набавят и гориво от бензиностанциите, необходим компонент за изработването на самоделното взривно устройство. М. Х. Е. Х. наемал за временно ползване леки автомобили, които често сменял. За периода 01.07.2012 г. – 09.07.2012 г. той посетил три пъти офиса на фирма „Р. Т.“ ООД в КК „Слънчев бряг“, находящ се в сградата на „А. ц.“, където се срещнал и разговарял със св.С. Т., пред която се представил с името Ж. Ф. М.. На същата обяснил, че желае да опознае страната и поради това се нуждаел от лек автомобил. В офиса работил и св.Б. С. който също имал преки впечатления от Х. и дори в един от случаите пътувал с него до бензиностанция, за да заредят с гориво върнат автомобил. Впоследствие в хода на разследването свидетелите С. Т. и Б. С. са разпознали представилото им се лице Ж. Ф. М. като М. Х. Е. Х. /т. 73 дп, л.11-14, л.18-22/. Преди да предостави първия автомобил под наем св.Т. поискала от Х. документи за самоличност и той й представил лична карта и две шофьорски книжки – една интернационална шофьорска книжка и една американска шофьорска книжка, издадена от органите в щата Мичиган. Свидетелката ксерокопирала така представените й документи /т.6 дп, л.63, л.66/ и съставила договор за наем. Документът първоначално представен от Х. бил ”INTERNATIONAL DRIVING PERMIT" /МЕЖДУНАРОДНА ШОФЬОРСКА КНИЖКА/ на името на J. F. M. /Ж. Ф. М./ B. R., L., дата на раждане May ** ****7 M., USA, издадена от H.F. *****-****, U.S.A., c валидност една година, считано от *** и № *********. Другият документ представен от Х. и пресниман от св.Т.а бил OPERATOR LICENSE А ********** издаден от щата MICHIGAN на името J. F.M.*** F. S. B. R. L., ** *** d. o. b. **-**-****, S. M, H. ***, E. B. T. O, E. N. R. N. с № .****** E. **-**-****, с който по-рано атентаторът се регистрирал в гр.Варна, х-л „Перфект“. В оформения договор уреждащ отношенията с Е. Х., посочил адрес за контакт: „А. р. х.“ /"A. R. H."/, като хотел, в който бил отседнал. В хода на разследването с протокол за доброволно предаване от 21.07.2012 г. св.Б. С. е предал за нуждите на разследването три оригинални договора за наем на МПС, изготвени от служителите на фирма „Р.“ ООД сключени с Е. Х., легитимирал се като Ж. Ф.М., както и копие от представените от него документи /т.6, л.61-69/. Трите договора за наем са били обект на дактилоскопна експертиза от в.л.К. К., установила годни дактилоскопни следи на служители от фирмата „Р. Т.“ ООД /т.6 л.55-69/. На 01.07.2012 г. Е. Х. наел автомобила „Х.. **“ с ДК № . **** МА и управлявайки го се насочил към централната част на к.к. „Слънчев бряг“, където обичайно били настанявани израелските туристи и през който преминавали маршрутите им на движение. Х. посетил горепосочената фирма три пъти и наел три различни автомобила – съответно „Х.. **“ червен цвят с ДК № . **** .., който ползвал в периода 01.07.2012 г. – 04.07.2012 г., „Н. М.“ червен цвят с ДК № . **** .. в периода 04.07.2012 г. – 06.07.2012 г. и „Ф. Ф.“ черен цвят с ДК № . **** .., в периода 06.07.2012 г. до 09.07.2012 г. Промяната на използваното транспортно средство – нает автомобил, от страна на Е. Х. освен по-голяма мобилност, бързина, самостоятелност и свобода на движението, му давала възможност за дискретност и анонимност при придвижването му в околността, както и комуникация със съучастниците му. По този начин също придобивал знание за организацията на мерките за сигурност и обществена безопасност, съществуващи в различните населени места в региона, през които Х. преминавал, като видеонаблюдение, и използваната в някои туристически обекти физическа охрана. Тази информация, с оглед достоверност се съпоставяла с придобитата такава и от обв.Ф., посредством опознавателните им обиколки в региона. Впоследствие в периода 02.07–05.07.2012 г. управляваните от Е.Х. автомобили „Х. . **“ с ДК № . **** .. и „Н. М.“ с ДК № . **** били заснети от видеокамери на „ЦКБ-клон Несебър и други в района да се движат между гр.Несебър и КК „Слънчев бряг“, където Е. Х. бил видян да се разхожда един ден и от св.Я. с постоянно носената от него раница на гръб. Обичайният маршрут на Е. Х. засечен от камерите бил ул. „Дюни”, гр.Несебър, кръстовището с ул. „Струма“ в посока към ул. „Еделвайс“ или ул.„Отец Паисий“, КК „Слънчев бряг“ района на х-л „Я.” и х-л „Г.”.

На 05/06.07.2012 г. в гр.Несебър, съвместно с Е. Х. пребивавал и подс. Ф.. Двамата съучастници следвали еднакъв модел на поведение с действия, насочени към наемане на автомобили под наем от различни фирми, за да не привличат вниманието, като обменили за ползване предварително подготвените неистински документи: американски шофьорски книжки. Целта отново била събиране на информация относно планирането, подготовката и реализирането на терористичния акт спрямо израелските граждани и по-конкретно тези които обичайно използвали хотел „Г.” в КК „Слънчев бряг”, като място за настаняване и пристигали с полет от Израел на летище Сарафово. На 05.07.2012 г. около 17.00 часа подс.Ф. посетил офиса на фирма „М. т.“ ООД в гр.Несебър ул. „Г. Д.“ № *, където разговарял със св. Ф.Т. с молба за наемане на лек автомобил. По този повод св.Т.разговаряла по телефона със св.Д. Б.и я уведомила за желанието на лицето, като дори му предоставила телефона лично да говори със св.Б.. Последната комуникирала с подс.Ф.на английски език и се уговорила с него на следващия ден да се срещнат, за да съставят и подпишат договор за отдаване под наем на моторно превозното средство за три дни. На 05.07.2012 г. в 17.27 часа подс.Ф. бил засечен от камера на ЦКБ клон Несебър да преминава в посока ул. „Д.“ ** в града – мястото където бил отседнал съучастникът му Х.. Разстоянието от ул. „Г. Д.“ № * до ул. „Д.“ ** било кратко, около 500 м. според Гугъл Карти /„Google Maps“/ и се извървявало пеша за около шест минути. На следващия ден 06.07.2012 г. около 9.00 часа в гр.Несебър в офиса на „Месембрия тур“ ООД действително се провела среща между подс.М.Ф. и св.Д.Б., по време на която подсъдимият й предоставил неистинско СУМПС (шофьорска книжка) № А***********, издадена от щата Мичиган на името на Б.Д.Д. (B.J.J.) с вписана дата на раждане 1*.0*.19** г. и адрес в гр.Ч., като горните данни били нанесени от свидетелката подготвяния от нея договор за наем, предаден впоследствие за нуждите на разследването. Св.Б. дори осигурила за 06.07.2012 г. лек автомобил – П.***, който да бъде предоставен на подс. Ф., мислейки, че ще се стигне до подписването на договор. При поискване на паспорт и документ за адресна регистрация на територията на страната подс.Ф. заявил, че в момента паспорта му бил в посолството, при което св.Б. отказала да подпише съставения вече договор и да му предаде за ползване автомобила. Подсъдимият й заявил, че е настанен в хотел „Л.“ гр.Н., но отхвърлил нейното предложение лично да го откара до хотела за получаване на горната информация, тъй като осъзнавал, че подавал лъжлива информация, прикривайки действителната си самоличност, още повече, че не ставало въпрос за хотел в гр.Н., а в гр.Р., където бил регистриран с австралийския си паспорт. Св.Д.Б. уведомила за горното св. Т. и след консултация по телефона с баща си В. Б., категорично отказала да предостави на подс.Ф. лекия автомобил. След това св.Т. се обадила на св.Р.Д. и по време на проведения телефонен разговор го уведомила, че чужденец /в случая подс.Ф./ желае да наеме лек автомобил. С протокол за доброволно предаване от 27.07.2012 г./ т. 6, л.35-37/ В.Б. е предал неподписан от клиент договор от 06.07.2012 г. с B.J.J. за предоставяне на лек автомобил „П. ***” с ДР № .**** .., в който B. J. J. /подс.Ф./ е посочил адрес ** . ………..,Chicago, а в графата л.к./ЕГН били записани данните: „IL ***** вал. до 1*.1*.2*“. Според заключението на изготвената по делото дактилоскопна експертиза на в.л.К. – Протокол № 216/04.08.2012 г. /т.6, л.40/ изследвала горепосочения договор са установени единствено дактилоскопни следи идентични с тези на В. Б.. Във връзка с телефонното обаждане от св.Т. на 0*.0*.201* г. в гр.Несебър и уговорена среща около 11 часа св. Р. Д. от „С.“ ООД Несебър се срещнал с подс.Ф. и по време на проведения разговор последният го уведомил, че желае да наеме автомобил за кратко време, в рамките на 3-4 дни, за да го ползва в района на гр.Несебър и гр.Бургас. Свидетелят Д. поискал документ за самоличност, за да впише личните му данни в договора за наем. Подс. Ф. отговорил, че в момента не носи в себе си паспорт, тъй като го е оставил в хотела, но представил шофьорска книжка – същата, с която се бил лигитимирал преди това на св.Д.Б. № .**********, издадена от щата Мичиган на името на Б. Д. Д. (B.J.J.) с вписана дата на раждане 1*.0*.19** г. и адрес в гр.Чикаго. Снимката на шофьорската книжка и външният вид на подс.Ф. възбудили определено притеснение у св.Р.Д. и той започнал да го разпитва за притежавани и ползвани от него кредитни карти. Подсъдимият отговорил, че не ползва кредитни карти и желае да плати в брой, което допълнително засилило притеснението на свидетеля и той отказал да предостави за ползване искания лек автомобил. Впоследствие в хода на започналото разследване свидетелите Ф. Т., Д.Б. и Р. Д. са разпознали представилото им се лице Б. Д. Д. като М. Ф. /т. 3 дп, л.32-33, л.37-38, л.45-46, протоколи за разпознаване и приложени фотоалбуми т.3 дп, л.69-70, л.79-81, л.59-61/. След срещата със св.Д., както вече бе посочено по-горе, на същия ден 06.07.2012 г. около 16.30 ч. подс.Ф. се върнал в гр.Русе в хотел „Л.“ и предплатил още няколко нощувки, като на следващия ден 07.07.2012 г. сутринта около 10 часа напуснал гр.Русе и отново се върнал в района на гр.Несебър, където бил съучастникът му Х., въпреки направеното изявление на рецепцията в хотела, че заминава за гр.София. Той се нуждаел от собствен превоз и във връзка с уговорките му с Е.Х. продължил да търси под наем лек автомобил, като този път се насочил към по-малко населено място. На 07.07.2012 г. около 18.00 часа подс.Ф. отишъл в с.Равда и посетил офиса на ЕТ „С. К.“, находящ се в с.Равда, ул.„К. и М.“ № *. Разговарял лично със св.С.К., като изразил пред нея желанието си за наемане на лек автомобил. Свидетелката го уведомила, че има свободни автомобили и двамата постигнали съгласие за предоставяне под наем на л.а. „Р. К.“ с ДК № . **** .., светло сив на цвят за срок от 3 дни. За съставяне на договора за наем св.К. поискала от подсъдимия документ за самоличност. Първоначално подс.Ф. представил американска шофьорска книжка, издадена на името на Ж. Ф. М. – тази, с която се представял съучастникът му Х. при наемане на МПС от св.Т. на 01.07.2012 г. ”INTERNATIONAL DRIVING PERMIT" /т.6 дп, л.63, т.3 дп л.41-42/. След като свидетелката К. забелязала разлика между снимката в документа и подс.Ф., последният го прибрал и представил друг –неистинско свидетелство за управление на МПС с № .************, изд. от щата Мичиган на името на Б.Д.Д. (B.J.J. с вписана дата на раждане 1*.0*.19** г. и адрес в Чикаго. Св.К. подготвила писмен договор, в който описала наетата вещ и договорения срок на наема за три дни, след което договорът бил подписан от нея, в качеството на наемодател и от подс.Ф., в качеството на наемател на вещта. Последният заплатил наемната цена в размер на 90 евро и заявил, че в момента е настанен в х-л „А. Р. Х.“ в с.Равда, като дори това обстоятелство лично вписал в съставения наемен договор, след което получил наетия автомобил. Подобно място за настаняване сочел и съучастникът му Х. при наемане на автомобила „Х.“ . **“ с ДК № .****, от фирма „Р. Т.“ ООД в КК „Слънчев бряг“. Подс.Ф. следвало да върне автомобила марка „Р.-К.", с рег. № ****, светло сив на цвят, в 18.00 часа на 10.07.2012 г., което било отразено в самия договор. На същия ден 07.07.2012 г. сутринта Е. Х., върнал ключа от стаята на съпруга на св.А. Я. – св.А. Н. Я. и потеглил пеша в посока север – към хотел „Ф. П.“. Носил малка раница и куфар около 60- 80 см. с колелца, тъмен на цвят. На посочената дата 07.07.2012 г. докато подс. Ф. бил в с. Равда, Х.посетил офиса на фирма „Р.” в КК „Слънчев бряг“, върнал л.а. „Н. М.” и наел л.а. „Ф. Ф.” № **** /черен на цвят/. Отново бил съставен договор за наем /т.6, л.68/. В същия бил записан адрес: „А. р. р.“. Този ден лицето многократно преминало по улица „Дюни” и ул. “Струма“ по посока ул. „Отец Пайсий“ гр. Несебър. Освен това, използвайки наетия л.а. Ф. Ф. № *****, Е. Х. бил заснет многократно да се движи по улиците на в КК „Слънчев бряг“ и гр. Несебър. В 21,01 ч. Е. Х. преминал по улица „Струма” в посока кръстовището с ул. „Дюни”, където завил наляво и продължил да се движи в посока ул. „Дюни” № 17. В 22,04 ч. пресякъл ул. „Струма”, като в лявата си ръка носил найлонова торбичка. В 23,43 ч. Е. Х. отново пресякъл кръстовището с ул. „Струма” и продължил да се движи в посока ул. „Дюни” № 17. В 20.26 часа на 7.07.2012 г. Х. бил записан пред камерата на ЦКБ клон Несебър да преминава с лекия автомобил „ Ф. Ф.“ с рег.№ ****, като в автомобила до мястото на шофьора имало още едно лице. В 00,03 ч. на 09.07.2012 г., Е. Х. пресякъл кръстовището с ул. „Струма” и продължил в посока ул. „Дюни” № 17 гр. Несебър. В дясната си ръка носил куфара с помощни колелца, в който били поставени част от елементите на самоделното взривно устройство, задействано от него на 18.07.2012 г. В 10,12 ч. на 09.07.2012 г. Е. Х. продължил да се движи по улица „Струма” близо до левия тротоар в посока от с. Равда към кръстовището с ул. „Дюни”. Носил тъмносиня бейзболна шапка и тъмни чехли, на гърба раница, която била полупразна. В 11,18 ч. на 09.07.2012 г., Е. Х. преминал по улица „Дюни” в посока към кръстовището с ул. „Струма”. Носил по една раница на гърдите и на гърба си, а с ръката си дърпал куфара на колелца, описан по-горе. В 16,18 часа на 09.07.2012 г. Е.Х. върнал автомобила „Ф. Ф.“ в „Ренесанс“ ООД в КК „Слънчев бряг“ и продължил движението си пеша достигайки ул. „Струма” и ул. „Дюни” на гр.Несебър. От своя страна на 10.07.2012 г. подс.Ф.отново посетил офиса на св.К. в с.Равда и я уведомил, че е пътувал до гр.Созопол и гр.Варна, но тъй като „не си е свършил работата“, поискал да продължи срока на наема на автомобила за още три дни. Св.К. се съгласила и срокът на наем на моторното превозно средство бил удължен. Така на практика с ЕТ „С. К.“ подс.Ф. сключил два броя договори за отдаване под наем на л.а. „Р. К.“ с ДК № **** първия от дата 07.07.2012 г. до 10.07.2012 г., когато следвало автомобила да бъде върнат и втория от 07.07.2012 г. до 12.07.2012 г., които подписал, като на първия написал и адреса на който бил отседнал „А.Р. Х.“ на английски „A. R. H.” последната дума в превод „къща“ неправилно изписана/ приложени в оригинал в том 6 л.117 дп и т.12 л.38 от дп/. С протокол за доброволно предаване от 20.07.2012 г. св.К. предала двата броя договори за наем за нуждите на разследването /т.2 дп, л.26/. Тя имала няколко срещи с подс.Ф., запомнила много добре чертите му и в хода на разследването го разпознала /т.3 дп, л.41-42, протокол за разпознаване и приложен фотоалбум т.3 дп, л.47-48/. Въпреки заявената дата 12.07.2012 г., подс.Ф. още на 11.07.2012 г. сутринта около 9-10 часа върнал предсрочно автомобила, който бил много мръсен и запрашен и тъй като трябвало да пътува до гр. Несебър, св.К. предложила да го транспортира до там. Двамата се качили в управлявания от нея автомобил през с.Равда в посока гр. Несебър, като в гр.Несебър по искане на подсъдимия на автомивка срещу заведението „Б.“ спрели и същият слязъл. Посоченото заведение според интернет приложението на Гугъл Карти /„ Google Maps“ /се намирало на около 600 м. или 2 мин. пеша от ул. „Д. **, предишната квартира на Х. който дори и след 7.07.2012 г. бил засичан от охранителни камени на ЦКБ да преминава по този обичаен за него маршрут, включително и на датата 11.07.2012 г. в 14.01 часа. От гр.Несебър на същия ден 11.07.2012 г. около 17,00 ч. подс. М. Ф. отново се завърнал в хотел „Л.“ гр. Русе /който напуснал преди това на 07.07.2012 г./, събрал багажа си и освободил стаята ден по–рано от предварително уговореното, като бил обслужен на рецепцията от Е. С.. След това подс.М.Ф. наел таксиметров автомобил „Ш.“ с ДК № ****, управляван от св. Е. С., за да го откара до ж.п.гара „Норд“ в гр.Букурещ. Свидетелят не говорил добре английски, но разбрал, че клиента /подс.Ф./ желаел да пътува до ж.п. гарата в Букурещ, поради което го попитал в колко часа трябва да бъдат в Румъния, за да прецени с колко време разполага. Въпросът бил зададен на български и подс.Ф. не разбрал съдържанието му, поради което св. С. написал в личното си тефтерче цифрите 17,18,19 за да може клиента да посочи в колко часа тръгва влака. В отговор на това подс. Ф. написал нещо на английски език върху същият лист, което св. С. не разбрал. На 24.09.2012 г. св.И. Г. И.служител на ТД на ДАНС-Русе осъществил служебен контакт със св. Е.С.. В хода на същия установил, че свидетелят разполага с лист, на който подс.Ф. изписал собственоръчно текста. Св. С. предал на св.И. листчето, като последният изготвил доклад по повод срещата си със свидетеля. Към него прикрепил описаната част от хартиен лист, под формата на Приложение с № 1. Последното било изпратено със съпроводително писмо в ДАНС – София и получено от Р. Х., който от своя страна го предал на колегата си Р. В.. Бележката била съхранена от В. във вида, в който я получила, в найлоново пликче и съответно я предала с протокол за доброволно разследване по делото /т.3, л.191, т.12 дп, л.37/. На бележката било изписано: „Hou long to get there“ /Колко време ще ми отнеме да стигна дотам, с граматична грешка/, както и цифрите „17, 18, 19“. По време на пътуването подс.Ф., казал на св.С., че е австралиец, искал с влак да пристигне до гр.Прага и от там със самолет до гр.Сидни. По този начин транспортиран от св.С. подс.Ф. преминал държавната граница през ГКПП–Дунав мост и на 12.07.2012 г. в 10.10 ч. прекосил и границата на Румъния през ГКПП-Куртич, като вече носел със себе си малък багаж /„само една раница среден размер не много пълна“, според показанията на свидетеля С./, достигайки до ж.п. гара Норд, Букурещ, от където имал намерение да се придвижи с влак до гр.Будапеща, Унгария. На същата дата 12.07.2012 г. в гр.Букурещ пристигнал подс.Х. Е. Х. Х., като макар и за кратко двамата подсъдими се срещнали и обменили информация относно подготовката на предстоящия терористичния акт, който щял да бъде извършен от Е. Х.. От ж.п. гарата подс.Ф. се качил на влака за гр.Будапеща, Унгария, а подс.Х. се придвижил до РБългария, за да подпомага съобразно угворките дейността на Х.. В Унгария подс.Ф. престоял няколко дни, след което заминал за Прага. Той имал резервация за полет LO526 на Полските авиолинии за маршрута Прага-Варшава, а след това за полет от гр.Варшава до гр.Бейрут - L145 за датата 18.07.2012 г. Подс.Ф. обаче променил тази резервация и излетял за Бейрут на 16.07.2012 г., тъй като вече били взели решение за извършване на терористичния акт именно на 18.07.2012 г. и не искал да пребивава на оживени места със засилена охрана на тази дата.

Според назначената по делото с Постановление № 49 от 16.11.2012 г. криминалистична графична и графологична експертиза на в.л.С.Б. /т.12 от дп, л.15-31/ изследвала двата броя договори за наем на л.а. „Р. К.” с ДР № **** между ЕТ „С. К.” – с.Равда и лицето представило се за B. J.J., подписите на наемателя и ръкописно изписания от него текст „Amigo Rest Houes” на единия договор, на четири броя бланкови документи на английски език, представени като сравнителни образци и приобщени посредством изпълнена молба за правна помощ от Австралийски съюз – т.40, съдържащи сравнителен материал ръкописно изпълнен текст от подс. М. Ф., а именно: 1.Цветно копие на бланка-документ на английски език с надпис на син фон с бели букви - горе: „Aviation Security Identification Card (ASIC) Application”, c изписано c червен флумастер числото „0969” в карето горе вдясно – „OFFICE USE ONLY”; 2. Цветно копие на бланка-документ на английски език с надпис „Section 5 - Certification...”; 3.Цветно копие от бланка-документ на английски език с надпис „Section 6 Criminal Records and other Background Cheks”; 4.Цветно копие от бланка-документ „Extendet Visitors Card. (EVC).“ /т.12, л.20/ се установява, че: текстът „Amigo Rest Houes”, в договор за отдаване под наем на л.а. „Р. К.” с ДР № ******* с дата на наемане 07.07.2012 г. за 3 дни и срок за връщане 10.07.2012 г. 18,00 ч., както текстовете /без името „H. H.” в горната половина в раздела - „Part 1 - ’’Section 5 - Certification...”/ и подписите в представените на експертизата документи /общо 6/ са изпълнени от едно и също лице – в случая подс.М. Ф.. Според заключението на назначената по делото на 08.01.2013 г. почеркова експертиза /т.12, л.34-53/ изготвена от в.л.Ст.Б., текстовете в доброволно предадения от св. Е.С. документ – саморъчно написана бележка от лицето, което превозвал до гр.Букурещ – лист от тефтер, с текст „Hou long to get there” и цифрите под него 17,18,19 , както и текстът „Amigo Rest Houes”, в договор за отдаване под наем на л.а. „Р. К.” с ДР № ****с дата на наемане 07.07.2012 г. за 3 дни и срок за връщане 10.07.2012 г. 18,00 ч., в това число и ръкописните текстове в посочените по-горе в криминалистичната графична и графологична експертиза сравнителни образци /т. 12 л. 15-31 от делото/, а именно четири броя бланкови документи, предоставени посредством изпълнена молба за правна помощ от Австралийски съюз – т.40, съдържащи сравнителен материал ръкописно изпълнен текст от подс. М. Ф., са изпълнени от едно и също лице /т.12, л.44-54/, с изключение на името„H. H.” в горната половина в раздела - „Part 1 – „Section 5 - Certification...”

