РЕШЕНИЕ

гр. София, 29.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни състави, I- ви въззивен брачен състав, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

ТАНЯ КАНДИЛОВА

при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска въззивно гр. дело № 5669 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 28, ал. 6 от ЗЗДт, във вр. с чл. 258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Л.Л.Л., срещу решение № 22233971/22.10.2020 г., постановено по гр. д. № 75157/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 89 състав, с която се обжалва изцяло решението. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Излага съображенията си. Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което молбата за настаняване на детето извън семейството да бъде оставена без уважение.

Въззиваемата страна Н.Б.Н., с отговора на въззивната жалба моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Въззиваемата страна АСП- Д „СП“ Оборище, в законоустановения срок, не е подала отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание по делото въззивницата поддържа жалбата.

Въззиваемата страна Н.Б.Н., в съдебно заседание, поддържа отговора на въззивната жалба.

За съдебно заседание по делото, въззиваемата страна АСП- Д „СП“ Оборище, редовно уведомена, не изпраща представител.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 28, ал. 6 ЗЗДт от заинтересованата страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на цитираната разпоредба валиден и допустим съдебен акт.

Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становището и възражението на страните, приема за установено следното:

С решение от 14.06.2012 г., постановено по гр. д. № 3947/2011 г. на САС, 7- ми състав, упражняването на родителските права по отношение на детето Б.Н.Н., е предоставено на неговата майка Л.Л.Л., а на бащата Н.Б.Н. е определен режим на лични отношения с детето.

С решение № 22233971/22.10.2020 г., постановено по гр. д. № 75157/2019 г., СРС, ІІІ ГО, 89 състав е наложил мярка за закрила на детето Б.Н.Н.- настаняване в семейството на неговата леля по бащина линия М.Б.Н., за срок от една година, считано от постановяване на съдебното решение или до настъпване на промяна на обстоятелствата, наложили мярката за закрила. Първостепенният съд е посочил, че от събраните по делото доказателства се установява, че в резултат на наложената мярка се наблюдават положителни промени в развитието на детето. Същото живее при много добри битови условия и за него се полагат адекватни грижи от лицето, при което е настанено. Макар и да има положителна промяна и стремеж от майката да се грижи самостоятелно за детето, с оглед защита интересите на детето и продължаването на положителните тенденции в развитието му, е необходимо майката да положи още усилия, с подкрепата на социалните институции и служители да докаже, че се е променила и осъзнала причините за случилото се, като съдът е счел, че следва да се регламентират постепенно увеличени, по-чести и продължителни контакти между нея и детето, което ще доведе до условия за реинтеграция на детето в биологичното му семейство.

Във въззивната жалба са наведени доводи, че съдът се е съобразил със социалния доклад на АСП-ДСП Оборище, който преповтаря констатациите на друг социален доклад от 22.11.2019 г., като в посочените доклади органа се е занимавал единствено със състоянието на детето, но не и с обстоятелствата, свързани с родителския капацитет на двамата родители, че по делото не са събрани доказателства за липсата на родителски капацитет от страна на майката.

Настоящият съд споделя направения от първоинстанционния съд краен извод, въз основа на доказателствата по делото, че детето Б.Н.Н. се е намирало в риск и е следвало да бъде настанено извън семейството, като мярка за закрила, а именно - в семейството на неговата леля по бащина линия М.Б.Н.. В конкретния случай е налице хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЗДт –съществува сериозна опасност от увреждане на психическото и социалното развитие на детето, поради поведението на майката. Към момента на постановяване на първоинстанционното решение, съдът е съобразил всички събрани по делото относими доказателства.

На основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, обаче, настоящия съдебен състав следва да вземе предвид и новонастъпилите факти, които са от значение на спорното право.

Във въззивната инстанция е представено решение №265105/28.07.2021 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, IІ-ри брачен въззивен състав, постановено по в. гр. д. №4902/2016 г., с което е потвърдено решение от 24.02.2016 г., постановено по гр. д. № 1727/2015 г. на СРС, ІІІ ГО, 80 състав, в частта му, в която, в производство по изменение на постановените мерки относно упражняването на родителските права, упражняването на родителските права по отношение на детето Б.Н.Н., е предоставено на неговия баща Н.Б.Н., при който е определено местоживеенето на детето. Във въззивното производство е прието, че майката не притежава родителски капацитет да полага адекватни грижи за детето Борян. В противовес на това, бащата разполага с необходимия родителски капацитет да полага грижи за развитието и възпитанието на детето си Борян, както и с подходящи жилищни условия, а детето показва близка емоционална привързаност към него и го идентифицира като основна и най-значима фигура в живота си. Макар и решението да не е влязло в сила (майката е подала касационна жалба срещу решението), решението, като осъдително решение на въззивен съд, е изпълнително основание, съгласно разпоредбата на чл. 404, т. 1 ГПК. Връщането на детето в биологичното семейство е в интерес на детето. При изслушването му на основание чл. 15 от ЗЗДт в настоящата инстанция, Б.Н.Н. изрази желанието си да живее с баща си, с който се разбира. С майка си не иска да се вижда.

Предвид горното, решението на районния съд следва да бъде отменено и съдът да постанови друго, с което да остави без уважение молбата за настаняване на детето Б.Н.Н., извън семейството, като мярка за закрила.

Така мотивиран, Софийският градски съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 22233971/22.10.2020 г., постановено по гр. д. № 75157/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 89 състав, и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на АСП- Д „СП“ Оборище за настаняване на детето Б.Н.Н. извън биологичното семейство- в семейството на неговата леля по бащина линия М.Б.Н., като мярка за закрила, като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.