Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София,
26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II
"Б" въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет
и осми юни през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
ИВАН КИРИМОВ
при секретаря Д. Шулева, като разгледа докладваното от съдия Киримов в. гр. дело № 11269 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение
№
130737 от 24.06.2020 г. постановено по гр.д. № 41965/2013 г. по описа на СРС,
ГО, 178 състав по иска, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е признато за
установено по отношение на Държавата, представлявана от М. на МРРБ, гр. София,
ул. „******************че С.С.Т., ЕГН ********** е собственик на 3/48 идеални
части от следния недвижим имот: Апартамент, с площ 183,59 кв.м., състоящ се от
четири стаи, кухня, вестибюл, килер, баня, клозет, черно антре и зимнично
помещение № 3, находящ се на третия етаж в лицевата, жилищна сграда на ул. „*********,
град София, заедно с 19,38 ид.ч. от общите части на сградата и 20,67 ид.ч. от
поземлен имот, целият с площ от 619 кв.м., който имот е с идентификатор
68134.103.125.1.3, съгласно одобрената ККР за район „Средец“, със Заповед №
РД-18-33/15.06.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК. С решението
Държавата, представлявана от М. на МРРБ, гр. София, ул. „*********Методий“ №
17-19 е осъдена да заплати на С.С.Т. направените по делото разноски, в общ
размер от 2983,89 лева.
Подадена е въззивна жалба от
Държавата, представлявана от М. на МРРБ, представляван от Областен управител на
гр. София, представляван от процесуалния представител Г.Й.. Намерен е за
неправилен изводът на първия съд, че Държавата не е придобила правото на собственост
върху процесния апартамент чрез изкупуване на дяловете на останалите двама
съсобственици. Сочи се, че не е съобразена и разпоредбата на § 7 от ДР на
ЗМСМА, съгласно който процесният имот е станал общинска собственост по силата
на закона и съставен Акт за общинска собственост № 417 от 17.02.1999 г. Прави се искане за отмяна на първоинстанционното
решение и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена исковата
претенция. Претендират се разноски.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ищеца
С.Т., чрез процесуалните представители адв. С. и адв. Д.. Излагат се доводи за
недопустимост на въззивната жалба, тъй като същата е подадена от Областен
управител на гр. София, а не от Държавата, представлявана от М. на МРРБ, а в
същото време не е подписана от Областния управител на гр. София, а от Г.Й.,
като негов процесуален представител. Оспорва се твърдение, че държавата е
придобила правото на собственост върху процесния имот, тъй като такова
твърдение се навежда за първи път с въззивната жалба. Твърди се, че съобразно §
7, т. 6 от ДР на ЗМСМА преминаването в собственост от държавата към общините
става единствено и само за обектите на общинската инфраструктура, а не и за частен
жилищен имот, запазил своя статут на частна собственост при условията на § 3 от
ПР на ЗС, тъй като е придобит чрез сделка с Нотариален акт № 47/1942 г. Моли се въззивната жалба да бъде върната
като процесуално недопустима, евентуално първоинстанционното решение да бъде
потвърдено. Претендират се разноски.
С определение № 260446 от 08.01.2021 г. постановено
по в.гр.д. № 11269/2020 г. на мястото на починалия ищец С.С.Т., като страни са
конституирани наследниците му О.Г.М. – Т., В.С.Т. и А.С.Т..
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:
При
спазване на процесуалните изисквания за редовност, въззивната жалба, с която е
сезиран настоящият съдебен състав, е подадена в законоустановения срок, от
процесуално легитимирана страна, с обоснован правен интерес срещу постановено
от родово и местно компетентен съд съдебно решение, подлежащо на инстанционен
съдебен контрол по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество – въззивната жалба е основателна.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата, т. е. по действащия ГПК, по който се развива
настоящото съдебно производство, въззивният съд действа като апелация (т. нар. "ограничен
въззив"). В този смисъл е и задължителната за въззивните съдилища практика
на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – например Решение № 230 от 10.11.2011
г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК.
Настоящата
съдебна инстанция приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като
постановено в съответствие с императивните съдопроизводствени правила на ГПК.
Относно
правилността на атакувания съдебен акт, въззивният съд установява следното:
Предявен е
установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК.
За
уважаване на иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, ищецът носи доказателствената тежест да установи чрез пълно
и главно доказване правопораждащите правото му на собственост върху процесния
имот факти, в рамките на очертаното в исковата молба придобивно основание,
както и че ответникът оспорва правото му на собственост. Ответникът носи
доказателствената тежест да докаже, че е придобил правото на собственост върху
имота, чрез изкупуването
му.
В случая в отношенията между страните е
безспорно установено обстоятелството, че съгласно Нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 47, том XXIV, регистър 4647, дело 4237/1942 г. от 26.11.1942 г.,
О.Д.Р., дарява на М.С.Т., родена А. Ч. 3/48 /три четиридесет и осми/ идеални
части от следния недвижим имот: дворно урегулирано място, находящо се в гр.
София, ул. „*********, съставляващо парцел
IV
а /четвърти а“ от квартал 417, местността „Центъра“, по плана на гр. София,
цялото по нотариален акт от 625 /шестстотин двадесет и пет квадратни метра/, а
по скица № 4169 от 25.11.1942 г. на Столична Голяма Община, Кадастрално
отделение, цялото от 613,75 /шестстотин и тринадесет квадратни метра и
седемдесет и пет квадратни сантиметра/, заедно с построените върху него две
постройки, едната с лице към улицата, състояща се от партер с магазини и четири
етажа, застроена на 246 /двеста четиридесет и шест/ квадратни метра, а другата
застроена в дъното на двора, на един етаж, на 80 /осемдесет/ квадратни метра,
при съседи на имота, по акта: улица „Граф Игнатиев“, К.К., Р.П., Ц. С. и инж. Д.М.,
а при днешни такива: улица „Граф Игнатиев“, етажна собственост „Боровец“,
наследниците на генерал Р.П., етажна собственост „******и инж. Д.М..
Установено е, че с окончателен разделителен протокол
от 12.06.1964 г., в общ дял на М. А. Ч., Л.А.Ч. и СГНС – София е поставен
третият етаж от процесния имот, състоящ се от четири стаи, кухня, вестибюл,
килер, баня, клозет, черно антре и зимнично помещение № 3 по скицата, заедно с
19,38 % ид.ч. от общите части на сградата и 20,67 % ид.ч. от мястото, при квоти
29,08 % идеални части за М. Ч., 30,24 % идеални части за Л.Ч. и 40,68 % идеални
части за СГНС – София.
Установено е, че съгласно удостоверение за наследници
№ 005657 от 29.06.2012 г. М. А. Ч. е починала на 09.10.1995 г. и е оставила за
наследник по закон сина си С.С.Т..
Безспорно
установено по делото е и обстоятелството, с Решение № 887 от 19.03.1979 г. на
Председател на ИК на РНС, на основание чл. 8 ЗГС /отм./ е взето решение да се
продадат 29,08 % идеални части от четиристаен апартамент на трети етаж, ул. „*********,
собственост на арх. М. Ч., като същият е съсобствен с държавата, че по реда на чл. 16, ал. 1 от Закона за собствеността на гражданите (ЗСГ)
(отм.) е започната процедура по изкупуване на съсобствения на М.
Ч., Л.Ч.и СГНС недвижим
имот, включително от държавата чрез Районния народен съвет. В тази връзка
следва да се посочи, че от представената по делото молба от наследодателя
на ищеца от 12.02.1981 г. /л. 274/ се установява, че процедурата за изкупуване на
процесния имот по реда на чл. 16, ал. 1 ЗСГ (отм.) е инициирана въз основа на депозираната от наследодателя
на ищеца молба.
По делото е представен
оценителен протокол от 08.12.1982 г. /л. 235/, съгласно който цената на
процесния имот е 20, 341 лева, като припадащата се сума за М. Ч., съобразно
притежаваните квоти е 5915 лева. Видно от решение на БРНС от 08.11.1982 г. е
определена обща цена за притежаваните от М. Ч. и Л.Ч. в размер на 12 066 лева. М.
Ч. е уведомена за постановеното решение, като се е възползвала от разпоредбата
на чл. 18, ал. 1 от ЗСГ /отм./ и го е обжалвала. С решение № 332 от 21.06.1983
г. на СРС, 33 състав оценката на процесния имот е завишена по отношение на М. А.
Ч. с 145 лева и по отношение на Л.А.Ч. с 236 лева. С молба по чл. 18, ал. 2 от
ЗСГ /отм./ наследодателят на
ищеца изрично е заявил, че желае да се извърши продажба на
процесния имот по реда на ЗСГ (отм.) като се определи приобретател-купувач.
От представеното по делото Решение № ДИ-07-Г-6/84 от 05.08.1985 г. на
Председател на ИК на СНС се установява, че на основание чл. 72 от НДИ, вр. чл.
33 от ЗС е взето решение да се изкупят от държавата 59,32 % ид.части от
процесния недвижим имот, собственост на Л.Ч. и М. Ч., за която има решение по
чл. 8 от ЗСГ /отм./ на Ленински РНС № 887/19.03.1979 г., при цена посочена в
Решение по гр.д. № 8642/1983 г. по описа на СРС.
От
представения по делото платежен документ –кредитен превод /л. 231/ се установява, че на 18.10.1985 г. продажната цена е преведена по сметка на
наследодателя на ищеца, като в основанието за извършения превод изрично е
записано, че се изкупува 29.08 % идеални части от апартамент – III етаж, ул. „********* по преписка
12/1981 г. на IV
РНС.
От представения по делото Акт № 9560/27.11.1985 г. за държавна собственост на недвижим имот /л. 227/ се установява, че считано от 18.10.1985 г. процесният имот е държавен, на основание чл. 72
от НДИ като бивши
собственици на имота са М. Ч. – 29,08 % и Л.Ч. – 30,24 %, а съсобственик е
държавата с 40,68 %.
Безспорно установено между страните е
обстоятелството, че между страните по делото не е сключван договор за продажба
по чл. 75 от Наредбата за държавните имоти (отм.). В този смисъл е и налице спорен въпрос между страните по делото – дали е
завършен фактическият състав на продажбата и дали правото на собственост върху
процесния имот е прехвърлена на ответника. В тази връзка следва да се изложи
следното: Законът за собствеността на гражданите /ДВ, бр. 26/1973 г., отм. /
въвежда ограничителен режим за придобиване право на собственост и други вещни
права върху недвижими имоти. Съгласно чл. 16 от ЗСГ (отм.); продажбата на
недвижими имоти и на вещни права върху тях се извършва чрез Общинския народен
съвет по местонахождението на имота, който определя цената и купувача, освен в
предвидените в закона изключения. Този ред за прехвърляне на вещни права
изключва прякото договаряне между продавача и купувача. Съгласуването на
техните волеизявления, направени в писмена форма, се извършва от Общинския
народен съвет /ОбНС/. Собственикът на недвижим имот, който иска да го продаде,
отправя писмено искане до Общинския народен съвет за определяне на цената - чл.
32, ал. 1 ППЗСГ. Тя се определя с решение на председателя или определен от него
зам. председател на ИК на ОбНС. Решението се съобщава писмено на собственика,
който може да го обжалва. След като решението за определяне на цената влезе в
сила, собственикът прави писмено предложение до ОбНС за продажбата, към което
представя необходимите документи за правото си на собственост. Предложението не
може да бъде оттеглено от собственика. Лицата, които желаят да закупят имота,
отправят също писмено искане до ОбНС. Купувачът се определя с решение на
председателя на ИК на ОбНС съобразно критериите и начина, посочени в закона -
чл. 40 ППЗСГ. След влизане в сила на това решение купувачът внася определената
цена в ДСК по сметка на собственика, след което председателят на ИК прави
писмено искане до нотариуса за издаване на нотариален акт. Същият е основанието
за преминаване на собствеността у купувача, когато той е физическо лице, тъй
като нотариалната форма е задължителна за валидността на сделките за
прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти между граждани. По аргумент от
чл. 18 ЗС за придобиване на недвижим имот от държавата е достатъчна обикновена
писмена форма.
Във връзка с гореизложеното, следва да се
вземе предвид константната практика на ВКС, че не е задължително
волеизявленията на страните по сделката да са изразени в един документ. След
като е налице съвпадение на насрещните волеизявления на продавача и купувача,
изразени в предвидената от закона форма и последователност, макар и в различни
документи, следва да се приеме, че необходимата за действителност на сделката
писмена форма е спазена. /в този смисъл е Решение № 55 от 7.05.2009 г. на ВКС
по гр. д. № 6116/2007 г., I г. о., ГК/.
Предвид изложените съображения следва да се
обоснове изводът,
че фактическият състав на продажбата по реда на Глава II от ЗСГ е осъществен и
тя е произвела присъщото си вещноправно действие, като е прехвърлила
собствеността в патримониума на държавата в лицето на ОбНС.
Настоящият съдебен състав намира за
неправилен извода на първия съд, че доколкото не било доказано авторството на
платежното нареждане не било доказано и извършеното плащане. Както бе посочено
по-горе по делото е налице преводно нареждане, с което продажна цена е
преведена по сметка на наследодателя на ищеца, като самото плащане на сумата не
е оспорено. Извод за осъщественото плащане съдът прави и въз основа на писмо от
СНС „Управление финанси“ № 409-04-74 от 21.11.1985 до БРНС - Направление „Държавни имоти“,
съгласно което сумата от 12 447 лева е изплатена на собствениците на процесния
имот на 18.10.1985. Същото носи подписите на главен счетоводител и началник
управление и същите не са оспорени от страните.
С оглед всичко гореизложено съдът счита, че
ищецът не доказа правото си на собственост на процесния си имот, доколкото
същият е бил предмет на сделка прехвърлителна сделка между наследодателят му и
Държавата. Ето защо първоинстанционното
решение следва да бъде отменено, а предявеният иск отхвърлен.
По
отговорността за разноските:
С оглед
изхода на спора право на разноски възниква за ответника като на основание чл.
78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят разноски в размер от 100. 00 лева – юрисконсултско
възнаграждение за производството пред двете инстанции.
Мотивиран
от изложеното Софийски Градски съд, II б въззивен състав
Р
Е
Ш
И:
ОТМЕНЯ
Решение № 130737 от 24.06.2020 г. постановено по гр.д. №
41965/2013 г. по описа на СРС, ГО, 178 състав по иск, с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК, с което е признато за установено по отношение на Държавата,
представлявана от М. на МРРБ, гр. София, ул. „******************че С.С.Т., ЕГН **********
е собственик на 3/48 идеални части от следния недвижим имот: Апартамент, с площ
183,59 кв.м., състоящ се от четири стаи, кухня, вестибюл, килер, баня, клозет,
черно антре и зимнично помещение № 3, находящ се на третия етаж в лицевата,
жилищна сграда на ул. „*********, град София, заедно с 19,38 ид.ч. от общите
части на сградата и 20,67 ид.ч. от поземлен имот, целият с площ от 619 кв.м.,
който имот е с идентификатор 68134.103.125.1.3, съгласно одобрената ККР за
район „Средец“, със Заповед № РД-18-33/15.06.2010 г. на Изпълнителния директор
на АГКК и Държавата, представлявана от М. на МРРБ, гр. София, ул. „*********Методий“
№ 17-19 е осъдена да заплати на С.С.Т. направените по делото разноски, в общ
размер от 2983,89 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.С.Т., ЕГН **********
/починал/, заменен в производството от наследниците О.Г.М. – Т., ЕГН **********,
В.С.Т., ЕГН ********** и А.С.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес:
***
против
Държавата, с адрес:
гр. София, ул. „****************представлявана от М. на МРРБ установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците
са собственици на 3/48 идеални части от следния
недвижим имот: Апартамент, с площ 183,59 кв.м., състоящ се от четири стаи,
кухня, вестибюл, килер, баня, клозет, черно антре и зимнично помещение № 3,
находящ се на третия етаж в лицевата, жилищна сграда на ул. „*********, град
София, заедно с 19,38 ид.ч. от общите части на сградата и 20,67 ид.ч. от
поземлен имот, целият с площ от 619 кв.м., който имот е с идентификатор
68134.103.125.1.3, съгласно одобрената ККР за район „Средец“, със Заповед №
РД-18-33/15.06.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК.
ОСЪЖДА О.Г.М.
– Т., ЕГН **********, В.С.Т., ЕГН ********** и А.С.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес:
***
да заплатят на Държавата, с адрес: гр. София, ул. „****************представлявана
от М. на МРРБ, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от по 100. 00 лева– разноски за юристонсултско
възнаграждение за първа и въззвина инстанция.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/