Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА

МИЛЕН ЕВТИМОВ

при секретаря Мариана Ружина, с участието на прокурора Радослав Стоев, като разгледа докладваното от съдия М. Евтимов гр.дело № 3689 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И.М.И. срещу решението, постановено по гр.д.№ 43556/2020 г. на СРС, 117 състав, с което е оставена без уважение молбата на въззивника за промяна на собственото му име от „И.“ на „Теофан“. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като са изложени съображения за това. Въззивникът моли да се отмени решението на районния съд и да се постанови друго, с което да се промени собственото му име от „И.“*** Община Левски не вземат становище по жалбата.

Представителят на Софийска градска прокуратура моли за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на жалбата.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 259 ГПК от молителя в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК валиден и допустим съдебен акт.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:

С решението по гр.д. № 43556/2020 г. Софийският районен съд, 117 състав, е оставил без уважение молбата на И.М.И., с която лицето е поискало промяна на собственото си име от „И.“ на „Теофан“.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗГР промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.

В настоящия случай собственото име на въззивника не е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, а изложените в молбата по чл. 19, ал. 1 от ЗГР „важни обстоятелства“ – че въззивникът е известен сред роднини, приятели и колеги със собственото име „Теофан“ – не са доказани. Видно от показанията на доведената от молителя и разпитана от районния съд свидетелка Д.А.С., самият молител винаги й се е представял като „Тео“ и така го назовават и познават неговите приятели и познати. Свидетелката е изложила, че от молителя знае, че и неговите близки роднини – майка, племенница и сестра, също го наричат „Тео“. Пред настоящата инстанция също са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля В.Х.М.(доведен отново от въззивника). Неговите показания обаче са в противоречие с показанията на св. Д. С., доколкото е заявил, че всички се обръщат към въззивника с името „Теофан“. Настоящият съд намира, че не следва да кредитира тези показания на св. М., тъй като те са дадени след показанията на св. С. и след постановяване на обжалваното решение, но от тях зачита единствено обръщението на майката на въззивника към последния: „тя си му казва Тео“. След като майката нарича своя син „Тео“, а показанията на св. С. не са повлияни от показанията на други свидетели и от обжалваното решение, то въззивният съд приема, че въззивникът е известен сред роднини, приятели и колеги като „Тео“, а не като „Теофан“.

Съобразно изложеното, първоинстанционното решение е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон, и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийският градски съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решението по гр.д. № 43556/2020 г. по описа на Софийския районен съд, 117 състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.