№……………..
гр. София, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на седми февруари две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 5092 по описа за 2021 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 120005
от 20.05.2019 г. по гр.д. № 466/2016 г. по описа на СРС, 69 с-в, е признато за
установено на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК, че Р.М.Д., ЕГН **********,
и Д.К.Д., ЕГН **********, дължат солидарно на „Т.С.” ЕАД, ЕИК********, сумите
както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ - сумата от 2 007,10 лв., представляваща цена за доставена
топлинна енергия за абонатен № 161323 за периода от месец 07.2012г. до месец
04.2014г. ведно със законната лихва от 09.06.2015г. до погасяването;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - сумата
от 347,05 лв., представляваща лихва за забава в плащането, считано от падежа на
всяко отделно вземане до 29.04.2015г.
С
постановеното решение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК са осъдени Р.М.Д., ЕГН **********,
и Д.К.Д., ЕГН **********, да заплатят на „Т.С.” ЕАД, ЕИК********, сумата от
359,48 лв., представляваща разноски в заповедното производство по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 32412/2015г. по описа на СРС, 69-ти състав, както и сумата от 313,49
лв., представляваща разноски в исковото производство.
Решението е
постановено в производство, проведено с участието на „М.Е.” ООД като
подпомагаща страна на ищеца в производството.
Решението, в
частта на уважаване на предявените по реда на чл.422 ГПК искове е обжалвано от ответника Д.К.Д.. Изложени са
доводи за недопустимост на постановеното решение, тъй като със своя молба от
13.06.2019 г. /след постановяване на решението от първата инстанция/ ответникът
Д.К.Д. е оттеглила подаденото от нея възражение срещу издадената по реда на
чл.410 ГПК заповед за изпълнение. Жалбоподателят отправя искане за обезсилване на
решението в посочената част и прекратяване на производството по делото.
В срока
по чл.263, ал. 3 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба
от ищеца "Т.С. " ЕАД, в която е изразено становище за нейната
неоснователност.
Подпомагащата
страна на ищеца - „М.Е.” ООД не изразява
становище по въззивната жалба.
Съдът, като
обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните
по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за
основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно - постановено е от съд с правораздавателна
власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено
съдържание, от което може да се извлече смисъла му.
Относно
допустимостта:
Обжалваното
решение е постановено на 20.05.2019 г. С молба вх. № 5101781 от 13.06.2019 г. жалбоподателят
Д.К.Д. е направила изявление, основано на чл. 416 от ГПК, за оттегляне на
възражението си срещу издадената заповед за изпълнение за сумите, за които исковете
са уважени.
Исковете
предявени пред СРС са установителни по реда на чл.422 ГПК вр. чл.124, ал.1 ГПК,
поради което наличието на правен интерес от търсената с тях защита е абсолютна
предпоставка за допустимостта им. Такъв правен интерес е налице при подадено
възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадената в полза на кредитора заповед за
изпълнение. Съгласно чл. 416 от ГПК възражението по чл. 414 от ГПК може да бъде
оттеглено и това действие не е ограничено със срок, респ. може да бъде
направено във всеки един момент до приключване на делото. Както се посочи
възражението по чл. 414 от ГПК е оттеглено след постановяване на
първоинстанционното решение, но преди влизането му в сила. Т.е. към момента на
постановяването му обжалваното решение е допустимо, но въззивният съд, който по
силата на чл. 269 ГПК дължи произнасяне по допустимостта на решението, следва
на основание чл. 235, ал. 3 ГПК да зачете извършеното оттегляне на
възражението. С оглед на така направеното оттегляне на възражението, се налага
извод, че към настоящия момент решението на СРС в частта му, с която исковете
срещу Д.К.Д. са уважени, е недопустимо, поради отпаднал правен интерес от
предявяване на исковете.
Във връзка с
изложеното, въззивният съд намира, че решението в частта му, с която са уважени
предявените установетелни искове срещу Д.К.Д.
следва да бъде обезсилено и производството по делото да бъде прекратено, тъй
като с оттегляне на възражението съгласно чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение е
влязла в сила. В същия смисъл е и приетото в т. 10а от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, където изрично е посочено, че при предявен установителен иск оттеглянето
на възражението следва да се депозира или да се изпрати на съда, разглеждащ
иска, който прилага последиците по чл .416 ГПК.
Съобразно
дадените указания на съдилищата с т. 10а от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на
ОСГТК, правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед
за изпълнение, съществува при наличието освен на общите, но и на специални
процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. При обусловеността на
правото на иск на ищеца от надлежно извършено процесуално действие на ответника
служебната проверка на съда, разглеждащ установителния иск, обхваща и наличието
на възражение на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК и спазването на срока по чл.
414, ал. 2 ГПК за подаването му пред съда по заповедното производство.
Постоянната
практика на ВКС, както и правната доктрина приемат, че възражението по чл. 414
ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск на страната, в чиято
полза е издадена заповед по чл.410 ГПК, доколкото наличието на това възражение
формира правния интерес от самия иск. Съдът, разглеждащ иска по чл. 422 ГПК във
връзка с чл. 415 ГПК, следи за наличието на интерес през цялото време на
висящност на спора и не е обвързан при тази преценка от действията на съда по
заповедното производство. Възражението по чл. 414 ГПК е оттегляемо. При наличие
на предприето оттегляне на възражението срещу заповедта за незабавно изпълнение
от страна на длъжника, съдът разглеждащ установителния иск по чл. 422 ГПК
следва да прекрати производството по него, поради отпадане на правния интерес.
За настъпването на сочените последици е правно ирелевантно кога е предприето
оттеглянето и доведено ли е до знанието на заявителя. В тази насока е
Определение № 520/20.09.2011 г. по ч.гр. д. № 468/2011 г. на ВКС, IV г. о,
Определение № 72 от 28.01.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 910/2012 г., II т. о.,
ТК; Определение № 52 от 21.01.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 967/2012 г., II т.
о., ТК; Определение № 520 от 20.09.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 468/2011 г.,
IV г. о., ГК. При валидно направено оттегляне на възражението по чл. 414 ГПК,
заповедта за изпълнение влиза в сила и направо въз основа на нея кредиторът
може да получи, съответно да продължи принудителното изпълнение за
удовлетворяване на вземането си, съществуването на което вече не може да се
оспорва от длъжника. Узнаването от кредитора за предприетото от длъжника
оттегляне на възражението, няма значение за горната последица, а следва да се
вземе предвид само при възлагане на разноските, сторени от страните в исковото
производство по чл. 422, ал. 1 ГПК - доколко ищецът е бил добросъвестен и при
неоснователното възражение на длъжника, е бил принуден да потърси и искова
защита, с оглед на което да стори допълнителни съдебно -деловодни разноски
/арг. чл. 78, ал. 2 и чл. 3 ГПК/.
Съдът
намира, че в случая за ищеца, липсва правен интерес от съдебно установяване на
паричните притезания срещу жалбоподателя, предмет на издадената заповед за
изпълнение. Длъжникът е оттеглил възражението, поради което и заповедта е
влязла в сила, а формираната въз основа на разпореждането за изпълнение
изпълнителна сила е стабилизирана.
С влизане в
сила на заповедта за изпълнение съществуването на вземането по нея вече не може
да се оспорва от длъжника и при непредявено възражение по чл. 414 ГПК против
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, липсва правен интерес от предявяване на
установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. В случай, че такъв е вече
предявен, то производството е недопустимо, поради което подлежи на
прекратяване.
По
разноските:
Съгласно чл.
78, ал. 2 от ГПК разноски се понасят винаги от ищеца, когато ответникът с
извънпроцесуалното си поведение не е дал повод за завеждане на иска и ако
признае същия. По аргумент на противното ответникът няма право на разноски, ако
е дал повод за завеждане на делото. Имайки предвид, че с поведението си
ответникът е станал причина за завеждане на делото, тъй като отпадането на
правния интерес за предявяване на установителния иск е настъпило в хода на
производството след завеждане на исковата претенция и след постановяване на
първоинстанционното решение, вследствие оттегляне на подаденото възражение по
чл. 414 от ГПК, то и в негова тежест следва да се възложат направените от ищеца
в производството разноски/ исково - пред двете инстанции и заповедно/.
С оглед на изложеното ответникът
/жалбоподател в настоящото производство/ дължи на ищеца направените в
първоинстанционното и заповедно производство разноски.
По
изложените по- горе съображения жалбоподателят дължи на насрещната страна
направените пред въззивната инстанция разноски по делото в размер на 50.00 лв.
за възнаграждение за юрисконсулт на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОБЕЗСИЛВА
Решение № 120005 от 20.05.2019 г. по гр.д. № 466/2016 г. по описа на СРС, 69
с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415 ГПК, че Д.К.Д., ЕГН **********, дължи /солидарно с Р.М.Д., ЕГН **********/
на „Т.С.” ЕАД, ЕИК********, сумите както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ - сумата от 2 007,10 лв., представляваща цена за доставена
топлинна енергия за абонатен № 161323 за периода от месец 07.2012г. до месец
04.2014г. ведно със законната лихва от 09.06.2015г. до погасяването;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - сумата
от 347,05 лв., представляваща лихва за забава в плащането, считано от падежа на
всяко отделно вземане до 29.04.2015г., като ПРЕКРАТЯВА производството по делото
поради оттегляне на възражението по чл. 414 от ГПК, подадено от Д.К.Д., ЕГН **********.
Постановеното
Решение № 120005 от 20.05.2019 г. по гр.д. № 466/2016 г. по описа на СРС, 69
с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415 ГПК, че Р.М.Д., ЕГН **********, дължи /солидарно с Д.К.Д., ЕГН **********/
на „Т.С.” ЕАД, ЕИК********, сумите както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ - сумата от 2 007,10 лв., представляваща цена за доставена
топлинна енергия за абонатен № 161323 за периода от месец 07.2012г. до месец
04.2014г. ведно със законната лихва от 09.06.2015г. до погасяването;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - сумата
от 347,05 лв., представляваща лихва за забава в плащането, считано от падежа на
всяко отделно вземане до 29.04.2015г., като необжалвано е влязло в законна
сила.
ОБЯВЯВА за
влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
28.07.2015 г., издадена по ч.гр.д.№ 32412/2015 г. по описа на СРС, 69 с-в.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 120005 от 20.05.2019 г. по гр.д. № 466/2016 г. по описа на СРС, 69
с-в в частта му относно присъдените разноски в исковото и заповедното
производство.
ОСЪЖДА Д.К.Д.,
ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК********, сумата от 50.00 лева
разноски във въззивното производство, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено
с участие на подпомагаща страна на страната на ищеца – „М.Е.”
ООД.
Настоящото решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.