Подсъдимият Х. Е. Х. Х. съобразно предварителните уговорки пристигнал в РБългария през месец юли 2012 г., за да замени подс. Ф. в оказване помощ на Х. в осъществяване на намисления терористичен акт, като също използвал заобиколен маршрут. На 11.07.2012 г. подс.Х. взел полет ТК0827Y от гр.Бейрут за гр.Истанбул, а на 12.07.2012 г. от гр.Истанбул за гр.Букурещ, където пристигнал сутринта в 09.23 ч. и имал време да се придвижи до ж.п.гара „Норд“ за предварително плануваната среща с подс. Ф. за обмяна на информацията относно подготовката на терористичния акт. Подс.Е. Х. Х. се настанил в Suter Inn Hotel в гр.Букурещ за една нощувка и на 13.07.2012 г. напуснал страната през ГКПП – Гюргево, а българската държавна граница преминал през ГКПП – Дунав Мост в 09.30 ч. на 13.07.2012 г., като пешеходец. След това, около 09,50 ч. наел таксиметров автомобил „Д. Л.“ с ДК № ****, управляван от св.В. А., за да се придвижи до автогарата в гр.Варна. Подс. Х. Х. носил със себе си като багаж – пътна чанта, която взел в купето на автомобила и сак–среден размер, който поставил в багажника на превозното средство. По пътя подсъдимият и св.В. А. разговаряли на английски език, като на въпроса относно целта на пребиваването му в България, подс.Х. отговорил, че се е запознал с момиче по Интернет и идва при него на гости за една седмица. Използваната от подсъдимия версия за прикриване на истинските му намерения в РБългария, била аналогична с тази на подс.Ф.. Докато пътували подс.Х. четял книга /роман/ на английски език, която впоследствие забравил в автомобила и в която била поставена бордната му карта от самолетния полет. Пристигайки на Автогарата в гр.Варна, таксиметровият шофьор – св. В. А., предал своя визитна картичка на подс.Х. преди да се разделят по искане на последния, евентуално отново да бъде ползван. По-късно на същия ден св.В.А. установил, че превозвания от него чужденец е забравил в автомобила му книгата на английски език, която четял. Между страниците на същата свидетелят намерил бордна карта на името на подс. Е. Х. Х., номер на полет и дестинация. От нея било видно, че Е. Х.Х. е пристигнал на 11.07.2012 г. в 21,30 ч. на летището в гр. Истанбул с полет ТК0827Y от летище Бейрут. От Автогарата в гр.Варна подс.Х. се придвижил до гр.Несебър. На 13.07.2012 г. след обяд подс.Х. Е. Х.Х. вече бил пристигнал в града и се настанил в семеен хотел, собственост на св. Н. А. и съпругът й Г. А. на ул.„Св.Св.Кирил и Методий” № 37, който се намирал в непосредствена близост до хотела, в който преди това е бил настанен Х. /ул. „Дюни“ № 17, гр.Несебър/ само на разстояние 240 м или три минути пеша според интернет приложението на Гугъл Карти /„ Google Maps“/. Подс.Х. при регистрирането си в хотела се представил като Р. У. Р. /R. W.R./, американец от щата Мичигън, за което използвал неистинска шофьорска книжка OPERATOR LICENSE № ***************** с адрес ** P. S, N. G.R., MI ****** и дата на раждане 19.06.198* г. /т.6 дп, л.28, т.3 дп, л.57/. Данните от документа били вписани от св.Н.А. в изготвената адресна карта. В превода от английски на български език при комуникацията на подсъдимия помагал и св.Б.А., който бил син на собствениците на хотела и негов управител. Снимката на представената шофьорска книжка била на мъж със сравнително дълга до раменете коса, но към момента на регистрация подс.Х. бил с къса коса и носел шапка. Подсъдимият нямал много багаж, носел единствено една малка раница със себе си. Бил настанен в стая № 52 и тъй като заявил, че не знае колко точно време ще остане в хотела предприел тактика за наемане на стая само за една нощувка, която заплащал в брой и в последствие всяка сутрин слизал на рецепцията на хотела и заявявал желанието си да остане за още една нощувка, която отново заплащал веднага и в брой. След това подс.Х. излизал извън хотела винаги с раницата си, в която се случвало да носи термос и метален контейнер за храна. Напускайки всяка сутрин хотела, подсъдимият поемал към близката автобусна спирка. Подс.Х. останал в този хотел за общо 5 нощувки, като през това време никой не го посещавал, самият той избягвал разговорите, а когато това не било възможно, подавал лъжлива информация относно местата, които е посетил – т.напр. разказал на св.Б. А., че ходил в гр.Созопол на фестивал, какъвто обаче въобще не бил провеждан. На св.Д. М. – сервитьорка към ресторанта на хотела обяснил, че предишния ден преди обед бил в гр.Созопол, а по същото време тя го видяла да пазарува от хранителен магазин и магазин за домашни потреби в гр.Несебър. В района около самия хотел подс. Х.Е. Х. Х. винаги се придвижвал пеша и правил опити подобно на Е. Х.и подс.Ф. да наеме моторно превозно средство, но не успявал. Докато пребивавал в гр.Несебър, подс.Х. подобно на съучастниците си прикривал действителната си самоличност и поддържал типичната визия на турист, като по този начин се сливал с посетителите на града и не привличал особено внимание върху себе си. Обличал се със спортно облекло и винаги носил шапка тип бейзболна, понякога кърпа за плаж, найлонова торбичка с продукти, термос с кафе, не консумирал алкохол. Св.Т. С., която работила като камериерка в хотел „Андреев“ виждала често подс.Х. по време на престоя му в хотела, а при почистване на стаята не забелязала да е разхвърляна, като констатирала, че няколко дни след настаняването му е придобил термос за кафе. Св.Д. Д., който работел като рецепционист нощни смени от 19.00 часа до 7.00 часа виждал и разговарял на английски език с подс.Х., който излизал сутрин много рано преди да е свършила смяната му и се прибирал в 20.00 часа, като се случвало да се прибира с кални обувки и да изцапа пода. Подс.Х. имал и лаптоп и поискал от св.Д. паролата за безжичния интернет, за която бил информиран. По време на престоя си подс.Х. променил визията си. Първоначално носил брада, след което я обръснал. За да затвърди образа си на американски турист в страната, подс.Х. комуникирал с персонала на хотела свободно и се държал приятелски. В хода на разследването св.Б.А. и Н. А. са разпознали отседналия в хотела американски турист лигитимирал се като Р. У.Р. в лицето на Х. Е. Х. Х./т.3 дп л.35-36, л.39-40, протоколи за разпознаване и приложени фотоалбуми т.3 дп л.37,41/.

Междувременно с помощта на двамата подсъдими, М.Х. успял да се снабди с всички части, необходими за направата на самоделно взривно устройство /СВУ/, като успял да изготви и самото устройство въз основа на детайлните му познания в областта на техниката, компютърните технологии и физико-химията. Улесняван и подпомаган от съветите и разясненията на двамата подсъдими, Х. се снабдил с всички елементи на взривното устройство, достъпни в търговската мрежа - амониево-селитрена смес, радиостанции марка WEIERWEI китайско производство, електронно устройство, захранвано с литиево-йонна батерия и алкална електронна батерия „Тошиба“, туристически контейнер за храна и течности, туристическа бутилка пропан бутан и термос, определено количество лесно запалима течност (бензин и дизел). Той се снабдил и с нужното му количество тротил, представляващо само по себе си взривно вещество. Повечето работа във връзка със снабдяване с частите за самоделното взривно устройство (СВУ) и във връзка с проучване терена на местопроизшествието и курортните селища в близост до гр.Несебър била извършена през първата половина на месец юли 2012 г. от Х. и от подс.М.Ф., докато последният бил в страната. В този период Х. излизъл всеки ден от къщата за гости, като дори имало и дни, в които се прибирал в часовете около полунощ, и всеки ден носел на гърба си раница, изключая един сравнително кратък времеви период на 07.07.2012 г., когато привечер около 20.20 ч. отишъл до мястото, където бил паркирал наетия автомобил и където се срещнал с подс.М.Ф., след което двамата заедно заминали в неизвестна посока (но не много отдалечена), а по-късно около 21.54 ч. се прибрал в гр.Несебър, носейки вече раницата със себе си. Всеки един ден Х. ползвал нает автомобил, но никога не паркирал същия пред къщата за гости, а в странична на ул. „Дюни“17 улица и от там се придвижвал пеш до къщата за гости на св.Яръмови. В този период Х. обиколил курортните комплекси „Слънчев бряг“ и „Св.Влас“, проучвайки същите, като пътувал и извън населените урбанизирани територии. В този период той се срещал и с подс.М.Ф., който му оказвал помощ при снабдяването с части за изготвянето на СВУ, дори за целта му предоставил и носения от него сак на колелца, също помощ при практическия обхот на отделни места по Южното Черноморие. Реално двамата направили съвместни огледи в търсене на най-подходящия момент и място за извършване на терористичния атентат, така, че пораженията от взрива да засегнат максимален брой жертви израелски туристи, поради което избрали летище Сарафово, от където през този период пристигали множество групи от Израел. След заминаването на подс. М.Ф. от РБългария, Х.продължил да извършва активни действия за подготовка на терористичния акт, но същите в този период се изразявали най-вече в сглобяването на отделните елементи и изработката на СВУ. За тази цел бил подпомаган от подс.Х., който имал инженерно образование и пристигнал в РБългария на мястото на подс.Ф., настанявайки се в непосредствена близост до него в гр.Несебър. В периода 11.07.2012 г. – 16.07.2012 г. пътуванията на Х. вече не били толкова много на брой, въпреки че отново ползвал нает лек автомобил – в случая л.а. „Р. К.“ с ДК № *****, предоставен му за временно ползване от св. Р.К.. Продължавайки подготовката на престъпната си дейност в РБългария на 11.07.2012 г. в 14,01 ч. Е. Х. отново преминавал по улица „Струма” и пресичал кръстовището с ул. „Дюни“ на гр. Несебър, но този път носил перука със светъл цвят и големи слънчеви очила за разлика от предходните дни когато минавало по този път. Освен раница на гърба, отпред на корема си носел и друга по-малка чанта. Предвид многократното преминаване по този маршрут Х.вече бил разпознаваем, което наложило промяната във външния му вид. На 12.07.2012 г. Е. Х.се отклонил от мястото си на пребиваване и отишъл в гр.Варна, като в този период именно се очаквало подс.Х.Е. Х.Х. да пристигне в страната от гр.Русе и да премине през гр.Варна. Освен това Х. искал да наеме лек автомобил от друго населено място, за да запази анонимността си. На посочената дата Е. Х. посетил „Г. МОЛ” В., откъдето си закупил костюм от магазин „Масимо Дюти”. Същия ден в 16,35 ч. Е. Х., се насочил към офиса на фирма „Ч.”, Варна, находящ се на ул. „Прага“ № 4. Там бил посрещнат от св.В.М.а – служител на агенцията, като в офиса присъствала и св.Х. М. – управител на агенцията, която била ангажирана с друг посетител. Макар, че св.М. придобила кротковременни впечатления от Х., същата запомнила добре чертите на лицето му /протокол за разпознаване т.73 дп л.49-50, фотоалбум л.46-47/. Изискванията на Х. били автомобилът, който желаел да наеме да е малък и с автоматична скоростна кутия. За да удовлетвори желанието на клиента св.В. М. се свързала с три фирми, занимаващи се с отдаване на автомобили под наем. Единственият свободен автомобил бил марка „Р. К.“ с ръчна трансмисия, който можел да бъде доставен на клиента до два часа. На Х. било обяснено, че практиката на фирмата е да доставя моторното средство до адреса на клиента и ако остави телефонен номер за връзка ще бъде обслужен по този начин. Х. без всякакво притеснение обяснил, че не разполага с български телефонен номер, отседнал е в хотел в к.к. „Златни пясъци“ и държи да получи автомобила от офиса. От фирмата му отговорили, че това ще е възможно към 18,00 часа, поради което Х. напуснал офиса. Поведението на Х. показвало, че същият добре познава населените места в района и по-конкретно разположените около града курортни комплекси, за да даде бърз и логичен отговор на св.М., обясняващ желанието му да получи автомобила в офиса на фирмата, да прикрие истинската си самоличност и действителното място на пребиваване. Св. В. М. добре запомнила начина, по който изглеждал и бил облечен Е. Х.. Същият бил с тениска с къс ръкав, къси бели панталони на кафеникави райета и светли спортни обувки, висок 180 см., с тъмна коса и бяла кожа. Носил черна рекламна торба с надпис „Масимо Дюти”. Впоследствие, гледайки излъчените репортажи по всички телевизии в страната, относно случилото се на 18.07.2012 г. и евентуалния му извършител записан на камерите на летището, свидетелката установила, че това е лицето, което обслужила на 12.07.2012 г. и го е разпознала в хода на започналото разследване /т.73, л.63, фотоалбум 60-62 /. В 17,55 ч. същия ден, Е. Х. се върнал в офиса на фирма „Ч.”, когато работното време на св.М. приключило и наел лек автомобил „Р.К.“, с рег.№ ****, червен металик. Автомобилът бил доставен на клиента от св.Р. К. /л.122-124 т.2/ - служител във фирма „ДЗЗД Д.“ - град Варна. Действията на св.К. били в изпълнение на обаждане по телефона от неговия работодател –св.К.Д., по повод направена заявка от туристическа агенция „Ч.“. Договорът за наем обхващал периода от 18 часа на 12.07.2012 г. до 18 часа на 16.07.2012 г. За да удостовери самоличността си пред наемодателя Х.представил американска шофьорска книжка на името Ж. Ф. М.. На св.Р.К. му направило впечатление, че документът е по-голям от българските аналози, ламиниран и доста амортизиран. От така представения документ свидетелят преписал имената на приносителя му, а именно Ж. Ф. М.. На въпроса къде е отседнал Х. обявил „Амиго Рест Хаус“, аналогично на адресите съобщавани от него до момента, както и от съучастника му подс.Ф.. Х. оставил и несъществуващ телефонен номер 800192345, като посочил и предполагаем код 001. С протокол за доброволно предаване от 23.07.2012 г. /т.6, л.100/ св. К. Д. предоставил описания договор за нуждите на разследването по настоящото дело. Наемайки автомобила за Х.съществувал ангажимент да го върне на Автогарата в гр. Варна. Последствие тази уговорка била спазена от атентатора. В 18,12 ч. същия ден л.а. „Р. К.“ № **** управляван от Е. Х. бил заснет от видеоконтрол на изхода на гр.Варна, движейки се през Аспарухов мост. На 13.07.2012 г. в страната пристигнал и подс. Х.Е. Х.Х. /E. H. H. H. /, който подобно на Х. се придвижил от Автогарата гр.Варна до гр.Несебър. На 14.07.2012 г. подс.Х. отишъл в КК „Слънчев бряг“ в офис на „Т. и.“, в който работела св.Д. М.З. /понастоящем с фамилно име В./ с намерение за наемане на лек автомобил. Пред офиса била поставена табела „Рента кар“, а св.З. осъществявала посредническа дейност за фирма „С. к. ЕООД гр.Поморие. Подс.Х. разговарял със свидетелката на английски език – представил се за американски гражданин, живеещ в САЩ, който желаел да наеме лек автомобил. Св.Д.З. /понастоящем В./ го уведомила, че в този момент не разполага със свободни автомобили, но след няколко дни може да му осигури и предостави под наем л.а. „О.З.“.Свидетелката потърсила свободни автомобили чрез справка с други фирми по повод искането на подсъдимия. Тя се свързала с колегата си П.Ч., работещ към „С.к.“ гр.Поморие, който й съобщил, че фирмата притежава свободни моторни превозни средства, уговаряйки на следващия ден среща с подс.Х. Е. Х. Х. в КК „Слънчев бряг“ на паркинга на супермаркет „Зора“, в близост до офиса на „Тръст инвест“, на която щял да отиде св.И. И.. След това подс.Х. се поинтересувал и за хотели в района, въпреки че вече бил наел стая в хотел „Андреев“ в гр.Несебър, във връзка с което св.Д.З. /В.а/ му препоръчала хотел „Карлово“. За да удостовери сериозността на намерението си по наемането на автомобила подс.Е. Х. Х. оставил на свидетелката 20 евро капаро. Впоследствие в хода на разследването св.З. /В./ е разпознала посетилия офиса чужд граждан като подс. Х. Е. Х.Х. /т.4 дп л.55-56, фотоалбум л.57/.

На същата дата – 14.07.2012 г. в гр. Несебър бил и Х.. В 10,10 ч. л.а. „Р. К. с ДК № **** управляван от него, преминал през кръговото движение в гр.Несебър, а по-късно в 10,17 ч. достигнал до магазин „Зора” в КК „Слънчев бряг”, където бил заснет от охранителните камери. Съвместно с Х. в автомобила бил и подс.Е. Х. Х.. Наближаващата дата на планирания атентат изисквала личната среща на двамата, по време на която същите анализирали събраната до момента информация и конкретно планирали финала на осъществяваната до момента съучастническа дейност. В 10,25 ч. л.а. „Р. К. с ДК № ***** преминал покрай х-л „Карлово” в КК „Слънчев бряг” по посока гр. Несебър и в 18,25 ч. бил заснет от улични камери разположени в района на кръговото движение в гр. Несебър;

Същият ден на 14.07.2012 г. неустановена по делото жена се обадила по телефона на св. К. Д., която обяснила, че американски гражданин /в случая Е. Х. представящ се като Ж. Ф. М./ желае да върне наетия от св.Д. автомобил ден по-рано. От телефонния разговор св.Д. разбрал, че Х. /в случая представящия се Ж.Ф.М./ е поискал от нея да се обади на номера на визитката, която била поставена в автомобила. На 15.07.2012 г. в 15,30 ч. Е. Х. се обадил на св.К. Д., говорейки английски език на телефон 0********* от кабина за Интернет телефония на „Макс телеком” /гр. Несебър/, като заявил, че първоначалната уговорка остава и ще върне л.а. „Р. К.“ с ДК *******в уречения ден на 16.07.2012 г.

На 15.07.2012 г. сутринта подс.Е. Х. Х. свалил багажа си на рецепцията на х-л „ Андреев“, заявил, че напуска хотела и си тръгнал с багажа. Не след дълго той обаче се върнал отново в хотела и поискал да остане още един ден. Поведението на подс.Х. било изцяло съгласувано с това на Е. Х. изискващо удължаване на престоя в страната, поради което последният задържал наетия автомобил под наем, въпреки заявеното желание пред св.Д. за по-ранно връщане. Последното било продиктувано и от невъзможността подс.Е. Х.Х. да наеме самостоятелно лек автомобил.

В тази връзка около 11,00 ч. на същия ден – 15.07.2012 г. подс.Х. отишъл на уговорената среща в близост до офиса на „Т. и.“ на паркинга пред магазин „Зора“, където се срещнал със св.И. Х. И., представяйки се пред него като Р. Р., желаещ да наеме лек автомобил, за което преди това разговарял със св.З.. Свидетелят И. пристигнал на мястото с лек автомобил „О. З.“ с ДК № **** на цвят светло–син, който бил приготвил за отдаване под наем. Подс.Х. одобрил автомобила и при оформянето на договора за наем заявил на св.И., че в момента не носи в себе си документ за самоличност, който останал в хотела, поради което предоставил на свидетеля само листче с изписани на него лични данни и карта за социално осигуряване № ****** издадена на името, с което се представял Р.У.Р., без снимка. Св.И. обаче настоял да му бъде показан документа за самоличност на подсъдимия, като за целта двамата се отправили заедно към хотела в гр.Несебър. По пътя подс.Х. указал на св.И. къде точно да спре – не пред хотел, а на едно кръстовище /на ул. „Христо Ботев“ и ул. „Хан Крум“/, където подсъдимият слязъл сам, отдалечил се от мястото под предлог, че отива да вземе документите и след кратко време се върнал, обяснявайки на свидетеля, че не можел да му покаже документи за самоличност, тъй като ключовете от стаята били в неговата приятелка, която била на плаж и не успял да ги вземе. От своя страна св.И. отговорил, че при това положение няма да му предостави автомобил под наем, като дори отказал и отправеното предложение от подсъдимия да бъде сключен договор за наем, без документи за самоличност, срещу много по-висок размер депозита, а именно 500 евро, който имал готовност да заплати, като не си поискал и оставеното капаро от 20 евро. Впоследствие в хода на разследването св.И. Х. И. е разпознал представялия се пред него Р. У. Р. като подс. Х. Е. Х. Х. /т.4 дп л.59-60, фотоалбум л.61/. След като не успял да наеме лек автомобил от св.И. И. подс.Х. Е. Х.Х. направил опит да наеме автомобил от друга фирма. За целта на 15.07.2012 г. посетил офиса на фирма „А. Т. **“ ЕООД, находящ се в гр.Поморие. Управител на фирмата била св.А. П., но подсъдимият разговарял на английски език с нейния брат св.П. Д., на когото се представил за американец, живеещ в гр.Сиатъл, в момента наел квартира в с.Равда и нуждаещ се от автомобил под наем за четири дни. Свидетелят П.Д. го уведомил, че може да му предостави под наем автомобил марка „Форд“, но на следващия ден. Подсъдимият се съгласил и веднага заплатил искания му депозит от 50 лв. На следващия ден 16.07.2012 г., сутринта около 09.00 ч. подс.Х. отново пристигнал в офиса на горепосочената фирма, като отново разговарял със св.П.Д. и му предоставил цветна шофьорска книжка с № *************, издадена от щата Мичиган на името на Р. У. Р., заявявайки, че желае да наеме автомобила само за един ден и имайки готовност да плати в евро. Тази промяна в срока на наема от страна на подсъдимия, наред с обстоятелството на изразен категоричен отказ представената от него шофьорска книжка да бъде преснимана за документалното оформяне на договора, заявеното от една страна местожителство в гр.Сиатъл, съпоставено от друга страна с факта, посочен в представения документ на издаването му от щата Мичиган, както и разплащането в евро възбудили определени подозрения у св.Джингов и той отказал да предостави под наем искания автомобил.

На 16.07.2012 г. Е. Х. в 14,00 ч. и 14,17 ч., управлявайки л.а. „Р. К.“ с ДК № **** преминал двукратно в близост до хотел „Карлово“ в КК „Слънчев бряг“, след което напуснал комплекса. В 17,00 ч. л.а. „Р. К.“ № ****, управляван от същия продължил движението си по бул. „Вл. Варненчик” в гр. Варна, в 17,19 часа бил в близост до Автогарата, а в 17,20 часа в района на МОЛ Варна. От 17,20 ч. до 17,25 ч. Е. Х. заредил с гориво на бензиностанция OMV близо до Автогара - Варна, наетият от него автомобил, след което го върнал съгласно уговорките на „Ч.”. След това продължил движението си пеш и от Автогара Варна се качил на автобус с посока КК „Слънчев бряг“.

На 18.07.2012 г. датата, на която следвало Х. да извърши терористичния акт, подс.Х.Е.Х.Х. излязъл в по-късен час в сравнение с обичайния такъв, провел разговор със св.Н.А. на рецепцията и я уведомил за желанието си да остане още за една нощувка хотела, като платил същата, след което излязъл навън. Около 14.00 ч. се върнал в хотела и заявил, че го напуска, заминавайки в посока Варна– София, независимо от това, че бил платил за още една нощувка, като дори не си поискал парите. Поведението му било съгласувано с това на Х., който този ден следобяд следвало да извърши предварително планирания и подготвен атентат на летище „Сарафово“, а подс.Х. трябвало да напусне страната. Поради това последният отишъл на таксиметровата стоянка в същия град пред хотел „Феста Панорама“, където наел таксиметров автомобил „П. ***“ с ДК № *****, управляван от св.И. С., за да го откара до Автогарата в гр.Варна. На стоянката били паркирани и други таксита, в това число и това на св. Д. Д.. Св. С. се съгласил да превози подс.Х. за 130 лв., като по пътя спрели само в гр.Обзор, на ул. „С.“ № **, където в обменно бюро на св.И. К., подсъдимият обменил валута. Там той бил обслужен от св.Д. Н., който за покупко-продажбата на сумата от 200 евро, издал касов бон с № *** от 18.07.2012 г. в 15.04 часа, предаден от свидетеля с протокол за доброволно предаване от 21.01.2013 г. /т.4 дп л.32-32а/. Избраният от подсъдимия маршрут за напускане на страната чрез използването на различни превозни средства целял бързо и конспиративно придвижване, както и затрудняване на идентифицирането му. На територията на гр.Варна подс.Х. слязъл на автобусна спирка, намираща се непосредствено пред самата Автогара, след което около 16.15 часа наел друг таксиметров автомобил, управляван от св. Д. В., за да го превози до гр.Русе, като му обяснил, че е изпуснал автобуса до там. По време на пътуването те спрели само два пъти, първия път в района на гр.Разград по повод извършена полицейска проверка от свидетелите А.Е. С. и Д.Д.И.– служители на МВР и втория път в района на гр.Цар Калоян, след полицейската проверка, по настояване на самия подсъдим, където последният изхвърлил ползваната от него шофьорската книжка и картата за социално осигуряване на името на Р.У.Р., за да прикрие следите от ползваните от него неистински документи във връзка с престоя му в страната. Пред свидетелите С. и И., които били командировани в района заради престоящ футболен мач при извършената полицейска проверка на документи за самоличност и багаж, подс.Х. развил измислената от него версия, че има приятелка от Констанца, на която било бельото и другите секс-атрибути, открити в раницата му и с което момиче имал среща в Румъния през гр.Русе и много бързал. Същевременно подс.Х. пред полицаите се лигитимирал с канадския си паспорт, от който св.С. записал името му Е. Х. Х. и датата на раждане 2-.0*.19** г. След приключване на полицейската проверка по пътя за гр.Русе, подсъдимият помолил св.Д. В. да се обади по мобилния телефон на св.В.А., чиято визитка запазил от влизането си в страната. Молбата на подсъдимия била св.А. да го транспортира от ГКПП-Дунав мост до гр.Букурещ. Св.В. разговарял със св.А. от мобилния си телефон и му обяснил, че се обажда по молба на чужденец, който желае да бъде превозен до гр.Букурещ, като си уговорили среща до гишето за продажба на квитанции за пътни такси и разрешителни на ГКПП-Дунав мост. Там подс.Е. Х.Х. заплатил 200 лв. на св.В., от които 180 лв. сметка за таксиметровата услуга и 20 лв. бакшиш. След това около 18.20 часа подс. Е. Х.Х. продължил пътуването си отново с таксиметров автомобил – този на св.В.А., който го откарал до гр.Гюргево, Румъния, където подсъдимият пожелал да слезе и отново, сменил таксиметровия автомобил, наемайки л.а. „Д. Л.“ за гр.Букурещ, откъдето излетял с полет по маршрут Букурещ- Истанбул-Бейрут. По време на пътуването св.А. върнал на подс.Х. забравената от него книга, но запазил бордната карта, която впоследствие предал за нуждите на разследването /т.4 л.16/. При преминаването на граничния пункт ГКПП-Дунав мост и показване на документите за самоличност от страна на св.В.А. и подс.Х., последният бил запитан от граничния полицай дали е ливанец, на което подсъдимият отговорил, че е „канадски гражданин, но баща му е ливанец“.При извършената физическа проверка от граничния полицай подс.Х. свалил бейзболната си шапка от главата и св.А. запомнил много добре детайли от външния му вид, които впоследствие споделил на служителите от ДАНС. Бордната карта с номер ЕТ ……/… св.В. А. предал на служителя на ДАНС-Русе св.И. Г. И., който заедно със св. В.Б. и В. В. извършвали оперативно издирвателни мероприятия по разкриване съучастниците на атентатора, след извършения терористичен акт в Сарафово. Бордната карта била предадена от св.И. на водещия разследването по сл.д…../20.. г. на НСлСл и приобщена към материалите по делото посредством протокол за доброволно предаване от 11.01.2013 г. /т.4 дп.л.16/. В хода на разследването таксиметровият шофьор св. Д. В. е разпознал превозвания от него клиент от гр.Варна до гр.Русе като подс. Х. Е. Х.Х. /т.4 дп л.51-52, фотоалбум л.53/.

Впоследствие св.М.В., който бил шофьор на товарен автомобил и пътувал за Румъния открил на отбивката в района преди с.Ц….. изхвърлените от подсъдимия Х. документи на името на Р.У.Р. /R. W. R./ – шофьорска книжка O. L. № A …. с адрес .. P. St, N.G. R., MI ….. и дата на раждане ……. г. издедена от M., J….. и картонче за социална осигуровка № ….. на името Р.У.Р. /R. W. R./, които предал в полицейското управление на с.Ц…. с протокол за доброволно предаване. Впоследствие цялата преписка Рег №…../….08.20.. г., ведно с оригиналните лични документи е била изпратена от Директора на ОДМВР – Разград за нуждите на започналото разледване /т.6 дп л.20-22, л.28-29, т.7 дп л.17 в оригинал/. По отношение на същите е извършен оглед на веществени доказателства и изготвен фотоалбум /т.7 дп л.19-23/. Според назначената съдебно-техническа и криминалистическа експертиза на документи на в.л.Т. К. /т.7 дп л.7-11/, шофьорската книжка O. L. № A ….. на името на Р.У.Р /R. W. R./ и американска карта за социално осигуряване S.S. …… на името Р.У.Р. /R. W. R./, са неистински документи. Същото се отнася и до шофьорската книжка O. L. А …. издаден от щата M… на името J. F.M., ползвана от атентатора Е. Х. при регистрацията в хотели и наемане на МПС в България, впоследствие иззета при огледа на местопоизшествието на ...07.20… г. на летище „Сарафово“ като ВД №…. Установено е, че бланките на представените за изследване три броя документи се различават от оригиналните образци по вид, структурни белези и оптични свойства на хартията, начина на отпечатване на отделните реквизити, вид и физично оптични свойства на мастилата. Свидетелствата за управление на МПС са отпечатани изцяло на цветен лазерен принтер от двете страни на бял картон със синьо-бяла флуоресценця. Картите са двустранно ламинирани и отрязани до размер ID-1. Фолиото не съдържа защитни елементи, характерни за оригиналните образци. В бланката не се наблюдават микротекст и УВ видими изображения. Липсва и допълнителната снимка на притежателя. На обратната страна на двата документа са отпечатани имитации на магнитна лента и баркод. Картата за социално осигуряване – обект по 4.3. е отпечатана изцяло с цветен лазерен принтер от двете страни на хартия без собствена флуресценция, съдържаща флуресциращи влакна. Планшетите, характерни за хартията на оригиналните образци са имитирани. Картата е ламинирана в т.нар. „джоб“. При изследването с видеоспектрален компоратор е било установено също, че в трите документа е отпечатан растер, който е характерен за цветните лазерни принтери марка Хюлед Пакард /Hewlett Packard/ и е специфичен по форма и разположение на отделните печатащи устройства. При сравнително изследване чрез налагане е установено пълно съвпадение на изображенията в свидетелствата за управление на МПС и в картата за социално осигуряване, което доказава, че при изработката на трите документа е използван един и същ принтер. От заключението на лицево-идентификационната експетиза на в.л.А. Д., М.Й. и Й. Д. / т.7 дп, л.55-68/ е видно, че в шофьорската книжка O. L. № A …. на името на Р.У.Р. /R. W. R./, най-вероятно е изобразено лицето Х. Е.Х.Х.. съобразно предоставения PDF снимков файл на същия. Според заключението на лицево-идентификационната експетиза на същите вещи лица: А. Д., М.Й. и Й. Д.т.7 дп, л.35-49 в изследваните документи шофьорската книжка O. L. № A …… и документа I. D. P. /МЕЖДУНАРОДНА ШОФЬОРСКА КНИЖКА/ на името на J. F. M. /Ж.Ф. М./ B. R., L., дата на раждане …… MI, ….., издадена от H. F. ….., U.S.A., c валидност една година, считано от ...06.20.. г. и № …, ползвани от Е. Х. е заснето едно и също лице. Освен това в изследваните документи O. L. № A … и I. D. P. № … на името на J. F. M. /Ж. Ф. М./, шофьорската книжка OPERATOR LICENSE № A … на името на Р.У.Р. /R. W. R./, както и документи на друго заподозряно лице D. B. J. J./ паспорт и свидетелство за правоуправление, са заснети три отделни и различни лица.

От заключението на назначената по делото дактилоскопна експертиза на в.л.К. К. /т.6 дп. л.25-34 / се установява, че върху инкриминираните два броя документи O. L. № A … на името на Р.У.Р. /R. W. R./ и американска карта за социално осигуряване на SOCIAL SECURITY … на името Р.У.Р. /R. W. R./, не са били открити, нито проявени годни дактилоскопни следи за идентификационно изследване. Същото се отнася и за изследвания от същото вещо лице Кр.К. инкриминиран документ O. L. № A …. на името на J. F.M. /Ж.Ф.М./, върху който не са били открити, нито проявени годни дактилоскопни следи за идентификационно изследване /т.6 дп, л.16-18/. По линията на международното сътрудничество, в това число съдебна поръчка до САЩ е било потвърдено, че инкриминираните документи са неистински, като номерът на картата за социалната осигуровка съответства на документ издаден на починал през 1996 г. американски гражданин от Детройт, Мичиган.

Посредством молба за правна помощ до Ливан и получените във връзка с изпълнената следствена поръчка материали /т.21 дп/ е установено, че инкриминираните неистински документи американски свидетелства за управление, издадени на името на Ж.Ф.М. и Р.У.Р., както и картата за социално осигуряване на името на Р.У.Р. са изготвени на едно и също принтиращо устройство, а именно принтер HP Color Laser Jet 5550 DN Printer номер на модела Q….сериен номер на машината JPSN….. позициониран в Ливан. Принтерът е бил доставен на фирма HIPERDIST-LEBANON SAL с адрес CIS B. J. E. D. …….,*** в Б.., Л…. В резутат на поръчката е било установено също, че посочения принтер е бил продаден от компанията CIS и дъщерната фирма H. Л. на ….04.20… г. на фирма …. /т.20 л.13/. Принтерът постъпил в складовете на H… в Л…. на ...03.20… г. За него е била издадена фактура на L…, но при получаването на вещта лицето получател е зачеркнало адреса на компанията L…. и е написало А… – училище М….. Разпитан в хода на следствената поръчка директорът на училището А. А. е отрекъл да са извършвали такава покупка или да им е бил доставян посочения принтер. При предявяване на документа удостоверяващ доставката /л.42-43 т.21 дп/ директорът не е разпознал върху него подпис на свой служител. Посочил е, че училището било много известно и е възможно да е било посочено като ориентир за доставка в близост, тъй като адресът написан на ръка се намирал в близост до училището. Според генералния директор на CIS и H…, Ф. Н., принтерът е бил продаден на L… с адрес на фирмата кв. „…..“, ул. „Х. Н.“, търговски център „З.“, етаж … – компания собственост на З. М., който е заплатил цената с чек /л.21 т.21 дп/. От приложените копия от Търговския регистър на Л., гр.Б.. по изпълнената молба за правна помощ, компанията L.. е била регистрирана на 07.01.2003 г. от инж. З. М.. Последният обаче не е бил намерен за по-натъчно изясняване, не са установени негови адресни данни или телефони за контакт, в това число посетено е било и мястото в горепосочения търговски център. Установено е било, че от 20.. г. фирмата не развива стопанска дейност /л.22 т.21 дп/.

На датата 18.07.2012 г., когато подс.Х. напускал страната, след обяд около 16.38-16.50 часа, съобразно предварителните уговорки с подсъдимите, М.Е.Х. се насочил към летище „Сарафово“, носейки раница на гърба си, в която било поставено изработеното СВУ, а отпред носел една по-малка чантичка. Той бил облечен в типично лятно туристическо облекло – синя спортна фланелка, карирани шорти, бели маратонки „Адидас“ и бейзболна шапка, като носел и перука с дълга коса и слънчеви очила. В следобедните часове, около 16.30 ч., преминавайки по улиците „Македония” и „Зорница” в с.Равда, той отишъл на таксиметровата стоянка в с.Равда с цел осигуряване на таксиметров транспорт. На място разговарял първоначално със св.Н. К., като на английски език поискал да бъде откаран до летището. Св. К. го насочил към св.Й. Т., който бил първият по ред таксиметров шофьор и управлявал таксиметров л.а. „О…..“ с ДК № …... Св. Т. също разговарял с Х., като на въпроса от къде е, заявил, че е от САЩ и иска да бъде откаран до летището. В хода на започналото разследване св.Й. Т. е разпознал превозвания от него американски турист непосредствено преди атентата като М. Х. Е. Х. /съгласно протокол за разпознаване т.73 л.4-5, фотоалбум т.73 л.6-8/ и е предал с протокол за доброволно предаване от 19.07.2012 г. банкнота с номинал 50 лв. сер. № БД…. емисия 20.. г., дадена му от Е. Х.. След като двамата постигнали договорка за цената на превоза, последният влязъл в автомобила и седнал на задната седалка, като лично и внимателно поставил раницата със самоделното взривно устройство до себе си. По пътя към летището наличния антирадар в таксиметровия автомобил, управляван от св.Т., сигнализирал за евентуална възможна проверка на скоростта, което привлякло вниманието на Х. и той дори проверил техническата изправност на носеното в раницата взривно устройство. Х. пристигнал на летището около 17 ч., като целенасочено слязъл на терминал „Заминаващи“ и незабелязано от св.Й.Т. се насочил към терминал „Пристигащи“. На гърба си отново поставил раницата със СВУ, а отпред на гърдите си носел малката чантичка. В 17.18 ч. Хюсейни влязъл в залата на Терминал „Пристигащи“, разгледал поставеното там информационно табло и установил, че самолетът от гр.Тел Авив с израелски туристи вече е пристигнал. При влизане в зоната на летището пред пропусквателната бариера таксиметровият автомобил „О….“ е бил заснет от охранителната камера позиционирана на това място. Това е установено и от заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза на в.л.Н. П. по Протокол № …/17.10.20.. г. на БНТЛ при ОД МВР гр.Бургас /т.77 л.3-5/ на един брой диск с надпис „Запис камера паркинг от 18.07.2012 г. в периода 15.29-18.31 часа, независимо от това, че не е видим ясно регистрационния му номер, става въпрос за преминаващ лек таксиметров автомобил жълт цвят „О.“. Според изготвената по делото и приета съдебно техническа експертиза на в.л.Н.П. по Протокол № …/17.10.20… г. на БНТЛ при ОД на МВР –Бургас /т.77 л.11-21/ на всички записи от летище „Сарафово“, „Макдоналдс“ и павилион за палачинки, находящ се на ул. „Македония“ № 17 с.Равда, стопанисван от ЕТ „Т… -….“, с голяма вероятност е заснето едно и също лице.

През 2012 г. в сградата на летището били обособени две самостоятелни зали (терминали) – „Пристигащи“ и „Заминаващи“, като на територията им били разположени търговски обекти, заведения за хранене и офиси на фирми, осигуряващи допълнителни услуги за удобството и комфорта на пътниците, в това число и офиси на агенции за отдаване на автомобили под наем. На общодостъпно за всички посетители място били разположени светлинни табла, чрез които предварително се оповестявало полетното разписание, а актуализирана информация се публикувала и на електронната страница на Аерогарата. Подробни детайли за полетите, се предоставяли и на място от служителите, оказващи помощ и съдействие на туристите. През лятото на 2012 г. основната част от пътниците, ползващи услугите на летището, били организирани под формата на туристически групи. Обичайно компактността на всяка група се запазвала по време на целия й престой в РБългария. Наложена практика била при пристигане на чуждестранните туристи в страната да се посрещат на летище „Сарафово“ от представител на съответната туристическа агенция, която осигурявала превоза на туристите от летището до избраните от тях хотели. През летния сезон на 20.. г. всяка седмица имало планувани по няколко полета от Израел с израелски туристи, желаещи да почиват на българското Черноморие. На 18.07.20… г. в 16,43 часа на летище Сарафово пристигнала поредната група израелски туристи с полет от Израел на авиокомпания „Ер Виа” № VIM392, излитащ от Тел Авив в 14,41 ч. българско време. Почивката на повечето туристи от този полет била организирана от българската туроператорска фирма „О…“ ЕООД с ЕИК …., която фирма осигурила и три автобуса за посрещане и придвижване на туристите – автобус марка „Б. 12 360” с ДК № ….., собственост на фирма „С. гр.Бургас; автобус марка „М.М.” с ДК № …, собственост на фирма „К.“ ЕООД гр.Поморие и автобус марка „Б.” с ДК № …, собственост на фирма „Д.Д.“ ООД гр.Пловдив. И трите автобуса пристигнали на летището преди полета, като били установени в изчакване на паркинга, разположен точно пред терминал „Пристигащи“. Автобус марка „Б. ..“ с ДК № … бил обозначен с № 2 и негов шофьор бил българският гражданин М. А. К., като паркираният от него автобус бил разположен по средата между другите два автобуса. Всеки един от трите автобуса бил ориентиран с предната си част към входа на терминала.

Групата пристигащи от Израел туристи с горепосочения полет наброявала общо 47 лица, една малка част от които имали планувана обиколка на България, а по-голямата част от туристите следвало да почиват в КК „Слънчев бряг“. След пристигането на полета, туристите преминали паспортна проверка, получили чекирания си багаж и се насочили към автобусите. На българското Черноморие трябвало да почиват лицата И. И. К., роден на …. г. и с лична карта …; А.М., роден на … г. и с л.к. № ….; Е. П., роден на … г. и л.к.№ …; М.-М. Х., роден на … г. и л.к.№ …; К. Ш., родена на … г. и л.к.№ …; Р. С., родена на … г. и л.к.№ …; Р. Ш., роден на … г. и л.к.№ …; В. К., родена на … г. и л.к.№ …; А. К., родена на … г. и л.к. № …; Я. Б. Ш., родена на … г. и л.к.№ 5…; А. Б. Ш., роден на … г. и л.к. № …; Д. Х. Ф., роден на … г. в Израел и л.к.№ …; Д.-Д.-А. Х., родена на … г. в Израел и л.к. № …; Р. Д., родена през 1… г. и л.к.№ …; Б. Ц. Х., роден на … г. и л.к.№ …; Г. С., роден на … г. и л.к. № …; Й. А., роден на … г. и л.к.№ …; Х. Л., родена на … г. и л.к.№ …; М.Ш., роден на … г. и л.к.№ …; М. С. Ш., родена на … г. и л.к.№ …; Й. С. Ш., роден на … г. и л.к.№ …; А. Х. К., родена на … г. и л.к.№ …; А. Ш., роден на … г. и л.к.№ …; С. А., роден на … г. и л.к.№ …; В. Б., роден на … г. и л.к.№ …; И. Ш., роден на … г. и л.к. № …; М. М., роден на … г. и л.к. № …; Л.Ш., родена на … г. в Израел и с л.к.№ …; Г. К., родена на … г. в Израел и с л.к.№ …; П. М., родена на … г. и с л.к.№ …; З. Ш., роден на … г. и с л.к.№ …; Е.Т., родена на … г. и с л.к.№ …; В. Т., роден на … г. и с л.к.№ …; Г. М., родена на … г. и с л.к.№ …; А. А., родена на … г. и с л.к.№ …; Н. М. Б., родена на …Г.. и с л.к.№ …; Ш. Х., роден на … г. и с л.к.№ …; Р. Ф., родена на … г. и с л.к.№ …; Л. А., родена на … г. и с л.к.№ …; С. Д., роден на … г. и с л.к.№ …; М. С., родена на … г. и с л.к.№ …; Ш. С., роден на … г. и с л.к.№ …; Х. Ш., родена на … г.; Г. Б. Ш., роден на … г.; А. Д., роден на … г.; Г. Д., роден на … г. и А.Н., роден на … г. Последните четирима израелски граждани решили да се придвижат с такси до КК „Слънчев бряг“, поради което успели много бързо да напуснат района на летището. Всички останали израелски туристи решили да се възползват от осигурения им автобусен транспорт, като били насочени в кой точно автобус да се качат от св.Д. И. – екскурзовод в „О.“ ЕООД гр.Варна. В автобуса, управляван от М. А. К. били разпределени да се качат израелските туристи, които били резервирали стаи в хотел „Г.“ в КК „Слънчев бряг“, а останалите израелски граждани трябвало да бъдат настанени в хотелите „.б.р.б.“, „Фл.“, „К. Г.“ и „Л.“, също находящи се в КК „Слънчев бряг“.

В 17,20 ч. групата от израелски граждани продължавала да се придвижва към автобуса. Някои от тях го били достигнали и поставили куфарите и чантите си в багажното му отделение, други вече били заели местата си, а част от туристите се намирали пред автобуса. В този момент и двете врати на багажните отделения били отворени.

В 17,20 ч. Е. Х. излязъл от залата на терминал „Пристигащи“ и сливайки се с останалите туристи, се отправил към паркинга на летището. Той се приближил до автобус марка „Б. 12 360” с ДК № …. и застанал в близост до багажното отделение, намиращо се в предната дясна част по посока на движението, непосредствено до предната врата. Той искал да постави в багажната клетка раницата със СВУ и за целта в 17,24 ч. се опитал да извади от там току-що поставения от пострадалия И. К. куфар. Това му поведение обаче не останало незабелязано – И. К. го видял и след направената от него забележка, Е. Х. взел раницата си и отново я поставил на гърба си. Той започнал бавно да се отдръпва от автобуса и когато се намирал на около един метър вдясно от превозното средство, задействал самоделното взривно устройство, поставено в раницата му. Последвал силен взрив с мощност над 2 кг. тротилов еквивалент. В резултат на взрива настъпила смъртта на най-близко стоящите до епицентъра му лица, а именно шофьорът на автобуса – българският гражданин М. . както и израелските граждани И. К., А. М., Е. П., М.-М. Х. и К. Ш., като последната към този момент била бременна с първото си дете. На място починал и извършителят на терористичния акт М. Х. Ел Х., като предвид на това, че СВУ е било в непосредствен контакт с тялото му, след взривяването на експлозива е последвало разрушаване на торса до нивото на таза, изтръгване на главата и части от долните крайници, които са били изхвърлени на разстояние. Взривът предизвикал пожар в автобус марка Б. .Ф…. с ДК № … първоначално в багажното отделение, а впоследствие и в салона за пътници, под действието на лъчистия и конвективния топлообмен, в резултат на което се получило силно задимяване от изгарянето, последвал и втори взрив, вследствие на което автобусът бил изцяло унищожен, като били унищожени и повредени много от личните вещи на туристите, а паркиралите около него други два автобуса били повредени – съответно на автобус марка „М. М.“ с ДК № …, собственост на „К.“ ЕООД гр. Поморие, възлизащ на стойност 10 972, 04 лв. били причинени вреди за 18 021,18 лв. (оценяване, за да бъде възстановен), на автобус марка Б. с ДК № …, собственост на „Д.-Д.“ ООД, гр.Пловдив, били причинени вреди на стойност от 1 881,20 лв. /като пазарната му стойност била 12 908,28 лв. Самият автобус марка Б. Ф… с ДК № …, който бил изцяло разрушен възлизал на стойност 17 500 лв. Общата стойност на причинените вреди на трите автобуса възлизала на стойност 37 402.38 лв. /тридесет и седем хиляди четиристотин и два лева и тридесет и осем ст./ според заключенията на извършената автотехническа-оценчна експертиза и допълнителна такава на в.л.К. Н. /т.11 дп.л.113-118, т.11 л.123-125, т.83/. Непосредствената причина за възникването на пожара е попадането на горещи осколки от взрива в багажа, разположен в багажното отделение на автобус марка Б. Ф. … с ДК № …. според заключението на съдебната пожаро-техническа експертиза на в.л.А., Й. и М. /т.13, л.5-16/. Самото огнище на пожара /първоначалното място на възникване/ е било в предната дясна част на багажното отделение. Възникването и разпространението на пожара било обусловено от факта, че взривеното устройство, поставено в раницата на атентатора, е съдържало взривно вещество, стоманена газова бутилка и съд, съдържащ лесно запалими горими течности, като същото в момента на взрива се намирало между два автобуса, близо един до друг, като този, в който е започнало горенето е бил с отворени капаци на багажното отделение и с наличието на голямо количество горими материали в него. Атмосферните условия към момента на деянието – високата температура, ниската влажност и наличието на вятър, също оказали влияние върху възникването и разпространението на пожара. Времето за разпространение на пожара било около 6 минути, а неговата продължителност около 9 минути. Съществувала е възможност пожарът да се разпространи и към разположените още 7 други автобуса на паркинга на летище „Сарафово“, което обаче е било предотвратено. След взривяването на бомбата и последвалия в резултат на това пожар в автобуса, настъпила паника и хаос на летище „Сарафово“ – всички намиращи се на територията на летището граждани започнали да бягат в различни посоки, стремейки се да се отдалечат от горящия автобус, много от лицата крещели и викали за помощ. Паниката и страха обзели всички, включително намиращи се наоколо хора и забавили действията по извършване на бърза евакуация и навременно и точно използване на наличните уреди за първоначално гасене. Намиращите се вътре в автобуса марка „Б.“ с ДК№ **** КТ израелски туристи много бързо осъзнали, че става въпрос за взривена бомба, и предприели незабавни действия по напускането му, като започнали да скачат дори и през прозорците на автобуса, приземявайки се върху изгорелите тела на починалите граждани. Туристите предприели действия за отдалечаване от горящия автобус, като се насочили към вътрешността на терминала. Всеки един от израелските граждани, намиращи се във взривения автобус получил определени травматични увреждания – нарушения на слуха, в резултат на силната ударна вълна; изгаряния в различна степен и дихателни проблеми, вследствие на топлинната вълна и горенето на различни по вид материали; мекотъканни наранявания (разкъсно-контузни рани, травматични отоци и други телесни увреждания), вследствие на съприкосновението с осколките (шрапнелите) от взрива; неасоциирани от взрива травми, настъпили при опита на пострадалите да се евакуират от автобуса и постравматичен синдром. Всеки един от оцелелите израелски граждани получил и психични травми, дължими на преживяното силно наситено емоционално събитие и създадената реална опасност за собствения им живот и за живота на техни близки, като тези психични увреждания за различните пострадали имали различно проявление и продължителност.

От починалите лица:

1. И.И.К./Съдебно медицинска експертиза № 204/2012г. за оглед и аутопсия; л. 37-39 от заключението на Ситуативно техническата експертиза, т.63 фоталбум от огледите на труповете при СМЕ/ пътувал заедно със съпругата си Г. К., приятеля с А.М. и неговата съпруга Н. М. Б.. В момента на взрива И. К. и А.М. поставяли куфарите си в багажното отделение, а съпругите им се качвали в автобус обозначен с № 2, който да ги откара до хотела в КК „Слънчев бряг“. И.К. бил в непосредствена близост до атентатора Е. Х. и получил следните наранявания: изгаряне на тялото от ІІІ-ІV степен почти на 100%, изразена баротравма на белите дробове, изгаряне на космената покривка и др. Това било лицето с най-тежките травми, свързани с тъканна деструкция, несъвместима с живота, тъй като към момента на взрива се намирал най-близко до епицентъра му. Непосредствената причина за смъртта е несъвместимата с живота тежка термична травма, като в генезата участва и баротравмата, предизвикана от силната взривна вълна. Травматичната деструкция и ампутацията на крайниците, според заключението на ситуативно-техническата експертиза, могат да свързани с деформацията на обшивката на автобуса/капаците. По-тежките наранявания са предно и странично вляво, което предполага пострадалият да се намирал почти лицево и ляво странично спрямо епицентъра на взрива. Пострадалият се намирал в зоната на абсолютна смърт /л. 23-24 от заключението на Ситуативно техническата експертиза/.

2. М.А.К. /Съдебно медицинска експертиза № 202/2012г. за оглед и аутопсия; л. 39-40 от заключението на Ситуативно техническата експертиза, т.63 фоталбум от огледите на труповете при СМЕ /, шофьор на автобуса, който към момента на взрива се е намирал на нивото на предната врата и гума в радиуса на абсолютната смърт. Получил тежка термична травма от ІІ – ІІІ степен на около 70% от телесната повърхност, множество рани от шрапнели по тялото и крайниците, тежка баротравма на белите дробове и др. Непосредствената причина за смъртта е комплексна – тежката термична травма и баротравмата на белите дробове. Термичната травма е причинена от пламъково изгаряне, а белодробната баротравма – от рязко повишаване на въздушното налягане. Взривът е въздействал върху тялото на пострадалия с топлинната и взривната си компонента.

3. А.М./Съдебно медицинска експертиза № 205/2012г. за оглед и аутопсия; л. 40-41 от заключението на Ситуативно техническата експертиза, т.63 фоталбум от огледите на труповете при СМЕ /. Той бил в непосредствена близост до И. К., за да постави багажа си в багажното отделение, докато съпругата му Н. М.Б., заедно с Г. К. се качвали в автобуса. Получил следните наранявания: изгаряне на трупа ІІ – ІІІ степен на около 50% от тялото; разкъсване на тялото и вътрешните органи, силно обгаряне на трупа; разбиване на черепа с разкъсване на мозъка, травматична ампутация на ляв долен крайник, фрактура на лява подколенница; травматична ампутация на четири пръста на лявата длан. Непосредствената причина за настъпване на смъртта е несъвместимото с живота грубо нарушаване целостта на тялото. Травмата е била причинена основно от въздействието на взривната вълна, нейното екраниране, отхвърляне на тялото, срещата му с корпуса на автобуса и с допълнителни структурни елементи отделили се от него под формата на фрагменти, така и от огъня. Налице е комбинация между баротравма и термична травма. Пострадалият се намирал в зоната на абсолютна смърт /л. 23-24 от заключението на Ситуативно техническата експертиза/.

4. Е. П. /Съдебно медицинска експертиза № 206/4/2012г. за оглед и аутопсия; л. 41-42 от заключението на Ситуативно техническата експертиза, т.63 фоталбум от огледите на труповете при СМЕ /. Пътувал е групово със своите приятели починалия М.М. Х.и оцелелият Д. Х.Ф.. Тримата са се придвижвали към автобуса, като единствено Д. Ф. е излязал извън зоната на абсолютната смърт при взрива. Труповете на Е.П.и М.Х./№ 4 и № 6/ са намерени в обастта на задната гума на съседния автобус, в интервал от 1-1,5 м от епицентъра на взрива и 1,5-1,7м от корпуса на поразения автобус. Те са били разположени по очи, под различен ъгъл около задната гума. Е. П. е получил травматична ампутация на десен горен крайник, разрушаване на дясна лицева половина и мозъковия череп, малки пукнатинки по слезката, множество контузно – разкъсни рани в дясната телесна половина и десен долен крайник, фрактура на ребра вдясно по две фрактурни линии, пръснати охлузвания и повърхностни кожни дефекти по крайниците и др. Непосредствената причина за смъртта е несъвместимото с живота нарушаване целостта на тялото. Уврежданията са причинени от силния взрив, като пострадалият не се е намирал в обсега на пламъковото действие.

5. К. Ш. /Съдебно медицинска експертиза № 203/5/2012г. за оглед и аутопсия; л. 43-44 от заключението на Ситуативно техническата експертиза, т.63 фоталбум от огледите на труповете при СМЕ/. Единствената жена починала в атентата. Пътувала със съпруга си И. Ш., като двамата към момента на взрива са били в предната дясна част на автобуса, подготвяйки се да седнат на четвъртия ред седалки. К. Ш. е заела мястото си до прозореца, докато съпругът й се още е бил изправен на пътеката и пометен от ударната вълна, в резултат на което е успял да се измъкне от автобуса облян в кръв, засипан от счупени стъкла и парчета желязо. В същото време К. Ш. е останала в автобуса застинала на седалката, където по-късно е намерена. Тя е получила несъвместимо със живота овъгляване на трупа, причинено от пламъково въздействие, сажди в дихателните пътища (изгаряне на космената покривка) и фрактура на дясната подколенница. Не са установени механични травми извън фрактурата на дясната подколенница, тъй като жената не е напускала автобуса. Попадала е в зоната на абсолютната смърт.

6. М. М. Х. /Съдебно медицинска експертиза № 207/6/2012г. за оглед и аутопсия; л. 41-42 от заключението на Ситуативно техническата експертиза, т.63 фоталбум от огледите на труповете при СМЕ /. Придвижвал се е към автобуса заедно с приятелите си починалия Е. П. и Д. Х. Ф., който е оцелял. Трупът на Х. № 6 е намерен непосредствено до този на Е. П. № 4, по очи, на 90 градуса спрямо съседния поразен автобус. М. Х. получил термична и механична травма – контузно-разкъсни рани по главата, шията и десен горен крайник, повърхностни изгаряния по тялото и долни крайници, както и външна страна на ляв долен крайник, обгаряния на космената покривка на тялото, контузионни и емфизематозни участъци по белите дробове. Непосредствената причина за смъртта е тежкият травматичен шок, дължащ се основно на черепно – мозъчната травма и баротравмата на белите дробове, като в генезата на смъртта участват в различна степен всички посочени увреждания. Баротравмата се дължи на взривната вълна, а раните – на осколки с различна големина. Пострадалият се намирал в зоната на абсолютна смърт.

Индивидуално за всеки един от оцелелите израелските граждани причинените, съобразно заключението на съдебно-медицинските експертизи /т.65-66 дп/, телесни увреждания се изразявали в следното:

В. К. и А. К. /№ 3 и № 4 в ситуативно- техническата експертиза по делото, съдебномедицински експертизи № 563/2013 г. л. 40 - 41, т.65 и № 564/2013 г. л. 37 - 38, т. 65/ са майка и дъщеря, предприели почивка на българското Черноморие. В момента на взрива двете вече се били качили в автобуса и били седнали от лявата страна на седалките, точно зад шофьорското място. Почувствали върху себе си силната ударна вълна и тъй като предната дясна врата на автобуса била повредена, в стремежа си да напуснат бързо горящия автобус, се наложило да скочат през прозореца, при което В. К. си наранила крака – получила закрито размачкване на стъпални костици от II-ра до VI-та на ляво стъпало. Фрактурата на стъпалните костици довела до трайно затруднение на движението на крака за срок от около 2-2.5 месеца. В. К. била силно притеснена и за своята дъщеря А. К., на която трябвало да помогне да напусне автобуса, тъй като последната била изпаднала в травматичен шок, а също така получила и съчетана травма, изразена в отворен десностранен пневмоторакс, лезия на диафрагмата и черния дроб, хемоперитонеум, които травми били изключително сериозни и застрашавали живота и здравето на свидетелката. Травмите на А. К. били причинени от действието на осколките при взрива и задушливия дим, който е затруднил дишането. А. К. получила също фрактурата на ребрата, което увреждане било определено като трайно затруднение движението на снагата с продължителност от около 2 месеца.

Р. С. /№ 1 в Ситуативно-техническата експертиза по делото, съдебномедицинска експертиза № 13/2014 г. л. 46 - 47, т. 65/. В момента на взрива се е намирала в автобуса, до шофьорската седалка, изпаднала от него, търкаляйки се по стълбите и е загубила съзнание. Основно пострадала от взривната вълна, като в резултат получила контузии на тялото, голям хематом на гръдния кош и корема и травматична руптура на лява тъпанчева мембрана, множество охлузвания по кожата на лицето, дланите, палците, предмишниците като нараняванията причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Пътувала е със съпруга си Г.С. /№ 11 в ситуативно- техническата експертиза по делото, съдебномедицинска експертиза № 565/2013 г. л. 49-50, т.65/, сестрите си П. М. и Х. Л., както и етървата си – А. К., които вече били седнали в задната дясна част на автобуса. Г. С. имал здравословни проблеми от преди 18.07.2012 г., тъй като бил инвалид, преживял друг атентат, поради което се придвижвал с инвалидна количка. След взрива заради уврежданията си изчакал всички да скочат, като най-накрая и той се приземил върху асфалта. Впоследствие направил опит да се изправи, но безуспешно, тъй като и двата крака му били счупени. Поради това пълзейки се придвижил към задната част на автобуса, когато станал свидетел и на втория взрив. В резултат на това получил фрактура на дясна петна кост и ляв голям пищял. Фрактурата на петната кост определя трайно затруднение движението на десен долен крайник за срок от около 2 месеца, фрактурата на големия пищял довела до трайно затруднение движението на ляв долен крайник за срок от около 3 до 4 месеца, който период бил последван от период на рехабилитация в специален център за възстановяване в Израел.

Р. Ш.р /№ 2 в ситуативно- техническата експертиза по делото, съдебномедицинска експертиза № 17/2014 г. л. 43-44, т. 65/ пътувал сам с двойка приятели А. и Я. Ш.. Той също бил седнал в автобуса в момента на взрива и успял да го напусне, скачайки през прозореца. При приземяването той си счупил костта на дясната пета и травмирал дясното си коляно, която травма наложила изваждането на задни кръстовидни връзки. Той получил и разкъсно-контузна рана на дясна ръка, която рана довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Фрактурата на костта на петата довела до трайно затруднение движението на крайника за срок от около 1.5-2 месеца, а травмата на коляното наложила изваждането на задни кръстовидни връзки довела до трайно затруднение движението на десен долен крайник за около 6-8 седмици с конкретно продължил оздравителен период повече от една година.

Я. Б. Ш. /№ 5 в ситуативно- техническата експертиза по делото, съдебномедицинска експертиза № 18/2014 г. л. 22-23, т. 65 / и А. Б. Ш. /№ 6 в ситуативно-техническата експертиза по делото, съдебномедицинска експертиза № 16/2014 г. л. 19-20, т.65/ били съпрузи, които към момента на взрива били седнали в средата на автобуса. Непосредствено след това стъкла се разпръснали във всички посоки и навлязъл много гъст и задушлив дим. Св.Я. Б.Ш. толкова силно се уплашила, че се наложило съпругът й да я изведе насила, скачайки от горящия автобус. Пострадалата получила разкъсно-контузна рана на лява подколенница, лезия на ахилесовото сухожилие, фрактура на ляв външен малеол, които наранявания били причинени от осколки и за които наранявания тя претърпяла и оперативно лечение още същия ден в България. В последствие и вече на територията на Израел продължили медицинските процедури, както заради получените физически нараняваня, така и с оглед преодоляване на психологическите последици от случилото се. Лезията на ахилесовото сухожилие довела до трайно затруднение движението на ляв долен крайник за срок от около 4 до 6 месеца, а фрактурата на външния малеол довела до трайно затруднение движението на ляв долен крайник за срок от около 2 - 3 месеца. Раната на лява подколенница съставлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота. А.Б.Ш. получил фрактура на три стъпални костици на ляво ходило и една на дясно ходило, които наранявания били причинени от рязко огъване на стъпалото по време на взрива. Фрактурата на стъпалните костици довела до трайно затруднение на движението на долни крайници за срок от около 1.5-2 месеца с имобилизация посредством гипс.

Д. Х. Ф. /№ 7 в ситуативно - техническата експертиза по делото, съдебномедицинска експертиза № 15/2014 г. л. 15-17, т.65/ бил близък приятел с починалите Е. П. /труп № 4/ и М. Х. /труп № 6/. Тримата пътували заедно от Израел до България и се придвижили към автобуса. Приближавайки до багажното отделение, на около 3 метра от автобуса от дясната му страна, където били също И.К. /труп № 1/ и А. М. /труп № 3/ в очакване на реда, за да си натоварят куфарите в багажното отделение, избухнал взрива, в резултат на което Д. Ф. е изгубил съзнание. Получил предимно механични травми в дясната страна на тялото множество разкъсно-контузни наранявания от осколки и изгаряния по тялото – лице, дълбоко в областта на ушите, врата, гърдите, корема, лявата ръка, дясната ръка, долни крайници в областта на глезените и бедрата. Перфорация на дясното око – дясната му очна ябълка била силно наранена и причинила последваща пълна загуба на зрението с това око, причинено му било и 55 % изгаряне на тялото и крайниците от II и ІII степен, рани от осколки в дясно бедро, корема, лицето и гръдния кош. Била му поставена диагноза тежък травматичен и термичен шок. Същият се лекувал изключително продължително време – непосредствено след взрива бил откаран от парамедици в болница в гр. Бургас, където му била оказана първа медицинска помощ с оглед степента на изгарянекакто и отстраняване на чужди тела от меките тъкани, от там приведен в Клиника по термична травма Пирогов гр.София, а след 24 часа евакуиран за Израел, където продължил лечението си, включително и оперативно лечение за присаждане на кожа, съпътствано с голяма физическа болка и последвала физиотерапия. На свидетеля била оказана и психиатрична медицинска помощ. Термичната травма е преценена като постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Изгаряне от констатираните степен и площ по правило водят до смърт, но в случая навременната медицинска намеса е изиграла основна роля да предотвратяване на смъртния изход, с оглед и на множеството рани и травматичния шок, преценен отделно като разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Д.-Д.-А. Х. /№ 8 в ситуативно-техническата експертиза по делото, съдебномедицинска експертиза № 10/2014 г. л. 62-63, т.65/ също пострадала от взрива. Тя била придружавана от своята майка Р. Д. и от сина си Б.Ц. Х., като тримата се настанили в задната дясна част на автобуса на предпоследната седалка – Д. Х. до пътеката, майка й – до прозореца, а сина й – зад тях. След силния звук на взрива и разпростиращата се ударната вълна от счупени стъкла и летящи осколки се е наложило Д. Х., Б. Х. и Р. Д. да скочат през прозореца на автобуса. В резултат на това Д. Х.счупила четири пръста на левия крак, което наложило гипсова имобилизация. Тази фрактура довела до трайно затруднение движението на долния й ляв крайник за около 4-5 седмици. Р. Д. /№ 9 в ситуативно- техническата експертиза по делото, съдебномедицинска експертиза № 9/2014 г. л. 9-10, т. 65/ след скачането през прозореца получила порезни рани по задна страна на десен долен крайник, палците на ръцете и по главата, както и драскотини по долни крайници, дланите на ръцете главата и тялото. Описаните увреждания са следствие от действието на режещи или остроръбести предмети в случая осколки от изпочупените прозорци и се квалифицират като временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Р. Д. претърпяла и слухово увреждане, като в последствие слухът й не се възстановил и това наложило постоянното ползване на слухов апарат. Преживяната психическа травма също била изключително голяма – тя започнала да изпитва постоянен страх, преустановила социалните си контакти, появили се и проблеми със съня. Б.Ц.Х. /№ 10 в ситуативно- техническата експертиза по делото, съдебномедицинска експертиза № 19/2014 г. л. 59-60, т. 65/, който скочил през рамката на прозореца заедно с роднините си, получил повърхностни наранявания от стъклени фрагменти по ръцете, както и посттравматичен синдром. Посочените увреждания се квалифицират като временно разстройство на здравето, неопасно за живота или болка и страдание (според големината и броя на фрагментите). Преживяното обаче, оставило силен негативен отпечатък върху неговата психика и той се превърнал в човек със силно изразени антиарабски възгледи.

В момента на взрива Й. А. /№ 12 в ситуативно-техническата експертиза по делото, съдебномедицинска експертиза № 3/2014 г. л. 87-88, т.65/ вече бил седнал в автобуса и се намирал в средата от лявата страна, от страната на шофьора. Той пътувал с група от 11 души съпругата си Л. А., дъщеря си А. А., семейството на сестрата на съпругата му М. Ш., Й. Ш. и трите им деца М., Л. и Х. Ш., братът на Й. Ш. – А. Ш. и децата му– З. и Х. Ш.. В резултат на взривната вълна прозорците от дясната страна на автобуса рухнали, а дим изпълнил вътрешността му, което принудило Й.А.да скочи през счупен прозорец. Неговите увреждания се изразявали в получени рани на ляв лакът и на среден пръст на ръката, както и звукова травма шум в лявото ухо, която от своя страна довело до временна загуба на слуха. И в двата случая се касае за временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Съпругата му Л. А. /№ 38 в ситуативно- техническата експертиза по делото съдебномедицинска експертиза №148/2014 г. л.117-118, т.65/. и дъщеря му А.А. /№ 34 в ситуативно- техническата експертиза по делото, съдебномедицинска експертиза № 146/2014 г. л. 103 - 104, т. 65/ също били принудени да скочат от прозорците на горящия автобус, в резултат на което, при приземяването и от ударната вълна Л. А. получила порезна рана на дясна длан и леко увреждане на тъпанчевите мембрани без намаление на слуха. Всяко едно от тези увреждания се квалифицира като временно разстройство на здравето, неопасно за живота. От своя страна при скока от автобуса А. А. получила порезни рани по ходилата на двата крака, които увреждания са преценени като временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

При избухването на бомбата Н. М.Б. /№ 35 в ситуативно - техническата експертиза по делото, съдебномедицинска експертиза № 141/2014 г. л.108 -109, т. 65/ се намирала извън автобуса, на първото стъпало на предна дясна врата, непосредствено след св.Г. К., а през това време нейният съпруг А.М. /починал в атентата/ поставял куфарите им в багажното отделение на автобуса. От взрива Н.М. получила наранявания от осколки на ляв долен крайник и ляв горен крайник, както и травматично спукване на дясна тъпанчева мембрана. От последвалия пожар и гъстия пушек получила затруднение с дишането, което наред с нараняването на крака изключително много затруднило придвижването й и отдалечаването от горящия автобус. Н.М. била откарана още същия ден в болница в гр.Бургас, където й била оказана медицинска помощ, каквато впоследствие й била оказана и в Израел, включително и пхсихологическа помощ за преодоляване на постравматичния стрес. За тази психическа травма свидетелката получила и 59 % инвалидност. Нараняванията от осколки по крайниците, навяхването на коляното и руптурата на дясната тъпанчева мембрана са квалифицирани като временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Пострадалата Р.Ф. /№ 37 в ситуативно- техническата експертиза по делото, съдебномедицинска експертиза № 147/2014 г. л.114-115, т.65/ била в автобуса до втората седалка след шофьора, когато взривна вълна я застигнала. В резултат на това е получила наранявания по двата долни крайника от метални осколки и стъкла, кървяща рана на ляв глезен, както и порезни рани от счупени стъкла по ходилата. Описаните травматични увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Х.Л. /№ 13 в ситуативно-техническата експертиза по делото, съдебномедицинска експертиза № 568/2013 г. л.56 - 57, т.65/ в момента на взрива се качвала от предната врата на автобуса, като в резултат на взривната вълна била изхвърлена навън и тялото й било набито с парчета стъкла. От удара получила черепно-мозъчна травма, средна по тежест, без морфологичен субстрат, травматична перфорация на тъпанчевата мемрана вляво – суха прободна рана, предно разположена, засягаща чукчето в средното ухо, със смесена загуба на слуха, като наред с множество наранявания получила и посттравматичен синдром. В Израел, при лечението й в гр. Афула са установени двустранна руптура на тъпанчевите мембрани, лекостепенно мозъчно сътресение. Всички тези увреждания са квалифицирани като временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Свидетелката получила и сериозна психологическа травма, като след преживяното отказвала в продължение на две години да излиза от дома си.

На пострадалия М. Ш. /№ 14 в ситуативно- техническата експертиза по делото, съдебномедицинска експертиза № 2/2014 г. л. 74-75, т.65/, който бил син на М. С. Ш. и Й. С. Ш., били причинени множество разкъсно-контузни рани по горен и долен ляв крайник, включително и чрез забиване на парченца стъкло, както и посттравматичен синдром. Уврежданията били получени от ударната вълна и летящите фрагменти, при което свидетелят скочил през прозорец на автобуса. В Израел св.М.Ш. бил подложен на лечение, което повлияло положително за отшумяване на физическите травми сравнително бързо. Нараняванията са квалифицирани като временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

М. С. Ш. /№ 15 в ситуативно- техническата експертиза по делото, съдебномедицинска експертиза № 4/2014 г. л.71-72, т.65/, която също след взрива скочила от автобуса не получила физически увреждания, но в резултат на преживяното психоемоционално натоварване във връзка с инцидента известно време страдала от силно главоболие, като по-сериозна била психичната травма. Описаните оплаквания и вписаната диагноза са квалифицирани като временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Й.С.Ш. /№ 16 в ситуативно - техническата експертиза по делото, съдебномедицинска експертиза № 5/2013 г. л.68-69, т.65/ успял да се качи в автобуса преди взрива и се настанил от дясната страна, непосредствено след задната врата. След избухването на бомбата той скочил през прозорец на автобуса, в резултат на което счупил костта на петата на десен долен крайник. Й. Ш. получил и редица порезни рани по ръцете. Поради фрактурата на костта на петата той се придвижвал трудно, но при проведеното лечение, счупването зараснало правилно. В Израел били установени и извадени осколки от ръцете му. Фрактурата на петната кост води до трайно затруднение движението на десен долен крайник за срок от около 2 месеца, при обичайно протичане на оздравителния процес. Набитите в ръцете стъкла се преценят като водещи до временно разстройство на здравето, неопасно за живота или болка и страдание, според броя им и дълбочината на забиване в меките тъкани.

Ш. Х. /№ 36 в ситуативно- техническата експертиза по делото, съдебномедицинска експертиза № 149/2014 г. л. 111 - 112, т.65/ също скочил през прозореца на автобуса заедно с родителите си М.Ш. и Й. Ш., като при падането получил драскотини и ожулвания по дясна ръка. Посочените увреждания са квалифицирани, като причинена болка и страдание.

Л. Ш. /№ 24 в ситуативно- техническата експертиза по делото, съдебномедицинска експертиза № 8/2014 г. л. 80-81, т. 65/. По време на взрива се намирала в автобуса с родителите и братята си, по средата от лявата страна, когато части от тавана поднали върху главата й, стъкла посипали тялото й, тежък задушлив дим и пламъци обхванали автобуса. С помощта на друг пътник тя успяла да скочи през прозореца на автобуса. Получила разкъсно-контузни наранявания по дланите на ръцете, силно замърсена рана на палеца на дясна ръка, която е била обработена хирургически. Силното замърсяване на раната предполага тя да е получена от тангенциално действие на осколка, ръбест предмет при излизането от автобуса, или падане на земята след евакуирането. Посоченото нараняване на ръката се квалифицира като временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

След взрива А. Х. К. /№ 17 в ситуативно- техническата експертиза по делото, съдебномедицинска експертиза № 140/2014 г. л.105-106, т.65/, се намирала в автобуса все още права с раница на гърба до четвъртия ред седалки зад шофьора. Същата скочила през счупен прозорец на автобуса, при което получила навяхване на лявата китка и лявото ходило, ерозии на склерата и роговицата на очите, множество порезни рани от стъклени осколки по лицето, както и контузия на дясно коляно, подкожно в седалището е установено малко чуждо тяло. Порезните рани по лицето и чуждото тяло подкожно в седалището били хвърчащи осколки от счупените от ударната вълна стъкла на автобуса. По същия механизъм /попадане на малки чужди тела/ били и пораженията на очите. Травмите на долни крайници са следствие от падането на асфалта след скачането от автобуса.Всички установени увреждания по отделно и в съвкупност представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Пострадалата претърпяла и силен травматичен шок, предизвикан не само от самото избухване на бомбата, последвалия пожар и всеобща паника, но и от обстоятелството, че при скачането през прозореца на автобуса се приземила върху главата на атентатора Х., отделена от тялото.

Свидетелят А.Ш. /№ 18 в ситуативно- техническата експертиза по делото, съдебномедицинска експертиза № 12/2014 г. л. 77-78, т. 65/ пътувал заедно с двете си деца – З.Ш. и Х. Ш., с брат си Й.Ш., неговите три деца М. Ш., Л.Ш. и Х. Ш., съпругата на Й.Ш. – М.Ш., сестра й Л.А., съпругът й Й.А., дъщеря им А. А.. Към момента на взрива А. Ш. заел място в задната част на автобуса, от лявата страна на пътеката. До него срещу прозореца седяла дъщеря му Х., една част от останалите му роднини били прави, други вече заели местата си. След взрива и последвалата ударна вълна, придружена с гъст и задушаващ дим, а накрая и пламък се наложило св.А.Ш. да скочи от автобуса заедно с дъщеря си Х., която към 18.07.2012 г. била само на 9 години, при което паднали върху едно от изгорелите тела на починалите лица. Това последно обстоятелство отключило ясно изразен постравматичния стрес, както за пострадалия А.Ш., така и за неговата дъщеря Х. Ш., която започала да заеква и се затворила в себе си, като всеки един от двамата се подложил на продължително психиатрично лечение. Отделно от това св.А.Ш. получил следните телесни увреждания - счупване на две ребра в дясна гръдна половина и остра звукова травма, довела до загуба на слуха до степен да се налага корекция със слухов апарат. Загубата на слух от описаната степен /корекция със слухов апарат/ се приема като трайно отслабване на слуха. Фрактурата на две ребра довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Х. Ш. /№ 42 в ситуативно- техническата експертиза по делото, няма извършена съдебномедицинска експертиза № 4/2014 г. л.71-72, т.65/ също получила травми предимно мекотъканни наранявания, които могат да се квалифицират като временно разстройство на здравето, неоспасно за живота.

В момента на избухване на бомбата З.Ш. /№ 29 в ситуативно - техническата експертиза по делото, съдебномедицинска експертиза № 567/2013 г. л. 28 - 29, т.65/, който бил син на А. Ш. се намирал в задната лява част на автобуса. След взривната вълна, настъпилата паника и невъзможността да излезе през вратата на автобуса, се наложило да напусне същия, скачайки през прозореца. В резултат на това, той получил контузия на дясно стъпало. Увреждането се квалифицира като временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Пострадалите С.А /№ 20 в ситуативно- техническата експертиза по делото, съдебномедицинска експертиза № 11/2014 г. л. 3, 4 т.65/ и В.Б. /№ 21 в ситуативно-техническата експертиза по делото, съдебномедицинска експертиза № 6/2014 г. л. 83-85, т. 65/ били приятели, които пътували заедно до РБългария през лятото на 2012 г. По време на взрива те се намирали един до друг извън автобуса, в предната му дясна част, приготвяйки се да се качат в него. С. А. усетил ударната вълна последвана от дим и пламък с цялата лява част на тялото си, резулта на което получил разкъсно-контузна рана на ляво бедро, нараняване на главата в областта зад лявото ухо от забит шрапнел, наранявания на четирите крайника от забити осколки, изгаряния от първа и втора степен по горни крайници от високата температура и остра звукова травма, изразена морфологично в кръвонасядане и кръвонапълване на тъпанчевите мембрани. В следствие на преживяното за пострадалия възникнали и психологични проблеми – появили се паник атаки, които се отразили негативно на целия му живот, включително липса на сексуална активност. В Израел той се е подложил на медицинско лечение, като всичките му физически наранявания били излекувани, в това число и звуковата травма, която не довела до трайно отслабване на слуха. Същата квалификация имат и раната на ляво бедро и раните, причинени от осколките по крайниците и главата. Изгарянията от първа и втора степен на неголяма площ, както е в случая не водят до трайно затруднение движението на крайниците и не застрашават живота на пострадалия. Същите са квалифицирани като временно разстройство на здравето, неопасно за живота. От своя страна в резултат на взрива и последвалата ударна вълна, осколки и висока температура В. Б. получил множество телесни увреждания, изразени в травматичен шок, разкъсно-контузни осколъчни рани по седалището и гърба, проникващо в коремната кухина нараняване с вход в областта на илиачната кост, като проектилът бил достигал до левия бъбрек, 6 % изгаряне II степен на десен горен крайник, рана на ходилото и увреждане на слуха. Раните по гърба и седалището се квалифицират като временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Раната в лява хълбочна област дефинира проникващо в коремната кухина нараняване. Раната на ходилото и изгарянето по десен горен крайник, всяко от тях самостоятелно, водят до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Травматичният шок, който е съвкупност от цялостното травмиране, се квалифицира като разстройство на здравето, временно опасно за живота.

На 18.07.2012 г. И. Ш. /№ 22 в ситуативно - техническата експертиза по делото, съдебномедицинска експертиза № 7/2014 г. л. 65-66, т.65/ и съпругата му К.Ш. /загинала в атентата/ пристигнали в България. Към тази датата К. Ш. била бременна с първото им дете. Към момента на взрива те се настанявали в автобуса, в предната му дясна част на четвъртия ред седалки. К. Ш. заела мястото си до прозореца, докато И. Ш. все още бил изправен на пътеката и пометен от ударната вълна, в резултат на което загубил съзнание, изхвърлен бил извън автобуса облян в кръв, засипан от счупени стъкла и парчета желязо. К.Ш. останала в автобуса и загинала на място. За разлика от нея пострадалият И. Ш.получил само леки травми, изразяващи се в попадане на чужди тела в тялото и лицето. Чуждите тела били успешно отстранени в Израел и нараняванията бързо зараснали. И. Ш. бил диагностициран и с остро посттравматично стресово състояние – от една страна той преживял ужаса от избухналото взривно устройство, последвалия пожар и страха за собствения си живот, а от друга – получил емоционално разстройство заради смъртта на неговата съпруга и нероденото им дете. След като успял да излезе от взривения и горящ автобус, И. Ш. започнал да търси съпругата си К. Ш., но безуспешно – той се опитал да се върне в автобуса, но не успял, тъй като пожарът много бързо се разраснал, търсил съпругата си и между всички лица, намиращи се на територията на летище Сарафово, в последствие обиколил няколко болници в гр.Бургас, където били транспортирани пострадали от взрива лица за оказване на бърза медицинска помощ, но безрезултатно. На следващия ден той узнал, че съпругата му К.Ш.е починала на място веднага след избухване на бомбата. В Израел пострадалият посещавал известно време психолог и приемал определена медицинска терапия във връзка с посттравматичното стресово състояние, което протичало с променлив интензитет, в резултат на припомняне на преживяното при попадане в ситуация, наподобавяща предизвикалото го. Описаните увреждания са квалифицирани като временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Пострадалият М. М. /№ 23 в ситуативно - техническата експертиза по делото, съдебномедицинска експертиза № 1/2014 г. л. 90-91, т.65/ и приятелят му С. Д. /№ 39 в ситуативно - техническата експертиза по делото, съдебномедицинска експертиза № 142/2014 г. л. 120 - 121, т.65/ пътували заедно за България на 18.07.2012 г. След като поставили куфарите си в багажното отделение, което било, отворено двамата се качили в автобуса, който вече бил почти пълен, поради което намерили места почти накрая в лявата част от страната на шофьора, на които се настанили. М. М. бил вляво на седалката, а С.Д.в дясно от него. В същият момент последвал взрив, като при експлозията целият автобус се разтресъл, повдигнал се във въздуха, нахлул дим и огън от предната му част, които се разпространили към задната му част. В резултата на това двамата пострадали се евакуирали, като скочили през счупените прозорци на автобуса. М. М. получил кръвонасядане от осколки по десен долен крайник и парче стъкло в дясна длан. Травмите са квалифицирани като водещи до болка и страдание. С. Д. получил контузия на главата от удар в автобуса, вследствие непрякото действие на ударната вълна, което е преценено като болка и страдание. Освен това в резултат на преживяната паника, страх и тежкото психоемоционално натоварване във връзка с преживения атентат, развил силно изразен посттравматичен синдром, преценен като временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

В близост до М.М. и С.Д. в задната част на автобуса се били настанили съпрузите М. С. /№ 40 в ситуативно-техническата експертиза по делото, съдебномедицинска експертиза №143-а/2014г. л. 123-124, т.65/. и Ш. С. /№ 41 в ситуативно-техническата експертиза по делото, съдебномедицинска експертиза №143/2014 г. л.127-128, т.65/. Те били по-далеч от мястото на взрива, но въпреки това всеки един от тях получил наранявания, причинени от осколки от счупени стъкла, вследствие на ударната вълна, като и двамата се спасили, скачайки през позорците на автобуса. Причинените на М. С. наранявания се изразявали в множество порезни рани по ръцете и краката, а тези на пострадалия Ш. С. се изразявали в порезни рани по ръцете и горната част на тялото. И при двамата описаните травматични увреждания са квалифицирани като временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Г. К. /№ 25 в ситуативно-техническата експертиза по делото, съдебномедицинска експертиза № 569/2013 г. л. 52-54, т. 65/ била съпруга на починалия в атентата И. К.. Двамата били едни от последните, които се придвижили до автобуса, като И. К. отишъл до багажното отделение, за да постави куфарите им, а Г. К. се насочила към предна дясна врата, за да влезе в автобуса. В момента, в който била на стълбите на автобуса, избухнало взривеното от Е. Х. С. Г. К. била изключително близо до епицентъра на взрива и изпаднала за кратко в безсъзнание. Тя получила изгаряне І-ва степен на дясна ръка, травматичен оток на лицето и клепачите, разкъсно-контузни рани на ръцете, краката и тялото, счупване в предната медиална стена на десен максиларен синус и в предна странична стена на левия синус, като в резултат на счупванията, синусните кухини се напълнили с кръв. Ударната вълна причинила и травматичен шок на лицето и увреждане на слуха. Г. К. получила и травматичен кератит, основно на дясно око с излив на кръв в предна очна камера и травматична мидриаза (разширение на зеницата) на дясното око, като в тази връзка претърпяла оперативно лечение на окото. Травмата на дясното око била съпътствана с временно трайно намаление на зрението. След смъртта на съпруга си И. К., се наложило Г.К.сама да полага грижи и да отгледа непълнолетното им дете. Претърпяла изключително голям травматичен стрес и дълго време след това изпитвала силен страх и кошмари, поради което се подложила на продължително психологично лечение. Изгарянето от І-ва степен на десен горен крайник е квалифицирано като временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Острата звукова травма, довела до смущение в слуха, което е описано като преходно и като такова е квалифицирано като временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Същата квалификация има и травматичният оток на лицето, раните по тялото и крайниците. Причиненият травматичен кератит, основно на дясно око, с кръв в предна очна камера, за който при прегледа в Израел се установява травматична мидриаза /разширение на зеницата/ на дясно око е обусловил операция на окото. Това травматично увреждане се определя като трайно намаление на зрението с дясно око за срок повече от един месец. Фрактурите на максиларните синуси са квалифицирани като временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

При взрива П.М. /№ 26 в ситуативно - техническата експертиза по делото, съдебномедицинска експертиза № 573/2013 г. л. 93-94, т.65/, която пътувала заедно със сестрите си Х.Л. Р. С. и техните близки получила травматична руптура на лява тъпанчева мембрана с голям, незараснал спонтанно пробив, без да е уточнено мястото на руптура, както и разкъсно-контузни рани по десен долен крайник и охлузвания по дясна подбедрица. Лекувала се в Израел. Увреждането на тъпанчевата мембрана било причинено от действието на удрната вълна и довело до трайно отслабване на слуха с ляво ухо за период повече от един месец. Разкъсно - контузните рани по десен долен крайник и охлузвания по дясна подбедрица, причинени осколки от части от автомобила при взрива са квалифицирани, като водещи до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Е.Т. /№ 30 в ситуативно- техническата експертиза по делото съдебномедицинска експертиза № 570/2013 г. л.31-32, т.65/ и В. Т. /№ 31 в ситуативно - техническата експертиза по делото, съдебномедицинска експертиза № 571/2013 г. л. 34-35, т.65/ са съпрузи. И двамата се намирали във вътрешността на автобуса при избухване на взривното устройство. Взривната вълна, последвалия пожар, настъпилата паника и блъскане в автобуса предизвикали уплах и силни болки в корема. Е.Т. получила контузия на десен лакът и дясно бедро при напускането на автобуса през счупените прозорци. Поставена й била гипсова шина на десен горен крайник за срок от 15 дни. В.Т. успял да помогне на съпругата си да излязат от горящия автобус, тъй като той нямал толкова сериозни наранявания по тялото. Той получил акустична травма на средното ухо, морфологично изразила се в кръвонапълване, кръвонасядане и инфилтриране на тъпанчевите мембрани, без да са перфорирани. Описаните травми на двамата са квалифицирани, като временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Пострадалата Г.М. /№ 33 в ситуативно - техническата експертиза по делото, съдебномедицинска експертиза № 145/2014 г. л.100-101, т.65/ се била качила в автобуса и стигнала до средата на пътеката, като малко преди да седне в редицата зад шофьора е последвал взрива. В резултат на ударната вълна е паднала между седалките, като впоследствие е успяла да се спаси през предната врата на автобуса, която е била повредена и отворена наполовина. Получила порезни рани по ръцете и ляв крак от осколки от счупени стъкла, както и спукване на дясна тъпанчева мембрана. Порезните рани са квалифицирани като временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Същата квалификация има и спукването на дясна тъпанчева мембрана.

Българската гражданка Д.Г.И. /№ 27 в ситуативно - техническата експертиза по делото, съдебномедицинска експертиза № 14/2014 г. л.12-13, т.65/ в момента на взрива била извън автобуса и изпълнявала служебните си задължения по посрещане на израелските туристи и тяхното разпределение в автобусите, като в резултат на взривна вълна получила травматично увреждане на тъпанчевите мембрани с намаление на слуха и шум в ушите, заради което била подложена на антибиотично лечение. Установеното сериозно нараняване първична двустранна перфорация на тъпанчевата мембрана било квалифицирано като временно разстройство на здравето неопасно за живота.

От заключението на комплексната взриво-техническа и химическа експертиза и допълнитена такава във връзка с проведен следствен експеримент на 26.04.2013 г. в землището на местността „Пчелин“, гр.Ихтиман, обл.София, както и протокол за оглед на местопроизшествието от 18 и 19.07.2012 г. и иззетите при огледа множество обекти от № 1 до № 42 като веществени доказателства /протокол №148/22.11.2012 г., том 9 дп и протокол № 62/20.06.2013 г. л. 8 - л. 9, т.10 дп, т.16 дп протокол за следствен експеримент със запис на електронен носител, т.1 дп, т.25 дп с приложен фотоалбум/, се установява, че използваното от Х. самоделно взривно устройство е било със следната конструкция:

1. Взривно вещество – амониевоселитрена взривна смес, сходна или идентична по съдържание на „Амонит 6“, съдържаща 79% амониева селитра и 19% тротил, с маса 2 200 грама /две хиляди и двеста грама/;

2. Корпус за взривно вещество – метален туристически контейнер за храна и течности /тенджера/, в който е била насипана прахообразната амониевоселитрена смес;

3. Средство за взривяване – електродетонатор, като електрическото захранване за бойната верига на електродетонатора е било осъществено от алкална електрическа батерия 9V, марка „TOSHIBA”;

4. Задействащ механизъм – радиостанции марка „WEIERWEI”, модел „VEV-3288S” китайско производство /едната присъединена към електрическата част на взривното устройство, а другата – служеща за задействане /;

5. Комутиращ елемент – допълнително електронно устройство, което играело роля на декодер на кодиран команден сигнал и в същото време на електрически ключ, който затваря бойната електрическа верига на електродетонатора;

6. Запалителни елементи – два термоса /един алуминиев и един от неръждаема стомана/ пълни с горивна смес в съотношение 1:2 и бутилка пропан-бутан;

7. Контейнер на взривното устройство /камуфлаж/ – черна на цвят раница с презрамки за носене на гръб, две опорни крачета и колела, дръжки за вертикално и хоризонтално носене, с вместимост около 30 литра.

Взривното устройство е било задействано чрез използване на два радиоприемника R1 и R2 марка „WEIERWEI”, модел „VEV-3288S”, единият от които е бил свързан към електродетонатор, посредством двутонално кодиращо устройство от типа „DTMF”. Това устройство служело за защита на връзката от случайно включили се радиостанции на същата честота. Самото СВУ било задействано посредством осъществяване на връзка между двете радиостанции и набран тонален код – Схема 6/ т.9 дп л.71/. Всеки от елементите на взривното устройство се предлага свободно за продажба в търговската мрежа на територията на РБългария, с изключение на тротила. В момента на взрива взривното устройство се намирало в раницата на гърба на М.Е. Х. на височина около 1,20 - 1,50 м. и на около 1,10 м. перпендикулярно на вертикалата на предния десен калник на автобуса – факт, установен от липсата на взривна яма /кратер/ върху асфалта и разположението на основните щети по автобусите /т.9 дп протокол №148/22.11.2012 г./. Намерените на местопроизшествието разкъсани, но не изгорели части от черна раница и изхвърлени на голямо разстояние /покрива на терминала/, както и намерените човешки остатъци в района на летището, също намерените остатъци от бели маратонки, карирана бяло-синя текстилна материя с надпис „Адидас“, часовник, забит в съседния автобус, кестенява перука и тъмносиня шапка „Reebok“ дават основание на експертите да заключат, че СВУ е било разположено в черната раница, която се вижда на охранителната камера на гърба на лице с бели маратонки, бели чорапи, кариран синьобял къс панталон, часовник на лявата ръка, синя фланелка „Адидас“, дълги кестеняви коси, тъмни очила, тъмносиня шапка и малка чанта в областта на корема, с презрамка, преметната през врата – установено като атентатора М-Х. Е- Х-. Имайки предвид останалите по-едри части от черната раница /капак с дръжка/, презрамки и дръжка – черна, изхвърлянето на левия крак на около три метра, наличието на побитости в асфалта, според експертите компонентите на СВУ са били разположени по начин показан в Схема № 4 т. 9 дп л.69 – в лявата й част електрическото устройство, радиостанция „WEIERWEI”, метален съд тип термос със взривното вещество, отдолу туристическата газова бутилка и алуминиевият метален съд със взривното вещество, а в дясната част на раницата дрехи, най-отгоре под капака поставени храни в шумяща опаковка. Изследвайки посоката на разлитане на частите от радиостанциите, едните части по-раздробените – към терминала, а другите по-нераздробените – към съседния автобус с ДК № .****, осколките от металните съдове, както и пораженията по автобус ДК №.**** и пораженията на труповете на загиналите, експертите са заключили, че позицията на лицето, носеща черната раница на гърба си с поставеното в нея СВУ, е било с гръб към автобус ДК № ****и с лице към автобус с ДК № ****, така, както е онагледено на Схема 5/ т.9 дп, л.70/.

Чрез реконструктивно симулационно моделиране, посредством назначена и приета ситуативно - техническата експертиза на в.л.Н. М. и Г. П. /т. 78, л. 65 - 66/ е установен епицентъра на взрива, развитието му и зоните на поражения. При установения тротилов еквивалент зоната на абсолютната смърт, с очаквана смъртност по-голяма от 95%, е определена като окръжност с радиус от около 1,5 м. от епицентъра /таблица №1 и фиг. 19, стр. 23 и 24 от заключението/; следващата червена зона е с очаквана смъртност над 50% - зона с радиус около 3 м.; оранжева зона – с очаквана смъртност под 15 % - с радиус около 7,00 м.; безопасна дистанция /евакуационно разстояние/ над 15,50 м. В зоната на абсолютната смърт са попадали всички загинали при атентата, включително и извършителят Е. Х.. Най-общо травмите на останалите пострадили лица са класифицирани като: взрив асоциирани /бластни/, т.е. свързани с взрива и взрив неасоциирани, т.е. несвързани с взрива. От своя страна бластните травми /свързаните с взрива/ са разделени на пет категории:

▪ първична бластна травма – последица от въздействието на ударната вълна върху човешкото тяло;

▪ вторична бластна травма – последица от летящи предмети или отломки, задвижени от силата на експлозията;

▪ третична бластна травма - последица от отхвърлянето на тялото от взривния поток и срещата му с други стационарни предмети;

▪ четвъртична бластна травма – включва всички травми свързани с експлозията, като усложнения от вече съществуващи заболявания, както и други ефекти от експлозията;

▪ петична бластна травма – травматично състояние, свързано предимно с психоемоционални разстройства /л. 63 т.78 дп/.

Тази терминология е изведена на база връзката между медицинските поражения, характера на взрива, средата в която се е разпространил той и различните му зони на действие.

При извършените огледи на местопроизшествието на 18 и 19.07.2012 г. /т.1 дп л.2-15, т.25 фотоалбум към протоколите за оглед/ са били намерени, иззети и приобщени като веществени доказателства множество обекти от № 1 до № 42, вещи и документи на пострадалите израелски туристи, в това число силно обгоряла лява маратонка „Адидас” /обект № 8/, намерена и иззета непосредствено до обект № 7– обгоряло и разкъсано парче от текстилна дреха със син цвят каре, намерено и иззето на 1,7 м. от предната дясна гума, десен крак откъснат от коляното надолу с изхлузен чорап до средата /обект № 10/, намерен непосредствено до обект № 8, мъжки крак, ляв, откъснат от коляното с бял чорап, смъкнат на кончове и обгорял по ръба /обект № 17/, мъжка маратонка „Адидас” - силно обгоряла, като до нея е било намерено парче текстилен плат силно обгорял /обект № 18/, мъжка глава откъсната от шията и с разполовен череп и липса в областта на лявото ухо с гъста обгоряла коса, намерена на около 18 метра западно от обект № 17 и на 11 метра перпендикуляно на рампата върху асфалта /обект №19/, ляво човешко ухо с част от скалп и кожа от шията и гърба, намерено на около 15 метра западно от обект № 19 и на 20 м. перпендикулярно на рампата /обект № 20/, част от долна лицева половина с долна челюст, намерена на около 7 метра западно от ориентира на огледа и на 3 метра перпендикулярно от рампата на асфалта /обект № 21/, мъжки панталони силно обгорели с портфейл в задния джоб с пари и документи за самоличност на Д. Ф., роден на 2*.**.19** г. /обект № 23/, карта със снимка OPERATOR LICENSE A******** на името на J.F. M. /Ж. Ф. М./ с надпис „MICHIGAN“ /Мичиган/ № ********* /обект №24/, 1 брой човешки пръст четвърти от лявата ръка с халка от жълт метал и липсващо парченце от халката и още един пръст захванат /обект № 25/, текстилно парче с разкъсвания, синьо на цвят с вплетени в тях опушени и разкъсани метални парчета, с вплетено парче от бяла текстилна материя /обект № 26/, текстилно парче от дреха-синьо на цвят с надпис с бели букви „Адидас” и намерен до нея ремък – каишка от раница, намерени и иззети върху същата рампа на 6 метра северно от ориентира на огледа върху асфалта /обект № 27/, мобилен телефон с вплетени в него текстилни парчета и сим карта /обект 28/, разкъсана раница със светлосиньо, тъмносиньо и черни цветове, с етикет отпред „B.A.ЕХPRESS”, метална част от мобилен телефон и презрамки от раница /обект № 34/, 1 брой обгоряла перука с кестеняви косми и с етикет от вътрешната страна с надпис „ELEN WILD” /обект № 35/, забит в ламарината на автобуса корпус от часовник с надпис на гърба „SWATSH Irony”, без стъкло и фрагменти от часовник /обект № 36/, парче плат, обгоряло и силно разкъсано на каре, с цветове бяло, светло и тъмносиньо и тъмносиво /обект № 40/, метална рамка от очила без стъкла-обект № 42.

От приобщените заключения на проведените съдебно-медицински експертизи на в.л. д-р К. Я. /т.5 дп/ и протоколи за огледи на труп съответно № 1, № 2, № 3, № 4, № 5, № 6 /приложен фотоалбул т.63/, както и изследване на глава, части от ляв и десен долен крайник и други трупни останки, е бил установен броя на починалите в атентата лица, тяхна кръвна група, ДНК профил, дактилоскопни отпечатъци а именно: И. К. /труп № 1/, М. К. /труп № 2/, А. М. /труп № 3/, Е. П. /труп № 4/, К.Ш. /труп № 5/, М.-М. Х. /труп № 6/, както и атентаторът М. Х. Е. Х., което е било потвърдено от последвалите съдебно-медицински експертизи /т.65-66 дп/, ситуитивно-техническа експертиза /т.78 дп/, а също и въз основа на получените материали от съдебните поръчки от Израел и Франция за тях /т.55-64 дп, т.72 дп/.

