Р Е Ш Е Н И Е

№....

гр.София, 11.05.2022год.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І 14 състав, в открито заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

СЪДИЯ:Маргарита Апостолова

При участието на секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр.дело №11105 по описа за 2019год, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.235 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявени от Б. А.К., Е.А. Б., /конституирани на осн.чл.227 от ГПК на мястото на първоначален ищец А.Г.К./ и З.Н.К. срещу И.С.М., И.А.М. и А. А.Ш. /последните двама като наследници на съпруг на И.М./ и „ТЗ.“ЕООД обективно съединени искове, с правна квалификация чл. 26, ал. 2, пр.5 от ЗЗД, чл.17 от ЗЗД и чл.124 ал.1 от ГПК, вр.чл.79 от ЗС за прогласяване на недействителност на договор за покупко-продажба сключен на 18.08.2005год., установяване на действителните отношения между страните и установяване спрямо ответниците –физически лица собствеността на ищците на основание придобивна давност, в период от 18,08,2005год. до 23,08,2019год.

Излагат се съображения, че на 18,08,2005год. е сключен Договор за покупко-продажба между „Т.л.“ЕООД, в качеството на продавач и И. С.М., в качеството на купувач на недвижим имот, изграден на груб строеж: АТЕЛИЕ №11, вх.А, сграда блок А, ет.ІV, кота +11.02, с площ от 44.60кв.м., състоящ се от коридор, дневна с кухненски бокс, баня с тоалетна и тераса, при съседи: коридор, ателие №10, улица, ателие №12, заедно с 1.51% ид.части от общите части на сградата за сума в размер на 10630лв. Твърди се сделката да е сключена при условията на персонална симулация на страната на купувача като действителен купувач е А.К., който е заплатил и продажната цена. Подставеното лице е посочено като купувач по сделката, тъй като ищците са били в брак с други лица. Уговорено е след прекратяване на брака И.М. да прехвърли имота на ищците.

Предвид изложеното е заявено становище за прогласяване на нищожността на сделката като симулативна и прикриваща договор за продажба между Т.л. ЕООД, като продавач и А.К. и З.К. като купувачи, установяване в отношенията с ответниците действителните права и задължения на страните, а именно действителни купувачи по договора да са ищците.

При условията на евентуалност, в случай на неоснователност на претенцията се претендира установяване в отношенията с ответниците, че ищците са придобили собствеността върху имота на основание придобивна давност, в периода от 18,08,2005год. до 23,08,2019год., през който единствено те са стопанисвали и поддържали имота и отдавали под наем.

Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция. Претендират разноски.

В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна И.М., И.М. и А.Ш., в който е изложено становище за недопустимост на производството, евентуално неоснователност на предявените искове. Излагат се доводи исковата претенция да е недопустима като заявена от трета по атакуваната сделка страна.

При условията на евентуалност се сочи на неоснователност на иска като липсва каквато и да е уговорка за симулация, действителен купувач по сделката е И.М. придобила имота в режим на СИО заедно с А.М.-починал през 2008год. Действително ищците били допуснати да живеят в процесното жилище, но като ползватели. Ответниците са получавали наеми за имота от К.. На 25.09.2019год. И.М. е прехвърлила наследствените си ид.части от имота на децата си.

Ответникът-Т.л. ЕООД в срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК не излага становище.

При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото при условията на чл.235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложените доказателства се установява, че с договор от 18,08,2005год. Т.л. ЕООД, в качеството на продавач продава на И. С.М. недвижим имот, изграден на груб строеж, а именно ателие №11, вх.А, сграда –блок А, ет.4, кота-11,02, с площ от 44,60кв.м., състоящ се от коридор, дневна с кухненски бокс, баня с тоалетна и тераса, при съседи: коридор, ателие №10, улица, ателие №12, заедно с 1,51%ид.части от общите части на сградата и толкова от ПИ, върху който е построена сградата за сумата от 10630,00лв., от която сума 10335лв. за ателие и 295,00лв. за земята, която сума продавачът е заявил да е получил преди подписване на договора.

Не е спорно А. Г.К. към този момент да е бил в брак с М.Г.К., сключен на 17,10,1962год., който е прекратен с влязло в сила на 08,05,2009год. съдебно решение постановено по гр.д.№3/2009год. по описа на Пирдопски районен съд, 2 състав.

Видно от удостоверение за сключен граждански брак №4/18,07,2009год. А.Г.К. и З.Н. К. са сключили граждански брак на 18,07,2009год.

За установено по делото съдът приема да е отдаването под наем на жилището, с оглед събраните по делото гласни доказателства. В подкрепа на този извод е и договор за наем от 01,11,2015год., с който З.К.е предоставила на Д.Ж.В.ателие №11, при месечен наем от 300,00лв. –Не е посочен срок за предоставяне на временно възмездно ползване. Това се установява и от извлечение от банкова смета на А.К., от което е видно в периода след м.08,2017год. до м.12,2018год. да са извършвани регулярни преводи с основание наем в размер на 300,00лв.

По делото са представени квитанции към приходни касови ордери за извършено от А.К. плащане в полза на Т.л. ЕООД за сума в размер на 10975,30лв., в периода от 16,07,2003год. до 23,04,2004год. и 3082,00евро, в периода от 07,02,2004год. до 04,08,2005год./ стр.27-36/.

Същевременно по делото са представени доказателства за извършени парични преводи от страна на А.К. към И.М. в периода от м.12,2012год. до м.12,2014год., в размер на 200,00лв.-месечно, както и м.07,2017год. в размер на 300,00лв.

По делото са приложени извлечения от банкова сметка *** И.М., от които е видно, в периода от м.11,2015год. Д.В. да е превеждал суми с основание наем до м.06,2017год., поради което съдът не кредитира показанията на свидетелят В., че при сключване на наем за жилището е превеждал суми само по сметка на К.. Данни за това са налице за 2017 и 2018год.

По сметка на И.М. парични суми с основание наем са превеждани и в периода от м.01,2015год. до м.10,2015год. от Н.С.А.в размер на 300,00лв.месечно. Не се спори между страните сумите от наемно правоотношение да касаят именно процесното жилище.

По делото са събрани гласни доказателства на св.Ч., който сочи след 2012год. да не е посещавал жилището в Манастирски ливади, ет.4, но знае преди 2011год. И.М. да е живяла в него, след което е предоставено под наем.

От показанията на св. В. се установява жилището да е ползвано и от друг наемател Н.А.2-3години преди 2015год./в периода 2012-2015/като негов наемодател е З.Н..

От показанията на св.А.се установява да познава А.К., с който е поддържал контакт в периода 1999год. до 2008год., когато К. споделил, че иска да закупи жилище от работодателя си, на когото всеки месец е плащал парична сума. Споделял му е да е закупил жилещото и намерението си да го прехвърли на брат си, тъй като няма брак с жената, с която живее на съпружески начала. Посещавал е жилището по повод извършване на ремонт.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД нищожни са всички привидни договори. Привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани с правата и задълженията на сделката, която сключват. Когато волята на страните е да се създадат привидни правни последици на обвързаност, които не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения в сключеното съглашение, симулацията е относителна. И в двата случая явната сделка е нищожна. При персоналната симулация привидността се отнася до това кой е носител на правата и задълженията по сделката, а не касае съдържанието/предмета на същата. В случая се твърди ответницата М. да е била съгласна с формалното участие като страна по сделката, което обстоятелство предполага знание и съгласие между прикритата и явната страна. Т.е. фактическия състав на персоналната симулация предполага знание и съгласие между скрития купувач и подставеното лице. За разкриване на симулацията не е необходим елемент от фактическия състав знание и съгласие у срещуположната страна по договора /продавача по сделката/ Решение № 247 от 04.02.2019 г. по гр. д. № 4288/2016 г., Г. К., ІV ГО на ВКС/.

При "подставеното лице", винаги е налице съгласие между титуляра на сделката, който сключва сделката и подставеното лице, при което подставеното лице дава съгласието си да фигурира с името си в договора за придобиване на вещни права върху недвижим имот, и то по такъв начин, че по отношение на третите лица да се счита страна, вместо действителната страна-действителен приобретател и икономически заинтересован. Подставеното лице само се съгласява да фигурира в договора за придобиване вещни права с името си и по този начин да се прикрие истинският приобретател на имота. Тъй като правата се придобиват с действителния купувач, то не е налице договор за поръчка и не е необходимо доказване на персоналната симулация с наличието на писмен договор в отношенията между скрит купувач и подставеното лице по смисъла на чл.292, ал.3 от ЗЗД. При поръчката, в частност скритото пълномощие, довереникът действува от свое име за сметка на доверителя и правата и задълженията по сделката възникват за него, като в отношенията между довереника и доверителя, както и по отношение на третите недобросъвестни лица се смятат за права на доверителя.

При разкриването на персоналната симулация при сделка с недвижим имот са приложими правилата на чл. 165, ал. 2 ГПК. За доказването е необходимо начало на писмено доказателство - документ изходящ от страните по сделката, което прави вероятна привидността на придобиването като основание за допускане на свидетели. /Решение № 3831/13.11.59 г., по гр.д. № 7247/59 г., на I г.о./; Ищецът не е трето лице по сделката. В конкретната хипотеза съдът намира по делото да липсва начало на писмено доказателства-документ изходящ от насрещната страна /подставено лице/ по съгласието за персонална симулация, който да обосновава вероятна основателност на твърдението за симулация, респективно допустимост на гласните доказателства. Твърдението на ответника е да е придобил имота като действителен купувач с влагане на собствени средства. Налични по делото са единствено разписки за платени в полза на ТЗ лизинг вноски за апартамент на името на А.К., но съдът намира същите да не са достатъчни да обосноват вероятност на персоналното подставяне. Дори да се приеме допустимост на гласните доказателства, съдът приема от събраните по делото свидетелски показания да не се установява симулацията на купувача. От показанията на св.А.бивш колега на А.К. се установява действително намерение на последния да закупи жилище в „Манастирски ливади“ и вероятността да бъде записано на брат му, но в тази част показанията не са преки удостоверяващи лични възприятия на свидетеля, а данни събрани от заинтересованата страна-ищец. Показанията на св. В. не удостоверяват данни за каквато и да било привидност по сделката, а единствено, че ищците са се представили за собственици на жилището, отдадено под наем на свидетеля.

При така ангажираните доказателства съдът намира за неустановено твърдението за персонална симулация, поради което главната искова претенция следва да бъде отхвърлена, включително установяване на действителните отношения.

Поради сбъдване на процесуалното условие следва да бъде разгледана и евентуалната искова претенция за изтекла в полза на ищеца придобивна давност в периода от 18,08,2005год. до 23,08,2019год.

Релевантните факти обуславящи основателност на исковата претенция по установителния иск за собственост, на основание давностно владение, са упражняване на фактическа власт върху имота за релевантния период от време и намерение за своене. Необходимо е владението да е било непрекъснато - чл. 79 от ЗС и да е продължило повече от 10 години. Според презумпцията на чл.69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.

Съгласно константната и безпротиворечива практика на ВКС, презумпцията по чл. 69 ЗС намира приложение само когато по естеството си фактическата власт върху имота представлява владение още от момента на установяването си, но не и при промяна държане във владение /interversio possessionis/. В последния случай, след като веднъж фактическата власт върху имота е установена като държане, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност и само ако държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност. За да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо другиго изключително за себе си, да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин. Тази промяна в намерението следва да е открито демонстрирана спрямо собственика. В посочения смисъл - Решение № 12 от 19.02.2014 г. по гр. д. № 1840/2013 г., Г. К., І Г. О. на ВКС; Решение № 41 от 26.02.2016 Г. по гр. д. № 4951/2015 г., Г. К., І Г. О. на ВКС; Решение № 291 от 09.08.2010 г. по гр. д. № 859/2009 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС, Решение № 270 от 20.05.2010 г. по гр. д. № 1162/2009 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС и др.

В конкретната хипотеза съдът намира за установено А.К. и З.К. да са установили фактическа власт върху имота след извършване на ремонтни дейности в него, непосредствено след закупуването му до 2012год./ твърдения в исковата молба/, когато са се преместили в гр.Пирдоп. /показания на св.А./. За установено съдът намира в периода от 2012год. до датата на исковата молба жилището да се ползва от наематели/ показания на св.В. и договори за наем 17,05,2012год. и 01,11,2015год./. В този период с договор от 09,10,2007год. А.К. е сключил договор за присъединяване на жилището към газоразпределително предприятие Софиягаз ЕАД и плащал консумативи –ток, за което са издадени квитанции към ПКО, за периода от м.01,2005год. до м.06,2005год. Същевременно са представени приходни квитанции за платени от ответниците данъци и такса битови отпадъци за периода 2010-2017год. От показанията на ответницата И.М. дадени пред длъжностно лице в хода на досъдебно производство същата сочи, че е живяла в жилището заедно с ищците в периода 2009-2012год. При така установеното и с оглед горните мотиви, за недоказаност на извършената симулация на страната на купувача по договора за покупко-продажба от 18,08,2005год., съдът приема за установено ищците да не са установили своене на имота, посредством явно противопоставяне на легитимиралия се собственик по договор за покупко-продажба.

Манифестирането на намерението за своене следва да се извърши посредством действия, които по открит и недвусмислен начин да показват отричане владението на собственика и е необходимо да са доведени до знанието му. Предвид горните мотиви, въпреки че по делото се установяват действия, които биха могли да демонстрират намерение за владение – извършване на ремонтни дейности, заплащане на разноски във връзка с имота, те не са от естество да манифестират намерението на ищеца да свои имота, доведено до знанието на титуляра, поради което не се установява промяна от държането във владение при упражняване на фактическата власт по отношение на процесния недвижим имот.

Ето защо искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските:

С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски се дължат на ответниците, които съдът намира за доказани в размер на 1080,00лв.-адвокатски хонорар.

Мотивиран от горното Софийски градски съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. А.К., с ЕГН **********, Е.А. Б., с ЕГН ********** /конституирани на осн.чл.227 от ГПК на мястото на първоначален ищец А.Г.К./ и З.Н.К., с ЕГН **********, със съд.адрес *** срещу И.С.М., с ЕГН **********, И.А.М., с ЕГН ********** и А. А.Ш., с ЕГН ********** /последните двама като наследници на А.М. / и Т.л. ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** обективно съединени искове, с правна квалификация чл. 26, ал. 2, пр.5 от ЗЗД, чл.17 от ЗЗД и чл.124 ал.1 от ГПК, вр.чл.79 от ЗС за прогласяване на недействителност на договор за покупко-продажба сключен на 18.08.2005год., поради персонална симулация на страната на купувача, установяване спрямо ответниците собствеността на ищците като действителни купувачи по договор от 18,08,2005год., евентуално установяване собствеността на ищците на основание придобивна давност, в период от 18,08,2005год. до 23,08,2019год. като неоснователни.

ОСЪЖДА Б. А.К., с ЕГН **********, Е.А. Б., с ЕГН ********** /конституирани на осн.чл.227 от ГПК на мястото на първоначален ищец А.Г.К./ и З.Н.К., с ЕГН **********, със съд.адрес *** да заплатят на И.С.М., с ЕГН **********, И.А.М. с ЕГН ********** и А. А.Ш., с ЕГН ********** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 1080,00лв.-разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването на страните.

СЪДИЯ: