Решение по Административно дело 249/2022г.

РЕШЕНИЕ

№

Ямбол, 21/13.2.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд Ямбол - I състав , в съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав:


Председател:		ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
Членове:		[ЧЛЕНОВЕ]

при секретар	Красимира Юрукова	и с участието
на прокурора		изслуша докладваното
от председателя	Димитринка Стаматова
по административно дело № 249 / 2022 г.

Производството по делото е образувано по жалба на „П.Б.“ ЕООД, с. З. против Заповед № З - 659/24.08.2022 г., издадена от Кмета на Община С., с която на основание чл. 178, ал. 6, във вр. с чл. 178, ал. 1, във вр. с чл.223, ал. 1, т. 6 и 7 от ЗУТ, е забранено ползването на строеж: „Зала за тържества“, находящ се на втори етаж от двуетажна сграда в УПИ XI – 685 „За КОО“, кв. 35 по плана на с. З., общ. С., с административен адрес: с. З., общ. С., ул. ***, който се ползва без да е въведен в експлоатация по установения ред от компетентния орган по чл. 177, ал. 3 от ЗУТ и е забранен достъпът до него.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна, незаконосъобразна, немотивирана и постановена в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. Сочи се, че същата е немотивирана, тъй като липсват фактически и правни основания за издаването й, както и че строежът е търпим на основание § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, тъй като е бил допустим по действалия ПУП към датата на извършването му, поради което не подлежи на забрана за ползване. Иска се отмяна на оспорената заповед, както и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата изцяло на основанията, изложени в същата.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва депозираната жалба, като изразява становище за неоснователност на същата. В депозирания писмен отговор с вх. № 2422/11.10.2022 г. се сочи, че в случая се касае за неизпълнение на законова процедура по въвеждане на строеж в експлоатация по смисъла на чл. 177, ал. 3, във вр. с чл. 178, ал. 1 от ЗУТ, поради което строежът не може да се ползва. Претендира се за заплащане на направените по делото разноски, представляващи заплатен депозит за вещо лице, като се прави възражение за прекомерност на разноските, направени и претендирани от страна на жалбоподателя.

След като извърши цялостна преценка на всички събрани и приложени към делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Дружеството – жалбоподател „П.Б.“ ЕООД, с. З., видно от приложения Нотариален акт № 3, том 4, рег. № 7813, дело № 571/2020 г. на нотариус Т.П., е собственик на втори етаж от находящата се на ул. *** в с. З., обл. Ямбол масивна двуетажна търговска сграда, включващ производствени помещения с площ 406.28 кв. м. и стълбище с площ 47.01 кв. м.

Във връзка с постъпило в Община С. писмо от Районно управление – С. с искане за извършване на проверка относно законосъобразното функциониране на обект: „Зала за провеждане на тържества“, находяща се в с. З., ул. ***, собственост на „П.Б.“ ЕООД, на 12.08.2022 г. била извършена такава проверка от служителите, осъществяващи контрол по строителството в общината. В хода на проверката било установено, че в залата се провежда сватбено тържество, като строежът е четвърта категория, но не е въведен в експлоатация. Установеното е описано в съставения Констативен акт № 4 /12.08.2022 г., който е връчен на управителя на „П.Б.“ ЕООД П.Ж..

Срещу констативния акт е депозирано възражение от дружеството – жалбоподател (вх. № АПИО – 2772/22.08.2022 г., в което е посочено, че процесният недвижим имот е изграден законно и съществува във вида си от построяването си над 50 години, както и че към момента на проверката същият се владее от „** ***“ ****, гр. Бургас. Към възражението е приложен и Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 02.08.2022 г., от който е видно, че „П.Б.“ ЕООД, с. З. се е задължило да прехвърли на „** ***“ ****, гр. Бургас в срок до 31.09.2022 г. собствеността върху целия втори етаж с площ 453.29 кв. м., включващ производствени помещения с площ от 406.28 кв. м. и стълбище с площ 47.01 кв. м., както и вход и стълбище на първия етаж с площ от 65.84 кв. м. , намиращи се в масивна двуетажна търговска сграда, намираща се в УПИ XI – 685, кв. 35 по плана на с. З., с предназначение „За КОО“. Владението върху имота, видно от представения Протокол от 02.08.2022 г. е предадено на „** ***“ **** в деня на сключването на предварителния договор.

Със Заповед № З-659/24.08.2022 г., на осн. чл. 178, ал. 6, във вр. с чл. 178, ал. 1 във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗУТ, Кметът на Община С. е забранил ползването на строеж :“Зала за тържества“, находящ се на втори етаж от двуетажна сграда в УПИ XI – 685 „За КОО“, кв. 35 по плана на с. З., общ. С., с административен адрес: с. З., общ. С., ул. ***,, който се ползва без да е въведен в експлоатация по установения ред от компетентния орган по чл. 177, ал. 3 от ЗУТ и е забранил достъпът до строежа. В заповедта е посочено, че строежът е четвърта категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4 от ЗУТ и чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи и съгл. чл. 177, ал. 3 от ЗУТ, същият се въвежда в експлоатация въз основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа по чл. 177, ал. 3 от ЗУТ. Посочено е също така, че искане в Община С. за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж „Зала за тържества“, както и искане за промяна на предназначението на имота, не са постъпвали. Горната заповед е връчена лично на управителя на „П.Б.“ ЕООД, с. З. на 24.08.2022 г. и именно тя е предмет на жалбата, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство.

По делото е назначена и изслушана и съдебно-техническа експертиза, заключението по която вещото лице поддържа и в съдебно заседание. Видно от това заключение, строежът представлява ремонт на покрива и смяна на предназначението на втория етаж, като от производствени помещения, предназначението на последния е променено в зала за тържества. Вещото лице посочва, че строежът е IV категория, както и че е извършен ремонт и вътрешно преустройство. От заключението се установява също, че сградата е построена през 1986 г. и е помещенията на втория етаж са били предназначени за магазини, което не е в противоречие с предназначението на парцела – „за магазин и ресторант“. Впоследствие магазините на втория етаж са били трансформирани в шивашки помещения от наемател, за което строителна документация няма и тази нова функция противоречи на предназначението на прилежащия парцел – „за магазин и ресторант“. Посочено е също, че към момента процесният имот, който представлява целият втори етаж и част от първия етаж и сега представлява зала за тържества, е допустим с отреждането от 2004 г. – „за КОО“, но е „нерегламентирано действащ (незаконно въведен в действие) съгласно действащия сега ЗУТ“. Според вещото лице, смяната на предназначението на такава голяма площ след 34 години от началното строителство, изисква съобразяване с новата функция и е свързано с обследване на конструкцията и инсталациите, с промени на архитектурното разпределение, на вътрешните инсталации и възможни конструктивни промени и възстановяване. Вещото лице посочва също, че по данни на жалбоподателя, през периода май-юни 2021 г. е извършен ремонт на покрива, като е заменено покритието от итернит с ЛТ – ламарина, като се ползват наличната носеща конструкция от стоманобетонови греди и нови греди от метални профили. На място не са открити уреди за пожароизвестяване и пожарогасене. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че по южната фасада е избита врата, от която се излиза на покрива на гараж, който очевидно е строен по-късно и е общинска собственост, както и че всички инсталации са подменени.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество обаче, тя се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ, не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177, като ал. 2 предвижда, че не подлежат на въвеждане в експлоатация строежите от шеста категория и обектите по чл. 147а. Видно от разпоредбата на чл. 178, ал. 6 от ЗУТ, при нарушения по ал. 1 и 4 на строежи от четвърта и пета категория кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице въз основа на съставен констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на строежите и разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други.

В настоящия казус, от данните по делото се установява, че процесната зала за тържества е с капацитет над 100 места (по устни данни на жалбоподателя, предоставени на вещото лице), като в хода на извършения оглед на място вещото лице е установило наличието на 20 маси и над 100 стола. Предвид предназначението на имота – за обществено обслужване и капацитета на същия над 100 места за посетители, строежът правилно е бил квалифициран като такъв от четвърта категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 4, б. „б“, като съобразно разпоредбата на т. 4, б. „д“ от същите член и алинея, строеж от четвърта категория е и реконструкцията и основния ремонт на строежите от тази категория и вътрешни преустройства на сградите от първа до четвърта категория, с които не се засяга конструкцията им.

На първо място, в настоящия казус следва да се отговори на въпросите какво представляват извършените от страна на дружеството – жалбоподател дейности и по – специално представляват ли те строеж по смисъла на закона, търпим ли е същият, както и подлежи ли строежа на въвеждане в експлоатация.

Видно от разпоредбата на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, „строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптацията на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. От своя страна „основен ремонт“ на строеж, видно от т. 42 от § 5 от ДР на ЗУТ представлява частично възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации на строежа, както и строително-монтажните работи, с които първоначално вложени, но износени материали, конструкции и конструктивни елементи се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им годност, подобрява се или се удължава срокът на тяхната експлоатация. Законодателят е дал също така легално определение и на понятието „текущ ремонт“ на строеж – подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се: а) засяга конструкцията на сградата; б) извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; в) променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. Текущ ремонт на строеж е и подобряването и поддържането в изправност на елементите на техническата инфраструктура по чл. 64, ал. 1, при които не се променят трасето и техническите характеристики.

При тази законодателна уредба и с оглед извършеното от страна на дружеството – жалбоподател – подмяна на част от гредите на покрива, подмяна на всички инсталации и избиване на врата по южната фасада единственият извод, който може да се направи е, че извършен строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, изразяващ се в основен ремонт на втория етаж от съществуващата двуетажна сграда. Въпросният строеж, както вече бе посочено по-горе, представлява такъв от четвърта категория и съобразно разпоредбата на чл. 178, ал. 1, подлежи на въвеждане в експлоатация. Изключенията, предвидени в ал. 2 на същия член не са налице, доколкото строежът не е от шеста категория и са извършвани строителни и монтажни работи (такива по смисъла на т. 40 от § 5 от ДР на ЗУТ са работите, чрез които строежите се изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват, поддържат или възстановяват). При това положение следва да се приеме, че за да бъде ползван процесния строеж, същият е следвало да бъде въведен в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 от ЗУТ, което по делото не се спори, че не е сторено. С оглед на това, като е издал заповед за забрана на ползването на процесната зала за тържества, кметът на община С. е действал съобразно предвиденото в чл. 178, ал. 6 от ЗУТ.

В жалбата се твърди, че има несъответствие между съставения констативен акт и издадената въз основа на него заповед, тъй като в акта било посочено, че строежа се използва без да е въведен в експлоатация, а в заповедта – че се ползва не по предназначение. Това твърдение е неоснователно. След внимателния прочит на констативния акт и на оспорената заповед се установява, че такова несъответствие не е налице. Както в акта, така и в заповедта изрично е посочено, че строежът се ползва без да е въведен в експлоатация.

Що се отнася до твърдението, че строежът бил търпим и поради това не може да бъде забранено ползването му, съдът намира същото на несъстоятелно. В тази връзка следва да се има предвид следното:

Съгласно разпоредбата на § 16, ал. 1 от ЗУТ строежи, изградени до 07 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване, а съобразно тази на § 127 строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. От тази законова уредба, с оглед поставените от законодателя времеви ограничения става ясно, че първото обстоятелство, което следва да се установи е времето на извършването на строежа. Видно от данните по делото, дружеството – жалбоподател е закупило втория етаж от сградата на 31.12.2020 г. като производствени помещения. Следователно, дейностите по основния ремонт, които както вече бе посочено по-горе представляват „строеж“ по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, са извършени след тази дата. Предвид на това съдът следва да приеме, че строежът, чието премахване е разпоредено не се явява търпим такъв и няма пречка да бъде наложена забрана за ползването му.

С оглед всичко изложено съдът намира, че депозираната жалба против Заповед № З-659/24.08.2022 г. на Кмета на Община С. е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и на осн. чл. 143, ал. 3 от АПК, жалбоподателят „П.Б.“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на ответната страна сумата от 321 лева, съставляваща направените по делото разноски за назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза.

Водим от горното, Ямболският административен съд, първи състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „П.Б.“ ЕООД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: с. З., обл. Ямбол, *, представлявано от управителя П.Т.Ж. против Заповед № З-659/24.08.2022 г. на Кмета на Община С..

ОСЪЖДА „П.Б.“ ЕООД, с. З. да заплати на ОБЩИНА С. сумата от 321 (триста двадесет и един) лева за направените по делото разноски.

Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.


	Председател:	/п/ не се чете