О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 340

град Велико Търново, 21.11.2022 г.

 

 

Административен съд - Велико Търново, в публично съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА МАТЕВА

 

при участието на секретаря Д.С. разгледа докладваното от съдия Матева адм. дело № 566 по описа на Административния съд за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

 

Образувано е по жалба (именувана „молба“) на Областен управител на област Велико Търново, подадена от заместник областния управител при условията на заместване по силата на Заповед № РД-01-02-08/20.07.2022 г. на областния управител на област Велико Търново, против Решение № ВТ-04-ЕО/2021 за преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка, издадено от директора на РИОСВ – Велико Търново.

Жалбоподателят оспорва процесния акт със съображения за неговата нищожност. Посочва, че с разгледаното с процесното решение изменение на плана се предвижда увеличение на зоната за складиране на материали и разполагане на съоръжения и зоната, която предвижда чисто производствени дейности. Посочва, че засегнатите от това изменение на ИСПУП-ПЗ поземлени имоти са с начин на трайно предназначение – земеделска територия или горска територия, като собствеността на същите е както на възложителя по процедурата по екологична оценка, така и на общината, на държавата, на обществени организации и частна. Изтъква, че съгласно отразеното в т. 2 от мотивите на процесното решение, с решение № 228/29.10.2020 г. на Общински съвет Павликени на дружеството е предоставено предварително съгласие за промяна предназначението на имоти, които са общинска собственост и попадат в обхвата на проекта за ИСПУП, включително и учредяване на вещно право на ползване в полза на концесионера „Петрургия“ ЕООД на списък с общински имоти предимно с НТП – „селскостопански, горски, ведомствен път“. Посочва обаче, че доколкото тези имоти са с начин на трайно ползване – горски/земеделски път, пасища, дере, то същите са публична общинска собственост и учредяването на вещни права върху тях е недопустимо предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2 във връзка с чл. 39 от Закона за общинската собственост. Отделно от това сочи, че съгласно чл. 25 от ЗСПЗЗ собствеността на общините върху мерите и пасищата е публична и може да се обявява за частна общинска собственост само при промяна на предназначението на мерите и пасищата, каквото се допуска за изпълнение на дейности по предоставени концесии по Закона за подземните богатства и за инвестиционни проекти, свързани със социалноикономическото развитие на общината. В случая обаче създаваната нова зона ТПч „територии за чисто производствена зона“ е извън територията на концесионния договор, поради което възможността за промяна на предназначението на имот – пасище е невъзможна.

Що се отнася до имотите държавна собственост, посочва, че в процедурата по екологична оценка няма никакви данни за съгласието на съответните държавни органи за промяна на предназначението или учредяване на вещни права. В този смисъл изтъква, че Законът за държавна собственост и Законът за горите уреждат специален ред за учредяване на вещни права върху имоти – държавна собственост, както за промяна на предназначението. 