От заключението на съдебно-биологичната експертиза на в.л. П. М. по Протокол № 12/ДНК-101 от 7.08.2012г. / том 5 дп л.47-49/, е бил установен ДНК профила на обектите, с които са били увити откъснатата глава, марля с изсушена кръв от откъснатия долен ляв крайник и марля от частта от дясна длан и пръсти, които според заключението произхождат от едно и също лице от мъжки пол, а именно: D10S1248 - 16/16; vWA- 15/15; D16S539 – 11/12; D2S1338 -23/23; D8S1179 – 10/15; D21S11 - 28/30; D18S51 – 12/14; D22S1045 – 11/15; D19S433 – 13/14.2 ;TH01 – 7/9; FGA – 24/25; D2S441 -10/11; D3S1358 – 16/17; D1S1656 – 13/16; D12S391 – 20/21; пол определяща система амелогенин – XY. Посредством изпратената молба за правна помощ до РФранция в изпълнение на следствената поръчка по делото е бил приобщен ДНК профил на М.Х. Е. Х. /т.72 л.15 дп/, който резултат е бил сравнен с резултата по горепосоченото експертно заключение /том 5 л.47-49/ и е било установено, посредством назначената и приета съдебно-биологична експертиза, категорична идентичност на профила, произхождащ от едно и също лице М. Х. Е. Х., протокол № 14 –ДНК-98 /том 74 л.5-7 от делото/, което означава, че откритите тленни останки на местопроизшествието от 18.07.2012 г. на летище „Сарафово“ са на извършителя на терористичния акт М. Х. Е. Х.. С постановление от 19.07.2012 г. е била назначена дактилоскопна експертиза за изготвяне на дактилоскопни отпечатъци на дясна ръка обект на огледа на трупни останки /по-горе/ на мъж с неустановена тогава самоличност /впоследствие установена като М. Х. Е. Х./.

Заключението на съдебно-антропологичните експертизи на в.л.Й. и Р. /том 5, л.84-88 и л.91-95/, относно външните белези на извършителя на терористичния акт М. Х. Е. Х., в това число физическите данни, възраст, ръст, зъбен статус, напълно съвпадат с изпратените в тази насока доказателства посредством изпълнената молба за правна помощ от РФранция /т.72 дп/. Изследвана е посредством съдебно-криминалистическа биологична експертиза и откритата при огледа на местопроизшествието на 18.07.2012 г. перука Обект № 35 обгоряла, с кестеняви косми и етикет от вътрешната страна с надпис „ELEN WILD“ /т.5 дп л.51-56/, при което експертно заключение в.л.П. М. е потвърдила, че биологичния материал в основата й от вътрешната страна е на мъж с идентичен ДНК профил установен с ДНК експертиза на веществени доказателства № 12 ДНК-101 на БНТЛ ОДМВР Бургас, т.е. на М.Х. Е. Х. /т.5 дп л.47-49, т.72 дп, т. 74 л.5-7 дп/.

По делото са били установени следните документи за самоличност, използвани от съучастниците, с цел реализиране на терористичния акт: на името на J. F. M. /Ж.Ф.М./, на името на R. W. R. /Р.У.Р./, на името на B. J. J. /Б.Р. Д. Д./, както следва:

1.„OPERATOR LICENSE” A ********* на името на J. F. M. /Ж.Ф.М./ с подпис и адрес: *** F. St, B.R., .. *****, D. of b. **-**- ****, S. M, H. ***, E. B., T. *, E. N., R. N. c № *********, E. **-**-****, c надпис c големи сини букви върху бледозелен фон „MICHIGAN” и на гърба- изписване със стандартни печатни букви, без наличието на ръкописен текст. Документът е приобщен към делото при извършения оглед на местопроизшествие на 18.07.2012 г. на Летище „Сарафово“.

2.”INTERNATIONAL DRIVING PERMIT” /МЕЖДУНАРОДНА ШОФЬОРСКА КНИЖКА/ на името на J.F. M. /Ж.Ф.М./ B. R., L., дата на раждане M. ** **** .., U. издадена от HEATHROW FLORIDA **********, U.S.A., c валидност една година, считано от 1*.0*.20** г. и № **********. Документът е предоставен като копие във връзка с договор за наем на МПС.

3.„OPERATOR LICENSE” . ************ името на R. W.R. /Р. У. Р./ с подпис и адрес: ** P. S. N. G.R. M. ***** D. o. b. **-**- ****, S. M, H. ***, E. B. T. *, E. N. R. N., c № ********, E. **-**-*****, c надпис c големи сини букви върху бледозелен фон „MICHIGAN” и на гърба- изписване със стандартни печатни букви, без наличието на ръкописен текст. Документът е приобщен с протокол за доброволно предаване на 01.08.2012 г. от св.В., който го е намерил в контейнер за боклук, намиращ се на отбивка на централен път.

4.„SOCIAL SECURITY” ********** на името на R.W.R. /Р.У.Р./ с подпис на мястото на signature на първата страница и на втората страница с изписан на английски текст относно принадлежност на картата към Social Security Administration P.O. Box ****** Baltimor M. ************ и номер на гърба на документа . **********. Документът е приобщен с протокол за доброволно предаване от 01.08.2012 г., от св.В., който го е намерил в контейнер за боклук, намиращ се на отбивка на централен път.

5.„INTERNATIONAL DRIVING PERMIT” МЕЖДУНАРОДНА ШОФЬОРСКА КНИЖКА на името на B. J.J., роден на 1*.1*.19** г. с адресна регистрация в Чикаго, № на документа А***********. Данните са отразени в договор за отдаване под наем на лек автомобил.

Документи № 1, 3 и 4 са приобщени в оригинал по делото, документ № 2 е наличен като ксерокопие, а документ № 5 е записван като вид и по отношение на лицето, на чието име е издаден.

Освен посочените експертизи относно неистинността на документите, както и индивидуализираното принтиращото устройство в Ливан, на което са били изготвени те, допълнително е бил установен и изследван ДНК профил върху тях. От заключението на съдебно-криминалистическа – биологична експертиза № 12/ДНК-125 от 31.08.2012 г. на БНТЛ при ОДМВР-Бургас, /т.5,л.102-107/ за определяне на ДНК-профил по шапка с козирка, риза с къс ръкав и хавлия иззети от хотел „А.“, стая ползвана от подс.Х. Е. Х.Х., от вътрешната страна на шапката отпред в областта на бродирания етикет, е бил установен ДНК профил на лице от мъжки пол, а именно: ************; пол определяща система амелогенин – XY, който е различен от ДНК профилите на останалите работещи в хотела лица.

Според заключението на съдебно биологичната експертиза на в.л.П. М. по Протокол № 12 ДНК/114 от 09.08.2012 г. БНТЛ при ОДМВР-Бургас /том 5 л.59-63/ за установяване на ДНК профил върху шофьорската книжка .„OPERATOR LICENSE” A ********** на името на R. W.R. /Р. У.Р./ с адрес: ** P. S. N. G. R. M. ***** и № .*******, както и карта за социално осигуряване „SOCIAL SECURITY” ********* на името на R. W. R. /Р.У. Р./ и номер на гърба на документа Е *********: клетъчният материал открит по обекта за изследване – един брой личен документ с надпис „SOCIAL SECURITY” *********** на името на R. W.R.представлява смес от клетъчен материал, оставен от повече от две лица от мъжки и женски пол, в различно съотношение. Освен това клетъчният материал в по-голямото количество показва пълно съвпадение с ДНК профила от заключението по Протокол № 12 ДНК-101 от 07.08.2012 г. на БНТЛ-ОДМВР-Бургас /том 5 дп л.47-49/, за кръвта от трупните останки – глава, длан и крак, изследвани в същата и идентифицирани впоследствие като принадлежащи на М.Х. Е. Х., т.е. мъжът, чиито трупни останки са изследвани в ДНК експертизата на веществени доказателства № 12/ДНК -101 е източник и на клетъчен материал по обект 2 /карта за социални осигуровки/, заедно с други лица от мъжки и женски пол, като клетъчният материал в по-малкото количество не може да бъде определен конкретен ДНК профил /том 5 л.59-63/.

При проведеното по делото разследване на територията на летище „Сарафово“ е била открита и част от СИМ карта със запазен и работещ чип, съдържащ информация и идентифициращ потребителя на мобилната услуга. Същата е била намерена от св. Х. С. Ф. на паркинга на летището, терминал „Заминаващи“ на 29.07.2012 г. при обход на мястото в качеството му на служител на ГПУ – летище Бургас и доброволно предадена от него за нуждите на разследването /л.23 т.8 протокол за добр. предаване/. На запазената част от чипа са били открити последните цифри от серийния й номер: ....********. На същата страна се забелязвала половината от логото на оператора „ditel” и от тези белези е било установено, че картата е принадлежала на мобилния оператор „Медител” - Кралство Мароко, установено посредством Техническа експертиза от 23.07.2013 г., изготвена от вещото лице Х.Б. /л.110-111 т.11/. От постъпилите по делото писмени доказателства въз основа на изпълнената молба за правна помощ до Кралство Мароко е бил установен пълния номер на СИМ-картата *****************, както и телефонния номер, с който тя се е ползвала, персоналния деблокиращ код и самоличността на потребителя А.-С. /или А./ Р.. Установено е, че тази СИМ-карта е била от вида предплатена и същата не е била действаща от месец юни 2009 г., поради което няма как да бъде свързана с инкриминираното деяние. По самата карта не са били открити и годни дактилоскопни следи –Протокол № 2016/01.08.2012 г. на БНТЛ на ОД на МВР-Бургас от извършена дактилоскопна експертиза /т.6, л.99/.

Тази фактическа обстановка приета от първостепенния съд с известни корекции и допълнения въззивният съд счита за правилно установена. Коригирани са от въззивната инстанция някои детайли от изнесената от СНС фактология, като например, че подс.Х. Е. Х. Х. е разполагал с наето превозно средство за придвижване в страната, което настоящият състав оценява като фактическа грешка, предвид значителния обем от доказателства, проверени и изследвани от първостепенния съд, което обаче не се откразява значително и като цяло на обективно възприетата фактическа обстановка и аналитична дейност на съда по повод съставомерността на инкриминираните деяния. Въззивната инстанция не приема също за доказан и факта, че извършителят М. Е. Х. е членувал в организацията за външна сигурност на Хисбула, която била част от въоръженото крило на шиитското движение, която информация не е надлежно и убедително потвърдена.

Всички останали доказателствени източници обективно, подробно и всестранно са били анализирани и съотнесени към деятелността на двамата подсъдими, в резултат на което, съдът е стигнал до верни правни изводи по предмета на обвиннението, за това, че от обективна и субективна страна подсъдимите М. Ф. и Х. Е. Х.Х. са извършили деянията, визирани в обвинителния акт, а именно: извършили са престъпление по чл.108а, ал.1, пр.1 вр. с чл.115 вр. с чл.18 вр. с чл.333 вр. с чл.330, ал.1 вр. с чл.20, ал.4 вр. с ал.1 от НК, първият подсъдим в периода 28.06.2012 г. – 11.07.2012 г. в гр. Русе, гр. Варна и с. Равда, област Бургас, а вторият подсъдим в периода 13.07.2012 г.–18.07.2012 г. в гр. Русе, гр. Варна и гр.Несебър, област Бургас, в съучастие като като помагачи с М. Х. Е. Х. (извършител), умишлено са улеснили М. Х. Е. Х. да извърши престъпление на 18.07.2012 г. в гр.Бургас на паркинга пред сградата на летище „Сарафово”, терминал „Пристигащи”, с цел да създаде смут и страх в населението на Република България и Република Израел, относно личната неприкосновеност и сигурността на територията на Рeпублика България, както следва: - престъпление по чл.115 вр. с чл.18, ал.1 НК - умишлено е направил опит да умъртви повече от две лица, а именно израелските граждани А. М. роден на **.**.**** г. с л.к.№ *******; И. И. К., роден на **.**.**** г. с л.к.№ *******; Е. П., роден на **.0*.*****г. с л.к.№ ********; К. Ш., родена на **.**.****г. с л.к.№ ********; М.-М. Х. роден на **.**.****г. с л.к.№ *******; а. ш., роден на **.**.****г. с л.к.№ *********; А.Б.ш., роден на **.**.****г. с л.к.№ *********; А.А., родена на *******г. с л.к.№ *; Й. А., роден на *********. в Мароко с л.к.№ *********; А. К., родена на **********. с л.к.№ *********; А.Х.К., родена на **********. в Израел с л.к.№ *******; Б.Ц.Х. роден на **********. с л.к.№ *********; В.Т., роден на *********. в Украйна с л.к.№ ********; В. Б., роден на *********. в Русия с л.к.№ ********; Г.С., роден на *******г. в Мароко с л.к.№ *******; Г. М., родена на *******г. с л.к.№ *********; Г.к., родена на *********в Израел с л.к.№ *********; Д. х.Ф., роден на *********. с л.к.№ ********; Р. Д., родена през ****. в Либия с л.к.№ **********; С. Д. роден на ********. с л.к.№ ******; Д.- Д.- А. Х., родена на ************. с л.к.№ *********; е. Т. родена на *********г. в Казахстан с л.к.№ *******; я. Б.Ш.т, родена на ****. с л.к.№ *******; З. Ш., роден на ********г. с л.к.№ ********; Й.С. Ш., роден на **********г. с л.к.№ **********; И.ш., роден на *******. в Израел с л.к.№ ********; Л. А., родена на *********г. с л.к.№ **********; Х.Л. родена на *********. в Мароко с л.к.№ *****; Л. Ш., родена на ********** в Израел с л.к.№ ********** М. С., родена на **********. с л.к.№ ***; М. Ш., роден на *********. в Израел с л.к.№ ********; М.С.Ш., родена на **********. с л.к.№ **********; М. М., роден на **********. в Израел с л.к.№ *******; Н. М.Б., родена на ********. в Израел с л.к.№ **********; Р.С., роден на *******. в Мароко, с л.к. № ********; Р. Ш., роден на *********. в Съветски съюз с л.к. № **********; Р.Ф., родена на ********. в Израел с л.к.№ *******; Ш. С., роден на **********. в Ирак с л.к.№ ******; С. А., роден на *********. в Русия с л.к.№ **********; В. К., родена на **********. в Израел с л.к.№ **********; П.М. родена на ********. в Мароко с л.к.№ **********; Ш. Х., роден на *******. в Израел с л.к.№ **********; х. Ш., родена на *********. и българските граждани М.А.К. с ЕГН ********** от с.Юруково общ.Якоруда и Д. Г. И., ЕГН ********* и е причинил смъртта на израелските граждани: А.М. роден на ***********. с л.к.№ *********; И. И.К. роден на ********. с л.к.№ *******; Е.П., роден на ******г. с л.к.№ ********; К. Ш., родена на **********. с л.к.№ ********; М.-М. Х., роден на **********.с л.к.№ ******** и българския гражданин М.А.К. с ЕГН ***********от с.Юруково общ.Якоруда, като макар и довършено изпълнителното деяние, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици, по независещи от волята му причини; - престъпление по чл.333 вр. с чл.330 ал.1 от НК – чрез взрив, осъществен чрез самоделно взривно устройство, умишлено унищожил и повредил имущество със значителна стойност, както следва: унищожил автобус марка „Б. Ф. 12 360” с ДК № **********, собственост на фирма „С.” – гр.Бургас, на стойност 17 500 лв. /седемнадесет хиляди и петстотин лв./ и повредил автобус марка „М.М.”, с ДК № ******** собственост на „К.-*” ЕООД - гр.Поморие, и автобус „Б.” с ДК № *********, собственост на „Д.-Д.” ООД гр.Пловдив, от което са последвали значителни вреди на стойност 18 021,18 лв. /осемнадесет хиляди двадесет и един лева и осемнадесет стотинки/ за автобус марка „М.М.”, рег.№ *********, собственост на „К.-*” ЕООД - гр.Поморие и на стойност 1 881,20 лв. /хиляда осемстотин осемдесет и един лева и двадесет стотинки/ за автобус „Б.”с рег. № ******* собственост на „Д.-Д.” ООД, като общата стойност на вредите е в размер на 37 402,38 лв. /тридесет и седем хиляди четиристотин и два лева и тридесет и осем стотинки/ и от престъплението тероризъм е причинена смъртта на израелските граждани: А. М. роден на *********г. с л.к.№ ****** И.И.К., роден на ******** г. с л.к.№ ********* Е. П., роден на ******г. с л.к.№ *********; К.Ш. родена на **********. с л.к.№ *********; М.А. Х. роден на **********г. с л.к.№ ********и на М. А.К. ЕГН *********** гражданин на РБългария.

Верен е изводът на първостепенния съд, че подс. М. Ф. от обективна и субективна страна е извършил деяние по чл.316 вр. с чл.308, ал.3, т.1, пр. първо вр. с ал.2, пр. пето вр. с чл.26, ал.1 НК, за това, че в периода 05.07. до 07.07.2012 г. в гр.Несебър и в с.Равда, област Бургас, при условията на продължавано престъпление, съзнателно се е ползвал от неистински официален документ, като от него не може да се търси наказателна отговорност за самото му съставяне – свидетелство за управление на моторно превозно средство /шофьорска книжка/ № ************, издадена от щата Мичиган, на името на Б. Д. Д. (B. J. J.) с дата на раждане ******** г. и адрес в гр.Чикаго, на който документ е придаден вид, че е издаден от съответното длъжностно лице в кръга на службата му по установения ред и форма, както следва: - на 05.07.2012 г. в гр.Несебър, в офис на „М. т.“ ООД гр. Несебър, ул.„Г.Д.“ № * съзнателно се е ползвал от неистински официален документ, като от него не може да се търси наказателна отговорност за самото му съставяне – свидетелство за управление на моторно превозно средство /шофьорска книжка/ № **********, издадена от щата Мичиган на името на Б. Д. Д. (B.J.J.) с дата на раждане ********* г. и адрес в Чикаго, на който документ е придаден вид, че е издаден от съответното длъжностно лице в кръга на службата му по установения ред и форма; - на 06.07.2012 г. в гр.Несебър, в офиса на „М. т.“ ООД гр.Несебър ул.„Г. Д.“ № * съзнателно се ползвал от неистински официален документ, като от него не може да се търси наказателна отговорност за самото му съставяне – свидетелство за управление на моторно превозно средство /шофьорска книжка/ № ********, издадена от щата Мичиган на името на Б.Д. Д. (B.J.J.) с дата на раждане ******** г. и адрес в Чикаго, на който документ е придаден вид, че е издаден от съответното длъжностно лице в кръга на службата му по установения ред и форма; - на 07.07.2012 г. в с. Равда, в офиса на ЕТ „С. К.“ на ул.„К. и М.“ № * съзнателно се е ползвал от неистински официален като от него не може да се търси наказателна отговорност за самото му съставяне – свидетелство за управление на моторно превозно средство /шофьорска книжка/ № **********, издадена от щата Мичиган на името на Б.Д. Д. (B.J.J.) с дата на раждане ******** г. и адрес в Чикаго, на който документ е придаден вид, че е издаден от съответното длъжностно лице в кръга на службата му по установения ред и форма, като деянията са извършени, с цел улесняване на престъпление по чл.108а, ал.1 НК. Верен е правният извод на контролирания съд и по отношение подс.Х. Е. Х. Х., който от обективна и субективна страна е извършил деянието по чл.316 вр. с чл.308, ал.3, т.1, пр. първо вр. с ал.2, пр. пето вр. с чл.26, ал. 1 от НК, тъй като в периода 13.07.2012 г. – 15.07.2012 г. в гр.Несебър и в КК „Слънчев бряг” при условията на продължавано престъпление съзнателно се е ползвал от неистински официален документ, като от него не може да се търси наказателна отговорност за самото му съставяне – шофьорска книжка с № *********** на името на Р.У.Р. /R.W.R./, адрес: ** P. S., N. G.R., M. *****, дата на раждане ************ и карта за социално осигуряване № ************** на името на Р. У. Р., на които е придаден вид, че са издадени от съответното длъжностно лице в кръга на службата му по установения ред и форма, както следва: - На 13.07.2012 г. в гр.Несебър в х-л „А.“, находящ се на ул. „Св.Св.К. и М.” № ** съзнателно се ползвал от неистински официален документ, като от него не може да се търси наказателна отговорност за самото му съставяне – шофьорска книжка с № ********** на името на Р. У.Р. (R.W.R.), адрес: ** P. S., N. G.R., M. ********, дата на раждане **.****** г., на който документ е придаден вид, че е издаден от съответното длъжностно лице в кръга на службата му по установения ред и форма; - на 15.07.2012 г. в КК„Слънчев бряг” в близост до офиса на „Т. и.“ на паркинг пред магазин „З.“ пред И. Х. И. – служител на „С. к.” гр.Поморие съзнателно се ползвал от неистински официален документ, като от него не може да се търси наказателна отговорност за самото му съставяне – карта за социално осигуряване (SOCIAL SECURITY) № ********* на името на Р. У. Р. (R. W. R.), на който документ е придаден вид, че е издаден от съответното длъжностно лице в кръга на службата му по установения ред и форма.

На първо място въззивният съд намира за неоснователно възражението на защитниците на подсъдимите за неустановяване действителната самоличност на подс.М. Ф. и Х. Е. Х.Х.. В тази насока първостепенния съд обстойно е изложил аргументи, позовавайки се на многобройни доказателствени източници, относно техния граждански статус и произход, роднински връзки и взаимоотношения, пътувания в страната и в чужбина преди, по време и след инкриминирания период, срещи и разговори със свидетели по делото, в това число взаимоотношения с атентатора Е. Х., според които самоличността на подсъдимите е установена, разкрита и доказана по несъмнен начин. За тази цел задълбочено са били обсъдени показанията на свидетелите, осъществили лични срещи с подс.М.Ф., в това число св. Й. З., който превозил подс.Ф. на 28.06.2012 г. от гарата в гр.Букурещ, Румъния през ГККП Гюргево в РБългария през ГКПП Дунав мост до хотел „С.“ гр.Русе, св. Г. Ч. – служител на хотел „С.“ гр.Русе, която е посрещнала и регистрирала в хотела подс.Ф. с австралийския му паспорт и впоследствие го е разпознала, св.Н.Й., който транспортирал подс.Ф. по маршрута гр.Варна-гр.Русе до хотел „Л.“ гр.Русе, за да се настани там, св.Е. С. – регистрирала подс.Ф. в хотел „Л.“ гр.Русе и вписала данните му от австралийския му паспорт в регистъра за чужденци, копие от който предала за нуждите на делото, св.Р. Р. – барман във въпросния хотел „Л.“ гр.Русе, който е обслужвал подс.Ф. и впоследствие го е разпознал, свидетелите Ф. Т., Д. Б.и Р. Д. от гр.Несебър, пред които подс.Ф. се е представял с фалшива самоличност на американец и неистинско свидетелство за правоуправление на МПС от щата Мичигън на името на Б. Д. Д., с искането да сключи договор за наем на лек автомобил, като посочените трима свидетели впоследствие категорично са го разпознали именно като подс.М. Ф., св.С. К. от гр.Равда, с която подс.Ф. сключил два договора за наем на МПС, ползвайки отново горепосочения неистински документ, която свидетелка също е разпознала подс.Ф. и предала за нуждите на разследването въпросните договори, по отношение на които е било назначено графологично експертно изследване относно собственоръчно изписаното от подс.Ф., обсъдени са били от съда детайлно и показанията на св. Е. С., който работил като таксиметров шофьор и е транспортирал на 11.07.2012 г. подс.Ф. от гр.Русе до ЖП гара Норд, гр.Букурещ, Румъния при напускането му границата на страната. Обърнато е било и внимание от СНС върху предадената от св.С. бележка със собственоръчен текст на английски език, изписан от подс.Ф. относно уточняване параметрите на пътуване, който документ наред с договорите за наем на МПС, предадени от св.К. също е бил предмет на графологично изследване, като въз основа на приобщените посредством молби за правна помощ, изпратени от Австралийски съюз сравнителни образци, касаещи досиета във връзка с подавани от подс.Ф. заявления за издавани документи за самоличност се установява идентичност на почерка, изпълнен от едно и също лице – подс.Ф.. По отношение на другия подсъдим самоличността му също е безспорно установена посредством различни доказателствени източници: обсъдени са в дълбочина и са били съпоставени едни с други показанията на свидетелите В. А., превозвал подс.Х. от границата ГКПП-Дунав мост, гр.Русе на 13.07.2012 г. до гр.Варна и впоследствие на 18.07.2012 г. в деня на атентата от гр.Варна до гр.Гюргево, Румъния, който дори предоставил на подс.Х. визитка с телефонния си номер и който свидетел е предал на разследващите органи бордната карта на подс.Х., забравена в автомобила, свидетелите Н. А. и Б. А. – собственици на частен хотел в гр.Несебър, ул. „Св.Св.К.и М.“ № **, които са разпознали подс.Е. Х. Х., също свидетелите Д. М., Т. С. и Д.Д. – работещи към ресторанта на този хотел, пред които подс.Е. Х.Х. се е представял като американския гражданин Р.У. Р., регистриран по време на престоя му с неистинска шофьорска книжка на това име, свидетелите Д. З. и И. И., работещи в КК „Слънчев бряг“, пред които подс.Е. Х.Х. се е представял с фалшива самоличност на американец, притежаващ неистинско свидетелство за правоуправление на МПС на името на Р. У.Р., в това число и притежаващ американска карта за социално осигуряване с искането да сключи договор за наем на лек автомобил, като посочените двама свидетели впоследствие категорично са го разпознали, св.Д. В., който също е разпознал подс.Е. Х. Х. предвид това, че го е превозвал от автогарата в гр.Варна на 18.07.2012 г. около 16 часа до гр.Русе, където подс.Х. се е качил в таксиметровия автомобил на св.В. А. и е преминал граничния пункт. Обсъдени са били и показанията на свидетелите И. и С., които спрели автомобила на св.Д.В. за полицейска проверка, при което са били записани паспортните данни на подс.Х. Е. Х. Х.. Осъществените лични контакти на посочените свидетели с двамата подсъдими по време на периода им на пребиваване в България, наред с проведените разпознавания, писмени доказателства, сключени договори за ползвани МПС, регистрации в хотели, бордна карта на подс.Х., съдебно-почеркова експертиза на документи, подписани от подс.Ф. в стремежа му да наеме моторно превозно средства в района на местопроизшествието, съдебно–технически и ДНК-експертизи по отношение на използваните от подсъдимите документи, в стремежа си да прикрият истинската си самоличност при реализиране на деянието показват стабилността на доказателствената основа, разкриваща авторството на деянието. Показанията на посочените свидетели, имащи преки и непосредствени впечатления от подсъдимите са обсъдени от първостепенния съд детайлно, както едни с други, така и съотнесени и съпоставени с останалите писмени и веществени доказателства, в това число и с експертните заключения, даващи основание категорично и обосновано да се заключи, че съучастниците на атентатора М.Х. Е. Х. са именно подсъдимите М. Ф. и Х. Е. Х. Х.. В тази насока въззивната инстанция приема аналитичната дейност на контролирания съд за обективна, всестранна и пълна, тъй като същият е подходил с нужното внимание за изясняване на обстоятелствата, свързани със самоличността на извършителите и авторите на инкриминираното деяние, поради което оплакването на служебните защитници в тази част е лишено от основание. Няма спор, че двамата подсъдими М.Ф.и Х. Е. Х. Х. са пребивавали на територията на страната – първият в периода от 28.06.2012 г. до 12.07.2012 г., а вторият от 13.07.2012 г. до 18.07.2012 г. В тази посока правилно е отчетена, анализирана и съпоставена с останалите доказателства получената информация от съдебните поръчки относно пребиваването на подс.Ф. и Е. Х.Х. в чуждите държави, непосредствено преди да влязат на територията на РБългария, съответно полети на авиокомпании и други транспортни средства за придвижването им към и от границите на страната, отсядане в хотели в чужбина и в РБългария, ползвани документи за самоличност, наети моторни превозни средства. Установено е посредством коректния анализ на съда, базиран върху доказателствените източници, събрани по предвидения в НПК ред, че тримата съучастници М. Х. Е. Х., М. Ф. и Х. Е. Х. Х. са чужди гражани от ливански произход, първия има френско гражданство, вторият австралийско, а третият канадско гражданство, но и тримата дълбоко свързани с Ливан, пристигнали в РБългария по заобиколни маршрути, поединично, конспиративно, прикривайки връзките помежду си, като и собствената си самоличност с ясното намерение за подготвяне и осъществяване на терористичния атентат от 18.07.2012 г. на летище „Сарафово“. В тази връзка доказателствената основа е надградена и въз основа на доказателствата, събрани в резултат на съдебни поръчки до Австралийски съюз, Канада, САЩ, Турция, Франция, Чехия, Румъния, Полша, Ливан, Мароко, Италия и получените в тази насока писмени доказателства относно задграничните пътувания, семейния статус, роднински връзки и контакти на подсъдимите, като са анализирани и всички доказателства, пряко свързани с починалия в атентата М. Х. Е. Х. – обсъдени са показанията на свидетели очевидци на пребиваването му в РБългария, протоколи за разпознаване, записи от камери и технически експертизи на маршрута на предвижването на атентатора в инкриминирания период, изолиран ДНК профил на глава и други трупни останки до взривения автобус на летище „Сарафово“, който ДНК профил е бил открит върху ползваните от подс.Х. Е. Х. Х. неистински документи. От експертното заключение на ДНК материал върху инкриминираните документи може да бъде направен извод за категоричната връзка между извършителя Х., който е оставил клетъчен материал върху личен документ с надпис „SOCIAL SECURITY” ********, ползван от подс. Е. Х.Х. В този смисъл става въпрос за едно убедително и сериозно доказателство за взаимоотношенията между двамата по повод пребиваването им в страната, обмяната на документи за запазване на анонимност при осъществяване на планираната противоправна дейност.

На следващо място неоснователни са възраженията на защитниците, че обвиненията на двамата подсъдими са несъставомерни и недоказани. При изясняването на правно релевантните факти във връзка със съставомерността и доказаността на деянието СНС е процедирал правилно, разделяйки множеството свидетели в няколко условни групи – свидетели, присъствали на местопроизшествието на взривната вълна на 18.07.2012 г. на летище „Сарафово“, пострадали от взрива български и израелски граждани, свидетели относно деятелността на двамата подсъдими и атентатора Х., свидетели, ангажирани с извършените по делото многобройни процесуално-следствени действия, както и група на всички останали свидетели (чиито показания в по-голямата си част не установяват релевантни за делото и предмета на доказване факти). По този начин от гледна точка на реализирания терористичен акт и деятелността на неговия извършител Х. е изяснена ролята и мястото на всеки един от подсъдимите М.Ф. и Х. Е. Х. Х. във връзка с неговата подготовка и на тази плоскост е отграничена деятелността и каузалния принос на всеки едни от тях в преследваната и реализирана обща цел със самоделното взривно устройство да бъдат поразени и убити пристигналите на българското Черноморие израелски туристи, като по този начин се създаде страх и смут в населението както на Израел, така и в България, която е приятелски настроена и приема тези израелски туристи.

В тази посока напълно коректно и вярно са били анализирани показанията на свидетелите: Е. Ш., П. Ю., М. М., В. Б., Н. З., С. С., Ж. П., Д. К., Я. К., Ж.Д., Х. Г., С. З. Н., И.А., Х. Ф., Д..Д.., В. Д., Х. М., П.М., Р. Л., Е. Х., Л. Х., М.Ф., които са пребивавали по различни поводи на 18.07.2012 г. на територията на летище „Сарафово“, гр. Бургас и са станали очевидци на терористичния взрив. Всеки един от тях сочи факта на избухване на бомба на територията на летище „Сарафово“, терминал „Пристигащи“ на инкриминираната в обвинението дата 18.07.2012 г., късния следобед с последвали два взрива един след друг, като дават и подробно описание на силата и периметъра на взривната вълна, както и опустошителните последици от нея: обгорели автобуси и трупове, откъснати части от тела на хора, които „хвърчели във въздуха“, заедно с „миризмата на взрив, месо и барут“, паника, писъци и страх на присъстващите на местопроизшествието, шока в който били изпаднали от апокалиптичната картина и невъможността да реагират адекватно при така създалата се ситуация. Правилно показанията на посочените свидетели са възприети като обективни и достоверни и са кредитирани от първостепенния съд в тяхната цялост, като безпротиворечиви и логични. Всеки един от тях е бил свидетел очевидец на терористичния акт, като всички еднопосочно и непротиворечиво описват последвалата радикална промяна в обективната действителност и заобикалящата ги среда, в душевното и емоционалното състояние на хората. Съдът е отделил достатъчно внимание при анализа и съпоставяне показанията на тези свидетели едни с други, както и с останалите доказателства по делото: протоколи за оглед на местопроизшествието, фотоалбуми към тях, протоколи за огледи на веществени доказателства, иззети от местопроизшествието, следствен експеримент, съдебно–технически експертизи относно движението на атентатора Х. и придвижването му до летище „Сарафово“ с таксиметров автомобил, взриво–техническа и химическа експертиза, ситуитивно–техническа, ДНК експертизи и други експертни заключения, тъй като същите са в основата на обвинението по чл.108а, ал.1 пр.1 вр. с чл.115 вр. с чл.18 вр. с чл.333 вр. с чл.330, ал.1 вр. с чл.20, ал.4 вр. с ал.1 от НК предявено спрямо всеки един от двамата подсъдими. Показателно в тази насока е изнесеното от свидетелите Р. Л. и М. Ф., които сочат за „разхвърчалите се части от тела“ , напрягането, стресирането, виковете на хората, създалата се суматоха и хаос, обстоятелството, че са били „ покрити с части от хора, кръв, течности от хора, от глава до пети“, което безспорно установява, че целеният резултат от деянието е бил постигнат. В същия смисъл са и показанията на св.Е. А. – туроператор към фирма „О.“ ЕООД, приобщени на основание чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.5 НПК, която е настанявала израелските туристи в четирите автобуса, които са били насочени с предната си част към входа на аерогарата, някои с отворени багажни отделения, когато е избухнал взрива. Като свидетел очевидец, същата описва настаналата суматоха след взрива, пламъците и дима обхванал взривения автобус с шофьор М.К., „парчетата месо и кръв“ по земята, тялото на колежката й Д.И., паднала на земята, заедно с други ранени хора. Подробно и прецизно са били анализирани и показанията на свидетелите Н.З., Ж. П., Д. К. и М. М., първите трима полицейски служители, а последният ръководител направление „Контрол на пътници и багажи“ в отдел „Сигурност” на летище „Сарафово“, които освен факта на настъпилата след взрива паника и страх у хората, изтъкват и обстоятелства относно обществения ред и пропусквателния режим на летището към инкриминираната дата, в това число обективната и физическа невъзможност да бъде проверяван всеки човек на летището, а само по преценка риска, при съмнителност на лицето, ако например същото се движи безцелно, обясняват по-засиления контрол на терминал „Заминаващи“, отколкото „Пристигащи“, което само по себе си създава благоприятна почва за извършването на терористичен акт, при предварително проучване на пропуските и слабостите, каквото в настоящият случай е било сторено. Безспорно е установено, че атентаторът Х., чийто ДНК профил, глава, части от тяло, вещи и документи са открити на местопроизшествието, непосредствено до взривения и изцяло изгорял автобус Б.Ф.***** с ДК № ******, не е бил проверен на летището, същият необезпокоявано се е движил в района на терминал „Пристигащи“, влизал е и е излизал от залата, където е било разположено електронното табло с информация за пристигащия полет от Тел Авив, с израелски туристи, който го е интересувал. В тази насока е анализирано целенасоченото поведение на атентатора Х., неговият външен вид и дегизировка на обикновен турист, сливащ с тълпата, в резултат на съветите и разясненията, предварително дадените му от подс.М.Ф., който притежавал лиценз за охранител с натрупан опит от осъщестявана охранителна дейност на летището в гр.Сидни, Австралийски съюз и пребивавал в периода от 28.06.2012 г. до 12.07.2012 г. заедно с Х. в населени места на Южното Черноморие в близост до местопроизшествието. Като значимо в случая обстоятелство във връзка с контрола и оценката на риска на паркинга към летището е изтъкнато изнесеното от свидетелите П. и К. обстоятелство, че „тази зона не е строго охраняема“, тя е обществена „със свободен достъп“ и „подлежи на контрол, доколко се опазва обществения ред“, което очевидно е било използвано от съучастниците, тъй като първоначалните действия на атентатора според показанията на св.Г. К. са били да постави носената от него раница в багажното отделение на автобуса с пристигнали израелски туристи, именно на паркинга към летището, където контролът не е бил засилен и който автобус при потегляне с всички пътници да бъде взривен, за да се постигне максимален размер на жертвите и щетите, изводимо от заключението на ситуитивно–техническата експертиза относно мястото на удара, зоните и радиуса на очакваната смъртност. Изведена е въз основа на коментираните от съда доказателства за целенасочеността в действията на подсъдимите и атентатора Х. – изразяващи се в избор на конкретната дата за осъществяване на терористичния акт 18.07.2012 г., при точно определен полет с израелски туристи от Тел Авив, които с автобуси от паркинга към летището се траспортират в хотели на Южното Черноморие. Избран е и идеалният момент и начин за осъществяване на престъпното намерение – самоделно взривно устройство с дистанционно управление, със сериозно поразяващо действие, скрито в туристическа раница и поставено в багажното отделение в момент, когато всеки един от пътниците поставя багажа си там, което първоначално се е опитал да направи Х.според показанията на св.Г.К., тъй като точно в този момент починалият щофьор на взривения автобус М. К. е отишъл в предната му част за продажба на разхладителни напитки на качващите се израелски туристи. Анализирани са и доказателствата, според които точно в този момент подс.Х. Е. Х. Х. по най-бързия начин се е стремял на напусне страната, сменяйки три различни таксита и изхвърляйки фалшивите документи за самоличност, които е използвал за настаняване в хотел в близост до района на местопроизшествието, опасявайки се да не бъде разкрит, както и да не бъде затворена държавната граница, което действително е било направено впоследствие, като по въпросните документи са открити ДНК следи от профила на починалия Х.. Отделено е внимание и на показанията на св.Л., който предишния ден е засякъл атентатора Х. на скалите пред хотел в гр.Поморие да свири на инструмент арабска мелодия „почти погребално“ и когото впоследствие е разпознал, като същото лице, движещо се в салона на пристигащите на летището туристи. Всяко едно гласно доказатество е подложено от СНС на детайлен анализ и съпоставено с показанията на останалите свидетели, веществени доказателства и заключения на експертизи, за да бъде направена пълна картина, както на самото местопроизшествие, така и времето назад, дори и извън инкриминираното деяние, вкючително подготовката на самото престъпно деяние от влизането на подсъдимите М. Ф. и Х. Е. Х.Х. в РБългария и взаимоотношенията им с атентатора Х. Обсъдени са и показанията на свидетелите Д.Д. и В.Д. – шофьори на автобуси към „К.-*“ ЕООД, които наред със създадената в резултат на взрива суматоха, паника и страх имат преки и непосредствени впечатления от действията на починалия в атентата техен колега М. А. К., преди взривната вълна и сочат, че същият изпълнявал съвестно задълженията си, като започнал да нарежда куфарите в багажното отделение на автобуса, а впоследствие е бил повикан в предната му част, за да обслужи пътниците с вода и други разхладителни напитки. Акцентирано е и върху показанията на св.Я. К., който описва броя и разположението на автобусите на паркинга към летището на инкриминирата дата, мястото на избухване на бомбата – точно в средата на редицата автобуси, наредени един до друг, въз основа на които съпоставено с протоколите за оглед на местопроизшествието, протоколи за оглед на веществени доказателства, заключението на комплексната взриво-техническа и химическа експертиза, в това число допълнителна такава, ситуитивно-техническа експертиза, видеозаписи, следствен експеримент правилно е обоснована преценката за тактическите способости на атентатора да избере обективно най-благопрятното място за взривяване на бомбата, с оглед постигане на максимални щети, след като първоначания план за поставяне в багажника на автобуса е бил осуетен от пътниците в лицето на починалия И.К.. В този смисъл коментираните гласни доказателства съответстват напълно на експертните заключения относно вида и поразяващото действие на използваното самоделно взривно устройство, както и обективната му годност да причини смъртта на всички лица, намиращи се вътре и в непосредствена близост до автобуса, обозначен с табела № 2, обосновават действията на извършителя и неговите съучастници като целенасочено осъществен терористичен акт. По делото е бил извършен следствен експеримент на 26.04.2013 г. в гр.Ихтиман, землището на местността „Пчелин” /том 16, л.1-15/, който напълно потвърждава изложените по-горе изводи относно механизма на деянието.

Във връзка с конкретната деятелност на подсъдимите М.Ф. и Х. Е. Х.Х., първостепенният съд изчерпателно и детайлно е обсъдил и съпоставил едни с други всички онези доказателствени източници, които пряко или косвено разкриват факти за поведението на двамата подсъдими на територията на РБългария в инкриминирания период, ролята и мястото им в процесното деяние, като съучастници на атентатора М.Х.. Изяснил е съгласуваността, сихронността в действията на двамата подсъдими и извършителя Х. за осъществяване на планираните общи цели. След реализирания терористичен акт на 18.07.2012 г. посредством проведеното широкомащабно разследване и в последствие съдебно следствие, съобразно способите на НПК е изследвана, анализирана и изяснена цялата верига от преки и косвени доказателства, разкриващи причините, условията и подготовката на атентата, неговия извършител и съучастници, подпомогнали дейността му, периметърът на поражението и пострадалите от тази сериозна престъпна дейност лица. Въз основа на обстойния и всеобхватен анализ на обемната и многопластова доказателствена база, съдът правилно е извел на преден план онези доказателства, според които е счел повдигнатите обвиненията на двамата подсъдими за безспорно доказани. Доказателствено е обосновал общото в поведението на подсъдимите Ф. и Х., каквото е и поведениието на извършителя Х.: самостоятелно влизане в страната не директно от Ливан, а по заобиколни маршрути, използвайки чуждите си паспорти – подс.Ф. австралийски паспорт, подс.Е. Х.Х. – канадски паспорт, влизане през едно и също населено място гр.Букурещ – ГКПП-Дунав мост гр.Русе, впоследствие представянето им за американски граждани, отсядането в различни хотели, но в непосредствена близост или посещаване района на пребивававане на атентатора Х. в гр.Несебър, осъществяването на конспиративни срещи с него, въпреки че и тримата се познават, след влизането във вътрешността на страната – използване преимуществено на неистински документи при регистрацията в хотел, при наемане на МПС, подаване на невярна информация за причините за престоя им в страната – пътуване до гр.София, запознансво с жена, наличието на приятелка, посочване на неверен адрес относно престоя им в България и при наемането на МПС, посочването на един и същи хотел – „ А. Р. х.“, заявен както от подс.Ф., така и от подс.Х. при сключването на договор за наем на МПС, наемането на МПС от друго населено място извън района на пребиваване на подсъдимите Ф. и Е. Х. Х., предпазливост и конспиративност в действията, ползване на дегизировка, преминаването на двамата подсъдими през гр.Русе, който според комплексната взриво-техническа експертиза е един от трите града в РБългария, наред с гр.Смядово и гр.Габрово, в които се произвеждат тротилови пресовки – установено вещество като съставна част от самоделното взривно устройство, предаването на раница на колелца от страна на подс.Ф. на атентатора Х., закупуването на части от сглобеното впоследствие самоделно взривно устройство от подс.Е. Х. Х..

Обективираното еднотипно поведение за осъществяване на деянието правилно е изведено от показанията на свидетелите: В.Г., включително приобщените на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.2 НПК от досъдебното производство , П. Г., В. Б., С.Д.,А. Я., А..Я, С.Т. включително приобщените на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 НПК от дп, Б.С., К.Д., Х.М., В.М., Р.К., Н.К., Й.Т. относно извършителя Х., свидетелите:Р. Р. включително приобщените на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 и т.2 НПК, Н.Й., Е. К., Т. К., Г.Ч., Е. С., включително приобщените на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 и т.2 НПК, Ф.Т., Д. Б., Р.Д., С.К., включително приобщените на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК, Й. З., включително приобщените на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.5 от НПК относно подс.М. Ф., свидетелите Н.А., Б. А., Г. А., Д. Д., Д. Д., Д. М., Т.С., В.А., включително приобщените на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.5 НПК, Д.В., Д.В., И.И., П. Д., Д.В., И.И., И.С., Д.В., Д.И., А.С., Г. Т. относно подс.Х. Е. Х. Х., които са имали преки и непосредствени впечатления за извършителя на атентата и двамата подсъдими. Съдът е дал отговор при кредитиране на показанията на някои от тях – защо е възприел тези от досъдебното производство, които са били по-близки до инкриминираното деяние, отчитайки отдалечеността по време на проведения разпит в съдебна фаза. В тази връзка, съдът вярно е отчел проведените разпознавания, приобщените писмени доказателства, както и заключения на експертизи, според които неистинските документи, ползвани от подс.Х. и извършителя Х. са били отпечатани на един и същ цветен принтер, последно доставен в гр.Бейрут, Ливан, който се явява свързващо звено за тримата съучастници. Отделно от това върху ползваните от подс.Х. неистински документи шофьорска книжка на името на Р.У.Р. е открит ДНК профил на извършителя на атентата Х., въз основа на което правилно СНС е извел заключения за реалния досег на ползваните от двамата вещи, съвместната дейност между тях по повод инкриминираните деяния. Ползваната от подс.Е. Х. Сим карта на Телеком Австрия Груп с код ****, очевидно закупена от подс.Ф., който единствен непосрествено преди влизането му в РБългария е преминал през територията на Австрия също доказва макар и косвено съучастието на този подсъдим в планираната съвместна дейност. Следва се имат предвид също и показанията на св.Козарева, включително приобщените на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 и т.2 НПК, според които, подс.Ф. първоначално при наемането на моторно превозно средство е представил един документ за самоличност с имената, с които се е представял атентатора Х. /Ж.Ф. М./, а впоследствие поради неодобрение от страна на свидетелката, подс.Ф. е представил друг на името на Б. Д. Д. Това се е случила на датата 06.07.2012 г., когато и подс.Ф. и атентаторът Е. Х. са се намирали в едно и също населено място и очевидно между тях е имало размяна на неистински документи. Този извод е мотивиран и от обстоятелството, че предишния ден 05.07.2012 г. видно от показанията на св.Ф.Т. подс.Ф. не е успял да наеме моторно превозно средство, каквито са били съвместните им уговорки с извършителя Е. Х., засечен е бил от охранителните камери на ул. „Д.“ № **, където последният е бил отседнал.

Тази циркулация по предаване и обмяна на неистински документи за самоличност между атентатора Х. и неговите помагачи е доказателство несъмнено за общия им умисъл, както и за стремежа на тримата да останат анонимни в придвижването на територията на РБългария в инкриминирания период, в това число установява категорична връзка между преследваните от тях общи цели и намерения при този престой в района на Южното Черноморие, непосредствено преди извършването на терористичния акт на летище „Сарафово“. Посочените доказателства, наред с вписаните еднотипни адреси на местопребиваване в документите при наемането на моторни превозни средства от подс.Ф. и атентатора Х. в случая доказват наличието на един предварително обмислен и съгласуван план в поведението им – освен използването на неистински документи, посочване на име на несъществуващ в комплекса и околността хотел със звучене възприемащо се за реално, предвид множеството хотели в региона, носещи чуждоезични имена. Не е случайно, а обмислено и съгласувано предварително настаняването на подс.Е. Х.Х. в гр.Несебър в хотела на св.А. на ул. „Св.Св.К.и М.“ № ** в гр.Несебър на 240 м. от мястото, където е бил настанен атентаторът Е. Х., както и засичането на подс.Ф. от охранителни камери да преминава в посока ул. „Д.“ № ** гр.Несебър на 500 м. от частният хотел на св.Я., където е бил отседнал Е. Х., което е идеално условие за тайно сътрудничество, още повече, че и атантаторът и подс.Ф. са успели да наемат моторно превозно средство за придвижване. Осъществените конспиративни срещи между атентатора Х. и двамата подсъдими вярно са били анализирани и обосновани въз основа на надлежно приобщените по делото видеозаписи, въз основа на които доказателства съдът е направил коректни изводи относно носения от тримата съучастници багаж при настаняването им в местата за отсядане в страната, при последващо придвижване, както и при управление на наетите от тях моторни превозни средва, което е било анализирано и съпоставено подробно с относимите свидетелски показания. Тези веществени доказателства, наред с откритите на местопроизшествието на 18.07.2012 г. на летище „Сарафово“, в това число и на други места по маршрутите, по които подсъдимите са напуснали страната /изхвърлен неистински документ за самоличност от подс.Е. Х. Х./ са били отнесени и към показанията на онези свидетели, които са имали преки и непосредствени впечатления от деятелността на подсъдимите и впоследствие са ги разпознали, а именно работещите в хотел в гр.Русе /св.Г.Ч., св.Р.Р./, където е бил настанен подс.Ф., както и собствениците на хотела в гр.Несебър /св.Б.А. и св.Н.А./, където е бил настанен подс.Е. Х. Х., таксиметровите шофьори, които са транспортирали двамата подсъдими от Румъния през гр.Русе до гр.Варна, гр.Несебър и обратно, впоследствие през българо-румънската граница /св.Й.З., св.Н.Й., св.Е.С., св.В.А., св.И.С., св.Д. В./, работещите във фирмите за отдаване под наем на моторни превозни средства, които са искали да наемат подсъдимите М.Ф. и Е. Х. Х., в това число свидетелите Ф.Т., Д.Б., Р.Д., С.К., Д.З., И.И., предали множество писмени доказателства – договори за наем на МПС, ръкописни тектове, бележки, които също са били детайлно изследвани в резултат на осъществената аналитична дейност на съда.

Всички тези доказателства правилно са били съотнесени и съпоставени с приетите експертни заключения, касаещи, както изследваните подписи върху документите за наети моторни превозни средства, така и съдържанието и състава на взривното устройство, което е било пренесено от атентатора Х. на 18.07.20…. г. до летище „Сарафово“, с раницата на колелца, предадена му от подс.Ф.. Съдът не се съгласява единствено с извода, направен от първостепенния съд относно факта, че подс.Е. Х. Х. също е разполагал с моторно превозно средство за придвиижване на територията на страната, който в действителност не е доказан видно от показанията на свидетелите И. И., П.Д. и Д.В., които обаче еднопосочно твърдят, че подс.Х., когото разпознават като представилия се пред тях Р.У.Р, упорито е искал да наеме лек автомобил, дори и да заплати по-висока цена от предложената от тях, но същите са отказали, поради съмнения, свързани с обясненията от него относно непредставянето на документ за самоличност, който изисквали. Въззивната инстанция счита, че тази неточност относно ползваното от подс.Х. моторно превозно средство се дължи на объркване и допусната грешка в анализа на СНС предвид многобройните доказателствени източници, които са били обсъждани и съотнесени едни с други. Това обстоятелство в крайна сметка не променя като цяло нито становището за виновността на подс.Х., нито крайното решениие, изразено в атакувания съдебен акт, още повече, че според цитираните гласни доказателства този подсъдим упорито се е стремял да наеме моторно превозно средство с неистински документи за самоличност, сходни с тези на атентатора, доказващо идентично, съгласувано, предварително планирано и целенасочено поведение. Такъв стремеж са имали и подс.Ф. и извършителя Х., вярно обоснован въз основа на посочените от СНС доказателства, тъй като по този начин от една страна съучастниците необезспокоявано и конспиративно се придвижвали на територията на страната, наблюдавали и изследвали набелязания обект на поражението, а от друга – можели безпроблемно да се срещат, да пренасят багаж, да закупуват и траспортират материали, химикали, съставки, гориво и други вещи, необходими за изготвянето на самоделното взривното устройство, да се отдалечават извън населените места, където спокойно да обсъдят, сглобят и тестват отделните компоненти за осъществяване на престъпните си намерения. В тази насока вярно са били обсъдени и показанията на свидетелите, които сочат, че ползваните под наем автомобили са били запрашени при връщането, като например св.С. К. относно върнатия от подс.Ф. л.а. „Р. ….“, св. Да. Д., който твърди, че подс.Х. се е прибирал в хотела с кални обувки, че ежедневно подс.Х. и атентаторът Х. са излизали рано от хотелските стаи, носейки туристически раници и са се връщали вечерта, а подс.Ф., който е бил настанен в хотел в гр.Русе, всъщност почти не е пребивавал в него, а е бил засечен в района, където е пребивавал атентаторът Х.. Отчетени са били от една страна инженерното образование на подс.Х., познанията в областта на компютърните науки и физико-химията на М. Е. Х., опитът на подс.Ф. като охранител на летище в гр.Сидни, а от друга – експертните заключения на съдебно-техническите и ДНК експертизите, в това число заключението на комплексната взриво-техническа и химическа експертиза, според която почти всички компоненти на самоделното взривно устройство могат да се закупят свободно в търговската мрежа, амониево-селитрената смес тип „Амонит“6, метален съд /тенджера/, в която е била насипана взривната смес, туристически термос, в който е била поставена лесно запалимата течност бензин/дизел в съотношение ½ съпоставено с показанията свидетелите относно действията на подсъдимите – св.М., която видяла подс.Е. Х. Х. да пазарува от магазин за домашни потреби в гр.Несебър, св.С., която при почистване на стаята му забелязала, че същият е придобил термос за кафе, свидетелите К., Т., Б., които сочат и разпознават подс.Ф., съответно свидетелите З. и И., които сочат и разпознават подс.Е. Х. Х. – като лица, упорито търсещи да наемат моторни превозни средства, прикривайки истинската си самоличност и използвайки неистински документи за това.

Тук следва да бъде отбелязано, че въз основа на горепосочените доказателства, детайлно и задълбочено обсъдени от първостепенния съд следва да се направи извод, че двамата подсъдими М.Ф. и Е. Х. Х., заедно с извършителя М. Е. Х. още изначално са разпределили ролите си в осъществяване на процесното деяние, което е станало в периода от време още преди да влязат в РБългария, като по този начин макар и реално да е инкриминиран периода 28.06.20…. г. – 11.07.20….. г. съобразно обвинението на подс.М. Ф., съответно 13.07.2012 г. – 18.07.2012 г. на подс. Х. Е. Х. Х., всеки един от тях, както и извършителя Х. е знаел за дейността на съучастниците си, наясно са били кой, кога и по какъв начин ще се включи в конкретния период за подпомагане дейността на Х., с оглед постигане на престъпния резултат на 18.07.20… г. Набавянето на неистински документи, отпечатани на един и същ принтер в Л., Б. със снимки, отразяващи специално направена дегизировка, с каквато подсъдимите ще се придвижват на територията на РБългария, пристигането им именнно от Л., Б., макар и по заобиколен маршрут в съответен времеви интервал с допирна точка гр.Букурещ при влизане и излизане от страната, обективира поведение с яснота кой първи ще се включи при подпомагане дейността на Х., впоследствие, вторият кога ще се включи, за да го замести, което очевидно показва съзнателно редуване при подпомагането на извършителя, едно съгласувано поведение, при което двамата помагачи знаят един за друг, както и за целения от тях и атентатора резултат. В тази насока следва да се отчете освен предварителното набавяне на неистинските документи и отправната точка Л., Б., от където са пристигнали и тримата съучастници, влизането и излизането на двамата подсъдими през един и същ ГКПП-Дунав мост, гр.Букурещ, гр.Русе, където на 12.07.20… г. са имали допирна точка при излизането на подс.Ф. от РБългария и замяната му с подс.Е. Х. Х., който от своя страна е влязъл в страната от същото място. В тази насока правилно СНС е отчел прибързаните действия по отменяна на първоначално определените полети и резервации на подс.Ф. за 18.07.20.. г., когато е била планирана датата на терористичния акт, както и бързото напускане на страната от подс.Е. Х. Х., който за няколко часа на 18.07.20… г. следобяд е сменил три различни таксита, за да излезе по-бързо през същия граничен пункт, което доказва несъмнено едно съгласувано поведение на оттегляне от района и държавата, където ще бъде извършен атентатът посредством самоделното взривно устройство. Анализирани са в тази посока и показанията на таксиметровия шофьор св.Д. В., превозвал подс.Е. Х. Х. на 18.07.20… г. до гр.Русе, който посочва, че подсъдимият е бил притеснен от полицейската проверка, като след нея го е накарал да се обади на негов колега – св.В. А., който да го превози до гр.Букурещ, като са спрели след това в района на с.Ц…, където впоследствие св.М. В. е открил изхвърлените от подс.Х. документи на името на Р.,.Р.. Тази деятелност осъществена от подс.Х. несъмнено разкрива както бързина при отеглянето от местопроизшествието, така и съзнателно поведение по заличаване на всички следи, които могат да го свържат с противоправното му поведение в района на планирания за същия ден терористичен акт, още повече, както бе установено посредством ДНК експертизи тези следи водят към атентатора Х.. Освен горепосочените гласни, писмени, веществени доказателства и множество експертни заключения за еднотипното поведение на тримата съучастници и умисъла по отношение на цялостната престъпна дейност за реализиране на планирания от тях резултат, може успешно да бъде ползвано и частично изнесеното от анонимните свидетели 1, 2 и 3, по повод извършените издирвателни мероприятия за установяване извършителите на терористичния атентат на летище „Сарафово“ /с изключение на направените от анонимните свидетели лични изводи/, чиито показания в останалата част правилно СНС е включил в ползваната доказателствена съвкупност при своя анализ. Установеното от тях в резултат на извършените справки относно граничния контрол и рисков профил на пътникопотока през границите на страната, както и с помощта на чуждестранните партньорски служби относно подс.Ф., Х. Е. Х. Х., както и починалия М. Е. Х., ползването на различни документи за самоличност при пътуване в чужбина, в това число изследваните индиректни фейсбук връзки между тях посредством техни роднини, което впоследствие е било потвърдено от материалите получени въз основа на отправените следствени поръчки от САЩ, Канада, Франция, Австралийски съюз, Румъния, Чехия, Полша, Турция, Италия и Ливан, заключенията на ДНК и съдебно-почерковите експертизи. Същевременно обаче, въззивната инстанция не се съгласява с направените от първостепенния съд изводи, че споменатата от анонимните свидетели „чужда терористична организация“, към която принадлежали подсъдимите и извършителят на атентата е именно „Хисбула“. В тази част АСНС се разграничава от извода на първостепенния съд, на първо място, тъй като данните от съдебните поръчки касаят полицейски регистрации на роднини на подс. М.Ф., подс.Х. Е. Х. Х., починалия М. Е. Х., които данни не са подкрепени от убедителни доказателства, събрани в хода на настоящото производство по предвидения в НПК процесуален ред, а по съществото си касаят информация на полицейски служби, която на по-късен етапа не е била потвърдена дори от тези служби. Липсват също надеждни и безспорни доказателства, че атентаторът М. Е. Х. е членувал в организацията за външна сигурност на „Хизбула“, която била част от въоръженото крило на шиитското движение, какъвто необоснован извод е направил първостепенният съд. Комуникацията между подс.Ф. и лицето М. Х. Ш. /т.81, т.82 и СТЕ 83/, в това число и по време на престоя на първия в България също не може да подкрепи горните изводи, изхождайки от естеството и съдържанието на тази комуникация. Анализирайки материалите от приобщените съдебни поръчки от Канада, Австралийски съюз, САЩ и Франция единствено може да бъде направен извод, че и тримата съучастници ги обединява фактът, че са второ поколение мигранти от ливански произход, които имат двойно гражданство, освен ливанско са придобили съответно канадско /подс.Х./, австралийско /подс.Ф./ и френско гражданство /починалият Х./, напуснали са Ливан заедно с техните родители, когато са били деца /подс.Х. и починалия Х./ или са родени в чужбина /подс.Ф./, получили са много добро образование и са работили на добри позиции в чужбина, като в последствие и тримата са се завърнали в Бейрут, Ливан, от където са обединили усилията си за реализиране на настоящото деяние, използвайки именно напрупания опит в чужбина и образование. Няма как настоящият въззивен състав да ползва като доказателство публично достъпния в медийното пространство документ на ФБР–САЩ, качен на сайт на департамента по правосъдието на САЩ, съобщаващ за разпит на лицето S. E. D. в САЩ, на когото било известно, че атаката през 20… г. срещу автобус с израелски туристи в България е дело на „Хисбула“, чийто атентатор Х. членувал в организацията за външна сигурност на посочената организация, тъй като този разпит не е осъществен по реда на НПК, нито е бил предмет на съдебна или следствена поръчка, като освен това не е ясно дали тази информация е събрана по конкретно дело. Имайки предвид рамките на настоящото обвинение въззивния състав намира за безпредметно да излага допълнителни съображения по отношение на името на евентуално стояща зад атентата на 18.07.20… г. на летище „Сарафово“ терористична организация, още повече, че никоя изрично не се е обозначила и в медийното пространство, като носеща отговорността за това деяние.

Законосъобразни и обосновани са изводите на първостепенния съд по отношение на второто деяние, вменено на подсъдимите М. Ф. и Х. Е. Х. Х. за извършено от тях документно престъпление квалифицирано по чл.316 вр. с чл.308, ал.3, т.1 НК с цел улесняване на деянието по чл.108а, ал.1 от НК. В тази част са налице множество гласни доказателства и заключения на съдебно-технически и почеркови експертизи, материали от изпратени съдебни поръчки, установяващи както неистинността на документите, така и времето, мястото, целта, лицата и фирмите, пред които са ги ползвали. Във всички случаи, съобразно експертните заключения, от подсъдимите не може да се търси наказателна отговорност за самото съставяване на документие. Доказани са по категоричен начин и са развити подробни съображения от първостепенния съд относно мотивите на подсъдимите за използването на тези документи – за създаване на алиби и прикриване на действителната им самоличност във възка с преследваните от тях цели за подпомагане успешното реализиране на терористичния акт, а именно подс.М. Ф. на 05.07.20….г. в гр.Несебър, където в офис на „М.Ш.“ ООД гр. Несебър, ул.„Г.Д.“ № …, съзнателно се е ползвал от неистински официален документ, свидетелство за управление на моторно превозно средство /шофьорска книжка/ № А……, издадена от щата М…. на името на Б. Д. Д. (B. J. J.) с дата на раждане …… г. и адрес в Чикаго, на който документ е придаден вид, че е издаден от съответното длъжностно лице в кръга на службата му по установения ред и форма, респективно на 06.07.20… г. в същия град и офис на фирма отново се ползвал от горепосочения документ, на 07.07.20… г. в с. Равда, в офиса на ЕТ „С.К.“ на ул.„К.М.“ № .. където отново съзнателно се е ползвал от горепосочения документ издаден на името на Б.Д. Д., потвърдено от показанията на свидетелите Ф. Тр., Д.Б., Р.Д. и С.К., които категорично са разпознали подс.Ф., като лицето представило им се като Б.Д. Д. с искане за наемане на лек автомобил. Що се отнася по подс.Х. Е. Х. Х. за него също безспорно е установено ползването за регистрация в хотел на 13.07.20… г. в гр.Несебър, в х-л „А..“, находящ се на ул. „С.К.М.” №…. неистинския официален документ, шофьорска книжка с № А….. на името на Р.У.Р. (R. W. R.), адрес: ….. P. St, N. G. R., MI …., дата на раждане …… г., на който документ е придаден вид, че е издаден от съответното длъжностно лице в кръга на службата му по установения ред и форма, освен това този подсъдим на 15.07.20…. г. в КК„Слънчев бряг” в близост до офиса на „Т.И.“ на паркинг пред магазин „З…“ пред И. Х. И. – служител на „С. К.” гр.Поморие умишлено е ползвал и друг неистински официален документ – карта за социално осигуряване (S. S.) № …. на името на Р.У.Р. (R. W. R.), на който документ е придаден вид, че е издаден от съответното длъжностно лице в кръга на службата му по установения ред и форма, което е било потвърдено както от показанията на св.Н. А., Б. А., И. И., Д. З., които впоследствие са разпознали подс.Е. Х. Х., като лицето представяло им се за Р.У.Р.. Доказателствата във връзка с ползваните от подсъдимите неистински документи са били подробно изложени от първостепенния съд, включително и по-горе в настоящите мотиви, поради което с оглед процесуална икономия не следва да бъдат преповтаряни.

Атакуваните от страна на защитниците на подсъдимите размери на наложените наказанията, с възражения за явна несправедливост са изцяло неоснователни. В случая съдът вярно е преценил изключително високата степен на обществена опасност на първото деяние по обвинението, тъй като става въпрос за едно от най-тежките престъпления, а именно „тероризъм“ по глава Първа от НК, като са отчетени броят на смъртните случаи, както и сериозно пострадалите от взрива лица, част от които тежко инвалидизирани с трайни физически и психически увреждания, наличието на пострадали лица в подрастваща възраст. Съдът е взел под внимание и подбудите, респективно мотивите на двамата подсъдими за осъществяване на деянието – създаването на смут и страх в населението на България и Израел посредством отнемане на човешки животи, т.е накърняването на основното човешко право на множество лица, извършено публично, чрез специално направено самоделно взривно устройство, което да предизвика максимални щети в урбанизираната среда и находящото там имущество, което също да бъде унищожено. От друга страна не могат да бъдат игнорирани накърнените обществени отношения относно личната неприкосновеност и сигурност на територията на РБългария, с извършването на терористичния акт непосредствено пред сградата на летище, опериращо по множество международни полети с други държави, което рефлектира пряко върху уронване имиджа на България и влошаване средата за сигурност, както в национален, така и в международен аспект. Съдът е отчел наличието на многобройните отегчаващите отговорността обстоятелства и за двамата подсъдими, а именно предварителната подготовка за реализиране на деянието, с разпределение на задачите, продължителния период на съучастническата деятелност между повече от две лица, поведението и каузалния принос на всеки един от съучастниците, съотнесено към постигнатия вредоносен резултат и пораженията, които имат както неимуществен, така и имуществен характер, оценен от своя страна на значителна стойност, броя на жертвите (починали), броя на преживелите пострадали, вида и характера на телесните увреждания, за да наложи на подсъдимите, явяващи се помагачи, идентични наказания при условията на чл.54 от НК, а именно „Доживотен затвор без замяна“, която санкция единствено и според настоящият въззивен състав би постигнала целите на наказанието, очертани в чл.36 от НК, както специалната, така и генералната превенция и би се въздействало предупредително върху останалите членове на обществото за охраняването на тези значими обществени отношения. В случая единствено чистото съдебно минало на подсъдимите съпоставено с многобройните отегчаващи отговорността обстоятелства не е в състояние да измести тежестта при индивидуализиране на наказанието, така както правилно е процедирал първостепенния съд при избора на съответното наказание. Що се отнася до второто деяние обосновано СНС при наличието на законовите основания на чл.54, ал.1 НК, е определил наказания на всеки един от подсъдимите в границите на законовия максимум, отчитайки изключително високата обществена опасност на както на деянието, така и на извършителите, отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно проявената престъпна упоритост в инкриминирания период и преследваната цел за улесняване подпомагането и реализирането на терористичен акт, при който да запазат анонимност, няколкото идентични деяния при използваните неистински документи, извършени при условията на чл.26 от НК. Законосъобразно е приложен чл.23 НК с определянето на едно общо, най-тежко наказание на всеки от подсъдимитите „Доживотен затвор без замяна“, което на основание чл.57, ал.1, т.1 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при „специален” режим.

Относно искането на адв.М. И. П.-Л. – повереник на част от гражданските ищци за изменение на обвинението, заради включване в него на военната групировка „Хисбула“, контролираният съд е развил подробни съображения относно невъзможността да направи това при липсата на съответно обвинение, което се претендира от страна на повереника на част от гражданските ищци. Отделно от това чл.285 от НПК е неприложим за въззивната инстанция, която е задължена да се поизнесе в рамките на предявеното обвинение. Относно възражението от посочения повереник адв.Л., касаещо изявлението на политици и прокурори пред български медии за връзката на „Хисбула“ с атентата на 18.07.20… г., в конкретния случай въззивният състав държи да отбележи, че е абстрахиран от всякакви изказвания, дадени пред български медии на политически фигури или прокурори, наблюдавали делото в различните етапи на разследването и поддържали в съдебното производство внесеното обвинение. Тези изказвания се явяват ирелевантни, тъй като, както първата, така и въззивната инстанция се позовават единствено и само върху доказателствата по делото, събрани, проверени и анализирани съобразно предвидения в закона ред. Самото обвинение е очертано и дефинирано с конкретни параметри, изключващо произнасяне извън тези законови рамки. Съдът като арбитър не е законово овластен да указва на прокурора какво точно обвиненение да повдигне и да внесе за разглеждане в съдебната фаза – това е изцяло правомощие на прокурора. В конкретния случай връзката на „Хисбула“ с атентата на 18.07.20…. г. на летище „Сарафово“ е предположение, което според настоящата инстанция не е безспорно доказано, въпреки някои индиции в тази насока. Както бе посочено и по-горе в настоящите мотиви обстоятелството, че роднинини на подсъдимите съобразно полицейски регистрации и доклади на чужди служби имали съпричастност към „Хисбула“, по същество представлява оперативна информация, която обаче не е потвърдена, а при липсата на други доказателства, тя не може да обоснове категоричния извод, че подсъдимите са свързани с тази организация, както и че именно тя е поръчала атентата. Освен това, според българското законодателство наказатената отговорност е лична. Липсват каквито и да било данни тази организация да е поела отговорност за атентата, каквото поведение демонстрират при извършване на атентати различни терористични организации. При липса на конкретно обвинение, както и при липса на доказателства за други заподозрени лица извън двамата подсъдими и извършителя Х., съдът няма как да се произнесе за нещо, за което не е бил сезиран, още повече, че претендираните от пострадалите обстоятелства досежно терористичната организация остават в сферата на предположенията.

Относно възражението за връщане на делото на първата инстанция за разглеждането му от друг съдебен състав настоящият въззивен състав не констатира допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, включително такива по чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК, които да налагат това. С измененията на НПК /ДВ бр.63/2017 г./ в чл.335 е ограничена възможността делото да бъде върнато от въззивния съд на прокурора за събиране на нови доказателства или за отстраняване на съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на досъдебното производство, каквито в случая не са налице.

По отношение уважените размери на гражданските искове за неимуществени вреди, срещу които служебните защитници на подсъдимите възразяват, считайки ги за прекомерни и несъобразени с константната съдебна практика в РБългария, въззивният състав държи да отбележи, че намира тези оплаквания за неоснователни, тъй като в аргументите си първостепенният съд е обсъдил и анализирал детайлно показанията на всеки един от пострадалите, както и показанията на наследниците на починалите в терористичното нападение лица, преценил е индивидуално и в съвкупност заключенията на съдебно-медицинските експертизи /т.65-66/, огледи на трупове /т.63/, ситуитивно-техническа експертиза /т.78/, писмени доказателства относно процентите на настъпила инвалидизация на пострадалите, за да заключи, че справедливото възмездяване на неимуществените вреди е несъмнено доказано в рамките на постановените размери за всеки един от гражданските ищци съобразно постановената присъда в нейната гражданска част, в която според АСНС също липсва основание за отмяна или изменение. Действително имайки предвид броя на пострадалите израелски граждани и мотивите на подсъдимите за извършване на деянието, съдът резонно се е позовал и на специалната разпоредба на чл.105, ал.3 от Кодекса за международното частно право, тъй като непозволеното увреждане в конкретния случай очевидно е в причинно-следствена и по-тясна връзка с държавата Израел, макар и противоправното деяние да е извършено на българска територия, но дори и да не се приложи тази хипотеза, при определяне на неимуществените вреди съгласно чл.45 от ЗЗД следва да се има предвид, че те са в резултат на безпрецедентен терористичен акт по отношение на израелски и български граждани, който няма аналог в българската съдебна практика. В този случай според доказателствата по делото нанесените от деянието психологическите щети и травми, конкретно анализирани за всяко едно от постралите лица имат трайни последици, поради което обезщетяването в по-високите параметри, така както е сторил съдът е законосъобразно и справедливо.Освен това самите защитници не формулират конкретни доводи срещу индивидуалните размери на уважените от съда граждански претенции за немуществени вреди, поради което и в тази част жалбите се явяват неоснователни.

Що се отнася до искането на адв.Л. АСНС да преразгледа и уважи исковете за причинени имуществени вреди от престъплението на лицата, които представлява и този съд намира същото за неосноватено. Както пред първостепенния съд, така и в рамките на въззивното производство не са представени от пострадалите А. Ш., А. Б. Ш., А. А., Й. А. (в документите по делото името на лицето е изписано и като Й. А.), А. К., А. К., Б. Ц. Х., В. Б., Г. С., Г. М., Д. Х. Ф., Р. Д., Д. – Д. А. Х., Я. Б. Ш., З. Ш., Й. С. Ш., И. Ш., Л. А., Х. Л., Л. Ш., М. С., М. Ш., М. С. Ш., М. М., Н.М.Б., Р.С., Р.Ш., Р.Ф., Ш.С., С. А., В.К., П.М., Ш.Х. и Х.Ш., както и от техния повереник, охраняващ законните им интереси, надлежни доказателства относно вида и стойносттните параметри на претърпените от посочените лица имуществени вреди, които да бъдат индивидуализирани, калкулирани и преценени съобразно предявените претенции на всеки един от тях. Изрично страните пред въззивната инстанция заявиха, че няма да ангажират други доказателства по делото. Доказателствената тежест по отношение на предявения граждански иск в наказателното производство, който е с акцесорен характер, лежи на гражданския ищец и неговия повереник, които следва да го докажат по основание и размер.

Що се касае за произнасянето на съда по веществените доказателства и направените в тази насока възражения, следва да се отбележи, че СНС е постановил част от приобщените като веществени доказателства предмети, да бъдат унищожени едва след влизане на присъдата в сила, т.е. едва след като премине въззивният и касационният контрол, като до тогава същите се съхраняват надлежно и не се унищожават. Разпореждането с веществените доказателства отговаря на естеството им и на разпоредбите на закона, а възлагането на разноските е съобразено с осъждането, като размерът им е коректно изчислен. Ето защо, след като не откри при извършване на цялостна проверка на постановената присъда, съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи нейната отмяна, въззивния съд прецени, че тя следва да бъде потвърдена, в това число по отношение веществените доказателства и разноските. Поради това въззивният съд намери, че са налице основанията на чл.338 вр. с чл.334, т.6 НПК за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

С оглед изхода на делото, на подсъдимите следва да бъдат възложени и направените във въззивната инстанция разноски общо в размер на 30 /тридесет/ лева за явяване на преводача С. Б. в съдебното заседание на АСНС или на основание чл.189, ал.3 НПК, всеки от подсъдимите следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на по 15 лева, по сметка на АСНС.

Водим от горното и на основание чл.338 вр. с чл.334, т.6 НПК, Апелативен специализиран наказателен съд, пети въззивен състав

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъда от 21.09.2020 г. по нохд № 1933/2020 г. на СНС, 3-ти състав.

Осъжда на основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимите М. Ф. /F. M./ и Х. Е. Х. Х. /E. H. H. H./ да заплатят всеки един от тях, сумата от по 15 /петнадесет/ лева, направени разноски пред въззивната инстанция /общо в размер на 30 лева/, по сметка на АСНС.

Решението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от съобщаването пред Върховен касационен съд на Република България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.