Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 22.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Брачни състави, І- ви въззивен брачен състав, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

ТАНЯ КАНДИЛОВА

при секретаря Маргарита Д., като разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска въззивно гр. дело № 3924 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М.М.Д.- действаща в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете И.И.М., срещу решение № 123175/17.06.2020 г., постановено по гр. д. № 63857/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 86 състав, в частта, с която искът за изменение на месечната издръжка на детето И.И.М. е отхвърлен над 160 лева, до пълния предявен размер от 250 лева. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, като са изложени съображенията за това.

Ответникът И.А.М. оспорва въззивната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на направените разноски.

И.А.М. е подал въззивна жалба срещу решение № 123175/17.06.2020 г., постановено по гр. д. № 63857/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 86 състав, в частта му, в която е увеличена месечната издръжка за детето от 100 лв., на 160 лв. Счита решението в обжалваната част за неправилно. Претендира присъждане на направените разноски.

М.М.Д.- действаща в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете И.И.М., с отговора на въззивната жалба на насрещната страна, счита същата за неоснователна. Претендира присъждане на разноски.

Подадена е от М.М.Д.- действаща в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете И.И.М. и частна жалба срещу определението по чл. 248 от ГПК от 22.12.2020 г. на СРС, III ГО, 86 състав, постановено по гр.д. № 63857/2019 г., с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за изменение на постановеното решение в частта му за разноските. В частната жалба са изложени съображения за неправилност и необоснованост на определението. Моли се обжалваното определение да бъде отменено и да се уважи искането по чл. 248 от ГПК.

Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страни, имащи правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден и допустим.

Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становището и възражението на страните, приема за установено следното:

С решение № 123175/17.06.2020 г., постановено по гр. д. № 63857/2019 г., СРС, ІІІ ГО, 86 състав е изменил размера на определената с решение № ІІІ-89-232/14.10.2014 г. по гр. д. № 18342/2014 г. на СРС месечна издръжка, която И.А.М. да заплаща на детето си И.И.М., от 100 лв., на 160 лв., считано от 06.08.2019 г., до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска до пълния му предявен размер от 250 лв.

С определение по чл. 248 от ГПК от 22.12.2020 г. на СРС, III ГО, 86 състав, постановено по гр.д. № 63857/2019 г., е отхвърлил молбата на ищеца за изменение на решение № 123175/17.06.2020 г., постановено по гр. д. № 63857/2019 г., СРС, ІІІ ГО, 86 състав, в частта за разноските.

Наведените и от двете страни доводи са, че съдът не е определил правилно нуждите на детето и възможностите на задължения родител. Ответникът счита и, че не е налице съществена промяна на обстоятелствата, при които е определена предходната издръжка.

Наведените доводи са частично основателни.

При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се съобразява с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена досегашната му издръжка, и увеличените възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени нужди. Също така, искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава на едновременното увеличение на нуждите на детето и на възможностите на родителя му.

В настоящия случай ищеца е основал иска си на трайно съществено увеличаване на нуждите си. Районният съд е изложил мотиви за изменените обстоятелства, които мотиви изцяло се споделят от настоящия съдебен състав. От присъждането на издръжката в размер на 100 лева за детето са изминали повече от седем години, детето е пораснало, поради което дефинитивно са се увеличили потребностите му от средства за съществуване, образование (доколкото е ученик) и социално-културно развитие (доколкото всеки човек има нужда от такова). Настъпили са промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран. Тези изменения имат траен и продължителен характер, от което може да се направи категоричен извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства.

В първата инстанция е представена справка от НАП, че няма данни за актуални трудови договори на бащата на детето, представени са доказателства за средномесечно брутно трудово възнаграждение на майката в размер на 663,02 лв.

Бащата е работоспособен и няма задължения за издръжка към други ненавършили пълнолетие деца. Действително, за бащата не се ангажираха доказателства за получавано трудово възнаграждение. Това, обаче, не е основание за отхвърляне на иска за увеличение на месечната издръжка в полза на ненавършилото пълнолетие негово дете, тъй като не се освобождават от задължението за издръжката лицата, които неоправдано не работят, макар и да са трудоспособни– в тези случаи материалните възможности на алиментно задължения родител се определят съобразно квалификацията му и други констатирани обстоятелства (т. 11 от ППВС 5/70 г.). Бащата може и трябва да ангажира цялата си деятелност, за да реализира доходи, които да му послужат, както за удовлетворяването на собствените му екзистенциални нужди, така и за задоволяване на увеличените потребности на детето му. За същия не са ангажирани доказателства за намалена работоспособност (последното обстоятелство се установява с решение на ТЕЛК), нито за друга основателна причина за невъзможност да реализира доходи поне в размер на средната за страната работна заплата, поради което настоящата инстанция приема за база за доходите на бащата средната за гр. София работна заплата (доколкото ответникът живее в гр. София).

Размера на месечната издръжка следва да е съобразен с възрастта на детето, което не е новородено и освен обичайните нужди за задоволяване на физиологичните му потребности, има социални, образователни и културни нужди, които също следва да бъдат задоволени- с оглед правилното му развитие- т. 4 от Постановление №5/16.11.1970 г. по гр.д. №5/70 г., ВС, Пленум, което не е съобразено от първоинстанционния съд при определяне размера на месечната издръжка на детето.

А дори след изплащане на издръжката на детето И. бащата да среща известни материални затруднения, следва да се даде приоритет на увеличените нужди на детето, защото бащата има не само правно, но и нравствено задължение да издържа своето дете. В този смисъл затрудненията на бащата не следва да се поемат от детето.

Като се ръководи от законните критерии и ангажираните по делото писмени доказателства относно доходите на страните, настоящата инстанция счита, че за издръжката на детето И. са необходими месечно общо около 420 лв.- съобразявайки и изискването да се осигурят с издръжката условия на живот, каквито детето би имало, ако родителите живееха заедно. От тази сума, съобразно обстоятелството, че фактическите грижи се полагат от майката, както и съотношението на материалните възможности на двамата родители, бащата следва да поеме от издръжката за детето сума в размер на 250 лв. месечно. Останалата част от необходимата издръжка за И. следва да се поеме от майката, която също следва да участва с парични средства в издръжката на детето си, наред с полаганите преки грижи за неговото отглеждане и възпитание.

Поради изложеното, решението в обжалваната му от ищеца част следва да бъде отменено и бащата да бъде осъден да заплати издръжка за детето си в размер на още 90 лв. месечно.

С оглед на изложеното, следва да се отмени първоинстанционното решение в отхвърлителната част, до пълния предявен размер на иска за увеличение на издръжката за детето и да се постанови друго, с което се уважи искането за изменение на издръжката до този размер.

С оглед изхода на делото, И.А.М. следва да заплати по сметка на СГС държавна такса върху уважената част от жалбата за увеличение на издръжката, в размер на 129,60 лв.

По частната жалба на М.М.Д.- действаща в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете И.И.М. срещу определението по чл. 248 от ГПК от 22.12.2020 г. на СРС, III ГО, 86 състав, постановено по гр.д. № 63857/2019 г.:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В настоящия случай ищеца е нямал право на разноски, защото той не е сторил разноски – адвокатското възнаграждение в размер на 600 лева (л. 35 от делото на СРС) е заплатено от майката М.М.Д. в лично качество, но не и като законен представител на детето И.И.М.. Законът изисква съдебните разноски да се присъждат, когато самата страна ги е заплатила, а не друго лице, било то и законен представител на страната по делото. Първоинстанционния съд неправилно е присъдил разноски, но с оглед разпоредбата на чл. 271, ал. 1 ГПК, положението на частния жалбоподател не може да бъде влошавано. Съобразно изложеното, определението от 22.12.2020 г. следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото, И.А.М. няма право на разноски. Такива не се присъждат и на насрещната страна, защото тя не е сторила разноски – адвокатското възнаграждение в размер на 400 лева (л. 8 от въззивно дело №11084/2020 г.) е заплатено от майката М.М.Д. в лично качество, но не и като законен представител на детето И.И.М..

Така мотивиран, Софийският градски съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 123175/17.06.2020 г., постановено по гр. д. № 63857/2019 г., на СРС, ІІІ ГО, 86 състав, в частта, в която е отхвърлен искът за присъждане на месечна издръжка на детето И.И.М., ЕГН********** за разликата над 160 лева, до 250 лева, и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА И.А.М., ЕГН **********, да заплаща на И.И.М., ЕГН**********, още 90 лева месечна издръжка (или общо 250 лева), считано от 06.08.2019 г., до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума, до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 63857/2019 г., на СРС, ІІІ ГО, 86 състав, в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА И.А.М., ЕГН **********, да заплати по сметка на СГС сумата от 129,60 лв. – държавна такса.

ПОТВЪРЖДАВА определението по чл. 248 от ГПК от 22.12.2020 г. на СРС, III ГО, 86 състав, постановено по гр.д. № 63857/2019 г., с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за изменение на постановеното решение в частта му за разноските.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на разноски, като неоснователно.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.