На следващо място посочва, че съгласно Общия устройствен план на Община Павликени, имотите, предмет на екологична оценка са с начин на трайно предназначение – земеделска територия и горска територия, като към момента на процедиране на изменението на специализирания устройствен план няма процедирано изменение на Общия устройствен план на Община Павликени, който да определя друго трайно предназначение за съответните имоти. Въпреки това обаче в т.3 от мотивите на решението е посочено, че предвижданията на изменението на одобрения ИСПУП-ПЗ не противоречат на предвижданията на ОУП на община Павликени и не е необходимо провеждането на процедура по неговото изменение. Този мотив според жалбоподателя противоречи както на мотивите на самото решение, където изрично е посочено трайното предназначение на всички имоти, така и на самия общ устройствен план, който не предвижда и не дава възможност на съответните имоти да бъдат осъществявани дейности  - предмет на процедурата по екологична оценка. Предвид изложеното счита, че дейностите, предмет на процедурата по екологична оценка, противоречат на общ административен акт от по-висока степен - Общ устройствен план на Община Павликени, разпоредбата на чл. 7 и чл. 39 от Закона за общинската собственост, на разпоредбата на чл. 25 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, както и на Закона за горите и Закона за държавната собственост. Посочва, че разпоредбата на чл. 7а от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми  задължава компетентния орган да прекрати процедурата по екологична оценка на всеки етап от нея когато е налице недопустимост на плана/програмата спрямо действащи нормативни или административни актове. Това задължение се обективира освен когато компетентния орган е сезиран от съответен друг орган на власт по отношение на недопустимост, но и при спазване на принципа на служебно начало. Ето защо намира, че директорът на РИОСВ – Велико Търново е следвало да прекрати процедурата по екологична оценка като недопустима, а не да формира воля за преценка необходимостта от извършване на екологична оценка на процесния план, тъй като формирането на такава е невъзможна изначално поради противоречие с материалния закон и с ОУП на община Павликени. Предвид това намира, че решението е постановено при липса на предпоставки за извършване на преценка необходимостта от извършване на екологична оценка. С тези съображения от съда се иска оспореното решение да бъде  прогласено за нищожно.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б., поддържа жалбата по изложените в същата съображения, които доразвива в представени по делото писмени бележки. По повод становището в писмения отговор от РИОСВ за недопустимост на жалбата поради липса на правен интерес, посочва, че в случая интересът не е свързан с вида на собствеността и не се брани собствеността, а се защитава националният интерес и конституционното право на гражданите да живеят в здравословна и екологична среда. В този смисъл посочва, че с обжалваното решение директорът на РИОСВ се е произнесъл относно необходимостта на екологична оценка на въздействието, което проектът за изменение на Специализирания устройствен план би оказал върху околната среда, човешкото здраве, които въпроси безспорно са национален и обществен интерес и които са свързани със защита на държавната собственост, която е част от околната среда, което също е част от правомощията на Областен управител. Посочва, че жалбата представлява израз на провеждане на държавната политика в тази област и в частност на защита от държавата на конституционно закрепеното право на гражданите в чл. 55 на Конституцията на здравословна и благоприятна околна среда. Моли оспореното решение да бъде обявено за нищожно. Претендира разноски, за което представя списък. Прави възражение за прекомерност на претендираните от страните разноски.

Ответникът – директорът на РИОСВ – Велико Търново, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Г., в представен писмен отговор оспорва депозираната жалба като недопустима и прави искане същата да бъде оставена без разглеждане. Посочва, че от аргументите, изложени в жалбата, може да се достигне до извод, че правния интерес на Областния управител да оспори процесното решение е обусловен от накърняване на правото на държавна собственост. Такъв обаче в случая не е налице. Посочва, че с решението, което е предмет на обжалване, директорът на РИОСВ – Велико Търново се е произнесъл относно необходимостта от екологична оценка на плана, въздействието, което проектът за ИСПУП би оказал върху околната среда, човешкото здраве, защитените зони и територии, природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в най-близко разположената защитена зона. Изтъква, че с това решение, не се разрешава реализирането на конкретна дейност, не се одобрява определен план, а сезираният орган преценява необходимостта от екологична оценка и определя степента на значимост на въздействието върху околната среда и човешкото здраве въз основа на представената от възложителя информация. Посочва, че с това решение не се засяга статутът на имотите, не се накърнява правото на собственост, редът за промяна на предназначението или за учредяване на вещни права. Намира, че правен интерес от обжалване за областния управител би бил налице по отношение на Решение № 128 по Протокол № 9/30.04.2020 г. на Общински съвет – Павликени, с което е допуснато изработването и е одобрено техническото задание, и по отношение на Заповед № РД-02-11-601/01.03.2021 г. на кмета на Община Павликени, с която е одобрен изработения проект, но не и по отношение на Решение № ВТ-04-ЕО/2021, тъй като обезсилването му няма да доведе до промяна в правното положение на областния управител. Изтъква, че правен интерес щеше да е налице ако се оспорваше наличието на нарушено право на здравословна и благоприятна околна среда или при наличието на неправилно оценена вероятност от значително отрицателно въздействие върху защитено зони, местообитания и видове и др., каквото обаче в случая не е налице. Посочва, че дори и да се приеме, че с обжалваното решение е било накърнено правото на държавна собственост, то отново не е налице правен интерес за оспорващия към момента на подаване на жалбата. В този смисъл посочва, че след издаване на процесното решение, възложителят е информирал за намаляване на обхвата на територията, предмет на изменение на СПУП, като е приложил и регистър на засегнатите имоти  в границите на плана. От този регистър се установява обаче, че за имотите, държавна собственост, които са извън обхвата на концесията, не се предвижда промяна на предназначението на земята и начина на трайно ползване. Предвид това намира, че доводите, че за имотите държавна собственост няма данни за съгласието на съответните държавни органи за промяна на предназначението или учредяване на вещни права, не обосновават правен интерес от оспорване на процесното решение.

В условията на алтернативност оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Посочва, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон, които да са толкова съществени, че да обусловят нищожност на оспорения административен акт. В този смисъл посочва, че процедурата по издаване на обжалваното решение е стартирана с уведомление, подадено от възложителя на плана – „Петрургия“ ЕООД, на който с Решение № 128 по Протокол № 9/30.04.2020 г. на Общински съвет – Павликени е допуснато да изработи проект за СПУП-ПЗ. Това уведомление е подадено до директора  на РИОСВ – Велико Търново, който по аргумент от чл. 10, ал. 2, т. 1, чл. 84 от ЗООС и чл. 4, т. 2 от Наредбата за ЕО е компетентен да разгледа преписката.  Посочва, че в хода на процедурата е спазена и последователността, по която се извършва екологичната оценка, посочена в чл.3 от Наредбата за ЕО. Неоснователни в този смисъл намира твърденията за нарушение на материалния закон - липса на предпоставки за извършване на преценка необходимостта от извършване на екологична оценка. Посочва, че неправилно се твърди от Областния управител, че е следвало процедурата да се прекрати като недопустима на основание чл. 7а от Наредбата за ЕО, тъй като тази процедура може да се прекрати само тогава, когато се потвърди от съответен компетентен орган недопустимост на план/програма спрямо действащи нормативни или административни актове, каквато в случая не е установена. Що се отнася до твърденията за недопустимост на учредените вещни права върху имоти – публична общинска собственост, посочва, че с Решение №228/29.10.2020 г. на Общински съвет – Павликени е дадено съгласие за учредяване на тези вещни права, поради което ако при приемане на решението са били налице основания за незаконосъобразност е следвало Областния управител да упражни дължимия на основание чл. 45 от ЗМСМА, контрол за законосъобразност и да върне решението за ново разглеждане или да го оспори пред административния съд. Това в случая не е сторено от него, поради което въпросното решение е приобщено към административната преписка по издаване на обжалваното решение.

В съдебно заседание процесуалният му представител старши юк Г. оспорва жалбата като недопустима. Посочва, че от основанията, изложени в жалбата, така и от становището на жалбоподателя не е конкретизиран правния интерес на оспорваното решение. Алтернативно, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Посочва, че пред РИОСВ са представени доказателства по отношение изменение спрямо общия устройствен план на община Павликени със специализиран ПУП, в частта досежно промененото предназначение на процесните имоти и този ПУП няма как да не бъде зачетен, след като е влязъл в сила. Предвид това намира, че не са налице доказателства, касаещи нарушения, които да са толкова съществени, че да обосноват нищожност на оспореното решение.Моли жалбата да бъде оставена без разглеждане като недопустима, алтернативно – да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на разноски. В указания от съда срок представя писмени бележки, в които доразвива аргументите си за недопустимост на жалбата, алтернативно – за неоснователност и недоказаност на същата.

Заинтересованата страна – „Петрургия“ ЕООД, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Г., който оспорва жалбата като недопустима, алтернативно като неоснователна и недоказана. Посочва, че действително в правомощията на областния управител е осъществяването на държавна политика, но в случая се касае за орган на изпълнителната власт, чиято изпълнителска дейност се различава от процесуалната легитимация да се оспорват решения на други администрации. Посочва, че на областния управител е предоставено право да оспорва само определени актове – на местната изпълнителна власт или местното самоуправление, но в определени случаи и по определен ред, но същият не може да оспорва актове на всяка друга администрация в защита на национален или обществен интерес. Извън горното, посочва, че основания за нищожност на акта се съдържат единствено в петитума на жалбата, като такива не са изложени и в съдебно заседание. Моли за постановяване на акт в този смисъл. Претендира присъждане на разноски, за което представя списък.

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

С Решение № 128 по Протокол № 9/30.04.2020 г. на Общински съвет – Павликени /л. 177 от делото/ е допуснато изработване на Проект за Специализиран подробен устройствен план /СПУП/ - План за застрояване /ПЗ/, въз основа на Решение за определяне на концесионер на Министерски съвет на Република България №975 от 22.11.2012 г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл.2, ал. 1, т. 2 от Закона за подземните богатства – неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали /базалти/, представляващи изключителна държавна собственост, от находище „Върбовка“, разположено в землището на с.Върбовка, ЕКАТТЕ 12783, община Павликени, област Велико Търново, на „Петрургия“ ЕООД, ЕИК 175192640, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 48-50 – възложител на проекта. Със същото решение е одобрено Техническо задание вх. № УТС-02-12-995/09.04.2020 г. по чл. 125 от ЗУТ от „Петрургия“ ЕООД, въз основа на което да се изготви СПУП-ПЗ.

Във връзка с така допуснатото изработване на СПУП-ПЗ, с уведомление за изготвяне на план/програма /л. 142 и л. 143 от делото/, адресирано до директора на РИОСВ – Велико Търново, възложителят - „Петрургия“ ЕООД е изискал от последния да определи необходимите действия, които следва да предприеме за издаване на решение за преценяване на необходимост от екологична оценка (ЕО) или издаване на становище по ЕО на същия.

В отговор на същото, с писмо изх. № 3570(1)/16.12.2020 г. на директора на РИОСВ – Велико Търново /л. 141 от делото/, дружеството е уведомено, че проектът на плана попада в хипотезата на т.9.3 – „Специализирани подробни устройствени планове“ на Приложение №2 към чл.2, ал.2, т.1 от НУРИЕО и подлежи на процедура по преценяване необходимостта от екологична оценка, като компетентен орган по процедурата е РИОСВ – Велико Търново. Посочени са и документите, които следва да бъдат представени за провеждане на процедурата. Отбелязано е също, че имотите, предмет на ИСПУП, не попадат в границите на защитена територия по смисъла на Закона за защитените територии, както и в границите на Защитена зона от мрежа Натура 2000 по смисъла на Закона за биологичното разнообразие, поради което процедурата по ОС се извършва чрез процедурата по ЕО.

От възложителя на плана - „Петрургия“ ЕООД е подадено искане за преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка, заведено в ответната администрация с вх. № 3570(2)/16.12.2020 г., с което е изискано издаване на решение за преценяване на екологична оценка на плана /л. 133-л. 140/.

С уведомление вх. № 9/04.01.2021 г. /л. 97 и л. 98/ „Петрургия“ ЕООД е уведомило директора на РИОСВ – Велико Търново за наличието на инвестиционен проект: Изменение на Специализиран подробен устройствен план - План за застрояване за добив и първична преработка на индустриални минерали – базалт в находище „Върбовка“ и съпътстващи дейности, землище с.Върбовка, община Павликени, област Велико Търново, предвиждащ инвестиционно предложение: добив и първична преработка на индустриални минерали – базалт в находище „Върбовка“ и съпътстващи дейности, изразяващи се в иновационно и високо технологично производство на изделия от базалт в землището на с.Върбовка, община Павликени, област Велико Търново.

Предвид така депозираното уведомление, с писмо изх. № 3570940/12.01.2021 г. /л. 96 от делото/ директорът на РИОСВ – Велико Търново е уведомил дружеството, че е в ход процедура по преценяване необходимостта от извършване на екологична оценка за проект за „Изменение на СПУП по решение на МС №975 от 22.11.2012 г. за концесия с НКР № D-00650, за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за подземните богатства – неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали /базалти/, представляващи изключителна държавна собственост, от находище „Върбовка“, разположено в землището на с.Върбовка, общ. Павликени“, от чиято преписка се установява, че транспортно-комуникационната схема ще остане непроменена. Отбелязано е обаче, че според депозираното уведомление се е наложила градоустройствена корекция, която обхваща транспортния план на пътните връзки за СПУП, като предвид обстоятелството, че този план е част от устройственото проектиране двете преписки следва да се обединят. С оглед на това е изискано от дружеството да представи обобщена информация по чл. 8а, ал. 1 от Наредба за ЕО.

Междувременно, с писмо изх. № 3570(5)/14.01.2021 г. /л. 94/, от кмета на Община Павликени е изискана информация в каква устройствена зона попада цялата площ на ИСПУП, съгласно одобрения ОУП на Община Павликени и необходимо ли е провеждане на процедура по изменение на ОУПО.

В отговор на същото, главния архитект на Община Павликени е депозирал писмо /л. 87/, в което е посочено, че ИСПУП на „Петрургия“ ЕООД за находище Върбовка попада изцяло в границите на концесията и площта, предвидена за съпътстващи дейности, предвидени в ОУП на Община Павликени – Решение № 464/18.12.2017 г. Посочено е също, че за ИСПУП на „Петрургия“ ЕООД за находище Върбовка не е необходимо провеждане на процедура за изменение на ОУПО.

От възложителя на плана - „Петрургия“ ЕООД е подадено искане за преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка, заведено в ответната администрация с вх. № 9(1)/20.01.2021 г., с което е изискано издаване на решение за преценяване на екологична оценка на „Изменение на СПУП по решение на МС № 975 от 22.11.2012 г. за концесия с НКР № D-00650, за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за подземните богатства – неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали /базалти/, представляващи изключителна държавна собственост, от находище „Върбовка“, разположено в землището на с. Върбовка, община Павликени, област Велико Търново“ /л. 82 – л. 86/.

С писмо изх. № 3570(9)/20.01.2021 г. /л. 80/ директорът на РИОСВ – Велико Търново е изпратил до директора на РЗИ – Велико Търново копие от информацията по чл. 8а, ал. 1 от Наредбата за ЕО за плана, както и уведомление  с вх. № 9/04.01.2021 г. с възложител „Петрургия“ ЕООД, като е изискал предоставяне на писмено становище по отношение степента на значимост на въздействието и риска за човешкото здраве.

С писмо изх. № 3570(12)/27.01.2021 г. /л. 74/ директорът на РИОСВ – Велико Търново е изпратил до директора на БДДР копие от документацията на „Петрургия“ ЕООД за цитирания устройствен план, като предвид обстоятелството, че в обхвата на СПУП попадат имоти земеделска земя с НТП „дере“, е изискал от последния представянето на становище по чл. 155, ал. 1, т. 23 от Закона за водите относно допустимостта на посоченото изменение спрямо режимите в утвърдения ПУРБ.

С писмо, заведено с вх. № 3570(13)/28.01.2021 г. /л. 73/, „Петрургия“ ЕООД е представило допълнителна информация към депозираното искане за преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка.

Със становище изх. № 10-5-2/02.02.2021 г. /л. 72/ директорът на РЗИ Велико Търново е посочил, че представената документация не дава достатъчна по обем информация за здравно-хигиенните аспекти при реализацията на проекта за изменение на СПУП за добив на подземни богатства – неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали (базалти), и потенциалните за човешкото здраве рискови фактори за околната среда върху населението на Община Павликени, с оглед на което е предложил от възложителя да бъде изискана допълнителна информация относно установените непълноти, които са изрично отбелязани в становището.

Предвид това становище, с писмо изх. № 3570(15)/03.02.2021 г. /л. 71/ директорът на РИОСВ – Велико Търново е изискал от „Петрургия“ ЕООД представянето на допълнителна информация по пунктовете, описани в становището. Изрично му е указано, че при неотстраняване на неточностите и/или при непредоставяне на допълнителната информация, процедурата по разглеждане на искането ще бъде прекратена.

В отговор на същото, с писмо вх. № 3570(16)/04.02.2021 г. /л. 69-л. 70/ възложителят на проекта е представил подробни разяснения по всеки един пункт по становището на директора на РЗИ – Велико Търново. Същото е изпратено на директора на РЗИ – Велико Търново с писмо изх. № 3570(17)/04.02.2021 г. за преценяване на степента на значимост на въздействието и риска а човешкото здраве и даване на становище.

С писмо изх. № ПУ-01-59(1)/04.02.2021 г. от Басейнова дирекция „Дунавски район“ /л. 62-л. 67/ е представено становище, според което реализирането на „Изменение на СПУП по решение на МС № 975 от 22.11.2012 г. за концесия с НКР №D-00650, за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за подземните богатства – неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали /базалти/, представляващи изключителна държавна собственост, от находище „Върбовка“, разположено в землището на с.Върбовка, община Павликени, област Велико Търново“ е допустимо при определени условия, изрично посочени в самото писмо. Това становище е изпратено на директора на РЗИ – Велико Търново с писмо изх. № 3570(19)/05.02.2021 г.

В РИОСВ – Велико Търново е депозирано становище изх. № 10-5-5/08.02.2021 г. на директора на РЗИ – Велико Търново /л. 60-л. 61/, в което е посочено, че представената допълнителна документация също не дава достатъчна по обем информация за здравно-хигиенните аспекти при реализацията на проекта за изменение на СПУП за добив на подземни богатства – неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали (базалти), и потенциалните за човешкото здраве рискови фактори за околната среда върху населението на Община Павликени. Предложено е РИОСВ – Велико Търново като компетентен орган, който обобщава получените становища, вкл. и тези, свързани с влиянието върху жизнената среда, да вземе окончателно решение за начина, по който да продължи стартиралата процедура.

С Решение № ВТ-04-ЕО/2021 г. за преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка, директорът на РИОСВ-Велико Търново е постановил да не се извършва екологична оценка на „Изменение на СПУП по решение на МС № 975 от 22.11.2012 г. за концесия с НКР № D-00650, за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за подземните богатства – неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали /базалти/, представляващи изключителна държавна собственост, от находище „Върбовка“, разположено в землището на с. Върбовка, община Павликени, област Велико Търново“ при прилагането на който няма вероятност да се окаже значително отрицателно въздействие върху околната среда и човешкото здраве и това решение. Решението е изпратено на „Петрургия“ ЕООД с писмо изх. № 3570(22)/09.02.2021 г. и получено от същото на 09.02.2021г. /л. 44-гръб/.

Решението е обявено по реда на чл. 15, т. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми чрез отправяне на съобщение за издаването му от 10.02.2021 г., в което е посочено, че достъпът до съдържанието на решението е осигурен чрез поставяне на таблото в сградата и на интернет страницата на РИОСВ-Велико Търново. Съставен е констативен протокол от 10.02.2021 г. за поставяне на съобщението на таблото за обяви в сградата на РИОСВ и на интернет страницата й и констативен протокол от 24.02.2021г. за свалянето на същото.

С писмо изх. № 3570(23)/09.02.2021 г. до председателя на Общински съвет – Павликени е изпратено постановеното решение. Видно от писмо на кмета на Община Павликени на л. 11 от делото е, че решението е обявено на информационното табло за съобщения в сградата на общинска администрация – гр. Павликени на 11.02.2021 г., като в рамките на 14-дневния срок няма постъпили мнения и възражения от заинтересованите лица и организации.

След постановяване на решението, в РИОСВ – Велико Търново е постъпило писмо /л. 12/, с което „Петрургия“ ЕООД уведомява за настъпили промени в хода на процедурите, изразяващи се в намаляване обхвата на територията, предмет на ИСПУП и моли за даване на указания за последващите действия, които да предприеме по реда на екологичното законодателство.

В отговор, с писмо изх. № 3570(26)/18.03.2021 г. на директора на РИОСВ – Велико Търново /л. 10 от делото/, възложителят е уведомен, че предвид обстоятелството, че териториалният обхват на плана е намален, а предметът и характерът на предвиденото остава непроменен, не се налага провеждане на нова процедура по реда на глава шеста от ЗООС.

Решение № ВТ-04-ЕО/2021 г. за преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка е оспорено с искане за обявяване на нищожността му пред АСВТ с жалба (именувана „молба“) от Областен управител, подадена от заместник областния управител при условията на заместване по силата на Заповед № РД-01-02-08/20.07.2022 г. на областния управител на област Велико Търново, подадена чрез административния орган на 04.08.2022 г., като въз основа на нея е образувано настоящето дело. В хода на същото като доказателство е представена административната преписка по издаването му.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в хипотезата на чл. 149, ал. 5 от АПК – оспорване, с искане за обявяване на нищожност на административен акт без ограничение във времето.  Независимо от това, настоящият състав намира същата за процесуално недопустима за разглеждане по следните съображения:

Както е прието с Тълкувателно решение на ВАС № 3/16.04.2013 г. по тълк. д. № 1/2012 г., при оспорване на административни актове с искане за обявяване на нищожност, правният интерес за оспорващия следва да се преценява към момента на подаване на жалбата. Във всички случаи, при оспорване на административните актове с искане за прогласяване на нищожност, трябва да се докаже пред съда, че е налице засягане или предстоящо засягане на права или законни интереси. Правният интерес следва да е правомерен, личен и обоснован, както и да е налице към момента на предявяване на претенцията пред съда.

Изискването за наличие на пряк и непосредствен правен интерес стои както при редовно оспорване на административния акт, така и при изрично сезиране на съда с искане за прогласяване на нищожност – безсрочно, по реда на чл. 149, ал. 5 от АПК.

В цитираното по-горе ТР е прието, че правен интерес за оспорващия, в по-широк смисъл, ще е налице, когато с оглед правната сигурност и силата на пресъдено нещо, каквато съдебният акт несъмнено има – се прогласи erga omnes какви са правните последици, респ. липсата на такива, от евентуална нищожност. Интересът на оспорващия е мотивиран и имплицитно свързан с правото му да може да изисква от всички участници в правния оборот да се съобразят с правноустановеното в съответно съдебно решение. Такъв интерес за оспорващия е налице, ако без това оспорване не би могъл да защити своите права и законни интереси, ако искането за прогласяване на нищожност е абсолютно необходим и единствен процесуален способ за правната му защита с оглед избягване на неблагоприятни правни последици. С други думи, правният интерес от обявяването на нищожността се състои в промяна в правното положение на заинтересувания, което настъпва в резултат от обявяването на нищожността.

От друга страна, процесуалноправният интерес е инструментът за защита на засегнатите права и интереси, представляващи същността на материалноправния интерес, и съотношението е като средство към цел, т. е. съдебният процес се явява пътят за осъществяване на материалното право, което е и причината за изискването правният интерес да е налице към момента на оспорването – подаване на жалбата или искането за обявяване на нищожност. Процесуалноправният интерес е положителна процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните и трябва да е личен, пряк, и непосредствен.

В случая предмет на оспорване в настоящото производство е Решение № ВТ-04-ЕО/2021 за преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка, с което директорът на РИОСВ – Велико Търново е постановил да не се извършва екологична оценка на „Изменение на СПУП по решение на МС № 975 от 22.11.2012 г. за концесия с НКР №D-00650, за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за подземните богатства – неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали /базалти/, представляващи изключителна държавна собственост, от находище „Върбовка“, разположено в землището на с. Върбовка, община Павликени, област Велико Търново“. С това решение,не се разрешава реализирането на конкретна дейност, не се одобрява определен план, а единствено се преценява необходимостта от екологична оценка на база степента на значимост на въздействието върху околната среда и човешкото здраве въз основа на представената от възложителя информация, без обаче това да засяга\изменя статута на държавните имоти, съответно без да се засяга правото на собственост и без да се променя предназначението или да учредяват нови вещни права върху държавни имоти. Това е така, защото след издаване на процесното решение намаляване обхвата на територията, предмет на ИСПУП и реално за имотите, държавна собственост, които са извън обхвата на концесията, понастоящем не се предвижда промяна на предназначението на земята и начина на трайно ползване.

Всъщност оспорващият областен управител изобщо и не претендира да брани държавна собственост и засягане на пряк личен (на държавата) материален интерес в случая. За обосноваване на правния си интерес от оспорване на процесното решение, жалбоподателят не сочи, нито претендира наличието на пряко и конкретно засягане или застрашаване на негови собствени права и законни интереси, вкл. правото на собственост върху държавни имоти. Напротив, от изричното уточнение в съдебно заседание на процесуалния му представител, става ясно, че той  се позовава на правомощията на областния управител, регламентирани в Конституцията на РБ и Закона за администрацията, за защита на националния интерес и на конституционното право на гражданите да живеят в здравословна и екологична среда, като счита, че упражнява тези свои правомощия чрез настоящата жалба.

Съдът обаче, счита, че защитата на националния интерес се изпълнява чрез провеждане на място, в областта, на държавната политика от областния управител, т.е. чрез изпълнение на административните му правомощия като местен орган на изпълнителната власт. А защита на конституционните права на гражданите може да се осъществява, освен само от последните лично, и по линия на т. нар. общ надзор за законност – от прокуратурата, но не и чрез процесуална субституция и от други организации и администрации.

Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от АПК, право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи и законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения, както и прокурорът (чл. 147, ал. 2 от АПК), който може да подаде протест срещу акта в случаите на чл. 16 от АПК. Легална дефиниция на понятието „организация“ законодателят е дал в § 1, т. 2 от ДР на АПК – това е „юридическо лице или сдружение на юридически или физически лица, което е организационно обособено въз основа на закон“. Според чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Съдебните производства започват по искане на заинтересовано лице или на прокурора в определените от този кодекс или друг закон случаи (чл. 126 от АПК).

В контекста на горните разпоредби следва да се разгледа характера на областната администрация и нейния представляващобластен управител, спрямо спецификата на процесния случай. Съгласно чл. 142 от Конституцията на РБ областта е административно-териториална единица за провеждане на регионална политика, за осъществяване на държавно управление по места и за осигуряване на съответствие между националните и местните интереси. Съгласно чл. 143, ал. 1-3 от Конституцията на Република България и чл. 29, ал. 1-3 от Закона за администрацията, управлението в областта се осъществява от областен управител, назначаван от МС на РБ, подпомаган от областна администрация; областният управител е едноличен орган на изпълнителната власт в областта, който защитава националните интереси, законността и обществения ред; осъществява държавното управление по места и осигурява съответствие между националните и местните интереси при провеждане на регионалната политика. Т.е. според закона, областният управител действа като орган на изпълнителната власт реализирайки тези свой правомощия и от цитираните разпоредби се налага изводът, че областният управител е именно орган на изпълнителната власт и в този смисъл е „административен орган“ според легалната дефиниция на § 1, т. 1 АПК. В качеството си на административен орган обаче, същият няма право да оспорва административни актове, издадени от други административни органи, какъвто безспорно е директорът на РИОСВ – Велико Търново. Това е така, тъй като съдебните административни производства не са средство за решаване на спорове за законност на актовете между административни органи, а с тях се решават спорове между административни органи от една страна и граждани и организации - от друга в защита на лични права или непосредствен правен интерес, обусловен от засягане на такива.

Наличието на възможност за обжалване на процесното решение не може да се обоснове и от твърденията за наличието на правомощие на областния управител за защита на обществения интерес, защото по силата на чл. 147, ал. 2 във връзка с чл. 16 от АПК прокурорът е този, който упражнява такъв общ надзор за законност (вкл. за защита правата на гражданите), като следи за спазване на законосъобразността в административния процес и само прокуратурата е оправомощена от закона да защитава обществения интерес чрез подаване на протест, в случай, че прецени, че е засегнат неблагоприятно или е реално застрашен.

От изложеното по-горе следва, че жалбата се явява подадена от лице без право на жалба, при липса на правен интерес, наличието на който е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване и за наличието на която предпоставка съдът е длъжен да следи служебно. С оглед на това, определението, с което е даден ход по същество следва да се отмени и жалбата по настоящето дело да се остави без разглеждане на основание чл. 159, т. 4 от АПК, а производството по делото да се прекрати.

 

При този изход на спора, на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски. Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение, поради което такова му се дължи в минимален размер от 100 лв., определен съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Заинтересованата страна – „Петрургия“ ЕООД, също претендира разноски, които й се следват по арг. от чл. 143, ал. 4 от АПК. Процесуалният представител на жалбоподателя обаче прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева (съгласно договор от 25.10.2022г. – л.204 от делото). Съдът намира същото за основателно, тъй като е над предвиденото минималното такова по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й към ДВ, бр. 68 от 2020 г. В тази връзка на заинтересованата страна се следват разноски в размер на 500 лева, съобразно посочената по-горе разпоредба от наредбата.

 

Предвид изложеното и на основание чл. 159, ал. 1, т. 4 от АПК, Административен съд - Велико Търново, Четвърти състав,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Определението си от 26.10.2022 г., с което е даден ход по същество на делото.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата (именувана „молба“) на Областен управител на област Велико Търново, подадена от заместник областния управител при условията на заместване по силата на Заповед №РД-01-02-08/20.07.2022г. на областния управител на област Велико Търново, против Решение № ВТ-04-ЕО/2021 за преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка, издадено от директора на РИОСВ – Велико Търново.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 566/2022 г. по описа на Административен съд-Велико Търново.

ОСЪЖДА Областна администрация - Велико Търново да заплати на Регионална инспекция по околната среда и водите – Велико Търново сумата от 100 (сто) лева, разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Областна администрация - Велико Търново да заплати на „Петрургия“ ЕООД, ЕИК 175192640, със седалище и адрес на управление гр. София 1138, р-н „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ №48-50, разноски по делото в размер на 500 (петстотин) лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от съобщаването му на страните с частна жалба чрез Административен съд - Велико Търново до Върховния административен съд.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: