Р Е Ш Е Н И Е

№……..

гр. София, 12.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІII - В въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА

при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова в. гр. д. № 6508 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 31022 от 03.02.2020 г. по гр. д. № 20135/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 53 състав, е допусната съдебна делба между А.А.А., ЕГН ********** – законен наследник на първоначалния ищец А.Г.А., при квота ½ идеална част и А. М.А., ЕГН ********** – законен наследник на първоначалния ищец А.Г.А., при квота ½ идеална част от следния самостоятелен обект: апартамент, находящ се на първи етаж от двуетажна жилищна сграда в гр. София, ул. „********, със застроена площ от 132 кв. м., състоящ се от две стаи, директен хол, кухня с ниша и балкон, баня с тоалетна, входно антре, коридор, тераса, ограждаща апартамента от североизток и югоизток и стълбище към задния двор, при съседи на апартамента: от изток, север и запад – двор, от юг – ул. „******“, отгоре – апартамент на д-р Т.Т.и отдолу – мазе, заедно с мазе под апартамента, както и с 1/2 идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място, представляващо УПИ II-69 от кв. 35 по плана на гр. София, мстността „Изток“, цялото дворно място с площ от 1 177 кв. м., при съседи: ул. „******“ и от три страни – ОЖС. Отхвърлен е искът на А.А.А. и А. М.А. срещу Т.С.Д., Д.К.К., А.М.Л. и Ф.К.К.. Осъдени са Т.С.Д., ЕГН **********, Д.К.К., ЕГН **********, А.М.Л., ЕГН ********** и Ф.К.К., ЕГН ********** да заплатят на А.А., ЕГН ********** и А. М.А., ЕГН ********** сумата от 1500 лв. – разноски в касационната инстанция.

Срещу решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК

е постъпила въззивна жалба вх. № 5045408/12.03.2020 г. от Т. С. Д., А.М.Л., Ф.К.К. и Д.К.К., чрез адвокат М.Н., с оплаквания за неправилност. Излагат се съображения, че неправилно районният съд е приел, че саморъчното завещание от 2012 г., оставено в полза на А.Г.А., е написано и подписано от наследодателя на страните – Н.Г., и с него се отменят всички завещания, оставени с по – ранна дата. Съдебният състав е следвало да допусне повторна съдебно-почеркова експертиза, тъй като има основателни съмнения в правилността на даденото експертно заключение, по изложени във въззивната жалба съображения. Предвид изложеното се моли за отмяна на решението и за отхвърляне на иска за делба.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ищците А.А.А. и А.М.А., с доводи за неоснователност на въззивната жалба и искане същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ищците Н.И.Р. и В.С.К. (наследник по закон на С.А. К., починала в хода на производството).

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно, но процесуално недопустимо, поради следните съображения:

Предявен е иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС – първа фаза по допускане на съдебна делба.

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 22486/12.12.2012 г. на А.Г.А., ЕГН **********, С.А. К., ЕГН **********, А.И.С., ЕГН **********, Н.И.Р., ЕГН ********** срещу Т.С.Д., ЕГН **********, всички като наследници на Н. А.Г., ЕГН *********, починала на 17.10.2012 г., за делба на апартамент, находящ се на първи етаж от двуетажна жилищна сграда в гр. София, ул. „********, със застроена площ от 132 кв. м., състояща се от две стаи, директен хол, кухня с ниша и балкон, баня с тоалетна, входно антре, коридор, тераса, ограждаща апартамента от североизток и югоизток и стълбище към задния двор с 1/2 ид. част от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място, представляващо УПИ II-69 от кв. 35 по плана на гр. София, м. „Изток“, цялото дворно място с площ от 1 177 кв. м.

С решение от 20.04.2015 г. по гр. д. № 59377/2012 г. по описа на СРС, 68 състав, искът за делба е отхвърлен, тъй като съдът е приел, че собственик на процесния имот са ответницата Т.С.Д. и трите ѝ деца, по силата на оставено в тяхна полза саморъчно завещание от 14.04.2010 г. Съдът е приел предявеното от ищците възражение по чл. 43, ал. 1, б. „б“, пр. 2 и 3 ЗН за унищожаемост на процесното саморъчно завещание за неоснователно.

Срещу това решение е подадена въззивна жалба вх. № 1044679/08.05.2015 г. от ищците по делото А.Г.А., С.А. К., А.И.С. и Н.И.Р., по която е образувано в. гр. д. № 11360/2015 г. по описа на СГС, II – Д състав. Ищецът и въззивник А.Г.А. е починал на 19.01.2017 г., като е заместен по реда на чл. 227 ГПК от наследниците си по закон – А. М.А., ЕГН ********** и А.А.А., ЕГН **********.

С решение № 6240/01.09.2017 г. по в. гр. д. № 11360/2015 г. по описа на СГС, II – Д състав, с оглед представеното и прието пред тази инстанция саморъчно завещание от 19.03.2012 г., обявено на 21.12.2016 г. в полза на А.Г.А., е отменено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът на А.Г.А. (с конституирани правоприемници по чл. 227 ГПК А. М.А. и А.А.А.) против Т.С.Д. по чл. 34, ал. 1 ЗС за делба на процесния недвижим имот и вместо това е допуснато извършването на съдебна делба на основание чл. 34 ЗС между А. М.А. и А.А.А. при квоти: 1/2 идеална част - за А. М.А. и 1/2 идеална част - за А.А.А.. Потвърдено е първоинстанционното решение в останалата част.

Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба вх. № 162807/04.12.2017 г. от Т.С.Д., по която е образувано гр. д. № 1482/2018 г. по описа на ВКС, I г. о. Препис от касационната жалба е връчен на всички ищци, включително на А.И.С., които са били призовани и за открито съдебно заседание пред касационната инстанция чрез публикация в Държавен вестник. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване с определение № 510/15.11.2018 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК. С решение № 29/27.03.2019 г. по гр. д. № 1482/2018 г. по описа на ВКС, I г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК са обезсилени изцяло въззивното решение и частично отмененото и частично потвърденото с него първоинстанционно решение, поради неучастието в производството на всички необходими другари на страната на ответницата, а именно, нейните деца и заветници по завещание от 14.04.2010 г. – Д.-А.К.К., Ф.-М.К.К., А.М.Л. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд.

След връщане на делото от ВКС е образувано гр. д. № 20135/2019 г. по описа на СРС, 53 състав, в което производство са конституирани като ответници Д.К.К.,Ф.К.К., А.М.Л., а по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалата ищца С.А. К. е конституиран наследникът ѝ по закон В.С.К.. С определението по чл. 140 ГПК съдът е приел, че е сезиран с искова молба от А.М.А., А.А.А., В.С.К., А.И.С. и Н.И.Р. за делба (както е посочено и в решението), но в хода на производството пред районния съд ищецът А.И.С. не е взел участие – същият не е призован за открито съдебно заседание (не е вписан в списъка на лицата за призоваване), не е взел участие в същото, проведено на 06.11.2019 г. (в което основно са събирани доказателства), както и не му е връчен препис от съдебното решение. Видно от данните по делото, на посочения ищец е връчено единствено съобщение за конституиране по делото на заветниците Д.К.К.,Ф.К.К., А.М.Л., като съделители в производството (л. 30 от делото на СРС). С решението си съдът е приел, че саморъчното завещание от 19.03.2012 г., оставено в полза на първоначалния ищец А.Г.А. (заместен от А.А. и А.А.) не е нищожно или унищожаемо и с него е отменено по-ранното завещание от 14.04.2010 г., оставено в полза на ответниците, поради което собственици на процесния апартамент са законните наследници на А.Г.А. - А.А. и А.А., като е допуснал делба между тях при равни квоти, а в останалата част е отхвърлил иска.

Задължителната съдебна практика последователно провежда разбирането, че като страни в производството за делба следва да бъдат конституирани всички съсобственици, като същите се явяват задължителни необходими другари и участието им в процеса е условие за неговата допустимост – т. 1 от ППВС № 4/1964 г., т. 1 от ТР № 1/2004 г., ОСГК. Последното обосновава приложението на постановката по т. 6 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, съобразно която ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието участие в производството е задължително, въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участие на необходимия другар. Задължителното другарство представлява частен случай на необходимо другарство, при който участието на всички другари в процеса е условие за неговата допустимост. Общото предявяване на иска от или срещу всички другари, чието участие в производството е задължително, представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка, без наличието на която исковото производство е недопустимо, и за която съдът следи служебно на всички етапи от съдебното производство. Когато правото на участие в процеса на задължителен необходим другар е нарушено и първоинстанционното

решение е постановено без неговото участие, порокът на съдебния акт не може да се санира чрез конституирането му във въззивното производство, с оглед въведените в ГПК преклузии, в условията на ограничен въззив и забраната за събиране на доказателства във въззивното производство, освен в предвидените изключения.

В случая, при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд, ищецът А.И.С. – задължителен и необходим другар в съдебното производство, не е взел участие в същото, не е призован за открито съдебно заседание и не са му връчени преписи от обжалваемите съдебни актове. Посоченият ищец е бил редовно призован в откритите съдебни заседания както в производството по гр. д. № 59377/2012 г. по описа на СРС, 68 състав, в производството по в. гр. д. № 11360/2015 г. по описа на СГС, II – Д състав, включително е получил преписи от постановените съдебни актове, така и в производството по гр. д. № 1482/2018 г. по описа на ВКС, I г. о., с което делото е върнато за ново разглеждане по отношение на всички страни в процеса и за конституиране на посочените в решението на ВКС ответници. Неучастието на ищеца Стефанов пред първия съд не може да бъде преодоляно чрез конституирането му и обезпечаване на участието му пред въззивната инстанция. Освен това, при разглеждане на делото, районният съд не се е произнесъл по иска така, както е бил предявен от първоначалните ищци, като макар да е посочил в решението си страните по делото, произнасяне по първоначално заявената претенция за делба, с оглед обезсилването изцяло на предходното първоинстанционно решение, липсва. Поради това и лишаването от право на участие в процеса на необходим другар – ищец в производството по съдебна делба, обжалваното пред настоящата инстанция решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено на основание чл. 270, ал. 3 ГПК, а делото следва да бъде върнато на друг състав на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск с участието и на ищеца А.И.С., ЕГН **********. Този извод не се променя от това дали спорът пред настоящата инстанция е съсредоточен единствено върху действителността на двете саморъчни завещания, доколкото в процеса са въведени възражения както за нищожност и унищожаемост на завещанието от 19.03.2012 г., така и за унищожаемост на завещанието от 14.04.2010 г.

При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да реши и въпроса за отговорността за разноските, направени при разглеждане на делото пред настоящата инстанция, според изхода на делото.

Така мотивиран, Софийски градски съд

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 31022 от 03.02.2020 г. по гр. д. № 20135/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 53 състав, и ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав, с участие на всички страни в процеса и произнасяне по предявения иск.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.