Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. София,07.02.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-19 състав в открито съдебно заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА СТЕФАНОВА

При секретаря Маргарита Димитрова като разгледа търговско дело №17 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 51, ал. 3 ЗМТА във вр. чл. 118-122 КМЧП.

Производството е образувано по искова молба, предявена от „К.З.Р.“ ООД, идент. № 1036166011672, адрес Руска федерация, ******, Ростовска област, гр. Ростов на Дон, ул. ******, представлявано от генералния директор В.В.М., чрез адв.Г.Г., САК, със съдебен адрес: ***, за признаване и допускане изпълнението на чуждестранно арбитражно решение от 17 юли 2019 г. по дело № М-39/2019 на Международния търговски арбитражен съд при Търговско-промишлената палата на Руската федерация, с което ответникът „А.“ ЕООД, ***, представлявано от управителя Г. Г., е осъдено да заплати на ищеца сумата от 121 148.79 евро, ведно с неустойка в размер на 18 414,62 евро, както и 17 946 щ.д. - арбитражни разноски.

Ищецът посочва, че с т. 6.1 от сключения договор за доставка на резервни части и устройства за земеделска техника е предвидена арбитражна клауза, съгласно която за компетентен съд при спор между страните е определен Международният търговски арбитражен съд при Търговско-промишлената палата на Руската федерация, Москва, а за приложимо право е определено това на Руската федерация.

Поддържа, че съгласно приложена справка от арбитражния съд № 1800-М-39/889 от 22.06.2020 г., решението е влязло в сила от датата на постановяването му - 17 юли 2019 г. и подлежи на изпълнение.

С постановление по същото дело от 21 февруари 2020 г. е поправена техническа грешка в решението, като наименованието на ответника е коригирано от „Анимекс“ на „Анимексс“ и е посочен идентификационният му номер по българското право - ЕИК.

Ищецът счита, че от приложените към искова молба и официално преведени и заверени документи - известие от 28.03.2019 г., с прилежаща разписка № 5462891685 на куриерска фирма, се установява обстоятелството, че на ответникът е бил връчен препис от исковата молба и приложените към нея документи, като му е дадена възможност за избор на арбитър и подаване на отговор.

Поддържа, че с известие от 04.06.2019 г., с куриерска разписка № 2310818252, ответникът е уведомен за открито съдебно заседание, насрочено за 27.06.2019 г. от 10.00 часа, поради което същият е редовно призован и са му връчени съдебни книжа. Твърди, че редовните призовавания на страните, връчванията и съдебните заседания са подробно описани в арбитражното решение.

Твърди се, че спорът не е бил отнасян до български съд, предвид изричната арбитражна клауза, поради което е изпълнено изискването между същите страни, на същото основание и за същото искане да няма влязло в сила решение на български съд. Няма и висящ процес между страните пред български съд.

Ищецът сочи, че в настоящия случай е приложим Договорът между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела (обн. ДВ. бр.12 от 10 февруари 1976г., попр. ДВ. бр.17 от 28 февруари 2014 година), който се прилага с предимство пред КМЧП (чл. 3, ал. 1 КМЧП).

Счита, че арбитражните решения са официални документи, тъй като са издадени от органи (арбитражни съдилища), които, макар и обикновено частноправни организации, са натоварени от закона с публични правораздавателни функции, поради което, на основание чл. 12 от двустранния международен договор, заверка от МВнР в случая не е необходима. В подкрепа на изложеното прилага съдебна практика.

Излага, че всички документи са с официален превод на български език, а подписът на преводача е нотариално заверен.

Ответникът оспорва предявения иск като недопустим, неоснователен и недоказан, като моли същият да бъде отхвърлен.

Счита за недоказано обстоятелството за наличие на правосубектност на ищцовото дружество поради липса на изискуемата заверка от МВнР или удостоверяване с „апостил“. Твърди, че същите реквизити липсвали и по отношение на решението на арбитражния съд и постановлението за поправката му.

Изразява становище, че МТАС не е държавен арбитражен съд, а съгласно законодателството на Руската федерация само държавните арбитражни съдилища разглеждат дела въз основа на Арбитражния процесуален кодекс на Руската федерация. Арбитражните съдилища, включително МТАС, разглеждат дела въз основа на вътрешни разпоредби.

Обобщава, че искане за признаване на решението на МТАС на територията на Република България е недопустимо, тъй като процесното арбитражно решение и постановлението към него не са публични актове, издадени от орган на правораздавателната система на държавата по издаване, и постановеното арбитражно решение обвързва страните, само ако същите нямат възражения и искат да го изпълнят доброволно. Поддържа, че в противен случай решението нямало изпълнителна сила и следвало да бъде потвърдено от държавен съд, за да обвързва с изпълнителна сила страните и на основание на потвърждаването му, чрез допълнително производство, да бъде издаден изпълнителен лист.

Поддържа, че редът за преразглеждане на съдебния спор е пред Московския арбитражен съд, който е държавен арбитраж, т.е. е със статут на държавен съд.

Твърди, че ответното дружество не е било надлежно уведомено за назначаването на арбитър и за арбитражното производство - не е уточнено на кого са връчени съобщенията, в какво качество са получени и не е доказано, че документите са били в превод на български език, за да може получателят да разбере какво му е изпратено, а от представените разписки не се доказвало съдържанието на пратката и връчването ѝ на „А.“ ЕООД. Отбелязва, че седалището и адресът за кореспонденция на дружеството в представения превод на товарителниците е грешен.

Във връзка с изложеното, намира, че „А.“ ЕООД не е имало възможност да организира защитата си своевременно и поради късното разбиране за заведеното производство от ответното дружество е депозирана молба от 25.06.2019 г. за отлагане на изслушването.

Счита, че представлява злоупотреба с процесуални права искането за признаване и изпълнение на решение, което няма изпълнителна сила дори в държавата, в която е постановено, тоест на основание, на което, съобразно законоустановения ред на Руската федерация, не би могло да бъде получен изпълнителен лист.

Твърди, че решението не е станало още задължително за страните (чл. 5, б. „д“ от Конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове). „А.“ ЕООД не се било съгласило с проведения арбитражен процес пред МТАС, дружеството не е имало възможност да организира защитата си в предоставения му кратък срок, в чужда държава - Руската федерация и на чужд език. Не му била предоставена възможност да участва в единственото съдебно заседание в едноинстанционно производство, а при постановяването на решението не били събрани редица допълнителни доказателства

Поддържа, че признаването и изпълнението на решението противоречи на обществения ред на Република България поради обстоятелството, че признаването на правните последици - сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила и конститутивно действие на чуждестранно арбитражно решение, което няма и не му е призната изпълнителна сила, е несъвместимо с българския обществен ред.

Представя доказателства. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби регламентиращи процесните отношения, прие за установено следното и формира следните правни изводи:

„К.З.Р.“ ООД, е дружество регистрирано в Руската федерация, с идент. № 1036166011672, което се установява от намиращия се по делото Препис- извлечение от Единния държавен регистър на юридическите лица от 06.01.2021г. Документът е представен в нотариално заверен превод на български език.

Съдът не споделя виждането на ответника, че същото следва да бъде удостоверено с апостил или да носи друга заверка от МВнР.

Съгласно чл. 12 от Договора между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, документи, които на територията на една от договарящите страни се считат за официални, имат доказателствена сила на официални документи и на територията на другата договаряща страна. Налице е облекчен режим, който води до директно признаване на представените документи.

Видно от приетите доказателства по делото, при възникнал правен спор между страните във връзка с изпълнение от ответното дружество на задълженията му по заплащане на цена за стоки по договор №40016575 от 14.05.2013г. за доставка на резервни части и устройства за комбайни и друга земеделска техника, от ищецът е предявен иск пред Международния търговски арбитражен съд при Търговско-промишлената палата на Руската Федерация /МТАС/. По искането на ищеца е образувано арбитражно дело № М-39/2019, което е разгледано по Закона за международния търговски арбитраж и Правилника за работа на МТАС.

Към исковата молба е приложено Уведомление 1800-М-39/868 от МТАС до ответника с прилежаща товарителница № 2310818252 на куриерска фирма. В уведомлението е посочено, че приложено се изпраща исковата молба по арбитражното дело и се дава възможност за отговор в 30-дневен срок. Разписката в товарителницата е подписана за получателя А. ЕООД от г-жа К.като получена на 01.04.2019г., което се установява от потвърдително писмо от куриерската фирма. Видно от второ Уведомление 1800-М-39/1491 с прилежаща товарителница № 5462891685, МТАС е изпратило до ответника призовка за насрочване на делото и е посочен състава на арбитрите. Съгласно потвърдителното писмо от куриерската фирма до МТАС, доставката по тази товарителница е направена на 05.06.2019г., като на разписката за получателя А. ЕООД се е подписала г-жа Ц..

Арбитражното решение е представено в оригинал, носещ подписът на постановилите го арбитри, ведно с нотариално заверен превод на български език. Направена и е заверка от секретаря на МТАС.

Представен е оригинал на Постановлението от 21.02.2020г. за поправка на името на ответника и посочване на неговото ЕИК в решението.

Видно от Справка от 22.06.2020г., издадена от МТАС и представена в оригинал с нотариално заверен превод, решението на арбитражния съд от 17.07.2019г. подлежи на изпълнение от датата на постановяването му без да са необходими допълнителни актове за влизането му в сила.

Видно от изрично уговореното по силата на чл. 6 от представения по делото Договор №40016575 от 14.05.2013г., споровете между страните подлежат на разглеждане от Международния търговски арбитражен съд към Търговско-промишлената палата на Руската Федерация, в съответствие с нейния правилник. Договорено е, че решенията на този съд са окончателни и задължителни за двете страни. Посочено, че езикът на който ще се разглежда спорът е руски и приложимо е правото на Русия.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск по чл. 51, ал.3 ЗМТА във вр. чл. 118-122 КМЧП.

Процесуалният ред посочен в чл.51, ал.3 ЗМТА предвижда, че исковете за признаване и допускане на изпълнението на решенията на чуждестранните арбитражни съдилища се предявяват, ако друго не е предвидено в международен договор, по който Република България е страна, пред Софийския градски съд и за разглеждането им се прилагат съответно чл. 118 - 122 от Кодекса на международното частно право, с изключение на правото на длъжника да предяви възражение за погасяване на вземането.

Съгласно чл. III от Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, ратифицирана от България през 1961г., всяка договаряща държава ще признава силата на арбитражното решение и ще допуска неговото изпълнение съобразно с процесуалните правила, които се прилагат в територията, където се иска признаването и изпълнението, при условията, изложени в Конвенцията.

За разглеждането на искове за признаване и допускане изпълнението на чуждестранно арбитражно решение се прилагат сключените от страната ни международни договори, както и нормите на чл.118 - 122 от КМЧП (чл.51, ал.2 и ал.3 ЗМТА).

Съгласно чл.ІV от Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения (Нюйоркска конвенция), за да получи признаване и изпълнение страната, която иска признаването и изпълнението, трябва да представи едновременно с молбата: надлежно заверен оригинал на арбитражното решение или надлежно заверен негов препис; оригинала на съглашението, посочено в член II, или надлежно заверен препис на същото. Ако арбитражното решение или съглашението не са съставени на официалния език на държавата, в която това решение се предявява за признаване и изпълнение, страната, която моли за признаване и изпълнение на решението, трябва да представи превод на тези документи на този език.

Разпоредбата на чл.119, ал.2 КМЧП изисква към молбата да бъде приложен препис от решението, заверен от съдът, който го е постановил, и удостоверение от същия съд, че решението е влязло в сила. Съгласно същата норма тези документи трябва да бъдат заверени от Министерството на външните работи на Република България.

Ответникът твърди, че представеният по делото екземпляр на арбитражното решение не съответства на законовите изисквания, т.е. необходимо е да се изследва дали е налице тази процесуална предпоставка за упражняването на право на иск.

Между Република България и Руската Федерация е сключен Договор между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, документи от 1976г. (Договор за правна помощ). Съгласно чл. 12, ал. 2 от Договора за правна помощ, документи, които на територията на една от договарящите страни са били съставени или заверени от компетентни органи, съгласно установената форма, се приемат на територията на другата договаряща страна без легализация. Тъй като КМЧП не се прилага към частноправните отношения с международен характер, които са установени в международен договор (чл.3, ал. 1 от КМЧП), както и с оглед текста на чл. 51. (2) от ЗМТА, предвиждащ, че за признаването и изпълнението на чуждестранно арбитражно решение се прилагат сключените от Република България международни договори, то следва да се приложи облекченият режим за признаване на документите между двете държави, предвиден в Договора за правна помощ.

Съдът споделя разбирането на ответника, че МТАС не е част от правосъдната система на Руската Федерация. Арбитражът по същността си представлява недържавен съд и алтернативен метод за разрешаване на спорове. Така и според § 1. Международен търговски арбитражен съд, т. 1 от Регламента (Правилника) на МТАС: „Международният търговски арбитражен съд (ICAC) е независима постоянна арбитражна институция (арбитражен съд), действаща в съответствие със Закона на Руската федерация „За международния търговски арбитраж“ от 7 юли 1993 г.”.

Наведените твърдения, че МТАС бидейки третейски съд не представлява арбитраж не могат да бъдат споделени. Напротив – в международната практика арбитражът е познат още с наименованията третейски съд, помирителна комисия, арбитражна комисия. Регулацията на частния арбитражен съд при постоянно действаща арбитражна институция, какъвто е и МТАС, се намира във Федералния закон от 29.12.2015г. с № 382-ФЗ („За частното арбитражно производство”). Отделно МТАС се ръководи в дейността си от федералния Закон за МТА, както и от Правилника на МТАС (Регламент).

По своя характер решението на арбитражния съд е частен документ (в такъв смисъл и Опр. № 734 от 28.12.2015 г. по ч.гр.д.№ 2415/2015 г., ІІ ТО, така теорията Ж.Сталев „Българско гражданско процесуално право“). Като такъв то не попада в приложното поле на чл.1 от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове (Конвенцията), не подлежи на легализация (арг. чл.2 на Конвенцията) и към него е неприложим режима на Договора за правна помощ между НРБ и Р Австрия (чл.25), относими към официалните документи.

Следователно, ако представеното арбитражно решение е в оригинал, е достатъчно да се представи заверен превод, без да е необходима легализация.

Договорът между страните, съдържащ арбитражната клауза (чл.6), е представен от ищеца в нотариално заверен препис, снет от оригинала.

И двата документа са придружени с превод извършен от заклет преводач, чиито подпис е бил удостоверен посредством заверка от МВнР.

В представената Справка, издадена от МТАС, се удостоверява, че решението на арбитражния съд от 17.07.2019г. подлежи на изпълнение от датата на постановяването му, без да са необходими допълнителни актове за влизането му в сила.

Такъв извод се налага и от уговорката в чл. 6 от сключения между страните Договор №40016575/14.05.2013г., с която те са приели, че постановените от МТАС решения ще се считат за окончателни.

Съгласно чл. 49 от Договора за правна помощ към молбата за допускане на изпълнението се прилага удостоверение, че решението е влязло в сила и подлежи на изпълнение, ако това не следва от текста на самото решение. В арбитражното решение МТАС е констатирал, че съгл. чл. 34, т. 1 от Закона за международния търговски арбитраж в арбитражното споразумение страните могат да приемат, че арбитражното решение е окончателно и че такава договорка в случая е направена. Следователно, извод, че постановеното арбитражно решение е окончателно може да бъде изведен и от самия текст на решението.

Според текста на § 42 /Изпълнение на арбитражно решение/ от Правилата за арбитраж при международни търговски спорове:

1. Арбитражното решение е задължително от датата на постановяването му;

2. Арбитражното решение подлежи на доброволно изпълнение от Страните в установените в него срокове или ако такива не са посочени то подлежи на незабавно изпълнение и

3.Ако арбитражното решение, което не е изпълнено доброволно в постановения срок се привежда в изпълнение в съответствие с приложимото законодателство и международните спогодби.

По делото не са ангажирани доказателства, че арбитражното решение е обжалвано или е предприета процедура по отмяната му, нито са наведени такива твърдения.

На база на горните аргументи съдът намира, че решението е задължително за страните от деня на постановяването му, окончателно е и в този смисъл влизането в сила на арбитражното решение е надлежно удостоверено.

Гореизложеното мотивира съдът да приеме, че изискванията на чл.ІV от Нюйоркска конвенция са спазени и искът е допустим.

Целта на производството за екзекватура е да се разреши спор за наличието или отсъствието на потестативното право за зачитане на правните последици на чуждестранното решение. Действащата нормативна уредба у нас определя параметрите на производството за екзекватура, като съдът при разглеждане на делото не влиза в обсъждане на съществото на спора, който е разрешен от чуждестранния съд, а само проверява дали представеното решение не съдържа постановления, противни на законите на Република България или на добрите нрави. От посочената разпоредба следва, че в производството за екзекватура съдът не може да проверява правилността на чуждестранното решение, като съответно пререшава спора, който вече е разрешен от чуждия правораздавателен орган (РЕШЕНИЕ № 630 ОТ 28.07.2004 Г. ПО ГР. Д. № 1832/2003 Г., ТК, II Т. О. НА ВКС).

Ответникът твърди, че не е бил надлежно уведомен за арбитражното производство и не му е било възможно да предяви защитните си средства като в този смисъл е налице предпоставка за отказ от екзекватура по см. на чл. V, ал. 1, букв. „б” от Ню Йоркската Конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения. Това възражение ответникът обосновава с обстоятелството, че вместо на адреса на ответника в гр. Стара Загора, ул. ******, уведомленията от МТАС, съдържащи съответно искова молба и призовка за насрочено заседания, са изпратени на друг номер на същата улица, а именно – 1В. Следва да се има предвид, че практиката в пощенските пратки и парични преводи е международните такива да се изписват с латински букви и арабски цифри. Видно от представените по делото товарителници от DHL, данните на изпращача и получателя са попълнени с латински букви, което изключва възможността да се приеме, че единствено буквата „В” е на кирилица, т.е. е третата, а не втората буква от азбуката. Освен това, при служебна проверка настоящият състав установи, че от сайта на DHL.ru не е възможно отпечатването на кирилица на товарителница по международна пратка, т.е. буквата „Б” не може да бъде посочена в адреса на получателя.

Следва да се има предвид, че МТАС осъществява администрирането на делото и уведомяването на страните по спора съобразно своя Регламент. Съгласно т. 3 от § 16 от същия- Изпращане и връчване на документи искови молби, обяснения по искове, призовки, арбитражни решения и определения се изпращат с препоръчана поща с обратна разписка или по друг начин, като се предвижда регистриране на опит за доставка на съответната пратка. Доколкото пощенските услуги се състоят в събирането, сортирането, пренасянето и доставката на пощенските пратки, то уведомяването с пратка по DHL следва да се разглежда като извършена по пощата под форма, сравнима с тази на препоръчано писмо с обратна разписка.

Възражението, че адресът на ответното дружество е сгрешен в представения превод на товарителницата към уведомлението от МТАС, (вместо кв. Кольо Ганчев, ул. Радост е записано ул. Кольо Ганчев, кв. Радост) съдът намира за неоснователно доколкото при сравняване с оригиналния текст на товарителницата се установи, че адресът е правилно изписан, а грешката е направена единствено в превода.

Допълнително посочени от ответника по настоящото дело са оплаквания, че не е ясно кое е лицето получило съобщенията от МТАС по делото и подписало обратната разписка от името на ответното дружество.

Видно от констативната част на арбитражното решение, ответникът е подал молба на 25.06.2019г., с която е поискал насроченото за 27.06.2019г. изслушване да бъде отложено. Като причина е посочено, че ответникът е акредитирал адвокатът си и му е необходимо време за подготовка за делото. Следователно, към този момент ответникът не е релевирал оплаквания пред арбитрите досежно нередовното му и/или закъсняло уведомяване и получаване на книжа. Освен, че самият акт на депозиране на молбата от 25.06.2019г. говори за узнаване от страна на ответника за воденото срещу него дело, то следва да се отбележи, че съгласно Регламента на МТАС /§ 46 Отказ от правото на възражение/ ако една страна не заяви в определения срок или, когато такъв не бъде установен, то без ненужно забавяне възражение срещу несъответствието в арбитражното производство, водено в МКАС, с която и да е разпоредба на настоящите Правила, арбитражното споразумение или приложими норми на закона за международния търговски арбитраж, от които страните могат да дерогират, се счита, че се е отказал от правото си на възражение.

В този смисъл е и разпоредбата на чл. 120, ал. от КМЧП според която ответникът в производството по признаване и допускане на изпълнението на чуждестранното решение не може да се позовава на нарушения по чл. 117, т. 2, които е могъл да изтъкне пред чуждия съд.

Ответникът твърди, че арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България, поради обстоятелството, че признаването на правните последици - сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила и конститутивно действие на чуждестранно арбитражно решение, което няма и не му е призната изпълнителна сила, е несъвместимо с българския обществен ред. Посочва се, че за да подлежи на принудително изпълнение едно арбитражно решение, постановено от МТАС, е необходимо същото да бъде признато по реда на законодателството на Руската федерация от държавен арбитражен съд, съгласно чл. 236- чл. 240 от Арбитражния процесуален кодекс на Руската Федерация.

На първо място съдът не споделя тълкуването на ответника относно чл. 41 /Привеждане в изпълнение на арбитражно решение/ от Закона за арбитража (частно арбитражно производство) в Руската Федерация. Според посочената разпоредба, арбитражното решение се признава за задължително и подлежи на незабавно изпълнение от страните. При подаване от една от страните на искане в компетентния съд решението се привежда в изпълнение чрез издаване на изпълнителен лист в съответствие с Федералния закон за частния арбитраж и процесуалното законодателство на Руската Федерация. Несъмнено от този текст става ясно, че държавният арбитражен съд на Руската Федерация може да приведе в изпълнение влязлото в сила /окончателно/ решение на частния арбитражен съд, но не предоставя изключителна компетентност на този съд, изключваща възможността това да бъде сторено от чужд съд, в това число от българския съд по реда по чл. 51 от ЗМТА във вр. чл. 118-122 КМЧП.

Няма основания да се счита, че санкцията, извършвана от държавния арбитражен съд при подаване на заявление за изпълнителен лист (процедурата по чл. 236- чл. 240 от Арбитражния процесуален кодекс) е предпоставка за привеждане в изпълнение на чуждестранното арбитражно решение по реда на чл. 51 от ЗМТА във вр. чл. 118-122 КМЧП.

Обратен извод не се налага и при анализа на законодателството на Руската Федерация. Съгласно т. 3 от §44 от Регламента на международния търговски съд, решение, което не е изпълнено доброволно се привежда в изпълнение в съответствие със законите и международните договори.

С оглед на по-горе изложените съображения съдът намира, че в рамките на настоящото производство беше установено, че процесното арбитражно решение от 17.07.2019г. е окончателно и задължително за страните, както и че възможността ищецът да се снабди с изпълнителен лист в Руската Федерация не изключва правната му възможност да иска от съда по седалището на ответника, а именно от българския съд, признаване и привеждане в изпълнение на решението по реда на чл. 51, ал. 3 ЗМТА във вр. чл. 118-122 КМЧП.

Съдът намира, че не са налице абсолютните основания за отказ от екзекватура по чл.V, ал.2 от Конвенцията, нито отрицателната предпоставка по чл. 117, т.3 и 4 КМЧП.

Поради изложеното предявеният иск следва да бъде уважен.

По разноските

С оглед изхода на делото разноски се дължат на ищеца. Представен е списък по чл.80 ГПК.

В тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски в общ размер на 9 193,52 лв., както следва: 8 775 лева. - адв. възнаграждение по договор за правна помощ; 50лв. – ДТ / съгл. чл.15 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК; 368,52 лв. - разноски за преводи от руски език и заверка подписа на преводача. Съдът намира, че не следва да бъде присъден разходът за превод от румънски език в размер на 86,40 лв. на наредба съгл. фактура №2955/21.02.2019г., доколкото не се установява преведената наредба да е релевантна по делото и да е представена по същото. Не се дължи и такса в размер на 40 лева за обезпечително производство, доколкото за допуснатото в настоящото производство по висящ иск обезпечение, не се събира държавна такса.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА И ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на територията на Република България на влязло в сила арбитражно решение от 17.07.2019 година, постановено по арбитражно дело № М-39/2019 от арбитражен състав на Международния търговски арбитражен съд при Търговско-промишлената палата на Руската Федерация, с което ответникът „А.“ ЕООД, ***, представлявано от управителя Г. Г., е осъдено да заплати на „К.З.Р.“ ООД, идент. № 1036166011672, с адрес: Руска федерация, ******, Ростовска област, гр. Ростов на Дон, ул. ******, представлявано от генералния директор В.В.М., задължение в размер на сумата от 121 148.79 евро, неустойка в размер на 18 414,62 евро, както и сумата от 17 946,00 американски долара за разходи за регистрационна и арбитражна такси.

ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ***, представлявано от управителя Г. Г. да заплати на „К.З.Р.“ ООД, идент. № 1036166011672, с адрес: Руска федерация, ******, Ростовска област, гр. Ростов на Дон, ул. ******, представлявано от генералния директор В.В.М., чрез адв.Г.Г., САК, със съдебен адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените п о делото разноски в размер на сумата от 9 193,52 лева , от която: 8 775 лева - адвокатско възнаграждение; 50лв. – държавна такса; 368,52 лв. - разноски за преводи от руски език и заверка подписа на преводача.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: