НОХД № 1106/2009г.

             МОТИВИ :

             Обвинението е против подсъдимите С.Г.А. и Й.Х.М. *** за престъпление по чл.195 ал.1 т. 4, т.5 и т.7 от НК във връзка с чл.28 ал.1 от НК, подс.А.Д.Б. *** за престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и т.5 от НК, за това, че на  23.12.2008 год. в землището на с.Р., обл.Пазарджик, местността „Кайряка”, след като предварително се сговорили, и чрез използване на технически средства – каруци и брадви, са отнели чужди движими вещи – 5,081 куб.м акациеви дърва на обща стойност 330.20 лева и от владението на Община Пазарджик, представлявана от кмета Т. Д. П. или упълномощено от него лице, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието е извършено при условията на повторност за Й.М. и С.А. и случаят е немаловажен .

Подс.С.Г.А. *** за престъпление по чл.269 ал.1 от НК, за това, че На 23.12.2008г. преди моста на река Луда Яна, на четвъртокласен път 37051 между селата И. и Ч., обл.Пазарджик е употребил сила – удар с дърво в дясната ръка на М.К.Т. – младши полицейски инспектор в ОД на МВР Пазарджик и РУ на МВР Пещера с цел да го принуди да пропусне нещо по служба и да не изпълни задълженията си по чл.7 т.3 от ЗМВР и задълженията си по длъжностна характеристика.

 

             Подс.Б., М. и А. се признават за виновни по предявеното им обвинение, като признават изцяло фактите описани в обвинителния акт и производството по делото е по реда на Глава 27-ма от НПК .

             Прокурора поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда и налагане на наказание на подсъдимите за извършените от тях престъпления и уважаване на предявения граждански иск  .

             Защитата пледира за справедлива присъда.

             По делото е приет за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес граждански иск предявен от пострадалата страна Община Пазарджик против подс.А.Б., Й.М. и С.А. за сумата 135, 24 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на деянието и е конституирана Община Пазарджик като граждански ищец по делото .

            Пазарджишкият районен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното :

На 23.12.2008г. подсъдимия С.А. отишъл до дома на подсъдимия А.Б. *** и му предложил да ходят да секат дърва за огрев в землището на с.Р. за което обв.Б. се съгласил. На разговора присъствала и подс.Й.М., която живеела на семейни начала със сина на подс.А.Б., Тя също изявила желание да отиде да сече дърва.

Около 15 часа на същия ден подсъдимите Б., М. и А. впрегнали всеки по една каруца и тръгнали към местността „Кайряка” в землището на с.Р. В каруцата на подс.А. се качили и свидетелите Й. М. и Г.И.. Като стигнали в посочената местност подсъдимите Б., М. и А. започнали да секат акациеви дърва и да ги слагат в каруците си. Подс.Б. отсякъл 1.981 кум.м. дърва, обв.А. – 2 куб.м., а подс.М. ***.М. си тръгнала по-рано., а подс.Б. и подс.А. останали и насекли повече дърва. След като се прибрала М. оставила каруцата пред дома си в с.Ч.

Когато подсъдимите Б. и А. се прибирали към Ч. били забелязани от свидетеля М.Т. – мл.пол.инспектор в ОД на МВР Пазарджик. Той бил със служебната си униформа и се прибирал в дома си в с.Ч. след работа. Св.Т. изпреварил с автомобила си каруците на подс.Б. и подс.А. като при изпреварването подс.А. му извикал: „Хайде карай бе, какво гледаш” и го напсувал. Св.Т. спрял автомобила си, излязъл от него и разпоредил на подсъдимите А. и Б. да спрат каруците с думите „Стой полиция”. Тогава А. му казал „Сега ще ти дам една полиция и замахнал с едно дърво както бил седнал на каруцата по посока на Т.. Същият се предпазил с дясната си ръка и подс.С.А. го ударил с дървото по нея, след което пришпорил коня и потеглил бързо. След това отишъл на неизвестно място, където разтоварил дървата.

Междувременно подс.Б. закарал неговата каруца пред дома си и спрял до тази на подс.М..

Свидетелят Т. сигнализирал за случилото се в РУ на МВР Пазарджик, откъдето изпратили автопатрули, които отишли в ромската махала на Ч. и намерили каруците на подс.М. и подс.Б., спрени пред дома им.

По делото е назначена и изготвена съдебно-оценъчна експертиза от заключението на която е видно, че пазарната стойност на процесната дървесина и възлиза на 330.20лв. 

 

          Гореописаната фактическа обстановка възприе съдът въз основа на самопризнанието на подсъдимите, което се подкрепа от събраните на досъдебното производство доказателства.

             При така изложената и приета за установена фактическа обстановка от правна страна съдът намира, че подс.С.А. и Й.Х.М. *** са осъществили състава на престъплението по чл.195 ал.1 т. 4, т.5 и т.7 от НК във връзка с чл.28 ал.1 от НК, а подс.А.Б. *** състава на престъплението по чл.195 ал.1 т.4 и т.5 от НК, като на 23.12.2008 год. в землището на с.Р., обл.Пазарджик, местността „К”, след като предварително се сговорили, и чрез използване на технически средства – каруци и брадви, са отнели чужди движими вещи – 5,081 куб.м акациеви дърва на обща стойност 330.20 лева и от владението на Община Пазарджик, представлявана от кмета Т. Д. П. или упълномощено от него лице, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието е извършено при условията на повторност за Й.М. и С.А. и случаят е немаловажен .

             Подсъдимите са съзнавали обществено опасния характер на деянието си, като са имали представи за всички обективни елементи на състава, включително и квалифицираните и са искали настъпването на обществено опасните последици - действали са с пряк умисъл. В подкрепа на този извод на съда е поведението на подсъдимите.Всеки един от подсъдимите е съзнавал, че действа заедно с другия, поради което е налице и общност на умисъла .

    Подс.С.Г.А. *** е осъществил състава на престъплението по чл.269 ал.1 от НК, като на 23.12.2008г. преди моста на река Луда Яна, на четвъртокласен път 37051 между селата Ивайло и Черногорово, обл.Пазарджик е употребил сила – удар с дърво в дясната ръка на М.К.Т. – младши полицейски инспектор в ОД на МВР Пазарджик и РУ на МВР Пещера с цел да го принуди да пропусне нещо по служба и да не изпълни задълженията си по чл.7 т.3 от ЗМВР и задълженията си по длъжностна характеристика.

             Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието си, като е имал представи за всички обективни елементи на състава, включително и квалифицираните и е искал настъпването на обществено опасните последици - действал е с пряк умисъл. В подкрепа на този извод на съда е поведението на подсъдимия.

           При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 от НК относно неговата индивидуализация . Съдът отчете  степента на обществена опасност на деянието по чл.195 ал.1 от НК, което е в раздел І - ви на глава V - та на НК "Престъпления против собствеността". Съдът отчете като сравнително ниска обществената опасност на деянието по чл.269 ал.1 от НК, което не е тежко престъпление по смисъла на НК .

Съдът прецени и обществената опасност на подсъдимите, която е сравнително висока, подс.М. и А. са осъждани, а подс.Б. е амнистиран  .                       

           Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитането на установения в страната правов ред и желанието на подсъдимите да се облагодетелстват по неправомерен начин .

           Като смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства съдът съобрази направеното самопризнание и ниската стойност на отнетите вещи .

           При тази данни и като приложи разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК съдът определи на подс.А.Б., Й.М. и С.А. наказание осем месеца лишаване от свобода за престъплението по чл.195 ал.1 от НК .

            При тази данни и като приложи разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК съдът определи на подс.С.А. наказание пробация при следните пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност не по малко от два пъти седмично за срок от осем месеца и задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от осем месеца .

Съдът счете, че е налице хипотезата на чл.23 ал.1 от НК и на основание посочения текст от закона определи на подс.С.А. едно общо наказание за извършените престъпления, а именно осем месеца лишаване от свобода .

            Предвид факта, че подсъдимите не е осъждани на лишаване от свобода съдът счете, че по отношение на тях е приложима разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, тъй като са налице законовите предпоставки за това . Също така съдът като взе предвид данните за личността на подсъдимия намира, че за постигането на  целите на индивидуалната и генералната превенция на наказанието не е необходимо подсъдимият да изтърпи ефективно определеното му наказание . Ето защо съдът отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода на подс.Б., М. и А. за изпитателен срок от три години .

 

          По отношение на предявения граждански иск съдът счете, че същият е основателен, поради което осъди подс.А.Б., Й.М. и С.А. *** сумата 135 ,24 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди .

            В подкрепа на горния извод на съда са събраните по делото доказателства, които обосновават гражданската отговорност на подсъдимите .

          С оглед на уважения срещу тях граждански иск съдът осъди подс.Б., М. и А. да заплатят в полза на държавата държавна такса в размер на 50 лв. за всеки един от тях .  

          С оглед изхода на делото съдът осъди подс. подс.Б., М. и А. да заплатят в полза на държавата разноските по делото в размер на 13, 40 лв., за всеки един от тях  .

           С оглед приключване на делото съдът постанови веществените доказателства 3 куб.м. акациеви дърва, намиращи се на съхранение в Кметство с.Р.на собственика им Община Пазарджик .

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                                    

                                                            

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :