П Р О Т О К О Л

15.10.2021 г., гр. Пловдив,

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен състав в публично съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА

Секретар: Г.Г.

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от председателя ЗДРАВКА ДИЕВА

административно дело № 1226 по описа за 2021 г.,

На именното повикване в 13.00 часа се явиха:

Страните са редовно уведомени.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Д.С.В. се явява лично, представлява се от адв.С., с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ – Административен ръководител – Председател на Районен съд – Пловдив се явява лично.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ В. – Да се даде ход на делото.

АДВ.С. – Да се даде ход на делото.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ПРС – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки за разглеждане на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Заседанието е по доказателствата.

От предходно съдебно заседание страните имаха възможност за запознаване с писмени доказателства, представени съответно от всяка една от тях.

АДВ.С. – Не възразявам да бъдат приети следните писмени доказателства, представени от ответника: Доклад от Заместник председателя на гражданско отделение Д.С. с дата 25.03.2021г., считаме, че е относим към случая. Не възразяваме да се приеме Заповед № 524/26.03.2021г. с приложенията към нея. Не възразяваме да се приеме и справка за броя на висящите производства по делба на Районен съд – Пловдив към 31.03.2021г.

Останалите доказателства, представени в предходното заседание считаме за неотносими, а именно: справка за ненасрочени дела на съдия Д.В. за периода 01.07.2020г. – 17.06.2021г., защото касаят извън процесния период, а в същото време има представена справка от ответника за процесния период, приложена към предишна негова молба.

Молим да не приемате и жалбата за бавност, тя е от 09.07.2021г. Също считаме, че е неотносима към спора.

Молим да не приемате и справка за забавени дела на съдия Д.В. за периода 01.07.2020г. – 07.09.2021г., защото пак няма връзка с предмета на доказване.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ПРС – Моля да се приемат всички постъпили по делото писмени доказателства, включително тези, за които ни дадохте указания.

По отношение възражението на представителя на жалбоподателя : тези справки за забавяне на дела като цяло имат връзка с настоящия случай, защото ние събирахме доказателства за целия съд, тоест по техни искания излязохме извън предмета на доказване. Информацията за тези дела е била от значение като цялостна обща дейност на съдията. За жалбата за бавност - тя касае дело, което е във въпросния период, когато е издадена обжалваната заповед, било е висящо също и е попаднало в забавените от съдията дела и може да не е включено в конкретната заповед. Представянето му доказва, че в този срок, дори извън посочените в жалбата дела, има и други дела, които съдия В. е забавил и има много важно произнасяне на Окръжен съд, който сочи в своите мотиви, че сроковете за произнасяне по насрочването на делата не трябва да надвишават 7-дневния срок. Всичко това е с оглед общата маса от доказателства, които се събраха по делото, тъй като изследвахме не само дейността на съдията жалбоподател, а и на целия съд и моля да ги приемете.

АДВ.С. /репл./ - Нашите искания са били само във връзка с обжалваната заповед. Считаме, че предмет на производството е законосъобразността на конкретен акт от м.април 2021г. и с оглед това общото впечатление за работата на съдия В. след това не е предмет на делото.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ В. – Ще коментирам единствено жалбата за бавност. Действително тя е по дело, което е образувано на 09.03.2021г., поне така съм написал на постановеното от мен определение, с което съм се отвел, но подчертавам, че това дело не е било забавено към този период, а в определението на Окръжен съд – Пловдив, всъщност произнасянето е в смисъл, че липсата на график не е основание да бъде извинена забавата. Те третират това като проблем на самия съд и от гледна точка на процесуалните права на жалбоподателя приемат, че е забавено. Мисля, че никъде не казват, че срокът е 7-дневен. Това е произнасяне по едно конкретно дело и в крайна сметка отразява мнението на конкретен въззивен съдебен състав.

Съдът приема, че представените от ответника писмени доказателства касаят доказателствени искания на жалбоподателя, ведно с което същите целят представяне на цялостната дейност на съдиите от гражданското отделение за съпоставимост със състава на жалбоподателя и същите следва да бъдат приети по делото, съответно пряката относимост към спора на всяко едно от тях, ще бъдат коментирани в съдебния акт по същество. Затова

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА писмени доказателства, представени от ответника в предходното съдебно заседание.

Ответникът имаше възможност за запознаване с писмени доказателства, представени от жалбоподателя в предходно съдебно заседание: по отношение изискани писмени обяснения от съдия Т.М. – две заповеди - от 31.03.2021г. и от 19.05.2020г., както и заповед от 14.09.2020г. за определяне на съдия Д.В. за докладчик по гр.д.№ 2641/2019г. по описа на ХІ гр.състав и гр.д.№ 11782/2019г. по описа на ХХІ гр.състав, с която заповед са му възложени тези дела; съответно заповед от 01.10.2020г. за увеличен процента на натовареност от 35% на 50% в Група „Облигационни дела“ и от 40% на 50% в Група „Дела по чл.422 от ГПК“, които се разглеждат от делбените състави, посочени в заповедта и Решение от 30.09.2020г. по гр.д.№ 17733/2017г. със съдия докладчик Д.В..

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ПРС – По отношение заповедите за съдия Т.М., те нямат никаква връзка с настоящия случай и моля да не бъдат приемани. Някои от тях касаят период преди съдия В. да е започнал работа в ПРС. Те не са в предмета на доказване.

По отношение на заповедите за възлагане на конкретни дела също предхождат доста периода, в който е извършена проверката и който е предмет на доказване и не е необходимо да бъдат приети като доказателства.

Заповедта за увеличаване процента на облигационни дела няма пречка да се приеме. Тази заповед е издадена във връзка с това, че делбените състави са увеличени от 3 на 4 и с оглед гарантиране на общата натовареност на съда е издадена, за да бъде създадена възможност да има по-малка натовареност на всички състави.

По отношение на решението смятам, че е извън предмета на доказване и моля да не бъде приемано по делото.

АДВ.С. /репл./ – Моля да ги приемете и по същество да прецените дали са пряко относими. Само искам да обърна внимание относно заповедите на съдия М., че ответникът е представил по същия начин заповед за съдия М.Л. заедно с нейни обяснения. Тоест, за да се изясни картината, е добре да има подобна информация.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ПРС – Заповедта на съдия М.Л. е изцяло относима към предмета на доказване, защото в доклада, който сме представили, са констатирани нарушения на двама съдии – това е жалбоподателят и другият е съдия М.Л.. На двамата са изискани еднакви обяснения. Тоест представянето на тези доказателства за съдия Л. са важни, тъй като показват, че именно тя след своите обяснения, в кратък срок е извършила действията си, съответно със заповед е указано, че трябва да спазва сроковете, докато при жалбоподателя това не се случи. Това е причината да се представят тези доказателства и те са изцяло във връзка с предмета на спор.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ В. – Съдебното решение е представено във връзка с това, че същото не фигурира в посочената справка като дело, говоря за справките за висящността на моя състав – едната е от 01.04.2021г., другата трябва да е от датата на постъпването ми в съда, тоест от 01.07.2020г. В нито една от двете справки не фигурира това съдебно решение по това дело, на което аз съм бил докладчик и съм постановил съдебно решение. Тоест, аз твърдя, че от представените две справки за общия брой дела на моя състав, всъщност бройката е по-голяма и тя съответства на представените от мен справки.

Съдът приема, че по изложените по-горе съображения по отношение представените от ответника доказателства в предходно съдебно заседание, следва да бъдат приети и представените от жалбоподателя писмени доказателства, представени в предходното съдебно заседание. Същите ще послужат за целите на съпоставка между осъществяваната дейност от съдиите в гражданско отделение на ПРС, във вр. с преценката за основание за издаване на оспорената заповед. Затова

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА по делото представените от жалбоподателя писмени доказателства в предходно съдебно заседание.

Докладват се постъпили 2 броя справки, които са в изпълнение на задължение за представянето им за ответника.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ПРС – Да се приемат.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА молба от жалбоподателя от 01.10.2021г. с приложени към нея две справки – преписи за ответника.

Докладват се постъпили на 06.10.2021г. писмени доказателства от ответника в изпълнение на задължение по доказателствата относно пълнота на административната преписка: заверени преписи от Заповед № 1613/29.09.2020г. на Председателя на Районен съд – Пловдив, ведно с изготвена справка от 25.09.2020г. и данни за връчването им на съдия Д.В.; заверени преписи от Заповед № 1708/19.10.2020г. на Председателя на Районен съд – Пловдив, ведно със справка от 19.10.2020г. и данни за връчването им на съдия Д.В.; Справка от системния администратор, който е извършил публикуването на вътрешната информационна страница на съда на Заповед № 1677/09.10.2020г. на Председателя на Районен съд – Пловдив, ведно с утвърдените с нея Времеви стандарти за разглеждане на граждански и наказателни дела.

АДВ.С. – Запознати сме, да се приемат.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ПРС – Да се приемат.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА писмените доказателства, представени на 06.10.2021г. от ответника, представляващи допълнение към преписката.

АДВ.С. – Нямаме други искания по доказателствата. Представям копие от фактура и заверено копие от извлечение от сметка за внесен хонорар за защита пред тази съдебна инстанция. Хонорарът е в минимума, определен в наредбата за адвокатските възнаграждения.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ПРС – Не възразявам да се приемат. Нямам доказателствени искания.

Предвид изявленията на страните по отношение на доказателствата, съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА заверени копия от фактура от 17.06.2021г. и копие от извлечение от 17.06.2021г. по отношение на заплатено адвокатско възнаграждение за осъществена процесуална защита по настоящото дело от страна на жалбоподателя.

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.

АДВ.С. – Моля да уважите жалбата на Д.В. срещу заповедта за обръщане на внимание по съображенията, изложени в нея, като ще направя някои бележки и ще обсъдя делата, за които му е наложено това дисциплинарно наказание.

На първо място, по делото се доказа, че заповед № 761/27.04.2021г. е постановена при нарушение на процесуалните правила. Това е така, защото заповед за привличане към отговорност не е връчена, а е връчена направо обжалваната пред Вас заповед за обръщане на внимание. С последната молба от ответника от м.октомври 2021г. е представена заповед № 1708/19.10.2020г., в която има предупреждение за ангажиране на дисциплинарна отговорност. Тази заповед обаче не може да се приеме като такава, която е открила производството, защото проверката по делата на съдия В., която е довела до издаването на обжалваната заповед, е извършена през март 2021г. Тази проверка е направена във връзка с молба, депозирана на 22.03.2021г. от адв.П.. Това е видно от заповед № 523/26.03.2021г. на Председателя на Пловдивски районен съд. Нито в тази заповед от 26.03.2021г., нито в някоя от следващите е указано, че следва дисциплинарно производство, във връзка с което се изискват обяснения. Тоест има процесуално нарушение.

В жалбата съм цитирала съдебна практика на Върховния административен съд – например Решение № 4200/2013г. по адм.дело № 14354/2012г. на Шесто отделение, в което се приема, че за това дисциплинарно производство също е необходимо да бъде издадена заповед преди започване на дисциплинарното производство.

На второ място, в обжалваната заповед се твърди нарушение на утвърдените със заповед № 1677/09.10.2020г. Времеви стандарти за разглеждане, насрочване и приключване на граждански и наказателни дела в Районен съд - Пловдив. За съществуването на тази заповед моят доверител е научил от други заповеди на Председателя на съда. Такава заповед не му е връчвана, към него не е отправено уведомление, че такава заповед е качена в която и да е информационна система. По делото няма доказателства, че подзащитният ми е бил лично уведомен, респ. не е изяснен моментът, от който той е бил длъжен да спазва тези Времеви стандарти. Не може да се изисква спазване на правила, които са неизвестни. Качването на заповед, което е удостоверено от служителя по информационно обслужване, не представлява уведомление за заповедта.

Процесуалният закон не въвежда такъв срок за насрочване. Процесуалният закон въвежда 3-месечен срок за насрочване на делата. В жалбата съм цитирала и поддържам това, че Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет във връзка с извънредното положение в Република България е въвел правила и мерки за работа на съдилищата в условията на пандемия. Цитирала съм и т.10.1, в която Съдийската колегия е указала, че няма да е нарушение на този срок, производствата по делата да се движат с по-бавни темпове и по-голямата част от тях да приключват извън тримесечните инструктивни срокове.

Считам, че по делото се доказа натовареността на съдия Д.В.. Ще обсъдя този въпрос, защото той касае субективната страна на нарушението, а именно дали умишлено съдия В. не е изпълнявал своите служебни задължения, което е наложило “Обръщане на внимание”.

На първо място от справка, представена с молбата на Председателя на ПРС на 26.08.2021г. за натовареността на съдиите от брачно и гражданско отделения за периода 01.07.2020г. до 30.04.2021г. е видно следното:

Първо – натовареността на съдия В. спрямо натовареността на четирите делбени състава в съда - това са съставите ІV, VІ, VІІ и ХІІІ. Най-много постъпили дела – 744 има съдия В. – ІV състав. Останалите съдебни състави имат съответно постъпили по 691, 592 и 669 дела. Съдия В. има най-много разгледани дела – 959, при разгледани от другите три състава съответно 918, 813 и 901 дела. Съдия В. има и най-много свършени дела – 713, в сравнение с другите три делбени състава, приключили съответно с по 671, 698 и 633 дела.

На второ място, при сравнение работата на съдия В. с всички 27 граждански и брачни състава, от същата справка от 26.08.2021г. се установява, че само шест състава имат повече постъпили дела от съдия В., само шест състава имат по-голям брой разгледани дела.

И на трето място, само десет състава имат повече свършени дела за периода. Тоест от 27 състава, 20, съответно 17 по последния показател от съставите, са с по-ниски показатели от съдия В.. Като тук трябва да се направи уточнението, че това са състави, които гледат различен тип материя от делбената материя и са с различен тип натоварване, както беше изяснено и от показанията на заместник председателите, които също са граждански съдии, но с по-малко натоварване.

От същата справка на последно място се извежда, че съдия В. няма нито едно забавено решение, тоест ненаписано в едномесечния срок.

Във връзка с натовареността, моля да вземете предвид и показанията на свидетелите, разпитани в предходното съдебно заседание и да вземете предвид всички елементи от работата на съдията, а именно, че съдия В. е разглеждал не само делбени, но и други по материя дела, което изисква също време за подготовка поради различната материя. Това са дела по Закона за домашното насилие, заповедни производства, обезпечения, дела по ЗМВР, охранителни производства, дела по Закона за гражданската регистрация, за настаняване на лечение и за обявяване на безследно изчезнали. Както се установи и от показанията, ноторно известни на всички, делбените дела са с по-голяма правна и фактическа сложност – по-обемни са, с много страни. Тоест и работата по администрирането им е по-обемна.

От показанията на деловодителката на ІV състав се установи, че както е практиката в съда, съдиите, включително и съдия В. подписва лично корицата на всяко дело, което се архивира. По нейните показания от 2020г. до пролетта на 2021г. са архивирани 500-600 дела.

Отделно от това работата на съдия В. включва минаване на доклад, подготовка за съдебни заседания, водене на съдебни заседания, писане на съдебни актове – решения, определения и др., насрочване на дела, подписва се изходяща кореспонденция и изпълнителни листи. Също от свидетелските показания се установи, че извършването на този обем работа изисква работа в извънработно време и в почивни дни.

Ще се спра на делата, за които е наказан съдия В.. Делата са на първо място изброени в обжалваната заповед, която е приложена към становището на административния ръководител на Районен съд – Пловдив от 20.05.2021г. Веднага след заповедта са приложени две справки – едната справка е от 22.03.2021г., а втората справка е от 16.04.2021г. Заповедта е издадена на 27.04.2021г. Какво прави впечатление при сравняване на делата: прави впечатление, че 13 от 31-то посочени дела в заповедта, са насрочени в периода между справката от 22.03.2021г. и справката от 16.04.2021г. Това е видно от справката, представена в съда с молба от 26.08.2021г. - тези насрочени дела са следните: № 4818/2019г.; № 13058/2020г.; № 15898/2020г.; № 16365/2020г.; № 16067/2020г.; № 17118/2020г.; № 14966/2020г.; № 247/2020г.; № 9924/2020г.; № 17471/2020г.; № 14238/2020г.; № 934/2021г. За този номер дело № 934/2021г. искам да направя допълнение - № 934/2021г. фигурира в заповедта, но не фигурира в никоя от двете справки, в тях няма посочено такова ненасрочено дело.

На следващо място насрочени между март и април преди издаване на заповедта са още две дела: № 2671/2021г. и № 7056/2021г. Тоест 13 или 14 от делата, за които е наказан съдия В., са били насрочени към датата на заповедта, тоест не е съществувало такова нарушение. В справката към молбата от 26.08.2021г. за всяко от делата е посочено на коя дата изтича срокът за отговор и какво е забавянето.

Освен дотук казаното за делата, искам да обърна внимание, че при сравнение на датата на изтичане на срока за отговор по всяко дело и насрочването с изготвен доклад, в никой случай не е надхвърлен тримесечния срок. Мога да ги изброя отново по номера, ако считате това за необходимо, но общо взето забавянето е около месец, или около два месеца.

Отделно от това искам да посоча, че за делата – например № 13058/2020г., за което е посочено, че е залепено уведомление до ответниците, не личи срокът за отговор да е започнал да тече от 14 дни след залепването, каквото е изискването по ГПК. Това беше установено и с показанията на деловодителката на ІV състав.

Има и едно дело - № 15555/2020г., за което в справката е отразено, че срокът за отговор изтича на 23.07.2021г., като е отбелязано, че съобщението е връчено на ответника през юни 2021г. Тоест видно е, че бройката на делата, за които е наказан Д.В., не отговаря на действителното забавяне на насрочване на дела към датата на заповедта.

В тази връзка искам да посоча относно твърденията в жалбата за лично отношение – доказаха се някои не добри практики в съда в отношенията между колегите, които бяха изяснени в предходното заседание с показанията на свидетелите и се вижда, че не е коректно отношението в заповедта, доколкото е наложено наказание за дела, по които няма нарушение.

При разпита си един от заместник председателите на съда посочи на наш въпрос, че не е редно такива дела да фигурират в заповедта, но не е виждал заповедта.

Накрая искам да посоча, че от всички доказателства се установява, че няма виновно неизпълнение на служебните задължения и че от показанията на свидетелите - заместник председатели на съда, аз останах с впечатление, че като нарушение се третира лошата комуникация, че Д.В. не се е отзовавал на разговори след издадени заповеди, за това, че организирал по различен начин работата си и къде да стоят делата за доклад – дали в деловодството, или в кабинета му.

В тази връзка искам да посоча представената от ответника заповед за съдия Л. заедно с обясненията към нея, в които съдия Л. е обяснила, че към нея също е отправена тази забележка, че държи делата в деловодството, а не в кабинета си и тя е отбелязала, че всички дела, които са били в деловодството на състава, са били там поради обективна невъзможност да бъдат подредени в кабинета, в който работят трима колеги.

Съгласно чл.84 от Правилника за администрацията на съдилищата делата се съхраняват в деловодството на съда и това е с оглед необходимостта ако някоя от страните потърси делото, да може да направи справка по него, както и в случай, че постъпят книжа, същите да бъдат хронологично подредени.

Свидетелката Д.С. каза в съдебно заседание и тези показания са записани на л.20 от протокола, че съдия Л. веднага прибрала делата в кабинета си след заповедта и обясненията, а счита, че Д.В. не изпълнява съдийските си функции изцяло, защото след разговора с него са изчакали, но ситуацията не се е променила и делата са останали в деловодството.

Във връзка с твърдението в заповедта, че едно дело е насрочено за много месеци напред, мисля че от м.юни за м.октомври, или от април за октомври, моля да обърнете внимание на показанията на свидетеля Т. – заместник председател на Пловдивски районен съд. Той казва, че съдии коментират с ръководството насрочването на дела извън графика. На л.31 е посочил – “други съдии като поискат това и се прави, а съдия В. е насрочил делото за октомври, без да е казал”. И той е казал “Ако го имаше това”, имайки предвид разговор със съдия В., “никога на никого нямаше да направи впечатление това дело”. Тоест нарушението е не това, че съдия В. е насрочил извън графика, а че не е комуникирал преди това с ръководството.

И на последно място искам да кажа, че считам, че по безспорен начин се установи невъзможността на съдиите в Пловдивски районен съд да спазват времевия график по отношение на насрочване на делата в 5-дневен срок след отговор. Това се установи и от показанията на свидетелите Д. и М. и от показанията на двамата заместник председатели, които без да отговарят пряко на въпроса казаха пред съда, че винаги се водят разговори, за да се установи каква е причината съдията да не се справя с работата и да не насрочва в тези срокове, че винаги се подхожда човешки, ако се споделят проблемите. Но това показва, че всички съдии са държани в една ситуация, в която да може да бъде направен избор дали спрямо тях да бъде предприета дисциплинарна отговорност, реализирана, или не. Същото важи за съдия М. и за съдия Л., защото и двете са с по-големи забави, както се установява - съдия М. с 91 дела, но спрямо тях не е издадена заповед за обръщане на внимание, не е сезиран и Висшият съдебен съвет.

Установи се, че кратките графици затрудняват насрочването на делата, защото съдиите са изправени пред избор дали да си оставят свободни дати, за да отсрочват делата си в зала, или да насрочат делата с постъпил отговор, при което положение няма да имат дати, на които да насрочват делата в зали.

Предвид тези съображения, аз Ви моля да отмените обжалваната заповед и да ни присъдите направените разноски.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ В. – Аз няма какво да добавя. Единственото нещо, на което искам да акцентирам, е анализ на приложените от ответника две справки за висящите дела: първата справка от 01.07.2020г. /още с отговора на жалбата е представена/, а втората справка е от 01.04.2021г.

Както се установи по делото, от постъпването ми в съда аз бях определен за титуляр на ІV граждански състав, в който вече имаше образувани дела. Тоест логично е, ако едно дело е било образувано преди 2020г. и се намира в този състав, това дело да е с номера от съответната година.

Искам да обърнете внимание, че в двете справки има дела, които са с номера, показващи тяхната година от преди постъпването ми изобщо като съдия в Районен съд – Пловдив и които дела фигурират в справката за 2021г., но не фигурират в справката от 2020г., което е невъзможно чисто логично да бъде осъществено.

Така гражданско дело № 14532, посочено под № 8 в справката от 01.04.2021г., е образувано 2014г., тоест логично е при постъпването ми в съда през 2020г. това дело да е било на мой доклад, но това не е отразено в справката от 2020г.

Същото важи и за посоченото под № 22 в справката от 01.04.2021г. -гражданско дело № 536/2018г., както и за дело № 8124/2018г. Останалите страници не съм ги сравнявал, тъй като считам за излишно, но биха могли да се открият и други такива дела. Тоест считам, че тези справки не отразяват вярно натовареността на състава нито към датата, на която съм ги поел, нито към датата, на която е изготвена справката от 01.04.2021г. Считам, че приложените от мен справки по-правилно отразяват висящността на състава, макар и там да е възможно да има неточност.

В своя защита бих искал да кажа, че натовареността в съда действително е много голяма, постъпленията са огромни в сравнение с натовареността на мои колеги от други съдебни райони установявам - поне в целия ми випуск аз съм най-натоварен откъм постъпления на дела. За сравнение мога да изложа пред съда например, че в Софийския районен съд срокът за насрочване на делото е след изтичане на срока за отговор на исковата молба и той е тримесечен, а по справка на съдиите от СРС те са по-слабо натоварени от моята лична натовареност, без да коментирам материята, която допълнително натоварва. Стремя се да работя максимално добре, да спазвам установените процесуални срокове доколкото мога, работя и в събота, и в неделя, и по празници. А формално, че не съм насрочил тези дела в рамките на определения 5-дневен срок – целият съд е в подобна ситуация. Моля да отмените обжалваната заповед.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ПРС – Ще започна с това, че да си съдия не е някаква професия, това е призвание. Не е нужно само да си завършил право. Достатъчно е формално да си го завършил, но има и много други изисквания, част от тях са морални и етични норми, които се изискват от нас. Това е така, защото един съдия се занимава с човешки съдби и решава много деликатни проблеми и обществото, както и законодателят изискват много по-сериозни качества от всеки един, който заема тази длъжност.

Аз съм Председател от 2009г. От момента, в който съм ръководител на различни органи на Съдебната власт, съм въвеждал, поддържал и създавал ред за работа и за администриране, който ред е констатиран ежегодно с множество проверки на по-горни съдилища и Инспектората. Винаги е било оценяно с изключително висока оценка своевременното администриране на делото, в т.ч. и произнасяне и съответно добрите показатели на ръководените съдилища. В случая и в Пловдивски районен съд е имало множество такива проверки както от Инспектората, така и от Окръжен съд.

По отношение на Времевите стандарти и сроковете днес разбрах, че има тримесечен срок, който не съм срещал в ГПК. Там има най-дълъг срок от един месец. Този срок е свързан с възможността за съответната страна да отговори по исковете и да се подготви. Естествено тази страна се предполага, че не е юрист и трябва да ползва юридическа услуга в посочения срок. Тоест това е максималният срок, предвиден в ГПК и щом като има максимален срок за постановяване на решение, което е най-съществената част от работата по делата, то няма никаква логика в тримесечен срок да е насрочването на съответното дело.

Започнах с това, че съдията трябва да е призван, за да изпълнява своята длъжност. Постоянните критики към съдилищата са именно заради това, че бавят и че не разглеждат своите дела в срок.

По отношение на Времевите стандарти, те са утвърдени още 2010г., а с отделната заповед от октомври 2020г. те се актуализират, в случая са добавени и малко по-удължени сроковете.

Твърденията, че съдията не е уведомен, считам за неоснователни.

На първо място, всички тези стандарти касаят както съдиите, така и служителите, а съдия В. изрично е уведомен със заповед, че трябва да ги спазва. Твърдението, че не е уведомен лично и не знае за тези правила е неоснователно. Нима когато законодателят обявява своите актове с Държавен вестник, изисква от всеки един адвокат да подпише уведомление, че е получил лично Държавния вестник и се е запознал с уведомлението. Те се обявяват по общодостъпен начин и в случая е била дадена възможност на всеки един служител и съдия да се запознаят с тези Времеви стандарти. Ако считате, че това не е достатъчно, то към онзи момент, когато са съществували старите Времеви стандарти много преди съдия В. да постъпи в съда и не е имало никакво задължение всички въпросни заповеди, съществуващи години назад, които се изпълняват от всеки и създават ред в този съд, да бъдат надлежно връчвани една по една на въпросния съдия. Считам, че е имало достатъчно време от м.октомври 2020г. до м.март 2021г. за съдия В. тези стандарти да са били сведени до знанието му и да се запознае с тях.

По отношение на самата процедура : Казах, че съм Председател повече от 12 години и искам да посоча, че почти единични са случаите в моята практика, в които съм налагал наказания. Това не значи, че нямам познания в това производство. Не съм налагал много наказания, защото констатирайки проблеми, с нормални разговори, или със съдействие, всеки колега успява да ги преодолее. Да си ръководител е много по-сложно и специфично, отколкото се изисква от един магистрат.

Настоящото производство не е типичното дисциплинарно производство по реда на Закона за съдебната власт, за да е необходимо да бъде открито със специална заповед. В този случай не е необходима изрична заповед за образуване на дисциплинарно производство и съответно няма изискване за заповед при прекратяване на същото производство. Съгласно разпоредбата на чл.327, Председателят има възможност да обръща внимание на съдиите при констатиране на нарушения. Предоставена е възможност за писмени обяснения в 3 дн.срок, вкл. има и втора покана в защита на съдията, за който са констатирани нарушения - заповед, с която е поканен на официална среща с протоколист, за да може ако той наистина посочи и изложи проблеми, идеи и съответно възможности за преодоляване на тези пропуски, да се предприемат и адекватни действия по тяхното преодоляване. В случая нито са дадени обяснения, нито е присъствал на срещата жалбоподателят В..

Не искам да коментирам има ли, няма ли задължения за изпълняване заповед на своя ръководител, но ситуацията показва, че трябва да бъдем толерантни, съответно всички тези възможности са били предоставени с една единствена цел - да се намери работещ начин тези проблеми да бъдат преодоляни. Ако забележите, има около един месец срок от започване на въпросната проверка, съответно изискването на обяснения и издаването на заповедта. Това е изключително дълъг срок, който дава възможност каквито и да било пропуски - да бъдат коригирани. За пример ще посоча поведението на другия, извършил пропуск - съдията Л., която след изискването на обяснения, в рамките на 7 или 10 дни успя да насрочи своите дела. В това производство ние направихме огромна проверка, така да се нарече, на целия съд. Излязохме извън предмета на доказване, който беше малък и лесен за събиране на доказателства, но това считам, че е полезно като цяло.

На първо място по отношение на натовареността: Всички са натоварени. Въпреки това, всеки един е достатъчно отговорен и върши работата си в срок. Районен съд – Пловдив е един от примерите в страната, който въпреки високата натовареност, върши своята работа в срок, което е и моята цел.

Насрочването на делата е възможно и то може да се случва в посочените Времеви стандарти и срокове. Ако това не е било възможно, тези стандарти щяха да бъдат променени. В заповедта ще видите, че част от делата, които са посочени в нея и не са насрочени в срок повече от месец, два, или три, в следващите справки се констатира, че с разпореждане те са насрочени в рамките на месец, месец и половина от датата на съответния акт на съдия В. до деня на откритото съдебно заседание. Тоест доводите, че няма графици за насрочване, не кореспондира с това, че същите дела са насрочени около месец, месец и половина след определението. Тоест, при тримесечни графици занапред, защо е такъв кратък срока на тяхното насрочване.

По повод умисъл, няма да се връщам пак за призванието. Вие чухте свидетеля, който каза, че когато се констатират проблеми с жалбоподателя, той извършва други действия, с които нарочно забавя процеса. Може би това е вид наказание на страната, че е повдигнала въпроса за забавянето. Не мога да се съглася с това, че ако на някой е направена констатация, че има забавени дела, искани са му обяснения, но той не само че не дава такива, но и не желае среща и продължава да бави с това си поведение повече от месец, че няма умисъл. Съзнателно, умишлено и целенасочено е поведение, с което се цели забавяне на съответното производство. В една от жалбите за бавност по сходен случай, Окръжният съд също е дал оптимален срок в рамките на не повече от седмица за насрочване на делото. Мога да твърдя, че над 95 % от колегите в Районния съд не само че спазват Времевите стандарти, но се стремят производствата да се разглеждат своевременно.

По повод насрочванията извън графика, не е наша приумица, не е лично отношение. Факт е, че ние работим в особени условия, с недостиг на съдебни зали. Общата организация на съда изисква създаването на ежемесечни графици, разпределение на брой заседания на ден в съответните зали. Често се налага някои от залите да се ползват от други съдилища в съда. Това е причината да сме внимателни, да сме стриктни с насрочването на залите, за определянето на които няма техническа възможност графиците да са с по-дълъг срок.

Именно поради тази причина има специална заповед, според която ако за определен ден съдията има заседание, то да уведомява административния секретар с оглед възможността тази зала да се ползва при извънредни нужди както за Районен съд, така и за Окръжен съд в същата сграда.

При необходимост на извънредни дати извън графика, уведомяването на съответния заместник председател има две цели: На първо място да допринесе за по-добрата организация при изготвянето на графици и ползването на съдебните зали и разбира се, за създаване на контрол по отношение разглеждането на делата, каквато е една от функциите както на Председателя, така и на заместник председателя.

В едно дисциплинарно производство Председателят на съда отговаря по отношение организацията на работа на съответния съд и може да му бъде наложена дисциплинарна отговорност за нарушение на административната дейност, съответно за лоши показатели по отношение на общата дейност на съда. Това също са отговорности, към които административният ръководител може да бъде доведен.

По отношение на видовете дела и натовареността на съдия В. : От справката за делбените състави ще видите, че ръководеният от съдия В. състав има по-малко делбени производства от всички. Това е така, защото от една страна това е резултат на случайния избор и от друга – това са истинските съществени, трудни дела. Вие чухте от свидетелите, че останалите дела, които се разпределят на делбените състави, не са с такава висока правна сложност. Ще дам пример по Закона за гражданска регистрация. Чухте от свидетел, който каза, че в рамките на две страници и половина имаме протокол заедно с протоколно решение за смяна на име и това са една част от делата, разглеждани от жалбоподателя.

Друга част са заповедни производства, които на общия фон на различните по тежест дела не считам, че са такива, които създават сериозни затруднения и не дават възможност на съдия В. да насрочи своите дела в рамките на обективен срок, който обаче не може да бъде повече от месец, два, или както се твърди за три месеца.

Доводите, че той е бил изключително натоварен, защото е влизал в съдебни заседания с голям брой дела – всички сме така, включително и аз. Дори моят брой дела на фона на останалите колеги е също изключително висок, въпреки по-ниския процент на натовареност, защото процентът за натовареност не е моя лична приумица, а аз ръководя 243 съдии и служители в този съд. Тоест другите ми ангажименти са множество и отнемат голяма част от времето ми. Въпреки това се старая да спазвам всички срокове, които съм въвел и това ми коства не само събота и неделя, но и до късно след работа. Не се оплаквам, аз съм си избрал тази работа.

Твърденията за лично отношение и лоша комуникация също не кореспондират с доказателствата : На първо място, с всеки един, с който е констатиран проблем, са провеждани разговори. За да водиш разговори обаче трябва да има ответна страна, която да приеме че се води комуникация, в противен случай е монолог. Жалбоподателят В. води разговор с ръководството единствено когато има личен интерес от определена тема. В останалите моменти избирателно подхожда, което най-малкото показва, че поведението му е изцяло осъзнато и целенасочено действа в изпълнение на своята цел. Няма нищо конкретно и лично спрямо него, не би и имало в какъвто и да е случай. Всъщност целенасоченото поведение е именно от негова страна. Това се установява и от факта, че един месец след заповедта за изискване на обяснения, голяма част от тези дела умишлено продължават да бъдат ненасрочени. Може би това дело, което е дал за пример от проверката е, че то втората половина на май е било насрочено за открито заседание, което не превишава месец и половина от момента за насрочване. Тоест въпросният график за юни мисля че беше, е съществувал още към м.април, но явно това умишлено поведение на жалбоподателя е било с цел да демонстрира, че той сам ще прецени кога и как да върши своята дейност.

Накрая следва да отбележа, че наистина много е важно да сме наясно с това - какви желаем да бъдем в този живот и как трябва да осъществяваме своята дейност, включително и това да бъдем съдии. Отговорността, която имаме, е в пъти по-голяма от тази на обикновения гражданин в страната. Ние трябва да бъдем пример както за правилно поведение, така и за спазване на законите, колкото и да не ни харесва. Това, че работим в по-особени и дори тежки условия, ние сме си го избрали сами. Това обаче по никакъв начин не трябва да ни спира да отговаряме на тези високи морални принципи и най-вече да ги отстояваме. Когато сме направили грешка, най-важното е, че трябва да имаме смелостта да си я признаем и да не търсим оправдание във всички останали.

Започнах с това, че почти не съм налагал дисциплинарни наказания - не че не е имало поводи, а защото съм търсил възможност не само да преодолеем колективно проблемите, но и всъщност да дадем личен пример, че със своето добро и ясно поведение, ние можем да създадем условия да не допускаме подобни нарушения. Упражнил съм правата си тук, защото съм констатирал, че няма друга възможност за преодоляване на каквито и да било проблеми. Наложената дисциплинарна мярка е най-леката по възможност, тя не се и отчита като дисциплинарно нарушение и наказание съответно, но дава една възможност по отношение дейността на конкретния съдия. Въпреки нарушението, което може да се счете за по-тежко, аз съм минал по най-лекия възможен начин и причината за това не е личното ми отношение, а фактът, че не са предприети никакви ответни действия за повече от месец след констатираното нарушение. Считам, че всички процесуани норми са спазени. Издадена е ясна и категорична заповед, в която са посочени всички реквизити, съдържат се голям брой пропуски. Тоест общата ни дейност за един по-голям период от време е обединена в едно и поради тази причина Ви моля да я потвърдите като правилна и законосъобразна, защото в същата ясно и категорично е констатирано както умишленото действие на жалбоподателя В., така и съществените нарушения, които същият е извършил. Ето защо моля да потвърдите обжалваната заповед.

АДВ.С. – На първо място – да, аз се съгласявам с ответника, допуснах грешка относно тримесечните срок, в ГПК няма такива срокове. Позоваването ми е на правилата и мерките, дадени от Съдийската колегия, които съм цитирала и в жалбата си.

Във връзка с твърдението, че доверителят ми нарочно не е насрочвал дела, въпреки че му е обърнато внимание по тях, искам да посоча, че това твърдение на ответника предполагам, че се базира единствено на свидетелските показания на свидетеля Т., който съобщи за лични свои наблюдения, че нарочно съдията В. не е насрочвал точно определени дела. Това е едно общо твърдение, което не рефлектира по никое от конкретните дела, посочени в заповедта. Това твърдение, съотнесено към заповедта, е невярно, защото от справките, представени от Председателя на Районен съд – Пловдив се вижда, че макар да не е проведен разговор, да не са дадени писмени обяснения, след първата заповед, с която се оказа, че има такива дела, които са ненасрочени в 5-дневния срок, са насрочени 13 от делата. И ако обърнете внимание по справката, представена с пълните данни за делата по заповедта, може да видите, че тези 13 дела са тези, по които срокът за отговор е изтекъл най-отдавна, тоест имало е логика при насрочването от съдия В. и той е насрочвал най-старите дела според графика, който е имал. Тоест твърдяното умишлено бездействие не отговаря на доказателствата, представени от ответника. Напротив, въпреки отсъствието на разговори, съдия В. е изпълнил, насрочвал и няма нарочно ненасрочени дела.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ В. /репл./ - На първо място относно доводите на ответника, че едва ли не ненасрочването е извън определения Времеви стандарт, е инцидентна проява от моя страна и това нещо не се осъществява от 95 % от моите колеги. Това можеше много лесно да бъде установено, ако се бяха приложили справки на целия съд кой в какви срокове насрочва. Аз прекрасно знам моите колеги в какви срокове насрочват, сега няма да коментирам конкретно срок, тъй като не е уместно. Но твърдя, че насрочвам в един, поне според мен разумен срок. В ГПК действително не е предвиден срок за насрочване на конкретни дела, но се приема според практиката на Инспектората на ВСС, че това е или едномесечен, или тримесечен срок - в зависимост от натовареността на съответния съд. За натоварените съдилища срокът е тримесечен, а за ненатоварените е едномесечен, колкото е и срокът за изписване на съдебно решение. Именно и поради тази причина в справките, които се изготвят всеки месец, има графа дали едно дело в какъв срок е написано, дали в едномесечен, или над едномесечен, до тримесечен. След тримесечния срок няма отчитане точно по тази причина и поради тези изисквания на Инспектората.

Отделно бих искал да обърна внимание на това, че няма логика да не насрочвам дела, а да имам най-много решени дела и съответно най-малко делби към 31.03.2020г. на моя състав. Аз имам най-много свършени дела за този период и поради тази причина имам и най-малко делби. Те са намаляли пропорционално на общото разпределени. Ако видите в справката например, съдия Л. има най-много делби на нейния състав, защото в процесния период е приключила по-малко от мен дела. Това са натрупаните. Другият е съдия Б. - тя е нов делбен състав, затова брой делби, сравними с останалите делби - да, действително аз имам най-малко в сравнение с останалите делбени състави, дори към момента мисля. Тоест, постоянно поддържам качествата си за работата и висящността на състава - ако не насрочвам дела, срочността на състава за постъпленията, които имаме, те са около 100 дела на месец, тя за отрицателно време ще набъбне, а тя намалява, или поне е същата.

Относно призивите за спазване на морално и етично поведение, аз се присъединявам към тях. Действително имахме определени конфликти, счел съм, че не трябва да давам обяснения, тъй като това е проява на лично отношение. Към този етап така съм считал и смятам, че човек, който си гледа съвестно работата не следва да се обяснява, тъй като винаги заповедите идваха след конкретни мои изказвания на общи събрания, затова останах с подобни впечатления.

Съдът обяви, че ще се произнесе с решение в срок.

Протоколът се изготви в СЗ.

Заседанието се закри в 14.23 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЕКРЕТАР: