РЕШЕНИЕ

5369

София, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в съдебно заседание на шести април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

   
Председател: ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА
Членове: КАЛИНА АРНАУДОВА
ВЕСЕЛА АНДОНОВА
     
при секретар Маринела Цветанова и с участието
на прокурора   изслуша докладваното
от председателя Даниела Мавродиева  
по административно дело2892/2026 г.
 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. М. Е. от гр. Бургас, подадена чрез процесуалния му представител, против Решение №936 от 02.02.2026 г., по адм. дело №1465/2025 г. на Административен съд – Бургас.

С решението си съдът в производство по чл. 256 АПК е отхвърлил искането на настоящия касатор за отмяна на бездействието на Агенция “Пътна инфраструктура“ да предприеме необходимите действия за обезопасяване и поддържане на път ІІІ-801, км. 14+480, участъка между селата Бузяковци и Белица

В касационната жалба се твърди, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила като не е обсъдил изобщо доказателствата по делото, както и че не е дал възможност на касатора да представи допълнителни доказателства в подкрепа, на неговите твърдения в предявеното искане. Също така се посочва, че съдът не е изпълнил дадените от Върховния административен съд указания в Определение № 399 от 15.01.2026г. по адм. дело № 11521/2025 г., с което делото е върнато на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия.

По поддържаните в касационната жалба оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура“(АПИ) чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна:

За да постанови обжалвания резултат първоинстанционният съд е приел за установено следното:

А. М. Е. в искане с правно основание чл.256 АПК е посочил, че път ІІІ-801, км. 14+480, участъка между селата Бузяковци и Белица е част от републиканската пътна мрежа и се стопанисва от АПИ. В искането е отбелязано, че въпросният участък е в лошо експлоатационно състояние, с липсваща или нарушена настилка, липса на пътна маркировка и недостатъчна вертикална сигнализация, поради което представлява опасност за участниците в движението. Според Е. Агенция Пътна инфраструктура има законовото задължение да поддържа републиканските пътища в състояние, което да гарантира тяхната безопасност чрез своевременен ремонт, обезопасяване, сигнализация и маркировка и непредприемането на такива действия представлява неоснователно бездействие. А. М. Е. е поискал съдът да установи наличието на неоснователно бездействие от страна на АПИ и да задължи органа да извърши съответните действия по обезопасяването на пътя, като определи и срок за тяхното изпълнение, както и да задължи органа да премахне процесния участък от пътя от списъка на републиканските пътища, за които се събира винетна такса за ползване.

В писмен отговор до съда Агенция „Пътна инфраструктура“ е изразила становище за недопустимост на подадената жалба поради отсъствие на хипотезите на чл.256 АПК. Отрича наличието на бездействие като твърди, че са били извършени действия по текущо ремонтно поддържане на пътния участък в рамките на разполагаемия финансов ресурс.

При така установените факти съдът е приел от правна страна, че искането на Е. е неоснователно, тъй като не са налице предпоставките на чл.256 АПК. Според съда на задължението на АПИ, произтичащо от чл. 19, ал.2, т.1 от Закона за пътищата не съответства субективно право в гражданскоправния смисъл на понятието, чийто носител да е Е., респ. не е налице неудовлетворено притезание. Между жалбоподателя и Агенция „Пътна инфраструктура“ не съществува правоотношение, подчинено на материалните и процесуални административноправни разпоредби, в рамките на което Е. да е носител на материални административни права и законни интереси, а АПИ, като носител на определени в закона правомощия, в т. ч. да извършва определени фактически действия, да бездейства, причинявайки неблагоприятен ефект в правната сфера на лицето. В този смисъл според съда Е. не разполага със законово защитимо право да изисква от Агенция „Пътна инфраструктура“ ремонтирането на определен пътен участък, но има легитимно право да подаде сигнал или отправи предложение до агенцията за подобряване на съответната инфраструктура.

По тези съображения е отхвърлил искането като неоснователно.

Решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

По силата на чл. 256, ал.1 АПК бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове.

Индивидуалните административни актове се оспорват по реда на чл. 145 и следващите АПК.

Съгласно на чл.11 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим субсидиарно в случая, с оглед разпоредбата на чл.144 АПК, разглеждането на делата става устно в открито съдебно заседание, освен ако в закон не е предвидено това да стане в закрито съдебно заседание.

В същия смисъл са и разпоредбите на чл.134, чл.140, чл.143 ГПК (приложими също субсидиарно), които предвиждат провеждането на открито съдебно заседание с призоваване на страните при разглеждането на съдебните дела, освен ако в закон изрично е посочено друго.

Съгласно чл. 150, ал.1 ГПК за разглеждането на делото се съставя протокол, в който се вписват мястото и времето на заседанието, съставът на съда, името на секретаря, явилите се страни и техните представители, същността на изявленията, исканията и изказванията на страните, представените писмени доказателства, показанията на свидетелите и на другите лица по делото и констатациите и определенията на съда.

Анализът на цитираните разпоредби на АПК и ГПК, приложими субсидиарно в случая, водят до извод, че делата, образувани по предявен иск по чл. 256 АПК следва да се разглеждат в открито съдебно заседание като за съдебното заседание се съставя протокол, който се подписва от секретаря и председателя на състава. Липсва законова разпоредба, която да предвижда разглеждането на делата по чл.256 АПК да става в закрито заседание, без призоваване на страните.

Видно от доказателствата по настоящото дело съдът е разгледал делото, по което е постановил своето решение, в закрито съдебно заседание, без да призовава и изслушва страните, в нарушение на цитираните по-горе разпоредби на ГПК. Допуснатото от съда нарушение на съдопроизводствените правила е съществено (доколкото е нарушено правото на защита на Е. и правото му на участие в процеса) и налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане само на това основание

На следващо място съдът не е установил всички релевантни за спора факти и обстоятелства и не е отговорил на съществените за спора правни въпроси, постановил е своето решение, без да обсъжда и анализира представените от страните доказателства и изложени доводи, както и не е изпълнил дадените от съда указания в Определение № 399 от 15.01.2026г. по адм. дело № 11521/2025 г. на Върховния административен съд, с което делото му е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

В случая частният жалбоподател се е позовал на разпоредбата на чл.256, ал.1 АПК.

За да е осъществен състава на тази разпоредба е необходимо да бъдат установени следните предпоставки : 1. Наличие на бездействие на административен орган, по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт; 2. Това бездействие да се отразява неблагоприятно в правната сфера на лицето, предявило иск по чл.256, ал.1 АПК.

В конкретния случай в искането си Е. е твърдял, че Агенция „Пътна инфраструктура“ има задължение да извършва действия по обезопасяване и поддържане на републиканските пътища, включително и на път III-801, км 14+480, в участъка между селата Бузяковци и Белица. Посочил е, че неизпълнението на това задължение на АПИ по отношение на път III-801, км 14+480, в участъка между селата Бузяковци и Белица се отразява неблагоприятно в неговата правна сфера, тъй като предвид определения от съда личен режим с децата му, той и неговите малолетни деца са редовни ползватели на този път, защото им се налага да пътуват по него всеки първи и трети петък, както и всяка първа и трета неделя от месеца. Изложил е, че пътят е в много лошо експлоатационно състояние и използването на този път (без да е обезопасен) създава реална опасност за живота и здравето, както на неговите малолетни деца, които пътуват с него, така и на него самия.

Съдът не е извършил проверка и не е изложил съображения дали изложените в жалбата факти и твърдения са доказани или не.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал.2, т.1 във връзка с ал.1 от Закона за пътищата републиканските пътища се управляват от Агенция "Пътна инфраструктура“, като управлението на пътищата включва оперативно планиране на изграждането - проектиране и строителство, и поддържането на пътищата.

Според чл. 47, ал.1 и ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за пътищата(ППЗП) поддържането включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности. Текущият ремонт включва работите по отстраняване на локални повреди по настилката и пътните принадлежности, причинени от нормалната експлоатация на пътя.

Съгласно чл. 48, ал.1, т.1, б.“а“ ППЗП организирането на дейностите по поддържане на пътищата са задължение на Агенция "Пътна инфраструктура" за републиканските пътища извън границите на урбанизираните територии.

Съдът не е изследвал и не е изложил съображения дали път III-801, км 14+480, в участъка между селата Бузяковци и Белица, е част от републиканската пътна мрежа, дали АПИ има задължение да поддържа посочения по-горе участък от пътя, дали действително Е. използва този път, в случаите, когато му са налага да посещава и взема децата си, какво е състоянието на този участък , дали експлоатационното му състояние е такова, че създава опасност за живота и здравето на Е. и неговите деца, дали това е единственият възможен за него път да посещава и взема децата си.

Съдът е следвало да провери и установи всички тези факти, тъй като те са от значение за правилното решаване на настоящия правен спор.

Съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда.

Така постановеното решение не отговаря и на изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК за мотивираност на съдебния акт. Липсата на мотиви, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 172а, ал. 2 АПК.

Предвид изложените съображения касационната жалба е основателна, а обжалваното решение, като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

При новото разглеждане съдът следва да разгледа делото в открито съдебно заседание с призоваване на страните, следва да установи всички факти и обстоятелства от значение за правния спор (а именно: дали път на път III-801, км 14+480, в участъка между селата Бузяковци и Белица е част от републиканската пътна мрежа, дали АПИ има задължение да поддържа посочения по-горе участък от пътя, дали действително Е. използва този път, в случаите когато му са налага да посещава и взема децата си, какво е състоянието на този участък , дали експлотационното му състояние е такова, че създава опасност за живота и здравето на Е. и неговите деца, дали това е единственият възможен за него път да посещава и взема децата си.) и да обсъди твърденията и доводите на страните. Съдът следва да отговори на всички съществени за спора правни въпроси, след което формира и конкретни правни изводи относно наличието на предпоставките на чл.256, ал.1 АПК.

По исканията за присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция ще се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото на осн. чл. 226, ал. 3 АПК.

Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на Седмо отделение на Върховния административен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №936 от 02.02.2026 г., по адм. дело №1465/2025 г. на Административен съд – Бургас.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд съобразно дадените в настоящото решение указания.

Решението е окончателно.

 

 

 

 

     
Вярно с оригинала, Председател: /п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА
 
секретар: Членове: /п/ КАЛИНА АРНАУДОВА

/п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА